ПРИЛОЖЕНИЕ II
ПЛАН НА ПРЕДПОЛАГАЕМИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА: Двете части на плана на изследванията са писани от отец Серафим в различно време и представляват отделни опити да се обобщят въпросите, които е искал да разгледа. Първата част е датирана към септември 1978 година; на втората част дата не е обозначена.
1. Еволюцията
I. Въведение: подходи, методология.
А. Еволюцията – това е въпрос противоречив, защото:
1. Се подразбира морал, мироглед и т.н. в зависимост от една или друга гледна точка.
2. Поради сложността, присъща на самия предмет, неговият огромен обем.
Б. Основната трудност:
1. В съгласуваността на физическия и метафизическия аспекти на еволюционната теория.
2. Крайности:
а) Проекция на физическите теории върху метафизическите измерения на приципите. Мнозина учени въобще не си дават сметка за ограничеността на науката в тази област, ограниченост, която не позволява да се каже нищо определено за принципите, по силата на тяхната ненаблюдаемост, неповторяемост, непредсказуемост и поради това, че по самата си природа те принадлежат към областта на чудесното.
б) Заблудите на някои фундаменталисти в противоположната посока, когато се натрапват на физическата наука със своите предписания, изхождайки от своите идивидуални тълкувания на Богооткровението.
в) Уважението към истината както в областта на физическото (т.е., научното), така и на метафизическото (т.е., на религиозните откровения) е задължително. Едната истина не може да противоречи на другата, но в резултат на тяхното преплитане възникват сложности. Нито един факт, бил той физически (наука) или духовен (богословие – там където има място истината, а не спекулацията) не може да бъде отхвърлен.
II. Критика на еволюционната теория.
А. Еволюционната теория излиза извън своите собствени граници – тя е господствала в научното мислене в продължение на столетие и е оказала огромно влияние на ненаучните области (морал, образование, религия) съвършено непропорционално на своята фактическа природа и на достоверността на своето знание.
Б. Нейната история, това е търсене на обяснение на всичко без Бога. Това не я дискредитира напълно, доколкото фактически почти цялото наше знание е изкривено от предвзетост и различни предпоставки; но това вече гарантира, че крайният резултат на това търсене ще бъде едностранчив и непълен. Неотдавнашната реакция срещу еволюционната теория на мнозина учени е показателна.
В. Основните аргументи на еволюционистите не са решаващи; няма доказателства нито за, нито против.
Г. Историята на възхода и упадъка на еволюционната хипотеза (виж [Хенри] Морис и т.н.) – съдебният процес на Скоупс, модата в мисленето, репутацията. Мнозина православни страдат от „комплекс за малоценност”; те искат да бъдат „съвременни” и се боят да не бъдат наречени „фундаменталисти”. Споровете в Гърция страдат от това. Ние трябва да бъдем над това.
III.Отговорът:
А. Не е в „Библията” – тук са нужни тълкувания.*
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*Тук отец Серафим има пред вид следното: отговорът не е в самата Библия като такава, тъй като Библията може да бъде невярно изтълкувана. Отоворът е в Библията, но изтълкувана от светите Отци (виж по-долу). – Ред.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Б. Не е в „науката” – тук по самата й природа отсъстват по-високите метафизически измерения.
В. Не е в „агностицизма”: науката и религията тук са непроницаеми една за друга; те трябва да бъдат взаимопроницаеми.
Г. Не е в „християнския еволюционизъм”: фалшиво съчетание на „науката” и „религията”. Той означава, че християнството създава условията за възникването на еволюционизма, позволява му да му диктува своите догми (Тейар де Шарден и т.н.).
Д. Отговорът: в православното светоотеческо учение (т.е., в православните тълкувания на Писанието), като се осъзнава значението на науката. Към това призовава и Киреевски. Науката трябва да бъде просветена и нивото на нейните знания трябва да бъде издигнато до вярата и откровението. Но никой в цялата еволюционна дикусия не взема под внимание Отците на Църквата, освен само символически. Какво учат Отците?
Е. Всичко това не е „пълният отговор”; по-скоро това е подход към отговорите за православните християни, с опит, преди всичко, да се определи самият въпрос – къде лежат изтчниците на хармонията и конфликта между съвременната наука и светите Отци?
Ж. Следва да се избягва: „използване на текстовете за доказателства на своята гледна точка”, с игнориране на контекста на изказванията на Отците, като се избира едно и се отхвърля друго.
IV. Светоотеческите източници (да се изброят основните) и техните принципи за тълкуване на Писанието („буквално”, но също така и „Богоподобно” – срв.: свет. Иоан Златоуст).
V. Основният въпрос:
А. Началото.
1. Науката се е заблуждавала като е встъпила в тази област – това лежи извън пределите на нейните възможности. Въпросите за началото на живота или вселената могат да бъдат предмет само на най-груби догадки, ако не се потвърждават от откровението. Науката се е опитала да ги постигне, защото е отхвърлила за себе си възможността за откровението – това е било фатална грешка, която е довела до всички спорове. Ако обществото не разполага с откровение или „модел” на началото, с които науката е съгласна, тогава учените тряба да бъдат много по-скромни по отношение на спекулациите и да не се опитват да предоставят своите теории по пътя на безоснователните проекции.
2. Въпросът за началото по самата си природа се отнася към метафизическите въпроси, към чудото. Ако изобщо можем да познаваме това, то е само по откровение. Ако пък не сме в състояние да го познаем, тогава не е необходимо да вървим по пътя на догадките.
3. Всички „научни” хипотези, засягащи въпросите за началото, се отнасят към долнопробните опити за имитации на богословие – няма „Бог”, а само „космическа тапиока” (брашно от корените на маниоката; в случая - просто каша, смес – бел. на прев.), няма „сътворение”, а „голям взрив” вместо него – това е просто смешно. Науката не осъзнава тази смехотворност, защото е лишена от богословско съзнание. Въпросите за началото лежат извън пределите на възможностите на учените – те се опитват да ги разрешат само поради кризиса на религиозното съзнание и знание в съвременния свят, който е довел до това, че светската наука е заела мястото на богословието, а човешките догадки – на откровението.
4. Само при допускането на възможността за чудесната природа на началото, другите въпроси на еволюцията вече се представят в различен ракурс. Конфликът между „постепенната еволюция” и „Шестте Дни на сътворението” се представя в нова светлина – двете версии са мислими в еднаква степен (ср.: Джулиан Хъксли: „Аз мога мислено да си представя сътворението в шест дни, но няма Бог, способен да извърши това!”). Тогава вече въпросът не се заключава в това, че някоя от версиите се потвърждава от съвременните находки а науката (нито една от тях не може да бъде потвърдена – науката не е способна да направи това!), а в следното: по какъв начин аз най-добре мога да си представя цялата картина, изхождайки от истинските научни знания и истинното знание на откровението?
Б. Шестте Дни.
1. Погрешните идеи в теорията „Ден – ера”: „1000 години=1 ден”. Това е твърде ниско ниво на „примиряване”; по такъв начин остава неразрешен главният проблем.* ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*Отец Серафим говори тук за погрешната екстраполация на думите на апостолското послание (2 Петър 3, 8) върху Шестте Дни на Сътворението, описани в книга Битие. В други записки той отбелязва: „Думите на апостол Павел („Единъ день предъ Господемъ яко тисяща летъ, и тисяща летъ яко единъ день”) изразяват една обща истина, а не се отнасят за всяка употреба на думата „ден” в Писанието; ние трябва да изследваме всеки случай по отделно.” – Ред.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
2. Светоотеческият възглед: Светите Отци наистина не са обсъждали този въпрос така, както го раглеждаме ние сега, защото еволюционните идеи не са съществували по онова време. Видимо те са смятали за дадено, че дните са твърде кратки – ср. учението на свет. Григорий Богослов за „първоначално създадената земя”, за Адам, на преп. Ефрем Сирин и т.н.
3. Но по-фундаментален въпрос е този за тленността на света на Шастте Дни – ср. учението на преп. Симеон Нови Богослов. Най-последователното тълкувание на светите Отци казва, че светът не е познавал тлението до грехопадението на Адам. При съгласие с това, по-голямата част от еволюционната схема на доисторическите периоди се отхвърля поради нейната ненужност. Някои (напр., Каломирос) са готови да оправдават най-старателно еволюционната гледна точка, говорейки за „двете сътворения” на свет. Григорий Нисийски и т.н., сочейки „пълното съгласие” на Отците с идеята, че светът е бил тленен от самото начало, което е очевидно преувеличение.
4. Науката, просветена от вярата, не се нуждае от насилствено натрапване на каквото и да било тълкувание относно Шестте Дни, което би противоречало на научните униформистки предпоставки, но във всеки случай, тя би се въздържала от прекомерна увереност в мненията пред лицето на съществуването на възможноста за радикално друг свят до грехопадението на Адам. Това също е свързано с въпроса за началото. Тези Шест Дни са част от Сътворението (т.е., отнасят се към областта на метафизическото, чудесното) и, следователно, са непознаваеми в подробности.
В. ”Неизменност на видовете” – „особеното сътворяване”.
1. Тук е имало много ненужни спорове. „Родът” в сравнение с „вида”. Общо разпространеното мнение приема „вариативността” в качеството на доказателство относно много по-сложния въпрос за „еволюцията”. Определянето на границите на измененията, достъпни за наблюдението, ние отнасяме към компетенцията на учените. По грандиозността на своята концепция, евлюцията като такава не може да бъде доказана с наличието на неголемите вариации, наблюдавани от науката днес.
2. Но в откровението и светоотеческото свидетелство определено има какво да се каже по дадения въпрос: свет. Василий („орелът винаги ражда орел”), свет. Амвросий (мулето, кръстоска между магаре и кобила, е безплодно; това е знамение за човека: „Човече, не смесвай.”). Науката, естествено, не отрича стабилността и неизменността на рода (и стерилността на хибридите) в опита на настоящото време; но еволюционното вярване изисква съществуването на едно, а не на разнообразие от живи същества, в качеството на общ прародител. Но защо? Защото богословието (отново въпросът за „началото”!) нахлува в науката. Това излиза извън рамките на доказуемост. И науката се сблъсква с факта на отсъствието на необходимото огромно количество „преходни звена” между родовете – както сега съществуващите, така и в находките на изкопаеми.
3. Въпрос, отнасящ се към философията: цитати от свет. Григорий Нисийски за „смесването на природите”. Ако се допуска възможността за преселение на душите, с това самото се допуска възможността за еволюцията.
4. Нека учените определят границите на вариативността, и нека използват термина и концепцията на „еволюцията” за обясняване на измененията, но нека оставят своите метафизически схеми, с помощта на които се опитват да екстраполират неголемите изменения до принцип на всеобщност. Ако последният е верен, то нека той изходи от получените данни по естествен начин, без натрапването на собствените интерпретации на фактите.
Г. ”Първоначално създаденият човек”.
1. Тук възникват цяла поредица въпроси и, може би, това е една от областите на най-сериозни противоречия между еволюционната хипотеза и богооткровеното знание. Нека внимателно да разграничим отнасящите се към този проблем въпроси.
2. ”От земния прах”.
а) Имало е опити да се обясни това, като се цитира свет. Атанасий („всички хора са от земния прах” – т.е., няма „нищо особено” в сътворението.
б) Но Отците съвсем точно посочват особеното сътворяване на човека (срв. Свет. Василий) – разбира се, не буквално от Божията ръка, но отделно от другите актове на сътворението, като нещо по-високо.
3. Апологетика на еволюцията:
а) Идеята за това, че Адам е бил създаден последен и за това „произхожда” от цялото останало творение. Цитати от свет. Григорий Богослов по повод на това защо той е бил сътворен последен; свет. Григорий Нисийски. Абсолютно никакъв извод в полза на еволюцията не следва от Писанието или светоотеческото учение – това вярване насилствено се проектира върху текста.
б) В самото повествование на книга Битие се говори за това, че тялото е било създадено преди душата – срв. Свет. Иоан Златоуст (Адам бил преди „бездушен истукан”) и преп. Серафим (преди бил „животинска твар” – някои основават цялата си еволюционна аргументация на този Отец от деветнадесети век!). Светите Златоуст и Серафим не разсъждават за хронологията на сътворяването на света, а за състава на човешката природа, по повод на която те не си противоречат един на друг (между впрочем), а само разглеждат въпроса от различни гледни точки. Тук е необходимо да се приведат цитатите от преп. Иоан Дамаскин и свет. Григорий Нисийски за едновременността на сътворяването на човека.
в) Някои, като желаят да останат верни и на Писанието, и на еволюционизма, поместват твърде произволно „божественото” деяние на сътворението на човека в рамките на еволюционната история на човека (както и трябва да бъде според мнението на Тейар дьо Шарден). Някои представят човека като еволюиращ от низшите животни, но притежаващ друга „плазма” (тук почеркът на отец Серафим е нечетлив. – Ред.); други пък го представят като животно до момента, в който Бог вдъхнал в него „душа” и „благодат”. – Всички подобни аргументи са изкуствени: на науката те не са необходими за обясняването на човешкото битие, такова каквото науката го вижда; и от богословска гледна точка би било произволно вмешателството с поместването на душата в хода на „естествения” процес, протичащ по други закони.
4. Могъл ли е Адам да има нечовешки предшественици?
а) Еволюцията твърди, че да – това е дотолкова важно, че при отричането на тази гледна точка се отрича самата еволюция, която изгубва всякакъв смисъл, ако не е универсална.
б) Трябва да се цитират Отците за първосъздадения човек, който не е имал нито баща, нито майка. Светите Отци ясно потвърждават, че той не е имал никакви предшественици.
5. Свързаният с тази тема въпрос: възрастта на човечеството, древността на Адам.
а) Всички Отци са съгласни с достоверността на Ветхозаветното летоброене, т.е., около 7 500 години. Един автор [доктор Каломирос] твърди, че това е „иудейски рационализъм”; други отбелязват разногласието между гръцкия и еврейския текст. Трябва да се цитира блажени Августин по този повод – Отците не са твърдели, че това е „буквално”, а „приблизително”. Апологетите измежду съвременните протестанти също започнаха да се отнасят по-малко буквално към това несъответствие, и да обръщат повече внимание на разликата между историята на човечеството с продължителност милиони години и 6 000 – 10 000 години.*
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*Виж, например, Henry Morris “The Genesis Flood”, Приложение ІІ. – Ред.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
б) Родословието на Христа посочва, че Адам е син „Божий”. Отците много внимателно са се отнасяли към отстраняването на несъответствията и са твърдели, че това е буквално родословие, а не списък на „символични праотци”. Така родословието на човека наброява няколко хиляди, а не милиони години.
6. Един ли е Адам или са множество?
а) „Полигенезисът”, общоприетата теория в еволюционните кръгове, няма смисъл за отделен човек. Адам е конкретна личност.
7. Сътворяването на Ева.
а) Това е препъни камък за еволюционистите. Ако това се разбира „буквално”, тогава еволюционната хипотеза не може да бъде приложена към човека; ако пък той е „еволюирал”, тогава вече съществуват и мъжа, и жената, както в цялата останала „еволюирала” природа.
б) Да се приведат цитати от Отците – светите Иоан Златоуст, Ефрем Сирин и други.
в) Още веднъж въпросът за „началото”, който науката като такава не е склонна да разглежда. Ако учените го намират за „абсурден”, то това е преди всичко по причини, които не са научни.
8. Природата при първосъздадения човек – раят.
а) Реално място? Или символизъм? Всички Отци казват, че раят е реалност. Ако раят не е реалност, то Адам никога не е бил в безгреховно състояние и тогава и самото небе става съмнително понятие, а преобразуваното състояние на човека е съвсем проблематично.
9. Грехопадението на човека.
а) Отново същото, не е нужно да се навлиза в подробности.
б) Нима това не е исторически факт?
в) Последствията на греха – грехът и смъртта, които са ни са се предали.
VІ. Изводи.
А. Да се представи православния светоотечески „модел” на сътворението.
Б. Науката се страхува от него, защото, като се намира под влиянието на не чисто научни съображения, а бидейки сформирана, по-скоро, в недрата на съвременните философски умонастроения, тя се бои от метафизическото и свръхестественото. Но нейните собствени спекулации за началото също са метафизически и свръхестествени.
В. Слабостта на теорията на еволюцията като всеобхватна теория (за разлика от нейното практическо прилагане в ограничени области) се крие във факта, че тя отказва да признае метафизическата сфера, към която по своята природа принадлежи. Ако ние изобщо можем да познаем началото, то това е само посредством откровението. Ако не е така, то всичко ще бъде само догадки. Тук откровението и вярата трябва заедно да дойдат на помощ на науката и да я издигнат до по-дълбоко разбиране.
2. Светоотеческата част
І. Въведение.
А. Тук ще се разгледа не само светоотеческото богословие, но също и светоотеческата философия: възгледите на Отците по въпроси, които не са догматически в строгия смисъл на думата. Подкопаването на знанието, вследствие на непропорционалното значение на логиката и науката в съвременната западна мисъл, не е могло да не окаже своето влияние и върху православните мислители. В резултат „богословието”, „философията” и „науката” били поставени в такова положение, че станали непроницаеми едни за други. В крайна сметка богословието отстъпило своите позиции на науката, която сега определя в значинелна степен „мирогледа”. Всичко това направило възможно искренни и ревностни православни християни да мислят, че могат да вярват както в светоотеческото тълкувание на сътворението, така и в еволюцията – сякаш те са неща съвършено отделени едно от друго. Не, те се взаимопроникват, и съществува такава област, в която, при възникването на конфликт, той може да бъде разрешен само с прилагането на светоотеческата философия към мирогледа.
Б. Трябва, разбира се, да бъде отчетена разликата между областта на фактите (и тези възгледи, които зависят от фактите) и областта на философията като такава; да се приведат цитати от отец Михаил Помазански за свет. Василий и св. прав. Иоан Кронщадски. Отците, несъмнено, могат да сбъркат в тези възгледи, които зависят от факти, оказали се неверни; следва да ги четем с максимална проницателност и без прадварително съставени мнения.
ІІ. Въпросът за „природата” и „семето”.
А. Въпросът не е научен, а философски. Даже идеята за „видовете” е произволна, според признанието на учените. Философията, от друга страна, не изисква ние да знаем всички детайли на различията, общите черти и категориите твари, но има определен възглед относно идеята за „природата” на всичко съществуващо.
Б. Еволюционният възглед в самия себе си съдържа философия: че природата по принцип е променлива и подвижна, един род твари прехожда в друг, и всички те произхождат от един или няколко примитивни типа. За такава всеобемаща философия, разбира се, не съществува никакво доказателство – даже и ако „еволюцията” би могла да бъде в крайна сметка „доказана” дори в малък мащаб (което до сега така и не се е случило). Тъй като този широк възглед за еволюцията не е научен, а философски, ние следва да го подложим на критика, изхождайки от основите на светоотеческата философия.
В. Свет. Григорий Нисийски в труда си „За Възкресението” учи, че природата не се смесва, всяка твар е различна от другите, всяка притежава своя собствена природа. В книга Битие е казано „по роду”. Така също и у свет. Василий и свет. Амвросий... Светоотеческото учение определено говори, че природата на тварите е различна и не се смесва, и така Бог я е и създал. ”Отклоненията” определено са изключения. Еволюционната философия, която говори за това, че ”една и съща природа” пронизва цялото творение, не е научно обоснована и противоречи на светоотеческата философия; тя е диаметрално противоположна на ереста за предсъществуването и преселването на душите, за която по-подробно ще стане дума по-надолу. Само безусловно научно доказателство би могло да ни застави да преразгледаме светоотеческата философия, но такова доказателство няма.
ІІІ. Сътворението от Шестте Дни.
А. Светоотеческата философия на „природата” на тварите се различава от философията на еволюцията; светоотеческата картина на сътворяването на природата трябва също така да се различава.Тук трябва да помислим по редица въпроси.
Б. Каломирос: да се цитира свет. Григорий Нисийски и разпространеното мнение за това, че в книга Битие сътворението се описва по същия начин, както в съвременната наука. Но това е много смътна идея.
В. Дните с продължителност двадесет и четири часа: има ли тук някакъв недостатък в учението на Отците, проява на ранен „фундаментализъм”, капитулация на досъвременната наука?
Г. Не: тук има дълбок смисъл.
1. В това се проявява Божието всемогъщество и мигновеността на Неговите деяния, защото, действително, представата за природата зависи от представа за Бога. Ще видим по-нататък, че „Бог”-ът на „еволюционистите” съвсем не е същото, което е Богът на християните.
2. Шестте Дни са това, което е било между двата края, определящи природата на времето.
3. Природата на творческия процес (и новосътворения свят) се разбира от Отците по съвсем друг начин, в сравнение с еволюционизма. Еволюционизмът само проектира сегашните природни закони върху условията на сътворението на света, не забелязвайки, че в книга Битие началото на всичко съществуващо е нещо съвършено различно от днешното състояние на света и знанието за това е недостъпно за науката, а само за богооткровението. Това ни довежда до основния, ключов въпрос:
ІV. Светоотеческото тълкувание на книга Битие.
А. Пр. Мойсей; Божественото познание; реализмът на светите Отци.
Б. Естеството на нашето знание за първоначално създадения свят.
V. Първоначално създаденият свят; грехопадението.
VІ. Адам и природата на човека.
