ПРИЛОЖЕНИЕ IV
ДОСТОВЕРНОСТТА
НА РАДИОМЕТРИЧНОТО ДАТИРАНЕ
КУРТ СЮВЕЛ
„Как могат да се надяват креационистите, че хората ще приемат теорията за младата земя за достоверна, след като науката с помощта на радиометричното датиране доказа, че възрастта на земята е милиарди години?”
Такъв въпрос беше зададен в една статия, съотвестваща на начина на мислене на огромното множество от хората днес. Безусловно, мнозинството учени смята, че методите на радиометричното датиране са достоверни. Независимо от това, че няма научно доказателство, че радиометричното датиране дава верни резултати, и цяла редица данни свидетелства, че този метод не работи. Ще разгледаме някои от тях. Ние ще забележим, че вярата в материализма и отричането на всякакво свръхестествено действие, лежат в основата на радиометричния анализ още преди да са били извършени каквито и да било измервания. Много хора, даже специалисти в тази област, забравят за допусканията, на които се основават методите на радиометричното датиране.
- Методите на радиоактивното датиране
Съществуват два основни вида методи на радиоактивното датиране. Единият от тях използва въглерод 14 за датиране на останки от някога живели организми. Той никога не е бил използван върху неорганичен материал и никога не са се и опитвали даже да го използват, ако възрастта на пробата предположително превишава с много 50000 години. Той показва сравнително добри резултати, често използвани даже от креационистите. Но в тази статия няма да обсъждаме въглеродния метод.
Втората широка категория понякога се нарича „датиране с тежки метали”, към което се отнасят ураново-ториево-оловният, рубидиево-стронциевият и калиево-аргоновият методи. Тези методи обикновено се използват за неорганичен материал, като скални пластове, и показателите за възрастта често са огромни – милиони или милиарди години. Еволюционистите често привеждат показателите на тези методи като доказателство за древната възраст на земята и нейните пластове. Креационистите често критикуват тези методи, като показващи абсолютно невярна възраст.
Всеки от тези методи в началния стадий използва радиоактивни изотопи, като U-238, U-235, Th-232, K-40 или Rb-87. Те се наричат „матерни” изотопи. Тези елементи са естествено радиоактивни, т.е., те спонтанно изпускат алфа- или бета-частици и, в резултат, се трансформират в други елементи, наричани „дъщерни” изотопи.
2. Експерименталните грешки
Методите, показващи древната възраст, дават равно количество „неверни” и „верни” показания. „Вярното” показание се избира въз основа на стратиграфическата последователност, т.е., като се изхожда от характера на изкопаемите, залегнали в близост. Възрастта на изкопаемите, естествено, зависи от еволюционните предположения. И, разбира се, „неверните” показания обикновено не се огласяват.
Това твърдение – че радиометричните показания „биват коригирани” в съответствие с еволюционния показател на възрастта на изкопаемите – горещо се оспорва, но проучването на техническата литература показва, че това е истина, независимо от това, което казват учебниците за начинаещи. Нека да разгледаме няколко примера.
3. Документалните несъответствия
Общественото мнение е уверено, че радиометричните показания са последователни и, следователно, доказано надеждни. Но техническата литература показва противоположното. Джон Уудморъп е провел широко изследване, преглеждайки 445 технически статии от 54 авторитетни списания по геохронология и геология.
В тези отчети са приведени повече от 350 показания, получени в резултат на радиометрично датиране, които съществено се разминават с предписваната възраст на изкопаемите, намерени в същите пластове. „Очакваните” показания на възрастта варирали от 1 до 600 милиона години. Почти във всеки случай на несъответствие, възрастта на изкопаемото се е приемала като верния показател. Радиометричните показания се отхвърляли. Уудморъп цитира един от изследователите:
„Като цяло, показанията, „попадащи в мишената”, се смятат за верни и подлежат на публикация, но всички несъгласуващи се с другите показания (т.е., приеманата от еволюционната теория възраст на изкопаемите в същия геологичен пласт – бел. на прев.) рядко се публикуват, и несъответствията изобщо не се обясняват.”
Когато в тези отчети все пак се обсъждат възможните причини за грешките, се използват такива изрази, като, например, „възможно”, „навярно”, „би могло” и т.н. Обикновено се привеждат следните причини: детритова интрузия*, изтичане или
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*Детритова интрузия - вмъкване на остатъци от разрушени тъкани. Приема се, че несъответствието на полученото радиометрично показание с „възрастта” на налични в утаечния пласт остатъци от тъкани, се дължи на това, че те са вмъкнати по-късно в този пласт, а не са залегнали в него по времето на образуването му. – бел. на прев.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
алкализиране на някои изотопи в пробата, а понякога – първоначалният изотопен състав на пробата. В случая с калиево-аргоновия метод е много лесно да се посочи (като причина – бел. на прев.) изтичането на аргон, ако получените данни показват твърде малка възраст, или абсорбция на аргон, ако възрастта е твърде голяма.
При това е много добре известно, че аргонът, който представлява газ, лесно прониква през каменния пласт и няма никаква възможност да се разбере какво всъщност е станало във всеки конкретен случай.
Особено груби са грешките, характерни за K-Ar (калиево-аргоновия) метод. Правени са изследвания на подводен базалтов пласт, образуван неотдавна в близост до Хавайските острови. Известно е, че те са образувани в следствие на изригването на вулкана Килауеа. Показанията обаче достигат възраст от 22 милиона години. Джоун Енгелс писа:
„Сега вече е много добре известно, че показанията на калиево-аргоновия метод, получени в резултат на анализа на проби от различни минерали в един и същ пласт, могат удивително да се различават помежду си.”
4. Черепът 1470
В 1972 година Ричард Лики намерил череп близо до езерото Рудолф в Кения, който по неговите думи е „фактически неразличим” от черепа на съвременния човек. Той бил открит под слой от вулканичен KBS туф (втвърдена вулканична лава – бел. на прев.), чиято възраст, съгласно радиометричните измервания, възлизала на 2,6 милиона години. Лики обяви, че възрастта на черепа е 2,9 милиона години, и че той „не съответства на нито един предходен модел за възникването на човека”. Той получи названието KNM-ER-1470 (Kenya National Museum, East Rudolf, # 1470).
Марвин Любеноу предоставя интересен разказ за десетилетната полемика, разгърнала се около датирането на този череп.
При първия опит за датиране на TBS туфа, Фич и Милър подложили на анализ изкопаемия пласт и получили показания от 212 до 230 милиона години – възрастта на Триасовия период, т.е., много по-древна възраст, отколкото се очаквало. Тъй като под този пласт били открити кости на млекопитаещи, те заявили, че тези показания очевидно са погрешни поради „възможното натрупване на страничен аргон, присъстващ в по-древен пласт”. Макар и пластът да изглеждал напълно доброкачествен, всички показания по-древни от 5 милиона години, очевидно не се вписвали в известната им „скала на последователността на еволюционното развитие”.
В същото време група учени от Калифорнийския университет в Беркли, оглавявана от Г.Х. Къртис, провела анализ на няколко проби от KBS пемзов пласт (шуплеста вулканична маса – бел. на прев.) и установила, че нейната възраст се колебае от около 1,6 до 1,8 милиона години. Други измервания, показващи възраст от 0,5 милиона години, били сметнати за аномално малки. Те били обяснявани с възможното увреждане на горния слой на пробата в резултат на проникването на високо алкални горещи води.
За периода от 1969 до 1976 година няколко групи провели радиометрични измервания, които се колебаели около горе-долу следните показания: 1,8 – 2,4 – 2,6 милиона години. Всяка от групите критикувала техниката на предходната група по отношение на направения от нея подбор на пробите. От съображения, основани на проведените радиометрични измервания се отдавало, както беше посочено, предпочитание на възрастта 2,6 милиона години; в същото време, от палеонтологически съображения, се отдавало предпочитание на възрастта 1,8 милиона години (т.е., такава възраст на черепа най-добре би съответствала на еволюционната теория). И окончателно до съгласие стигнали едва след като палеонтолозите се съгласили да бъдат проведени разчети по пътя на корелацията на датирането на пласта, според съдържащите се в него изкопаеми на два вида измрели свине. Коментирайки метода на избора на проби от пласта за радиометрично измерване, Любеноу задава въпроса:
„Откъде може да се знае дали дадената проба се явява доброкачествена за датирането? Единственият отговор на този въпрос е следният: „доброкачествените” проби дават показания, които се съгласуват с еволюционните предположения. „Недоброкачествените” проби дават показания, не съответстващи на еволюционните очаквания – класически пример за разсъждаване в кръг.”
5. Датирането на Големия каньон
Креационистите са критикували много аспекти на изотопното датиране на геологичните пластове, но са предложили малко доказателства, че този метод има големи недостатъци. Обаче сега Институтът за изследване на сътворението на света провежда работи (които са на ранен стадий), за получаването на такива доказателства относно вулканичните пластове.
„Целта на този проект – пишат учените от института – се състои в използването на „най-надеждния” метод на изотопното датиране („изохронния метод”) с използването на техника за аналитично измерване с най-голяма точност (измерване на изотопното разреждане с мас-спектографския метод) за установяването на „възрастта” на различни скални пластове от Големия каньон.”
Учените от института са привлекли в своята работа лицензирана търговска геотехническа лаборатория за оказване на помощ при планирането и контрола над проекта и отстраняването на възможността за пристрастно влияние на резултата, както и за да бъдат представени пробите за изследване в няколко квалифицирани лаборатории, за получаването на максимално обективни резултати.
В Големия каньон има много различни типове и пластове геологични скали. Всички са съгласни, че метаморфната скала от Докамбрийския период, разположена под подножието на каньона, би трябвало да бъде най-древното образувание. Тя включва в себе си гнайса на Троица, гнайса на Дефилето на Елфите и гранита на Зороастър.
Всички са съгласни с това, че потоците лава от Четвъртичния период на платото Уникарет, вероятно, са най-младите магмени залежи. Те са се образували в резултат от изригването на вулкан, след като се е било осъществило напластяването на всички слоеве утаечни скали и след като каньонът е бил подложен на ерозията. Преливайки през края на скалния пласт, лавата се стичала надолу по стените на вече ерозиралия каньон.
Най-традиционните геолози смятат, че възрастта на дълбинния гнайс и гранита трябва да надвишава 600 милиона години, вероятно се приближава до 2 милиарда години, а възрастта на потоците от базалтова лава на платото Уникарет, трябва да е само няколко хиляди години, тъй като лавата очевидно е по-млада от пластовете утаечни скали от горната страна на стените на каньона. Следователно, като се сравнят точно установените „възрасти” на пробите, взети от двете различни образувания, ние трябва да получим обща представа за надеждността на радиометричните методи.
Предварителните резултати изглеждаха много интересни. Но измерванията на буците лава с неотдавнашно образуване бяха завършени едва по времето когато написах моя последен отчет.
Бяха получени няколко цифри, установяващи „модела на очакваната възраст” на неотдавна образуваната скална порода, които се оказаха съвсем различни (т.е., всички те не съответстваха една на друга). „Най-точният” рубидиево-стронциев изохронен метод показа възраст, равна на 2,1 милиарда години.
Беше ясно, че тази възраст е абсолютно невярна. Лавата, подложена на измерванията, покриваше скалната порода на вече ерозиралия каньон. Така възрастта „2,1 милиарда години” би трябвало много хиляди пъти да превишава истинската възраст на лавата. Дори само този единствен резултат би бил достатъчен за появата на силни съмнения в достоверността на тежко-металните радиометрични методи на датиране, но трябва да изчакаме пълното завършване на проекта, преди да направим окончателните изводи.*
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*Виж книгата на Steven A. Austin, ed., “Grand Canyon: Monument to Catastrophy” (1994), а също и съпровождащия видеофилм, “Grand Canyon: Monument to the Flood”. – Ред.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
6. Причината за погрешните показания
Съществуват няколко възможни източника на погрешни показания, проявяващи се в процеса на измерванията на радиометричното датиране. Главните трудности (започвайки с най-малко важните) са следните:
1. Точността на разчетите на периодите на полуразпада – общо взето се смятат за известни с точност до няколко процента, но ако се окажат погрешни биха внесли незначителни отклонения в резултатите на датирането.
2. Постоянството на периодите на полуразпада – мнозинството от учените смятат, че те не се променят в продължение на епохите, макар, всъщност, това да не ни е известно. Но един от първите изследователи на този проблем, професор Джон Джоли от Тринити колеж в Дъблин, публикува данни, свидетелстващи за отклонения в резултатите. Резултатите от изследванията, проведени от Бари Сатърфилд, за възможните отклонения в разчетите за скоростта на светлината също така посочват историята на отклоненията в разчетите за периода на полуразпада за последните 300 години. Но мнозинството от учените се отнесоха твърде скептично към подобна концепция.
3.Активация на неутроните по неизвестна причина – професор Мелвин Кук, провеждайки изследвания на руда от месторождението Кантаг, регистрирал отсъствие на Pb-204 и торий, при достатъчно количество Pb-208! Такава закономерност, очевидно, не е могла да съществува изначално и не е могла да възникне вследствие на разпада на тория. Единственото възможно обяснение е активацията на Pb-207. Когато Кук внесъл съответните корекции при отчитането на този факт, измерваната възраст се понижила от 600 милиона години до почти съвременни дати. В повечето от случаите при изследване на руда този ефект не е възможно да се установи така ясно, обаче това показва, че поток от неутрони, видимо, от свръхнова звезда трябва да оказва силно влияние, разпространено, вероятно, във всемирен мащаб, на цялата каменна порода, и имащо такива последствия, които понастоящем не е лесно да се установят.
4. Неизменност на атомната структура на каменната порода – този въпрос, естествено, повече от всичко безпокои всички хронолози, а също и най-често се привежда в качеството на причина за всички грешки при измерването на възрастта. Урановите соли се разтварят във вода, а повечето минерали са подложени на неравномерно алкализиране на химическите им компоненти. Аргонът непредсказуемо напуща и изпълва каменната порода. Харлей установил, че радиоактивните компоненти на гранитната порода лежат на повърхността на гранитните зърна и могат лесно да бъдат алкализирани. Цирконовите кристали се датираха с помощта на ураново-оловния метод, но йонните изследвания на микропробите показаха, че уранът и оловото са впръскани в различни части на кристалната структура. Това показва, че образуването на Pb-206 фактически не е могло да стане във връзка с разпада на урана; за това показанията от такова датиране не могат да бъдат признати за действителни.
5. Но много по-важен проблем е изначалното изотопно съдържание на каменната порода. Откъде може да ни бъде известно какъв е бил първоначалният състав на материала? Ние ще се убедим, че отговорът на този въпрос ще зависи от решение, което не се обосновава на основата на доказателство, а на основата на вяра.
7. Първоначалният изотопен състав на материала
Геологът-униформист трябва да въведе понятието за някаква първоначална концентрация. Ако неговото допускане е вярно, а другите възможни грешки могат да бъдат сведени до нула, то той може да разчита на точно определяне на възрастта – при условие, че неговите допускания се окажат верни. Но работата е в това, че неговите допускания винаги се основават на теорията на униформизма, т.е., че възникването на земята и скалните пластове е станало по чисто материалистически начин, без свръхестествена намеса, преди огромно количество години. И когато той, с помощта на тези резултати, се опитва да докаже, че земята е много древна и не е имало никакво сътворение, то той се ползва от логиката на разсъждаването в кръг. С това самото, той отрича всяка възможност за свръхестествено сътворяване в шест дни, още преди да са проведени каквито и да било измервания.
Преди години аз изучавах геология в колежа. Още на първото занятие преподавателят отбеляза важността на униформистките положения като основа на историческия принцип на геологията, казвайки приблизително следното:
„Хората са привикнали да вярват във всякакъв род катастрофи, предизвикани от свръхестествена намеса. Тези легенди карали хората да вярват, че земята е била сътворена само преди няколко хиляди години. Сега, разбира се, ние знаем, че такова нещо никога не е могло да се случи и че земята е много по-древна. Тя е еволюирала бавно в продължение на милиарди години. Това е ставало в съответствие с „принципа на униформизма”, че всички процеси винаги са протичали по същите природни закони, които действат и днес.”
Това, като че ли случайно отбелязано всеобщо мнение, че Библейското повествование изобщо не може да бъде истинно, е много показателно. В класическия учебник по геохронология [„Възрастта на скалите, планетите и звездите”] Хенри Фаул пише:
„Да допуснем, че слънчевата система е кондензирала от първичен облак - следователно веществото, от което се състоят планетите, астероидите и метеоритите има общ произход. Железните метеорити съдържат олово, а съдържанието на уран и торий е практически нулево, и за това оловото, което не е било подложено на въздействието на радиоактивно олово, може да се разглежда като доброкачествена проба от първично олово. В таблица 6-1 е посочено изотопното съдържание на олово, извлечено от някои железни метеорити. Тези показатели могат да бъдат използвани в уравнението на Гутерман (Pb207/Pb204)ш и (Pb206/Pb204)ш, и за да бъде изчислена възрастта на земята, не достига само проба от затворена подсистема, възрастта на която е добре известна.”
Забележете изходното положение на Фаул: „Да допуснем, че слънчевата система е кондензирала от първичен облак...”, което означава чисто натуралистически произход на земята за дълъг период от време. По такъв начин Фаул показва, че допускането, че земята и слънчевата система са еволюирали от облак газ и прах за много дълъг период от време, е общопризнато сред всички учени-еволюционисти. От това основно положение следва, че първоначалния състав на химическите елементи трябва да съответства на този, който се наблюдава днес в метеоритите.
Това допускане е един от най-главните показатели, използвани за определяне на възрастта на земята и на изотопното съотношение на оловото в състава на първичната каменна порода. Но то се основава на вярата в униформизма и натуралистическия произход на земята. Без такава основополагаща вяра не биха съществували и всички тези измервания в системите за датиране.
От друга страна, ако земята е била сътворена мигновено (както за това се говори в Библията), Творецът е могъл да я създаде така, както Той е пожелал. На Него не Му е било необходимо да се починява на всички известни на човека закони – фактически това е и било показано от Него, когато сътворил дърветата в Едемската градина, на които изведнъж се появили и плодове. Когато Той сътворил Адам и Ева, те също така веднага били зрели хора, а не младенци. На нас ни е казано, че Той е сътворил всичко в състоянието на зряла възраст.* Защо тогава да не може да
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*Това било ясно потвърдено в четвърти век от преп. Ефрем Сирин в неговите тълкувания на книга Битие: „Злаковете, по време на своето сътворяване, били породени в едно мигновение, но на вид изглеждали като от преди месеци. Така също и дърветата, във времето на своето сътворяване, били породени в един ден, но по съвършенството и плодовете си, отрупващи клоните им, изглеждали като от преди години.”
По нататък, обяснявайки как била сътворена луната такава, каквато тя бива в петнадесетия ден, преп. Ефрем казва: „Как дърветата, тревите, животните, птиците и човекът били едновременно и стари, и млади: стари по вид на членовете си и по техния състав, а млади – по времето на своето сътворяване.” (Преподобни Ефрем Сирин, „Творения”, том 6, стр. 222-224)
Светоотеческото разбиране на Свещеното Писание напълно разсейва илюзията за достоверността на радиометричното датиране. Фактът, че преп. Ефрем е твърдял това в четвърти век показва, че това не е ситуативна аргументация на учените-креационисти, а непосредствено пряко тълкуване на Свещеното Писание. – Ред.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
сътвори каменната порода по подобен начен? Защо каменната порода да не е можела вече да съдържа олово 206 и аргон 40, за да съответства на „състоянието на зряла възраст”? Защо основното количество олово 206, 207 и 208 да не е могло да присъства вече изначално?
Тъй като доисторическото Божие деяние не може да бъде предмет на научно изследване, и, следователно, излиза извън рамките на научния метод, за това много учени изключват Бога от научно възможната реалност, като просто не допускат Божията намеса. Те имат за цел търсенето на чисто материалистическо обяснение, сякаш това обяснение е единственото възможно. Но това води до истински сериозен проблем. Ние се убеждаваме, че системите за радиометрично датиране съвсем не са основани единствено на физически измервания. Философското вярване лежи в самата им основа – вярата в това, по какъв начин е станало раждането на света.
Ние виждаме, че разрешението на въпроса за „младата или древна земя” лежи в плоскостта на основата на избраната вяра.
Ако избираме вярата в материализма и изключваме възможността за свръхестествена намеса, тогава ще бъде разумно да вярваме, че възрастта на земята наброява милиарди години.
Ако пък признаваме Бога, Който е могъл и Който е осъществявал намеса в Своето творение, тогава ще бъде разумно да вярваме в Библейското повествование и възраст на земята, възлизаща на само няколко хиляди години.
Нито едното, нито другото се основава на доказателство с помощта на физически данни. Ние изхождаме от философски основания, а след това физическите данни само се подреждат в една или друга основополагаща система от вярвания.
8. Заключение
Мнозина учени, учители, значителна част от средствата за масова информация се изявяват в качеството на извънредно ефективни проповедници на еволюционистката вяра в древния произход на вселената. А мнозина християни се съгласяват с твърденията на тези учени за „милиардите години съществуване на земята”, обикновено без дори да осъзнават, че те се основават на натуралистически допускания, изключващи каквато и да било намеса на Бога Творец. Те не забелязват заблудата на това вярване, използващо в качеството на доказателство разсъждаването в кръг. По такъв начин, съвсем напразно, те се лишават от основанията на собствената си вяра.
В продължение на 44 години Курт Сювел работил в ядрената промишленост като инженер по електроника, започвайки с участие в проекта на въоръжените сили на САЩ „Манхатън” по време на Втората световна война (създаването на първата атомна бомба). В продължение на пет години той бил главен инженер на компанията „Изотопи” Inc. В неговите задължения влизало конструирането на оборудване за радиометричен анализ на различни образци, включително системи за радиовъглеродно датиране. В 1988 година той се пенсионирал в националната лаборатория „Лорънс Ливермор”.
На времето мистър Сювел споделял възгледите на униформизма относно това, че възрастта на земята наброява милиарди години, но след много години работа започнал да се съмнява в доброкачествеността на „доказателствата” за подобен възглед, тъй като той се основава на логическата заблуда на разсъждаването в кръг. Историята на преминаването му от еволюционните възгледи към християнските е изложена от него в книгата „Бог на ниво нула” (1997).
Copyright … 1994 by the Bible-Science Association, Inc.
P.O. Box 33220, Minneapolis, Minnesota 55433 – 0220
Списък с друга критична литература за радиометричното датиране виж по-нататък.
