ГЛАВА VІII
ПОТОПЪТ
(Битие 6, 5-8, 22)
6, 5-7 “Видевъ же Господь Богъ, яко умножишася злобы человековъ на земли, и всякъ помышляетъ въ сердцы своемъ прилежно на злая во вся дни. И помысли Богъ, яко сотвори человека на земли, и размысли. И рече Богъ: потреблю человека, егоже сотворихъ, отъ лица земли, отъ человека даже до скота, и отъ гадъ даже до птицъ небесныхъ; зане размыслихъ, яко сотворихъ я.”
(„И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време; и разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си. И рече Господ: ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих; от човек до скот, гадове и птици небесни ще изтребя, защото се разкаях, задето ги създадох.”)
Тук повествованието особено подчертава всеобщността на злото, обхванало и старото, и младото поколение (така, както е и в наши дни).
Бог, разбира се, не „помысли” – не „се разкая”, че е създал човека – това е казано приспособително към нашето земно възприятие. Той просто решава да накаже хората и да положи начало на нов човешки род с праведния Ной, който ще стане новият Адам.
Тъй като цялото творение е било създадено заради човека и е трябвало да се обнови с него в края на този свят, когато ще има ново небе и нова земя, то сега творението погива заедно с нечестивите хора в дните на Ной.
6, 8-10 „Ное же обрете благодать предъ Господемъ Богомъ. Сия же бытия Ноева: Ное человекъ праведенъ, совершенъ сый въ роде своемъ, Богу угоди Ное. Роди же Ное три сыны: Сима, Хама, Иафета.”
(„А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога). Ето житието на Ноя: Ной беше човек праведен и непорочен в своя род; Ной ходеше по Бога. Ной роди трима синове: Сим, Хам и Иафет.”)
Отците отбелязват колко голяма е била праведността на Ной, процъфтяла посред нечестивото поколение; така е възможно и за нас да съхраняваме добродетелта, даже живеейки в такова нечестиво време, каквото е нашето.
Отбелязвайки, че Ной е имал само трима сина (докато в същото време Адам и другите патриарси са имали, може би, стотици), Отците посочват целомъдрието на Ной, който се въздържал даже от законното съпружеско ложе.
6, 5-7 „Растлеся же земля предъ Богомъ, и наполнися земля неправды. И виде Господь Богъ землю, и бе растленна: яко растли всяка плоть путь свой на земли. И рече Господь Богъ Ною: время всякаго человека прииде предъ Мя, яко исполнися земля неправды отъ нихъ; и се, Азъ погублю ихъ и землю.”
(„Но земята се разтля пред лицето Божие, и напълни се земята със злодейства. И погледна Господ Бог на земята, и ето, тя беше разтляна: понеже всяка плът се бе отклонила от своя път на земята. И рече Господ (Бог) на Ноя: краят на всяка плът дойде пред лицето Ми, защото земята се напълни със злодейства от тях; и ето, Аз ще ги изтребя от земята.”)
Тук свет. Иоан Златоуст ни обръща внимание на това, как Бог говори лице в лице с Ной за Своите планове относно човешкия род: „Те извършили толкова много зло, че нечестието вече се разляло и покрило цялата земя. За това Аз ще погубя и тях, и земята: „И се, Азъ погублю ихъ и землю.” Тъй като те вече предварително са погубили себе си с беззаконни дела, Аз ще напратя съвършена погибел и ще изтребя и тях, и земята, за да се очисти земята и да се освободи от сквернотите на толкова много грехове.”
Сега Бог заповядва на Ной да направи ковчега:
6, 14-16 „Сотвори убо себе ковчегъ отъ древъ (негниющихъ) четвероугольныхъ;
гнезда сотвориши въ ковчезе, и насмолиши его внутрьуду смолою. И тако сотвориши ковчегъ: трехъ сотъ лактей долгота ковчега, и пятидесяти лактей широта, и тридесяти лактей высота его. Собирая сводомъ сотвориши ковчегъ, и въ лакоть свершиши его свыше; дверь же ковчега сотвориши отъ страны; обиталища двокровна и трекровна сотвориши въ немъ.”
(„Направи си ковчег от гоферово дърво; направи преградки в ковчега и го засмоли отвътре и отвън със смола. И го направи тъй: дължината на ковчега – триста лакти; ширината му – петдесет лакти, а височината му – трийсет лакти. И направи на ковчега прозорец и на един лакът го завърши отгоре, а вратата на ковчега тури отстрана; направи в него долен, среден и горен кат.”)
Лакът – това е разстоянието от лакътя на човешката ръка до края на пръстите, т.е. около 38-46 сантиметра. Така ковчегът, като изхождаме от тази мярка, е бил около 114-138 метра дълъг, 19-23 метра широк и 11,4-13,8 метра висок.
Оказва се, че това е било много необичайно по тип съоръжение, напомнящо голяма лодка, или по-скоро огромен триетажен правоъгълен плаващ дом, чиято единствена задача е била да удържи на повърхността на водата Ной, неговите деца и животните през цялото времетраене на потопа. Трябвало е да настъпи потоп, който да унищожи всичко, и само тези, които са в ковчега да бъдат спасени.
Разбира се, можем само да си представяме колко време и усилия са били нужни на Ной да построи ковчега, живеейки сред растленото поколение. Всички хора тогава са живеели в относителна близост до строителството на ковчега, така че целият свят вероятно е знаел за него. Можем да си представим също и тяхната реакция, когато Ной започнал да строи ковчега с дължина над сто метра, говорейки им: „Внимавайте, ще дойде голям потоп”. Те, вероятно, са водели със себе си съседите си да погледат тези „побъркани” и да им се надсмиват; навярно и деца са притичвали и са хвърляли камъни. Праведниците са изпълнявали Божията воля, а хората им са се присмивали.
И така, праведният Ной получил много необичайна заповед, показваща колко близък е бил той Богу. Подобно на живелия по-късно Авраам, който бил готов да принесе в жертва даже своя собствен син, тъй като знаел, че Бог му е казал това, така и Ной, бидейки праведен, говорел непосредствено с Бога и изпълнявал получената от Него заповед. Само по себе си строителството на такова грамадно съоръжение, за което може би е била необходима по-голямата част от тези сто и двадесет години, определени на хората за покаяние, само с вида си е трябвало да служи като предупреждение на човечеството за надигащото се бедствие.
6, 17-18 “Аз же, се, наведу потопъ, воду на землю, и погубити всяку плоть, въ нейже есть духъ жизни подъ небесемъ; и елика суть на земли, скончаются. И поставлю заветъ Мой съ тобою; внидеши же въ ковчегъ ты и сынове твои, и жена твоя и жены сыновъ твоихъ съ тобою.”
(„И ето, Аз ще направя на земята потоп от вода, за да изтребя под небесата всяка плът, в която има жива душа; всичко, що е на земята, ще се лиши от живот. Но с тебе Аз ще сключа Моя завет, и в ковчега ще влезеш ти и с тебе – твоите синове, жена ти и жените на твоите синове.”)
Бог открива своето намерение на човечеството и установява завет с Ной – подобно нещо се повтаря постоянно, в продължение на цялата Свещена История: Бог сключва завет със Своите избраници. Бог осъществява Своята воля на земята не императивно –да бъде направено така – и не просто съобщавайки, че така, а не иначе трябва да бъде, но се открива на праведника, който ще изпълнява Неговата воля на земята.
Синовете на Ной са били въведени в ковчега, както казва свет. Иоан Златоуст, не защото са били също така праведни както Ной (макар те и да се отклонявали от злото на своето време), а заради Ной, също както всички плаващи заедно със св. ап. Павел били спасени, когато той търпял корабокрушение (Деян. 27, 22-24).
6, 19-22 „И отъ всехъ скотовъ и отъ всехъ гадъ, и отъ всехъ зверей, и отъ всякия плоти, два два отъ всехъ введеши въ ковчегъ, да питаеши съ собою: мужеский полъ и женский будутъ. Отъ всехъ птицъ пернатыхъ по роду, и отъ всехъ скотовъ по роду, и отъ всехъ гадовъ ползающихъ по земли по роду ихъ, два два отъ всехъ внидутъ къ тебе, питатися съ тобою, мужеский полъ и женский. Ты же возми себе отъ всехъ брашенъ, яже имати ясти, и собереши къ себе, и будутъ тебе и онымъ брашно. И сотвори Ное вся елика заповеда ему Господь Богъ, тако сотвори.”
(„Вкарай в ковчега тъй също (от всякакъв добитък и от всички гадове, и) от всички животни, и от всяка плът по две, за да останат с тебе живи; нека те бъдат от мъжки и женски пол. От (всички) птици според рода им, и от (всякакъв) добитък според рода му, и от всякакви влечуги по земята според рода им, - от всички по две ще влязат при тебе, за да останат живи (с тебе, от мъжки и женски пол). А ти си вземи всякаква храна, с каквато се хранят, и я събери при себе си; тя ще бъде храна за тебе и за тях. И направи Ной всичко: както му заповяда (Господ) Бог, така и направи.”)
Ной е трябвало да събере храна в ковчега: растителна храна, с която е трябвало да се хранят също и животните. Тя е трябвало да бъде складирана в огромните отделения на ковчега.
Отново можем да си представим всички насмешки, на които са подложили Ной неговите съвременници за такова, по тяхното мнение, безумно приготовление; и все пак, Ной изпълнявал Господнята заповед безпрекословно, като истински праведен човек, за когото Божието е на първо място, а мненията на хората – на последно. На този пример можем да поревнуваме и в нашето нечестиво време.
7, 1-3 „И рече Господь Богъ къ Ною: вниди ты и весь домъ твой въ ковчегъ, яко тя видехъ праведна предо Мною въ роде семъ. Отъ сктовъ же чистыхъ введи къ себе седмь седмь, мужеский пол и женский; отъ скотовъ же нечистыхъ два два, мужеский полъ и женский. И отъ птицъ небесныхъ чистыхъ седмь седмь, мужеский полъ и женский. И отъ всехъ птицъ нечистыхъ две две, мужеский полъ и женский, препитати семя по всей земли.”
(„И рече Господ (Бог) на Ноя: влез ти и цялата ти челяд в ковчега, защото тебе видях праведен пред Мене в тоя род; и от всеки чист добитък вземи по седем, от мъжки и женски пол, а от нечистия добитък – по две, от мъжки и женски пол; тъй също и от птиците небесни (чисти) по седем, от мъжки и женски пол, (и от всички нечисти птици по две, от мъжки и женски пол,) за да запазиш род за цялата земя…”)
Свет. Иоан Златоуст пита тук, как е узнал Ной разделението на „чистыхъ” и „нечистыхъ” преди Мойсеевия закон, който провежда това разделение; и отговаря: сам от себе си, ръководейки се от вложеното от Бога в природата наставление.
И защо е трябвало да бъдат по седем двойки от чистите животни и по две от останалите? Свет. Иоан отговаря, че това е очевидно: за да се принесе всесъжение Богу, когато завърши потопът, без да се унищожи нито една двойка. Точно така и постъпил Ной (Бит. 8, 20). Също така, той е трябвало да има животни за употреба за храна веднага след потопа, когато ще му даде заповедта да яде месо.
Може би, още една причина за употреба на месото за храна са били новите атмосферни условия, след отварянето на небесните окна при началото на потопа. Също така, както обясняват Отците, човекът към това време става по-безчестен и по-паднал.
7, 4-9 „Еще бо дний седмь, Азъ наведу дождь на землю четыредесятъ дний и четыредесятъ нощей; и потреблю всякое востание, еже сотворихъ, отъ лица всея земли. И сотвори Ное вся, елика заповеда ему Господь Богъ. Ное же бе летъ шести сотъ, и потоп водный бысть на земли. Вниде же Ное и сынове его, и жена его и жены сыновъ его съ нимъ въ ковчегъ, воды ради потопа. И отъ птицъ чистыхъ и отъ птицъ нечистыхъ, и отъ скотъ чистыхъ и отъ скотъ нечистыхъ, (и отъ зверей,) и отъ всехъ гадовъ пресмыкающихся по земли, два два внидоша къ Ною въ ковчегъ, мужеский полъ и женский, якоже заповеда (Господь) Богъ Ною.”
(„защото след седем дена Аз ще изливам дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи; и ще изтребя от земното лице всички същества, които съм създал. Ной направи всичко, що му Господ (Бог) заповяда. А Ной беше на шестстотин години, когато стана водният потоп на земята. И поради водата от потопа влезе в ковчега Ной и синовете му, и с него жена му и жените на синовете му. И (от чистите птици и от нечистите птици, и) от чистия добитък и от нечистия добитък (и от зверовете) и от всички влечуги по земята влязоха при Ноя в ковчега по две, от мъжки и женски пол, както (Господ) Бог бе заповядал на Ноя.”)
Съвременните критици-рационалисти се сблъскват с огромни проблеми в повествованието за Ной и ковчега. Наистина ли би могло да има съд с достатъчно големи размери, за да вмести всички двойки от всеки вид твари (изключвайки, разбира
се, рибите, насекомите и другите създания, които сами биха могли да преживеят потопа), и как биха могли те да се съберат заедно от всички краища на земята?
Относно размерите и вместимостта на ковчега (който, както вече казахме, е бил повече от сто метра дълъг, двадесет метра широк и повече от десет метра висок), един съвременен разчет показа, че такъв съд, разделен на няколко нива, както и текста посочва, лесно би могъл да помести по двойка от всяко сега живеещо животно и дори да остане място.*
------------------
*Вж.: „Noah’s Ark: A Feasibility Study” by John Woodmorappe (1996) – Ред.
------------------
Някои рационалисти възразяват: как животните от всички континенти, например от Америка, биха могли да се съберат в ковчега. Обаче, ако потопът действително е бил световна катастрофа, такава каквато описват последващите стихове на книга Битие, ние изобщо не можем да знаем как е изглеждала земята до потопа: известните ни континенти са се оформили в резултат на самия потоп и геологичните процеси, които действат от това време насам. Най-вероятно тогава е имало един континент; ние не знаем това.
Как са се събрали животните? Разбира се, Бог ги е изпратил. Текстът не разказва за това, че Ной се е занимавал с улавянето и насилственото им натоварване на борда на ковчега; те просто: „внидоша”.* Отците ни показват тук напълно просто и -------------------
*У гърците има симантрон – дъска в която бият, събирайки хората в храма; това напомня как Ной е излизал и свиквал животните в ковчега.
-----------------
реалистично разбиране. Преп. Ефрем пише:
„В същия този ден започнали да пристигат от изток слонове, от юг маймуни и пауни, други животни се събирали от запад, други бързали да дойдат от север. Лъвовете оставили своите дъбрави, лютите зверове излизали от своите леговища, елените и дивите осли идвали от своите пустини, планинските животни се събирали от планините. Съвременниците на Ной се стекли на това ново зрелище, но не за покаяние, а за да се насладят, виждайки как пред очите им влизат в ковчега лъвовете, след тях без страх бързат воловете, търсейки убежище с тях, заедно влизат вълци и овци, ястреби и врабчета, орли и гълъби.”
Иначе казано, всичко това е трябвало да представлява необичайно събитие. Хората, наблюдаващи всичко това били поразени: какво става? Но мисълта, че става нещо свръхестествено, не им минавала през ум, иначе това би могло да ги подтикне към покаяние.
Учените рационалисти, разбира се, биха отхвърлили цялото повествование заради множеството чудеса; но защо да няма чудеса тук, както и във всички отношения на Бога с праведниците? Ной е подобен на втори Адам, в присъствието на когото дивите зверове стават кротки и послушни.
По тази причина животните не се нахвърляли едно върху друго. Както Адам е бил праведник, и за това животните около него са били в мир едно с друго, така и Ной. В православието съществува понятието „преподобен” - светец, който се е уподобил на първоначално създадения Адам. В присъствието на такъв праведник, животните, враждуващи по природа, идват в съгласие. Ние виждаме това в многочислени жития на светии, даже до съвсем неотдавнашно време. Преп. Серафим Саровски и преп. Павел Обнорски в Русия, преп. Герман Аляскински в Америка – това са само някои примери.* Светите Отци твърдят, че точно така е и станало при Ной. Лъвът не е ял агнето, защото Ной е бил праведен. Законите на природата се изменят при праведника.
Рационалистите имат големи възражения против всемирността на потопа; мнозина казват: „Съществуват писмени свидетелства за Вавилонските наводнения около 3000 години преди Р. Х. Това трябва да е било наводнение с местно значение в района на Вавилон. Наводнение по цялата земя не е могло да има!” Но защо не? Бог е сътворил цялата земя; Бог може и да разруши цялата земя. Защо да не е могло да има потоп по цялата земя? От това, което е описано в писанието, е напълно ясно, че така е и било. Потопът се описва в последващите стихове: „разверзошася вси източницы бездны, и хляби небесныя отверзошася” (ние обсъждахме разрушаването на небесната твърд и устремяването надолу на водите, намиращи се над нея) – това е космическа катастрофа от невероятен мащаб. В същото време, без съмнение, се проявила и вулканична активност, подземните води излезли на повърхността, протичали всякакъв род необичайни явления от геологичен порядък, което обяснява причината за възникването на високите планини, които наблюдаваме сега. Планината Еверест с височина около девет хиляди метра, не е била задължително покрита от водите на потопа; тя може да се е издигнала след потопа, преди който може да са съществували достатъчно ниски планински височини, с няколко хиляди метра по-малко от девет хиляди.
Писанието говори за водите на потопа, издигащи се с шест метра над най-високите планини. Ако това е било наводнение с местно значение, как биха могли да се издигнат така високо водите в околностите на Вавилон, без при това да потопят цялата земя? И ако това е бил само потоп от местно значение, защо Бог не е заповядал на Ной просто да напусне тази местност своевременно? Защо тогава Той му е заповядал да построи ковчега? Ной е можел да излезе от тази земя, обречена на гибел, както Лот от Содом.
Нещо повече, след свършването на потопа Бог обещава, че няма да допусне повече такава всемирна катастрофа (Бит. 9, 11). Разбира се, след това е имало много унищожителни наводнения, но никога не е имало всемирен потоп.
В римо-католическите книги някои учени заявяват: „Трябва да са останали хора и в други части на света. Ной се явява само своеобразен символ на този стадий на човечеството”. Но ако потопът не е бил всемирен, или, най-малкото, е имало и други хора, които са оживели, освен Ной и неговото семейство, тогава библейското повествование за това няма смисъл. Целият смисъл на случилото се тук се заключава в съвършено новото начало на човешкия род.
През последните години учени, споделящи възгледите за сътворението на земята, успешно са провели геологически изследвания, които действително указват на всемирния потоп преди около пет хиляди години (виж: John C. Whitcomb and Henry M. Morris, „The Genesis Flood”).
7, 10 „И бысть по седми днехъ, и вода потопная бысть на земли.”
(„След седемте дена потопните води дойдоха на земята.”)
В продължение на седемте дни всички изпълвали ковчега, приспособявайки се за съвместното пребиваване там, установявайки се всеки на своето място, определяли се хора за храненето и се решавали най-разнообразни практически задачи.
Свет. Иоан Златоуст описва това като скръбно и тежко изпитание: зловонието на животните, липсата на прозорци, през които поне да може да се погледне навън. Ной е трябвало да храни с храната, предназначена за него, всички животни в продължение на цялото време. Без съмнение, това е било време на пост, молитва и труд. Те, вероятно, не са могли да се хранят до насита.
След това следва описанието на потопа:
7, 11-17 „Въ шестьсотное лето въ житии Ноеве, втораго месяца, въ двадесять седмый день месяца,* въ день той разверзошася вси источницы бездны, и хляби
-----------------------
*По православния християнски календар, годината на който започва на 1 септември, ние изчисляваме тази дата като 27 октомври. – бел. на автора. (Може би е основателно и виждането, че тази дата трябва да се изчислява, като за начало на годината се приеме 1 март – началото на Сътворението, както е възприето и в иудейския календар. Тогава датата би била 27 април. - бел. на прев.)
-----------------------
небесныя отверзошася; и бысть дождь на землю четыредесять дний и четыредесять нощей. Въ день той вниде Ное, Симъ, Хамъ, Иафетъ, сынове Ноевы, и жена Ноева, и три жены сыновъ его съ нимъ въ ковчегъ. И вси зверие земнии по роду, и вси скоти по роду, и всякий гадъ движущийся на земли по роду, и всякая птица пернатая по роду своему, внидоша к Ною въ ковчегъ два два, мужеский пол и женский, отъ всякия плоти въ нейже есть дух животный. И входящая мужеский пол и женский отъ всякия плоти, внидоша къ Ною въ ковчегъ, якоже заповеда Господь Богъ Ною. И затвори Господь Богъ ковчегъ отвне его. И бысть потопъ четыредесять дний и четыредесять нощей на земли. И умножися вода и взя ковчегъ, и возвысися отъ земли.”
(„В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, седемнайсетия (27) ден от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха; и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи. В същия тоя ден влезе в ковчега Ной, и Сим, Хам и Иафет, синове Ноеви, и жената Ноева, и трите жени на синовете му с тях. Те, и всички зверове (земни) според рода им, и всякакъв добитък според рода му, и всички гадове, които се влекат по земята, според рода им, и всички хвъркати според рода им, всички птици, всички крилати, влязоха в ковчега при Ноя по две (от мъжки и женски пол) от всяка плът, в която има жива душа; и които влязоха (при Ноя в ковчега), мъжки и женски пол от всяка плът влязоха, както му беше заповядал (Господ) Бог. И Господ (Бог) затвори след него (ковчега). И наводнението продължава на земята четирийсет дена (и четирийсет нощи), и водата се умножи, подемна ковчега, и той се дигна над земята…”)
Както вече казахме, това е било не просто дъжд. Всичко се изливало долу от небесната твърд, и всичко се издигало нагоре изпод земята, връщайки земята в състоянието й от първия ден на сътворението – хаоса.
7, 17-24 „И умножися вода и взя ковчегъ, и возвысися отъ земли. И возмогаше вода, и умножашеся зело на земли, и ношашеся ковчегъ верху воды. Вода же возмогаше зело зело на земли; и покры вся горы высокия, яже бяху подъ небесемъ. Пятьнадесять лактей возвысися вода,* и покры вся горы высокия. И --------------------
*Т.е. петнадесет лакти над върховете на планините.
--------------------
умре всякая плоть движущаяся по земли птицъ и скотовъ и зверей, и всякий гадъ движущийся на земли, и всякий человекъ. И вся елика имутъ дыхание жизни, и все еже бе на суши умре. И потребися всякое востание, еже бяше на лицы всея земли, отъ человека даже до скота и гадовъ и птицъ небесныхъ, и потребишася отъ земли: и оста Ное единъ, и иже съ нимъ въ ковчезе. И возвысися вода надъ землею дний сто пятдесятъ.”
(„…и водата се умножи, подемна ковчега, и той се дигна над земята; а водата се усилваше и твърде се умножаваше на земята, и ковчегът плуваше върху водата. И водата се усили твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе: водата възлезе петнайсет лакти над тях, и (всички високи) планини се покриха. И се лиши от живот всяка плът, която се движи по земята: и птици, и добитък, и зверове, и всички гадове, които пълзят по земята, и всички човеци; всичко на сушата, що имаше дихание за живот в ноздрите си, умря. Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето (на цялата) земя; от човек до скот, гадове и птици небесни – всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега. А водата се издигаше над земята сто и петдесет дена.”)
Ной бил на шестстотин години по време на настъпването на потопа; това означава, че Бог дал на човечеството само сто години и седем дни, а не сто и двадесет години за покаяние, както Той постановил. Това е така, защото, както казва свет. Иоан Златоуст, хората станали недостойни за повече време, не започнали да се вразумяват даже при вида на ковчега и неговите животни, които се събирали по чудесен начин тук. Към това време станало съвсем ясно, че хората са далече от покаянието.
Водите на потопа покрили даже най-високите планини с петнадесет лакти (около седем метра). Свет. Иоан Златоуст казва за това:
„Возвысися по-високо от планините пятнадесять лактей вода. Не без причина Писанието ни разказва за това, но за да знаем, че са потънали не само хората и скотовете, и четирикраките, и гадовете, но и птиците небесни, и всички зверове и други безсловесни животни, каквито са живеели в планините.”
И по-нататък той казва:
„Виж как Писанието и един, и два пъти, и многократно съобщава, че гибелта е била всеобща, и че нито едно същество не се спасило, но всички са потънали във водата – и хора, и животни.”
Ако хората са били така нечестиви тогава, погинали ли са те и духовно в потопа? Всички ли те са били осъдени на вечни мъки за своите грехове или не?
В Писанието не се говори за тези, които са живели във времената на Ной. Апостол Петър в първото съборно послание 3, 18-20 описва как Христос слязъл в ада и кого видял там: „Зане и Христосъ единою о гресехъ нашихъ пострада, праведникъ за неправедники, да приведетъ ны Богови, умерщвленъ убо бысть плотию, оживъ же духомъ, о Немже и сущимъ въ темнице духовомъ сошедъ проповеда, противльшымся иногда, егда ожидаше Божие долготерпение, во дни Ноевы, делаему ковчегу, въ немже мало, сиречь осмь душъ, спасошася отъ воды.” („Понеже и Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница, и които някога се не покориха, когато Божието дълготърпение ги очакваше, в дните на Ноя, при строението на ковчега, в който малцина, сиреч осем души, се избавиха от водата…”). Това „спасение от водата”, казва свети апостол Петър, е образ на светото Кръщение. Ковчегът – това е образ на Църквата, спасение от грешния свят.
Тези думи на свети апостол Петър ясно говорят за това, че Христос е слязъл да проповядва на тези, които са погинали във времената на Ной. За това те са имали възможност да се покаят, макар и физически всички те да са били мъртви. След смъртта за тях е имало определено оправдание – че Ной не е бил Христос или Самият Бог, и така те са имали възможност да приемат Христа. Но това е било решение на всяка отделна душа. Несъмнено, някои от тези, които са погинали във водите на потопа, са приели Христа, проповядващ в ада, а някои не. Когато се ожесточи сърцето хората не приемат Христа, даже знаейки, че трябва да се покаят, че това е последен шанс. Но пречи гордостта.
8, 1-3 „И помяну Богъ Ноя, и вся звери, и вся скоты, и вся птицы, и вся гады пресмыкающияся, елика бяху съ нимъ въ ковчезе; и наведе Богъ духъ на землю, и преста вода. И заключишася източницы бездны и хляби небесныя; и удержася дождъ отъ небесе. И вспять пойде вода идущая отъ земли; и умаляшеся вода по сте петидесятихъ днехъ.”
(„И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха. И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето. А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.”)
„И помяну Богъ Ноя” – това не означава, че Той го е забравил през това време, но помислил Бог за Ной, за да го спаси. Тези изрази са антропоморфични, за да бъде разбираемо за нас.
Водите на потопа са стояли в продължение на сто и петдесет дни – почти половин година! През цялото това време Ной се е намирал в ковчега, без достъп до слънце и свеж въздух. Цялото небе е било покрито от тъмнина. След това водата се оттегляла в продължение на още сто и петдесет дни. Общо, земята е оставала покрита от вода цяла година. Тогава се показала сушата, започнали да се запълват грамадните подземни резервоари и се оформял ландшафтът такъв, какъвто го знаем днес.
8, 4 „И седе ковчегъ въ месяцъ седмый, въ двадесять седмый день месяца, на горахъ Араратскихъ.”
(„И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини.”)
Най-сетне той се установил на Араратските планини, т.е., в района на планината Арарат. Там има цяла планинска верига, но има два главни върха на Арарат. Той се установил в седмия месец на седемнадесетия (27-я) ден, точно пет месеца, след като започнал дъжда.
8, 5 „Вода же уходящи умаляшеся даже до десятаго месяца; и въ десятый месяцъ, въ первый день месяца явишася верси горъ.”
(„Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.”
Т. е., ковчегът вече се установил на върха. След това се показали и другите върхове.
8, 6-7 „И бысть по четыредесятихъ днехъ отверзе Ное оконце ковчега, еже сотвори, и посла врана (видети, аще уступила вода отъ лица земли); и изшедъ не возвратися, дондеже изсяче вода отъ земли.”
(„След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега, и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата.”)
Враната, след като изсъхнала земята от водата, вече не прилитала, защото, както пише свет. Иоан Златоуст, „тя е нечиста птица… видяла труповете на хората и животните, и в тях намерила сродна на себе си храна” („Беседы на книгу Бития”, 26:4).
8, 8-14 „И посла голубицу по нем видети, аще уступила вода отъ лица земли. И не обретши голубица покоя ногама своима, возвратися къ нему въ ковчегъ, яко вода бяше по всему лицу всея земли; и простеръ руку свою, приятъ ю и внесе ю къ себе въ ковчегъ. И премедливъ еще седмь дний, паки посла голубицу из ковчега. И возвратися къ нему голубица къ вечеру, и имеяше сучецъ масличенъ съ листвиемъ во устех своихъ: и позна Ное, яко уступи вода отъ лица земли. И премедливъ еще седмь дний другихъ, паки посла голубицу, и не приложи возвратитися къ нему потом. И бысть въ первое и шестьсотное лето жития Ноева, въ первый ден перваго месяца, изсяче вода отъ лица земли; и откри Ное покровъ ковчега, егоже сотвори, и виде, яко изсяче вода отъ лица земли. Въ месяцъ же вторый, въ двадесять седмый день месяца изсше земля.”
(„После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята; но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега. И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега. Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята. Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него. В шестстотин и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледна, и ето, земното лице поизсъхнало. А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна.”)
И така, Ной се намирал в ковчега в продължение на цяла година.
Ной пущал птиците за да се приспособят към местността. Отначало пуснал врана, която не се върнала, защото в труповете на хората и животните намерила храна за себе си. Да се излиза навън все още не било безопасно: възвишенията били заразени от гниенето на труповете.
След това Ной пуснал гълъб. Първия път гълъбът не намерил нито дървета, нито растителност като храна за себе си. Планините все още били покрити с мръсотия и тиня. Вторият път гълъбът се завърнал с клонче, което означавало, че дърветата били вече свободни от водата и започнали да растат, обаче условията все още били недостатъчно благоприятни за живот. Третият път гълъбът не се върнал, защото условията вече позволявали да се живее извън ковчега. Така Ной разбрал, че е време вече да излезе от ковчега.
8, 15-19 „И рече Господь Богъ Ноеви, глаголя: изыди изъ ковчега ты и жена твоя, и сынове твои и жены сыновъ твоихъ съ тобою. И вся звери, елицы суть съ тобою, и всяку плоть отъ птицъ даже до скотовъ, и всякъ гадъ движущийся по земли изведи съ собою: и раститеся и множитеся на земли. И изыде Ное и жена его, и сынове его и жены сыновъ его съ нимъ, и вси зверие, и вси скоти, и вся птицы и вси гади движущиися по роду своему на земли изыдоша из ковчега.”
(„И рече (Господ) Бог на Ноя: излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове; изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът – птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята. Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му; всички зверове, и (всичкия добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си излязоха от ковчега.”)
Тук ние виждаме образа на Адам в Ной. Той е единственият, останал жив заедно със своето семейство; той трябва отново да положи начало на човешкия род. На него е дадено същото повеление каквото и на Адам: „раститеся и множитеся”. Той става праотец на всички живеещи след потопа.
Забележете, как Ной – даже когато знаел, че, вероятно, вече е безопасно да се излезе от ковчега, тъй като гълъбът не се върнал – чакал Божието повеление. През цялото време той показва търпение в очакване на Бога.
8, 20-22 „И созда Ное жертвеникъ Господеви; и взя отъ всехъ скотовъ чистыхъ и отъ всехъ птицъ чистыхъ и вознесе во всезожжение на жертвеникъ. И обоня Господь воню благоухания. И рече Господь Богъ размысливъ: не приложу ктому прокляти землю за дела человеческая, зане прилежитъ помышление человеку прилежно на злая отъ юности его; не приложу убо ктому поразити всякую плоть живущую, якоже сотворихъ. Во вся дни земли сеятва и жатва, зима и зной, лето и весна, день и нощь не престанутъ.”
(„И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и от всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника. И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих; занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.”)
И така, ние виждаме, че преди всичко, Ной принася жертва, помисляйки в сърцето си, както и Авел, че подобава да принесе благодарение, след като е бил избавен. Той принася чисти животни и птици, такива като агнета и гълъби.
Тук виждаме, също така, как се проявява Божието милосърдие. Бог вижда, че хората продължават да бъдат зли, и затова им разрешава да ядат месо, което съответства на по-низкото състояние на следпотопното човечество. Въпреки това, Той обещава никога повече да не проклина земята (както направил това заради Адам) и да не унищожава човечеството. Обичайното течение на живота на грешната земя ще продължава до нейния край.
Във водите на потопа погинало всичко; но при края на света земята ще бъде обновена. Хората, които ще живеят по това време, фактически даже няма да умрат. Ето защо, това което наричаме „края на света”, няма да бъде разрушаване на света. Това ще бъде преобразяване на целия свят.
