сряда, 10 юни 2009 г.

БИТИЕ: СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА И ПЪРВИТЕ ВЕТХОЗАВЕТНИ ХОРА (Гл.VII, Животът извън пределите на рая)

ГЛАВА VII

ЖИВОТЪТ ИЗВЪН ПРЕДЕЛИТЕ НА РАЯ

(Бит. 4, 1-6, 4)

В предходните глави разглеждахме изгонването на Адам от рая от гледна точка на рая; да видим сега къде се е отправил той. От четвърта глава на книга Битие започва земният живот, такъв какъвто го знаем сега, но в много отношения това е живот, отличаващ се от нашия днешен живот, както и ще видим това.

За разлика от първите три глави на книга Битие, върху които има множество светоотечески тълкувания, за следващите глави има само няколко такива. Ще разчитаме главно на тълкуванията върху книга Битие на свет. Иоан Златоуст и преп. Ефрем Сирин. На Запад има също и тълкувания на блажени Августин, които аз не съм виждал, и някои други.*

-------------------

*Цитатите от свет. Иоан Златоуст са приведени по репринтното издание на Санкт-Петербургската Духовна Академия, 1898 г., а от преп. Ефрем Сирин – Сергиев Посад, Типография Св.-Тр. Сергиевой Лавры, 1901 г.

Цитатите от Библията са по руския синодален превод, изд. на МП, 1956-1968.

-------------------

1. Изгонването на Адам

Глава четвърта започва след изгонването на Адам. Къде е бил изгонен Адам? Гръцкият превод на текста на Битие 3, 24 гласи: „И изрину Адама , и всели его прямо рая Сладости.”

Както вече видяхме, раят е бил действително място, също и земята, където е бил изгонен Адам, е била действително място, граничещо с рая. Ние знаем от втора глава на Битие (ст. 7-8), че Адам е бил създаден от земната пръст и поставен в рая; сега той е изгонен в мястото, където е бил създаден. Удивително е, че светите Отци отбелязват и „географското положение” на това място, за което те говорят като за съседно на рая, който е бил видим от тук и, с това самото, е предоставял духовни възможности, изгубени за по-късните поколения на човешкия род. Преп. Ефрем Сирин пише:

„Когато Адам съгрешил, Бог го изгонил от рая, и по Своята благост Той му предоставил жилище зад оградата на рая; Той го заселил в долината край рая. Но хората и там грешили, и за това били разпръснати…

Родът на двамата братя се разделил: Каин се отдалечил и се заселил в земята Нод, по-долу от жилищата, където обитавал родът на Сит и Енос. Но потомците на тези, които живеели по-високо и били наречени синове Божии, напущали своите жилища, устремявали се надолу и встъпвали в брачни съюзи с дъщерите на мъжете, които живеели по-долу.”

Ние ще се върнем към тази тема още веднъж, когато ще говорим за шеста глава на книга Битие, а сега нека само да отбележим, че положението на Адам извън пределите на рая, установено най-малкото за целия негов дълъг живот, а вероятно и за неговите потомци чак до потопа, се е отличавало твърде много от положението на падналото човечество в наши дни. Ние ще разгледаме в този курс някои от физическите характеристики на това отличие; сега да обърнем внимание на духовните преимущества на близкото разположение на рая, позволяващо все още да се вижда мястото и положението от което паднал човекът, и където е призван да се върне. Свет. Иоан Златоуст пише:

„Но видът (на рая), макар и да възбуждал в Адам нетърпима скръб, в същото време, обаче, му е доставял и немалка полза: постоянното съзерцаване (на рая) служило за предпазване на скърбящия за в бъдеще да не падне в същото (престъпление).”

Все още виждайки рая, Адам все пак бил близо до Бога; той не е така далеко от Бога както са се отдалечили следващите поколения на човечеството. И нещо повече: духовно той могъл да види и разбере какво е загубил. За това, можете да си представите, че Адам се е намирал в състояние на покаяние и борба. Паднал веднъж и загубил своето първосъздадено състояние, сега той ще бъде по-устойчив на изкушенията, виждайки рая, който е загубил.

Това учение се повтаря всеки път от Православната Църква на Прощална неделя, когато на православните християни, при подготвянето им за встъпване в подвига на Великия пост, се припомня като призив за покаяние образа на Адам, седящ извън пределите на рая и съзерцаващ това, което е изгубил:

„Седе Адам прямо рая, и свою наготу рыдая плакаше:

„Увы мне, прелестию лукавою увещанну бывшу и окрадену и славы удалену!””

2. Каин и Авел

4, 1 „”Адамъ же позна Еву жену свою, и заченши роди Каина и рече: стяжахъ человека Богомъ.” („Адам позна Ева, жена си; и тя зачена и роди Каина, и рече: придобих човек от Господа.”)

(Името Каин означава „придобит”.)

Глава четвърта започва с първото повествование за живота след грехопадението, с живота на Адам в новото жилище: с историята на Каин и Авел.

Тук виждаме първото различие между живота на Адам и Ева в рая и извън него: едва след изгонването от рая започва съпружеският живот и раждането на деца. Както вече видяхме, Отците напълно определено твърдят, че до падението Ева била целомъдрена. Свет. Иоан Златоуст пише така:

„След престъпването на заповедта, след изгонването от рая – тогава започва съпружеския живот. До тогава (първите хора) живели като ангели, и не е ставало и дума за съжителство.”

Това, разбира се, не лишава установяването на брака от неговата чест и Божието благословение. Макар и да показва, че съпружеският живот, какъвто го познаваме, не е бил първоначално създаденото състояние на Адам. Първоначално създаденото състояние е било състоянието, към което ние ще се върнем, при което нито се женят, нито се мъжат (срв.: Мт. 22, 30), когато всички ще бъдат девственици.

Отците, разбира се, повдигат въпроса: как биха се раждали деца, ако Адам не беше паднал? Те казват, че деца биха се раждали, и Бог знае как би било това, но не по такъв начин както сега, т. е., свързан с нашата животинска природа, както пише за това свет. Григорий Нисийски. Този полов път на размножаване няма да принадлежи на Царството Небесно, както и не го е имало в първосъздадения рай.

4, 2-5 „И приложи родити брата его, Авеля. И бысть Авель пастырь овецъ, Каинъ же бе делаяй землю. И бысть по днехъ, принесе Каинъ отъ плодовъ земли жертву Богу. И Авель принесе и той отъ первородныхъ овецъ своихъ и отъ туковъ ихъ. И призре Богъ на Авеля и на дары его; на Каина же и на жертвы его не внятъ. И опечалися Каинъ зело, и испаде лице его.”

(„Роди още и брат му Авеля. И Авел стана пастир на овци, а Каин беше земеделец. След няколко време Каин принесе Господу дар от земните плодове; и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му; а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи и лицето му се помрачи.”)

Откъде е дошла мисъл за жертва на Каин и Авел? Отците казват, че мисълта за жертвоприношение Богу, за връщане на Бога на най-доброто от земята, е била в съзнанието на човека от самото начало на неговото съществуване. Бог сътворил хората по свой образ и подобие, и първата им мисъл била да Му благодарят за всичко, което имат.

Защо Бог поглежда благосклонно на жертвата на Авел, а не на жертвата на Каин? Избира ли Той фаворити? Даже от немногословния текст, който имаме тук, се вижда, че Авел е дал най-доброто, което има, „отъ первородныхъ овецъ своихъ и отъ туковъ ихъ”; а Каин само „отъ плодовъ”, без да помисли да отдаде най-доброто, което има. Мисъл за жертва у него е имало, но той помислил: „Ще дам нещо от това, което имам.” Той не помислил за важността на това, което извършва, а Авел искал да даде най-доброто от това, което има, както и постъпил. Жертвоприношението на Каин било в неговата природа, но той не приложил към своята жертва, желанието да благодари от сърце; както направил това Авел. За това Бог приел дарът на Авел, а не на Каин.*

-------------------

*На две други места в Писанието се говори за жертвите на Каин и Авел: 1 Ин. 3, 12 и Евр. 11, 4, но там те се привеждат само като примери.

-------------------

Преп. Ефрем пише:

„Авел принесъл отбрана жертва, а Каин – каквото се случи. Авел избрал и принесъл първородни и тлъстина; Каин принесъл или класове, или заедно с класовете и плодове, каквито е имало по това време. Макар и неговата жертва да е била по-бедна от жертвата на неговия брат, но ако той я бе принесъл не с пренебрежение, то и неговата жертва би била угодна, както жертвата на брат му… Но той не направил това, макар и да е било лесно да го направи; не се погрижил за добри класове или по-добри плодове. В душата на принасящия жертвата нямало любов към Приемащия приношението. И понеже принесъл жертвата с небрежност, то Бог я отхвърлил.”

Каин се огорчил не просто за това, че неговата жертва била отхвърлена; тук за пръв път в човешката история се разкрива дълбока страст – страстта на завистта. Свет. Иоан Златоуст казва за това:

„Неговата печал се пораждала от две причини: не само от това, че самият той е бил отхвърлен, но и от това, че е бил приет дарът на брат му.”

Преп. Ефрем тук обръща внимание на това, че жертвата на Авел била погълната от огъня, слязъл от небето пред очите на всички, а жертвата на Каин, престоявайки в огъня, останала непринесена.

И тук отново се проявява Божието милосърдие. Както Бог потърсил Адама, след като той съгрешил: „Адаме, где еси?”, давайки му възможност да се покае, така и сега Той се обръща към Каин със същата възможност.

4, 6-7 „И рече Господь Богъ Каину: вскую прискорбенъ былъ еси? и вскую испаде лице твое? Еда аще право принеслъ еси, право же не разделилъ еси, не согрешилъ ли еси? умолкни: къ тебе обращение его, и ты темъ обладаеши.”

(„И каза Господ (Бог) на Каина: защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти? Ако правиш добро, не подигаш ли лице? Ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.”)

Свет. Иоан Златоуст казва за тези стихове следното:

„Виж, възлюблени, каква неизказана грижа! Бог е видял, че Каин е обзет, така да се каже, от страстта на завистта: виж как Той, по Своята благост прилага съответстващото лечение, за да го повдигне веднага и да не му позволи да потъне… (Бог му казва,) тъй като ти съгреши, то замълчи, успокой своите помисли, освободи се от напора на вълните, обградили душата ти, укроти вълнението, за да не прибавиш към предишния грях друг, още по-тежък… Бог предварително знаел, че Каин ще въстане срещу брата си и с тези думи го предупреждава. С тези думи Той иска да укроти яростта и неистовството на Каин и да го удържи от въставане срещу брата. Виждайки движението на неговите мисли и знаейки жестокостта на неговото убийствено намерение, Бог иска преди всичко да смекчи сърцето му и да успокои неговия ум, и за това му подчинява неговия брат и не му отнема властта над него. Но след такава грижа и такова лечение Каин не получил никаква полза. Такова е различието във вътрешното разположение (на Каин и на Авел), такава е силата на злото!”

Същото това го виждаме както днес, така и в продължение на цялата човешка история: Бог наказва само след като е дал на хората множество възможности да се покаят и да изменят своя път.

4, 8 „И рече Каинъ ко Авелю брату своему: пойдемъ на поле. И бысть внегда быти имъ на поли, воста Каинъ на Авеля брата своего и уби его.”

(„И рече Каин на брата си Авеля: (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби.”)

В първите глави на Битие ние виждаме началото на всичко, което ще се повтаря в по-нататъшната история на човечеството.Тук виждаме първото убийство – убийството на своя роден брат – братоубийството.

Тук отново, както и с Адам, след неговото съгрешение в рая, грижата (на Бога – бел. на прев.) за Неговото създание се проявява в това, виновният да се покае, а след това, даже когато няма покаяние, Той проявява и Своето милосърдие.

4, 9-16 „И рече Господь Богъ ко Каину: где есть Авель, братъ твой? И рече: не вемъ; еда стражъ брату моему есмь азъ? И рече Господь: что сотворилъ еси сие? гласъ крове брата твоего вопиетъ ко Мне отъ земли. И ныне проклятъ ты на земли, яже разверзе уста своя прияти кровь брата твоего отъ руки твоея. Егда делаеши землю, и не приложитъ силы своея дати тебе; стеня и тресыйся будеши на земли. И рече Каинъ ко Господу Богу: вящшая вина моя, еже оставитися ми. Аще изгониши мя днесь отъ лица земли, и отъ лица Твоего скрыюся, и буду стеня и тресыйся на земли, и будетъ, всякъ обретаяй мя убиетъ мя. И рече ему Господь Богъ: не тако; всякъ убивый Каина седмижды отмстится. И положи Господь Богъ знамение на Каине, еже не убити его всякому обретающему его. И изыде Каинъ отъ лица Божия и вселися в землю Наидъ, прямо Едему.”

(“И рече Господ (Бог) на Каина: где е брат ти Авел? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си? И рече (Господ): какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене; и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка; когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята. И рече Каин Господу (Богу): наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе: ето, Ти сега ме пропъждаш от лицето на земята, и аз ще се скрия от лицето Ти и ще бъда изгнаник и скитник по земята; и веки, който ме срещне, ще ме убие. И Господ (Бог) му каза: затова именно всекиму, който убие Каина, седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ (Бог) тури на Каина знак, за да го не убие никой, който го срещне. И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем.”)

Тук преп. Ефрем казва:

„Бог му се явява без гняв, та ако се покае, молитвата, произнесена от устата му, да заглади греха на убийството, извършено от ръката му, а ако не се покае - да му бъде определено тежкото наказание, което заслужавало злодеянието. Но Каин вместо покаяние се изпълва с негодувание и на Всеведещия, запитал го за брат му, за да привлече Каин към Себе Си, отвръща с гняв и казва: „Не вемъ; еда стражъ брату моему есмь азъ?”

Свет. Иоан Златоуст отбелязва различието в проклятията, определени на Адам и на Каин:

„Колко този грях (на Каин) е по-голям от престъплението на първосъздадения (Адам), всеки, който би искал, може да види от различието в проклятията. Там (Господ) е казал: „Проклята земля въ делехъ твоихъ” (Бит. 3, 18), и излял проклятието върху земята, грижейки се именно за човека; а тук … тъй като съгрешението е непростително, сам (извършителят му) бива подложен на проклятието: „Проклятъ ты, - казва, - на земли.” Този е постъпил почти както змията, служейки за оръдие на дяволския замисъл: както тя посредством измамата е въвела смъртта, така и този, измамвайки брат си и извеждайки го на полето, въоръжил против него ръката си и извършил убийство. За това, както на змията Господ казал: „Проклятъ ты отъ всехъ скотовъ и отъ всехъ зверей земныхъ” (Бит. 3, 14), по същия начин - и на този, защото той постъпил подобно на нея.”

След това вече Каин най-сетне признава своята вина, но вече е твърде късно. Свет. Иоан Златоуст продължава:

„Ето ще каже (някой), той е изповядал (греха) и го е изповядал с голяма точност. Но ползата от това не е никаква, възлюблени, защото изповедта е неблаговременна. Трябвало е това да се направи навреме, когато е можело да бъде склонен Съдията на милост.”

Следва да се добави, че това признание е по-скоро признание на факта, отколкото покаяние; той съжалил за извършеното, но не се разкаял за греха – така много често постъпват хората и до днес.

И така, Каин се отправил да живее в земята Нод, разположена в низината, но все още недалече от Едем. Разселването на хората по земята в това време било твърде ограничено. От това време, както твърди преп. Ефрем, между потомците на Каин и другите деца на Адам не е имало съпружески съюзи. На Каин е бил положен знак, за да бъде предотвратено отмъщението от страна на неговите родственици. Така възникват две паралелни линии на потомците на човешкия род: образ на истинните Божии последователи и на отстъпниците от Него, или, както по-късно пише блажени Августин – Градът Божий и Градът Човешки.

4, 17-22 „И позна Каинъ жену свою, и заченши роди Еноха. И бе зиждяй градъ, и именова градъ во имя сына своего Енохъ. Родися же Еноху Гаидадъ; и Гаидадъ роди Малелеила; и Малелеилъ роди Матусала; Матусалъ же роди Ламеха. И взя себе Ламехъ две жены: имя единей Ада и имя вторей Селла. И роди Ада Иовила: сей бяше отецъ живущихъ в селениихъ скотопитателей. И имя брату его Иувалъ: сей бяше показавый певницу и гусли. Селла же и тая роди Товела: сей бяше млатовиецъ, ковачь меди и железа. Сестра же Товелова Ноема.”

(„И позна Каин жена си, и тя зачена и роди Еноха. И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох. На Еноха се роди Ирад (Гаидад); Ирад роди Мехиаеля (Малелеила); Мехиаел роди Матусала; Матусал роди Ламеха. Ламех си взема две жени; името на едната беше Ада, а името на втората Цила (Села). Ада роди Иавала; той беше баща на скотовъдци, които живеят в шатри. Брат му се казваше Иувал: той беше баща на всички, които свирят на гусли и пищялки. Цила роди също Тувалкаина (Товела), ковач на всякакви медни и железни сечива. А сестра на Тувалкаина беше Ноема.”)

Откъде е произлязла жената на Каин? Тя е била една от дъщерите на Адам. Всички произхождат от Адам. Книга Битие упоменава от децата му само Каин, Авел и Сит, но това са били само неговите първи деца; имало е и много други. По-нататък в книга Битие 5, 4-5, четем, че Адам е живял седемстотин години след като родил Сит, в течение на които „роди сыны и дщери”. На Адам е била дадена заповедта да се плоди и размножава, и той живял до деветстотин и тридесет години. Поради това той би трябвало да е имал стотици деца.

Така възниква втори въпрос: „Как така е могло Каин да се ожени за своята сестра? Нима това не е против установленията на православната Църква?” Разбира се, в началото хората живели по други закони, не по законите, по които живеем ние. По това време хората живеели до деветстотин години. И е очевидно, че човечеството твърде силно се е отличавало от това, което е пред очите ни днес, дори и физически.

В книга Битие 4, 17-22 пред нас се представя началото на цивилизацията, която ни е известна : първият град, първите занаяти, първите изкуства. Ясно е, че тук ни е даден не повече от намек за това, което изобщо е ставало, но и това вече е достатъчно, за да изникне пред нас картина съвършено различна от тази, която ни представя еволюционисткия възглед за произхода на човека. В Писанието това, което обикновено се разбира под „развити” форми на цивилизация, възниква в самото начало; така първият град бива основан още от сина на първия човек. За населението на света по времето на живота на Адам не е казано нищо, но очевидно е, че при тези дълги години живот на първите патриарси и Божията заповед да се плодят и размножават, са се родили хиляди, ако не и милиони хора.

(Учените-рационалисти, занимаващи се с библейска археология, отричат съществуването на Каин и Авел като исторически личности; за тях те са не повече от нравоучителни персонажи. Те виждат началото на човешката история в пещерите на примитивното общество на каменния век.)

Ламех е първият, за когото е казано, че е имал две жени. Както изглежда, тази традиция, която става по-разпространена след потопа, е била рядкост в дните на първите патриарси.

4, 23-24 „Рече же Ламехъ своимъ женамъ: Ада и Селла, услышите гласъ мой, жени Ламеховы, внушите моя словеса: яко мужа убихъ въ язву мне и юношу въ струпъ мне. Яко седмицею отмстися отъ Каина, отъ Ламеха же седьмдесятъ седмицею.”

(„И рече Ламех на жените си: Ада и Цила! чуйте гласа ми; жени Ламехови! Послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило; ако за Каина се отмъстява седмократно, то за Ламеха – седемдесет пъти по седем.”)

Тези стихове са били тълкувани по различен начин, но най-простото обяснение предлага свет. Иоан Златоуст, който казва, че тук се говори за гласа на съвестта на Ламех, който открито изповядва своя грях и обявява себе си за заслужаващ по-голямо наказание отколкото Каин (тъй като той вече е видял наказанието на Каин за извършеното убийство).

4, 25-26 „Позна же Адамъ Еву жену свою; и заченши роди сына, и именова имя ему Ситъ, глаголющи: воскреси бо ми Богъ семя другое, вместо Авеля, егоже уби Каинъ. И Ситу бысть синъ; именова же имя ему Еносъ; сей упова призывати имя Господа Бога.”

(„Адам пак позна жена си (Ева), и тя роди син, и му даде име Сит; понеже (казваше тя,) Бог ми даде друго чедо, вместо Авеля, когото Каин уби. На Сита тъй също се роди син, и той му даде име Енос; тогава наченаха да призовават името на Господа (Бога).)

Тук се връщаме към главната родова линия на генеалогията на Адам (откъдето е било проследено родословието на Спасителя). Сит означава „заменен”.

Руският превод на стих 26 гласи: „Тогда начали призивать имя Господа” (идентичен на него е и българският превод: „тогава наченаха да призовават името на Господа (Бога) – бел. на прев.), за разлика от славянския: „Сей упова призывати имя Господа Бога”. И в двата варианта тук се обозначава едно по-тържествено призоваване на Божието име, свързано с името на Енос; за това и потомците на Сит са наречени в глава шеста „сынове Божии”.

3. Родословието на Адам от Сит до Ной

5, 1-21 „Сия книга бытия человеча, въ оньже день сотвори Богъ Адама, по образу Божию сотвори его, мужа и жену сотвори ихъ и благослови ихъ: и нарече имя ему Адамъ, въ оньже день сотвори ихъ. Поживе же Адамъ летъ двесте тридесятъ и роди сына по виду своему и по образу своему, и нарече имя ему Ситъ. Быша же дние Адамовы, яже поживе, по еже родити ему Сита, летъ седмь сотъ, и роди сыны и дщери. И быша вси дние Адамовы, яже поживе, летъ девять сотъ и тридесять; и умре. Поживе же Ситъ летъ двесте пять и роди Еноса. И поживе Ситъ, по еже родити ему Еноса, летъ седмь сотъ и седмь, и роди сыны и дщери. И быша вси дние Ситовы летъ девять сотъ и дванадесять; и умре. И поживе Еносъ летъ сто девятьдесятъ и роди Каинана. И поживе Еносъ, по еже родити ему Каинана, летъ седь сотъ и пятьнадесятъ, и роди сыны и дщери. И быша вси дние Еносовы летъ девять сотъ и пять; и умре. И поживе Каинанъ летъ сто седмьдесятъ и роди Малелеила. И поживе Каинанъ, по еже родити ему Малелеила, летъ седмь сотъ и четыридесятъ, и роди сыны и дщери. И быша вси дние Каинановы летъ девять сотъ и десять; и умре. И поживе Малелеилъ летъ сто шестьдесятъ пять и роди Иареда. И поживе Малелеилъ, по еже родити ему Иареда, летъ седмь сотъ и тридесять, и роди сыны и дщери. И быша вси дние Малелеиловы летъ осмь сотъ и девятьдесятъ пять; и умре. И поживе Иаредъ летъ сто шестьдесятъ два и роди Еноха. И поживе Иаредъ, по еже родити ему Еноха, летъ осмь сотъ, и роди сыны и дщери. И быша вси дние Иаредови летъ девять сотъ и шестьдесятъ два; и умре. И поживе Енохъ летъ сто шестьдесятъ пять и роди Матусала.”

Тази генеалогия поставя пред нас няколко въпроса.

1. Всички ранни патриарси са живели до деветстотин или приблизително толкова години, което е невероятно за нас, едва доживяващите до осемдесет или деветдесет години, и такава е продължителността на човешкия живот още от времената далеч преди Псалмопевеца Давид. За рационалистическата критика изкушението да предложи тук своя „интерпретация” е голямо. Но всички свети Отци приемат това повествование така както е написано: хората от онова време, първите векове след сътворението на света, действително са се отличавали твърде силно от нас. В трета глава ние засегнахме въпроса за климата на земята преди потопа, когато не е имало дъга, тъй като парата, която се издигала от земята, не само я е оросявала, но и образувала тази твърд, която покривала и обграждала земята, осигурявайки умерения климат и защитата от вредната радиация. Животът тогава действително е бил твърде различен (даже раят все още е бил видим, както вече казахме), и ако оставим настрана известните предразсъдъци, заимствани от картините на дивите пещерни обитатели от каменния век, няма да има основания да не приемем този факт.

2. Вторият въпрос засяга самото родословие: защо е било толкова важно да бъде записано то? Тъй като еволюционната теория изисква стотици хиляди години за развитието на човечеството, критиците-рационалисти са принудени да реинтерпретират тази генеалогия, твърдейки, че тук или има пропуски от хиляди години, или някои от патриарсите изобщо не са били хора, а техните имена са просто названия на грамадни епохи. Ако е така, тогава, разбира се, тук изобщо нямаме родословие.

Но светите Отци единодушно твърдят, че целият този списък от имена е именно родословие, и то е важно не само заради точността на възпроизвеждането на ранната история на човечеството, а преди всичко заради това, че то се явява родословието на Христа. Пълното родословие на Христа е дадено в Евангелието от Лука в глава трета (глава първа в Евангелието от Матея възхожда назад само да Авраам), а светите Отци проявяват твърде голяма загриженост за съгласуването на всякакви изглеждащи различия в имената (виж, например, Словото на свет. Григорий Богослов по този въпрос), за да го съхранят като точно родословие. Ние се оказваме пред избора: да останем верни на Писанието и светите Отци или да следваме съвременните критици-рационалисти, които черпят мъдростта си от предположенията (а не фактите) на съвременната наука и учените.

3. По количеството години указани тук (и по-нататък в книга Битие), може да се изчисли възрастта на човечеството. Съгласно гръцкия превод на Ветхия Завет, Септуагинта, сега се намираме в година 7490 от сътворението на Адам.* Еврейският -----------------

*Т. е., 1982 година.

-----------------

текст представя малко по-различни цифри, изчислявайки възрастта на човечеството като по-кратка с малко над хиляда години. Отците никога не ги е безпокоила тази разлика в изчисленията (блажени Августин, например, пояснява в „Божият Град”, че това е въпрос от второстепенна важност), но винаги са приемали без колебание както дългите години живот на ранните патриарси, така и примерната възраст на човечеството от порядъка на четири-пет хиляди години до Рождеството на Христа (по-точно, малко повече от 5500 години, съгласно гръцкия текст на Септуагинта).

4. Започвайки от пета глава на книга Битие, ние проследяваме историята на народа, който вече може да бъде наречен „избран народ”; народ, посветен на Бога, предаващ от поколение в поколение преданието на истинното поклонение и благочестие и подготвян, в крайна сметка, да даде рождение на обещания Месия. За това не е казано много за потомците на Каин; те не принадлежат към избрания народ. Но даже и потомците на Сит се развратили и били изтребени от лицето на земята, освен един единствен (Ной) и неговите синове.

5, 22-24 „Угоди же Енохъ Богу, и поживе Енохъ, по еже родити Матусала, летъ двесте, и роди сыны и дщери. И быша вси дние Еноховы летъ триста шестьдесятъ пять. И угоди Енохъ Богу, и не обреташеся, зане преложи его Богъ.”

(„И откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста (200) години и роди синове и дъщери. А всички дни Енохови бяха триста шестдесет и пет години. И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.”)

За Енох св. ап. Павел казва следното: „Верою Енохъ преложенъ бысть не видети смерти; и не обреташеся, зане преложи его Богъ. Прежде бо преложения его свидетельствованъ бысть, яко угоди Богу” (Евр. 11, 5) („Чрез вяра Енох бе преселен, за да не види смърт; и не се намери, понеже Бог го пресели. Защото преди преселянето си той получи свидетелство, че е угодил Богу.”).

Светоотеческото предание е единодушно в това, че Енох така е угодил Богу, че не е умрял, а е влезнал в рая жив и ще се върне на земята при края на света заедно с Илия, който е бил взет жив на небето, за да проповядват за Второто Пришествие Христово; те ще умрат с мъченическа смърт, но ще бъдат възкресени след три дни и половина (Ап. 11).

5, 25-32 „И поживе Матусалъ летъ сто осмьдесятъ седмь и роди Ламеха. И поживе Матусалъ, по еже родити ему Ламеха, летъ седмь сотъ осмьдесятъ два, и роди сыны и дщери. И быша вси дние Матусаловы, яже поживе, летъ девять сотъ и шестьдесятъ девять; и умре. И поживе Ламехъ летъ сто осмьдесятъ осмь и роди сына, и нарече имя ему Ное, глаголя: сей упокоитъ насъ от делъ нашихъ и отъ печали рукъ нашихъ, и отъ земли, юже прокля Господь Богъ. И поживе Ламехъ, по еже родити ему Ноа, летъ пять сотъ и шестьдесятъ пять, и роди сыны и дщери. И быша вси дние Ламеховы летъ седмьсотъ и пятьдесетъ три; и умре. И бе Ное летъ пяти сотъ, и роди сыны три: Сима, Хама, Иафета.”

Заключителните стихове на пета глава от Битие съдържат родословието на човешкия род до Ной – цялото човечество до времето на настъпването на потопа, който дошъл на земята около две хиляди години след сътворението на света.

Ламех пророчествувал, давайки на своя син името Ной, което означава „покой”, сякаш казвайки с това самото, че в негови дни ще дойде краят на човешките грехове – потопът.

4. Нечестието на хората

6, 1-3 „И бысть егда начаша человецы мнози бывати на земли, и дщери родишася имъ; видевше же сынове Божии дщери человечи, яко добри суть, пояша себе жены отъ всехъ, яже избраша. И рече Господь Богъ: не имать Духъ Мой пребывати въ человецехъ сихъ во векъ, зане суть плоть; будутъ же дние ихъ летъ сто двадесять.”

(„Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери, тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и си взимаха от тях за жени, кой каквато си избереше. И рече Господ (Бог): няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години.”)

Според светоотеческото разбиране „сынове Божии” са били потомците на Сит, избраният народ, които е трябвало да запазят себе си в добродетелност. Те живеели на височините, до райските предели. Те били наричани „сынове Божии”, защото чрез тях е трябвало да дойде Христос.

„Дщери человечи” били потомци на Каин. Те били хора отхвърлени, изгнани. Божиите синове е трябвало да пазят себе си в чистота и не трябвало да сключват бракове с потомците на Каин. (По-късно тази заповед е била дадена на иудеите, които не е трябвало да се смесват с никого.) Божиите синове е трябвало да бъдат отделени и да пазят чистота, за да станат достойни предшественици на Спасителя.

Преп. Ефрем твърди, че преобладаването на дъщерите в потомството на Каин показва измирането на рода на Каин, а тяхното желание да сключват бракове със синовете на Сит се обяснява със стремежа им да съхранят рода си. Синовете Божии, движени от влечението на плътта, нарушавали Господнята заповед да не се смесват с тези, които са от Каиновия род. Те се улавяли в тази клопка и целият човешки род започнал да става нечестив – ставали „плът” или плътски. Св. ап. Павел казва: „Сущии же во плоти, Богу угодити не могутъ” (Рим. 8, 8) („А ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу.”).

„Летъ сто двадесять” се отнася не за продължителността на човешкия живот, а за времето, оставено за покаяние до потопа – тук още веднъж се посочва Божието милосърдие.

Някои правели предположения, че „сынове Божии” са небесните създания или ангелите. На светите Отци са били известни тези тълкувания, които те отхвърляли, посочвайки, че ангелите не могат да раждат човеци. Както древните идеи за ангели, съвъкупляващи се с хора, така и съвременните - за космически пришълци, разбира се, са празни басни, в основата на които лежат празни фантазии.

6, 4 „Исполини же бяху на земли во дни оны; и потомъ, егда вхождаху сынове Божии къ дщеремъ человеческимъ, и рождаху себе. Тии бяху исполини, иже отъ века, человецы именитии.”

(„В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци.”)

Под исполини не следва да се разбират хора с невероятни размери. Според преп. Ефрем, потомците на Сит, избраният род, били с развито телосложение, високи, докато потомците на Каин, носещ на себе си печата на проклятието, били с неголям ръст. Когато двата рода се смесили, преобладавал високият ръст на Сифитите. „Исполинското” телосложение на хората – потомците на Сит – преди настъпването на потопа, било едно от качествата на човечеството, което било изгубено в новите климатични условия след всемирния потоп.

Може би тези „исполини”, с техните необикновени прояви на сила (проявяващи се, може би, във войни с потомците на Каин), са послужили за прототипи на „боговете” от легендите от по-късни периоди в Гърция и други страни.