Йером. Серафим (Роуз), "Битие: ..." (Част VI, Приложение V)

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРЕПОРЪЧВАНИ ОТ РЕДАКЦИЯТА ЧЕТИВА

І. СВЕТООТЕЧЕСКИ ИЗТОЧНИЦИ

В процеса на работата над светоотеческото разбиране на книга Битие и сътворението на отец Серафим му се наложи да преведе от много чужди езици множество светоотечески източници. След смъртта на отец Серафим някои от тези източници бяха публикувани в английски преводи, включително най-важните от тях: свет. Иоан Златоуст „Homilies on Genesis” и преп. Ефрем Сирин “Commentary on Genesis”. За първоначално запознаване предлагаме следните трудове:

1.”Беседи върху Шестоднева”, свет. Василий Велики;

2.”Беседи върху Шестоднева”, свет. Амвросий Медиолански;

3.”Тълкувание на книга Битие”, преп. Ефрем Сирин;

4.”Беседи върху книга Битие”, свет Иоан Златоуст;

5.”Първосъздаденият човек”, преп. Симеон Нови Богослов.

„Първосъздаденият човек” – книга, преведена от отец Серафим, първоначално издадена под названието “The Sin of Adam” – може да се смята за пособие, допълващо настоящото издание. В стремежа си да убеди съвременния човек в истинността на учението за началото и края на съществуването на земята, отец Серафим включи в тази книга тези беседи на преп. Симеон, в които се разглежда състоянието на Адам в рая, неговото грехопадение, изкуплението на човечеството от Иисус Христос и бъдещото преображение на физическия свят. Това именно е тази твърда храна за душата, представяща същността на целта на човешкия живот. Отец Серафим посочва в своето встъпление, че преп. Симеон говори за тайнството на началото и края така ясно, защото ги е видял в Божествено видение:

„Как преп. Симеон ни преподава истинско християнско учение, което съвсем не е резултат от предположения и догадки?

Преп. Симеон говори Богооткровено. Преди всичко той се основава на Свещеното Писание, но нас ни изумява тази дълбочина на смисъла в използването на цитатите от Писанието, която ние никога не бихме били в състояние да открием самостоятелно. И това е така, защото в това постигане присъства и неговия личен опит.”

Православната литература, издавана в Братството на Преподобни Герман Аляскински в САЩ, на английски език, включително и книгата “The First-Created Man”, може да бъде поръчана направо от издателя: P.O. Box 70, Platina, CA 96076, по факс 530-352-4432.

ІІ. НАУЧНИ ИЗТОЧНИЦИ

1. За начално четене

Следващите четири книги, при цялото разнообразие на техните автори, са препоръчителни за четене с цел първоначално запознаване. В своята съвкупност те представляват добър подготвителен материал за запознаване с всички основни аспекти на съвременните дебати между креационистите и еволюционистите. Дадените книги са леко достъпни и за неспециалисти в науките.

1.”Biological Evolutionism”. Constantine Cavarnos (второ издание, 1987). Тази книга, написана от съвременен гръцки православен философ, помества еволюционизма в неговия исторически контекст и включва в себе си неговата критика от великия гръцки светец на двадесети век св. Нектарий Пентаполски.

2.”Darwin on Trial”. Phillip E. Johnson (второ издание, 1993). Наречена „книгата, която довежда еволюционистите до ярост”, стана бестселър, който нанесе удар по основите на научния истаблишмент, използвайки добре обосновани, издържани в сдържан стил, но в същото време съкрушителни по силата си аргументи, насочени срещу достоверността на „факта” на еволюцията. Специалистът по молекулярна биология Michael Denton (виж по-долу) нарече тази работа „безспорно най-добрата критика на дарвинизма, която някога ми се е случвало да чета”. (Тази критика беше още повече задълбочена от професор Джонсън в неговите следващи книги: “Defeating Darwinism by Opening Minds”, “Reason in the Balance”, “Objections Sustained”.)

3.”Scientific Creationism”. Nenry M. Morris (издание 1985). Тази книга по забележителен начин сумира приноса на основателя на движението на американския научен креационизъм; тя включва обсъждането на всички въпроси, от произхода на вселената до произхода на човека. Отец Серафим използва предлагания от тази книга материал повече, отколкото от която и да било друга книга по въпросите на научния креационизъм. Изучавайки обширния документален материал на тази книга, читателите ще имат възможност да направят свои собствени заключения относно огромното количество данни, събрани от научните креационисти.

4.”Shattering the Myths of Darwinism”. Richard Milton (1997). Извънредно добре написана и увлекателна книга на британски журналист по научни проблеми. Милтън не е нито креационист, нито религиозен човек. Той поставя под съмнение не само митовете на дарвинизма, но също така и вярата в радиометричното датиране. Обзорът на разгледаните от него данни го е довел до извода, че „тъй като методите на радиоактивното датиране не са научно достоверни, следователно в дадения момент не е възможно с увереност да се определи възрастта на земята”.

2. Друг важен

научен материал по критиката на еволюционизма

1.”Evolution: A Theory in Crisis”. Michael Denton (1985). Д-р Дентън, австралийски молекулярен биолог и медицински изследовател, по своите убеждения е религиозен агностик, а не креационист. В неговата широко известна книга се изследва непрекъснато нарастващото количество данни, свидетелстващи против еволюцията, получени в редица научни дисциплини, особено в неговата собствена специалност, молекулярната биология. Тази работа била измежду основните книги, които за първи път вдъхновили Филип Джонсън да пише на темата за еволюцията.

2.”Darwin’s Black Box: the Biochemical Challenge to Evolution”. Michael Behe (1996). Д-р Бехе, асистент-професор по биохимия в Lehigh University, също не е креационист, но въпреки това открито подлага на обсъждане напразните опити на дарвинистката еволюция да обясни извънредно сложния механизъм, действащ вътре в клетката. Той притежава умението да представя най-подробни технически данни от най-високо ниво (което е необходимо за предаване на откритията на биохимията в адекватен вид) по такъв начин, че за всеки читател да стане достъпно тяхното разбиране. Неговата книга внесе значителен принос за преразглеждането на дарвинизма от неокреационистите в наше време.

3.”Not by Chance! Shattering the Modern Theory of Evolution”. Dr. Lee Spetner – това е работа на израелски биофизик. Може би това е най-важната книга за еволюцията, излязля в последните години. Д-р Спетнер, чиито технически познания за своя предмет превишават много нивото на редовия биолог, показва, че цялата генетична информация вече изначално е присъствала във всеки организъм. Той показва, че случайните мутации не са в състояние да произведат еволюция от грандиозен мащаб, тъй като в резултат от тези мутации не става натрупване на генетична информация, а обратното, имаме загуба на информация. (Това, впрочем, поддържа традиционния възглед за вселената като, фактически, деволюираща.) По-нататък той постулира, че вариациите, появяващи се във всеки организъм, са резултат от „подбуждащото действие” или „тласъка”, който е бил даден от „биологическия Инженер” (т.е. Бога); Той е надарил с тях всеки организъм, за да му позволи да се адаптира към околната среда. Книгата е превъзходен пример за научните скептици, също както и за учените, търсещи нови възможности за разбирането на същността на биологическите вариации.

Австралийският учен-креационист Dr. Carl Wieland, правейки обзор на книгата в “Creation Ex Nihilo”, том 20, № 1, пише:

„Да се каже, че книгата на Спетнер е абсолютно „необходимо четиво” за всеки, изповядващ Писанието, в нашето време на нарастващо образователно ниво, е все едно почти нищо да не се каже. Накратко казано, стана ясно, че доколкото еволюционистите не са в състояние да представят появата на новородилия се заек от неведомата фантастична водна стихия, то илюзията на необяснимата поява на целия еволюционен механизъм е развята веднъж завинаги... Аз вярвам, че читателите на тази книга ще направят всичко, зависещо от тях, да съдействат за разпространяването на нейното съдържание дотолкова широко и бързо, доколкото това е възможно, така че да бъде невъзможно да бъдат игнорирани изводите на този основополагащ труд .”

3. За еволюцията на човешкия род

Най-пълната и точна съвременна критика на мита за еволюцията на човека е книгата на Dr. Marvin L. Lubenow “Bones of Contention: A Creationist Assessment of Human Fossil” (1992).* Плод на двадесет и петгодишно изследване на изкопаеми

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Да не се бърка с книгата на Roger Lewin “Bones of Contention” (1987), еволюционист и литературен колега на Richard Leakey; книгата, можем да отбележим, е добър пример за еволюционистката версия на дадения предмет, тъй като признава огромно количество спекулации и субективни мнения, присъстващи в интерпретациите на находки на „предшественика на човека”.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

човешки находки, тази книга съдържа някои от най-пълните, по своята документална точност, схеми, които могат да бъдат намерени в научната литература, също както и описания, къде и как са били открити тези находки, а също така и противоречиви данни, отнасящи се до тяхното датиране и класификация. Данните, безспорно признати от еволюционистите, са приведени в този труд най-подробно документирани и потвърдени от най-съвременни научни източници. Настоятелно препоръчваме това четиво.

4. За радиометричното датиране

Книгата на Curt Sewell “God at Ground Zero” (1997) съдържа целия, отнасящ се към тази тема материал, приведен в Приложение ІV на настоящото издание, освен това включва необходимите технически описания на всеки от основните методи на радиометричното датиране. Marvin L. Lubenow в приложение към “Bones of Contention: A Creationist Assessment of Human Fossils” разказва в подробности за знаменития „череп 1470”, споменаван от Sewell, показвайки как еволюционистките допускания играят решаваща роля в това, по какъв начин радиометричните измервания се приемат в качеството на достоверни.

Dr. Mace Baker в края на своята книга “The Real History of Dinosaurs” (1997) предоставя още една незаменима критика на радиометричното датиране. Неговото изследване на 30 страници се основава на данните от огромно количество източници на еволюционистите.

Най-последователна и съвременна критика може да се срещне на страниците на съвсем неотдавна излязлата книга на John Woodmorappe “The Mythology of Modern Dating Methods” (1999). Д-р Хенри Морис пише следното за тази книга:

„Уудморъп е показал в своя труд, че всички разнообразни допускания, на които се основава техниката на радиоактивното датиране, са погрешни, и е направил това много умело и по един завладяващ начин – привеждайки цитати (почти от 500 отделни статии) от еволюционисти, които са се специализирали в тази област, без да се опира на изводите на други креационисти, които са съгласни с възгледи, подобни на неговите.

Той е озаглавил своето изследване “The Mythology of Modern Dating” и е възпроизвел построението на много допускания, които нарича „митове” – а след това, провеждайки това, което нарича „проверка на реалността”, привежда фактически документи, доказващи, че тези допускания са митологически, а не реални. Той прави това толкова последователно, че изразът „разсейва като дим” почти веднага ви идва на ума!

Монографията изобилства с технически знания, и четенето й не е от леките, но въпреки това, наличието на структурното построение „проверка на мита и реалността” позволява да се следи съдържанието с такава лекота, каквато изобщо е възможна в тази област на знанието.”

5. За възрастта на земята

Макар отец Серафим да казва, че е невъзможно научно да се „докаже”, че възрастта на земята наброява определено количество години – било то 5 милиарда или 7 500 – читателят навярно ще се заинтересува от възможността да се запознае отблизо с някои свидетелства в полза на младата земя. Д-р Хенри Морис в своя труд “The Biblical Basis for Modern Science” (1984) на стр. 477 привежда списък от 68 световни процеса, показващи неотдавнашното сътворяване на земята. Dr. Russell Humphreys предлага кратко обяснене на някои от тях в своята статия “Evidence for a Young World” (“Creation Ex Nihilo”, том 13, № 3, стр. 28-31), които също представляват убедителни свидетелства от областта на данните на археологията и историята.

По-подробна дискусия относно неотдавнашното сътворение на земята съдържа трудът на геолога Dr. John D. Morris, син на д-р Хенри Морис, в неговата книга “The Young Earth” (1994). Написана на популярен език за ученици, тази книга също съдържа критика на радиометричното датиране и разкрива мистиката на разсъждаването в кръг, която по много типичен начин се използва от еволюционистите при датирането на находките на изкопаеми (стр. 13-16). Научният материал се редува със занимателни истории за работата на автора като учен-креационист, включително и разказа за неговите лекции по време на обиколка по университетските градчета и научно-изследователските институти в Москва през 1990 година, и ентусиазирания прием, който му оказали студентите-биолози в Русия (стр. 23-24).

“In the Minds of Man”. Ian Taylor (1984) – още един полезен източник. В глава 11 авторът се задълбочава в много научни области, отнасящи се към възрастта на земята, а също и в исторически данни. Разглеждайки космологията на древните цивилизации – Абисинската, Арабската, Вавилонската, Египетската, Индийската и Персийската – той обръща внимание, че нито една от тях не определя възрастта на сътворението на света по-рано от 7 000 години преди Рождество Христово.

6. За динозаврите

В хода на дискусията за Библейското учение за сътворението един от най-често задаваните въпроси е: „А какво ще кажете за динозаврите?” Като въведение към възгледите, които имат християнска гледна точка по този проблем ние препоръчваме “Dinosaurs” (1991, трето издание, 2000) и “The Real History of Dinosaurs” (1991), и двете книги са написани от Dr. Mace Baker.

Има много разсъждения и слабо известни факти относно динозаврите, които са отразени в редица източници на креационистите:

1. Както и изкопаемите находки на други животни, появата на изкопаемите динозаври има характер на внезапност в отчетите за изкопаемите, без наличието на еволюционни предшественици или преходни форми, съответстващи на различните им родове. Виж труда на Russell M. Grigg “Dinosaurs and Dragons” (“Creation Ex Nihilo”, том 14, № 3); Ken Ham стр. 19, 114 “The Great Dinosaur Mystery Solved”.

2. Динозаврите обикновено не се разполагат сред находките на изкопаеми така, както ако биха умирали вследствие от естествени причини, но най-типичното им разположение предполага катастрофична гибел, често пъти – необичайно жестока. Те определено трябва да са загинали в кратки срокове, техните останки се откриват под утаечни скални породи, поради което не само представляват изобилни погребения, но и в много случаи първичният костен материал и епителът са се фосилизирали с достатъчна съхраненост. Съществуват голямо количество големи гробища на динозаври по целия свят. Както пише д-р Хенри Морис: „Погребването на такова количество грамадни създания буквално настоятелно предполага някаква форма на катастрофа.”

Всичко това очевидно се разглежда като свидетелство, че динозаврите са измрели по време на Ноевия потоп. За запознаване с данни, събрани от целия свят виж “The Genesis Flood”. John Whitecomb и Henry Morris, стр. 98-99; “That Their Words May Be Used against Them”. Henry Morris, стр. 266-272; “The Real History of Dinosasurs”. Mace Baker, стр. 31-39; “Dinosaurs”. Mace Baker, стр. 156; “Exceptional Soft-Tissue Preservation in a Fossilised Dinosaurs” (“Creation Ex Nihilo Technical Journal”, том 12, стр. 8-9); “The Great Dinisaurs Mystery Solved”. Ken Ham, стр.58, 135; и видеофилма “The Footsteps of Leviathan”, продукция на American Portrait Films.

3. Еволюционистите дълго време оспорваха измирането на динозаврите на територията на целия свят, но в този случай те така и не са предоставили за обсъждане адекватна теория. Учените-креационисти в своето мнозинство са съгласни, че главна причина за гибелта на динозаврите е станала радикалната промяна на света от това, което той е представлявал във времената преди Ноевия потоп към това, което са били формиралите се след потопа условия. За интересуващите се от дискусията, разглеждаща едни или други причини, препоръчваме “Dinosaurs by Design”. Duane Gish, стр. 76-77; “The Real History of Dinosaurs”. Mace Baker, стр.57; “The Great Dinisaurs Mystery Solved”. Ken Ham, стр. 67-68; и “Dinosaurs, the Lost World, and You”. John D. Morris, стр. 33.

4. Неотдавнашна находка на добре съхранили се (нефосилизирани) кости от динозавър и кости от Тиранозавър, в които, както се оказало, се съдържат клетки от кръв, указват на факта, че динозаврите не са могли да измрат преди седемдесет милиона години, както твърдят еволюционистите. Виж Margaret Helder “Fresh Dinosaurs Bones Found” (“Creation Ex Nihilo”, том 14, № 3); “The Great Dinisaurs Mystery Solved”. Ken Ham, стр. 14-16, 108-109; Davis, Liston and Whitemore, “The Great Alaskan Dinosaurs Adventure”; а също така видеофилма “The Footsteps of Leviathan”, продукция на American Portrait Films.

5. Тъй като находките на изкопаеми представляват тези животни, които са загинали по време на Ноевия потоп, то въпросът, съхранили ли са се някакви динозаври в Ноевия ковчег, представлява определена трудност, отговор на която не е възможно да се даде въз основа на резултатите от изучаването на останките от вкаменелости. По-скоро би следвало да се обърнем към най-древната литература и най-първите повествования за човешката история след потопа. Еволюционистите не са във състояние да дадат обяснение на драконите, за които се повествува в източниците на най-древните култури по целия свят, много от които съдържат поразителни подробности за динозавроподобни създания. Креационистите обясняват тези сведения като отнасящи се за тези видове динозаври, които са преживели потопа (самият термин „динозавър” не е бил известен до 1841 година).*

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Преп. Варсануфий от манастира Оптина в Русия (1845 – 1913) пише в своите килийни записки: „Китайските и японските легенди за съществуването на дракони съвсем не са фантазии или басни, независимо от това, че учените европейски натуралисти, заедно с нашите, отричат съществуването на тези чудовища. Така, в края нa краищата, всичко може да се отрича, просто заради това, че то не се побира в нашето разбиране.”

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Във Ветхия Завет драконите/динозаврите (на еврейски език – tannim) са споменати двадесет и един пъти. Най-важното упоменаване се намира в книга Иов, където в глави 40-41 се описва в подробности величествен динозавър, който „размахва опашката си като кедър”. За подробно разглеждане на упоменаванията за динозаври в Библията препоръчваме: “The Real History of Dinosaurs”. Mace Baker, стр. 8 - 49; “The Biblical Basis of Modern Science”. Henry Morris, стр. 350 -359. Виж също “Dinosaurs by Design”. Duane Gish, стр. 82 - 83; и “The Remarkable Record of Job”. Henry Morris, стр. 115 – 125.

Креационистите са събрали голямо множество свидетелства от източници на историческата литература и изкуствата, показващи, че динозаврите са съсъществували заедно с човека. За съжаление, целият този материал не е систематизиран в една антология, поради което на нас ни остава само възможността да събираме отделни факти от цялата редица източници. Към тях принадлежат: “Dinosaurs and Dragons” D. Lee Niermann (“Creation Ex Nihilo Technical Journal”, том 8, № 1); Russell M. Grigg “Dinosaurs and Dragons” (“Creation Ex Nihilo”, том 14, № 3); “That Their Words May Be Used against Them”. Henry Morris, стр. 251-261; “After the Flood”. Bill Cooper, стр. 130 -161; “The Early History of Man, Part 1: Living Dinosaurs from Anglo-Saxon and Other Early Records”. Bill Cooper (“Creation Ex Nihilo Technical Journal”, том 6, № 1); : “The Real History of Dinosaurs”. Mace Baker, стр. 51 – 62, 86 - 88; “The Great Dinosaurs Mystery Solved”. Ken Ham, стр. 28 – 33, 119 – 121, 137; и “Messages in Stone”. Denis L. Swift (“Creation Ex Nihilo”, том 19, № 2). Повествованието за св. вмч. Георги Победоносец и дракона е представено от Duane Gish в “Dinosaurs by Design”, стр. 80 – 81. Едно от най-добрите въведения в тази област е видеофилмът “The Great Dinosaurs Mystery”, сценарист и режисьор Paul Tailor.

Въпросът как динозаврите (предположително, техните малки) са могли да се поберат в ковчега, е достатъчно добре разгледан от: Russell M. Grigg в статията “Dinosaurs and Dragons”, Mace Baker в “The Real History of Dinosaurs”, стр. 28 и Ken Ham в “The Great Dinosaurs Mystery Solved”, стр. 52 – 58.

7. За потопа

“The Genesis Flood” под авторството на John C. Whitecomb и Henry M. Morris е класически учебник на научния креационизъм за потопа. Наречена „книгата, катализирала научното движение за сътворението на света”, тя била проучена, по достойнство оценена и препоръчвана от отец Серафим. Тъй като тази книга е била издадена в 1960 година, провеждането на научни изследвания и проучвания в областта на геологията на потопа от тогава значително се е придвижило напред, особено благодарение на групата на д-р Хенри Морис, Институтът за изследвания на сътворението на света. Станали достъпни значително количество добри книги и филми. След прочитане на книгата “The Genesis Flood”, можете да се обърнете към нейното информативно продължение, “The World That Perished”, John C. Whitecomb (преработено издание от 1988 година). Особен интерес представлява книгата на геолога Steven A. Austin “Grand Canyon: Monument to Catastrophe”, заедно с филмите “Grand Canyon: Monument to the Flood” и “The Grand Canyon Catastrophe”, които проясняват процесите на разполагане на утаечни скали и на ерозия на каньона в съответствие с модела на Великия потоп. Стивън Остин е направил също така и филм за изригването на вулкана св. Елена в 1980 година (“Mount St. Helens: Explosive Evidence for Catastrophe), в който се показва интензивно формиране на геологични структури като скални пластове, каньони и залежи на дървесни породи, а също така се обяснява значението на всичко изброено за разбиране на това, което е ставало в продължение на потопа.

С няколко технически монографии по темата геология на потопа можете да се запознаете, ползвайки трудовете на Института за изследвания на сътворението на света, в това число: “Field Studies in Catastrophic Geology”, “An Ice Age Caused by the Genesis Flood”, “Ice Cores and the Age of the Earth”, “Sea-Floor Sediments and the Age of the Earth” и “Studies in Flood Geology”. Други технически работи, даващи поглед върху най-последните достижения в геологията на потопа, се съдържат в “Proceedings of the International Conference on Creationism” от 1994 и 1998 години.

Най-пълна и точна защита на небесната твърд като воден щит на земята през допотопното време осъществява Joseph C. Dillow на 480-те страници на неговия научен труд “The Waters Above” (1981).

Следните книги представляват интерес за тези, които желаят да се заемат с проучването на това, което се е случило след потопа и разселването на народите: “After the Flood”, Bill Cooper; “They Came from Babel”, S. A. Cranfill; “The Puzzle of Ancient Man”, Donald E. Chittick. А също и “The Biblical Basis for Modern Science”, Henry M. Morris, глави 15 – 16.

8. За биологическата вариативност

Като въведение в проблема за биологическата вариативност във връзка със сътворените родове, които посочва книга Битие, се препоръчват следните статии и книги: “Not by Chance!”, Dr. Lee Spetner, глава седма; “One Blood: The Biblical Answer to Racism”, Ken Ham, Carl Wieland и Don Batten; “Bears across the World”, Paula Weston и Carl Wieland (“Creation Ex Nihilo”, том 20, № 4; и “Adaptations within the Bear Family: A Contribution to the Debate about the Limits of Variation”, Dr. David J. Tyler (“Creation Matters”, том 2, №5).

9. За историята на дарвинизма

Полезен материал относно философските и социологическите корени на дарвинизма може да се намери в “The Rise of the Evolution Fraud”, Malcolm Bodwen;

“The Long War against God”, Henry M. Morris; “Understanding the Times” (несъкратеният вариант на изданието), David A. Noebel; “Evolution: A Theory in Crisis”, Michael Denton, стр. 69 – 77; “Algeny”, Jeremy Rifkin, стр. 63 – 108; и “In the Minds of Man”, Ian T. Taylor.

10. Учените-креационисти в защита на светите Отци

Johnatan Wells, който сега продължава да се занимава с научни изследвания по молекулярна биология в Калифорнийския университет в Беркли, защитава ученията на светител Василий и блажени Августин от мнимите претенции, че техните учения са съвместими с възгледите на еволюционизма. Виж неговата статия “Abusing Theology: Howard Van Till’s Forgotten Doctrine of Creation’s Functional Integrity”, в “Origins & Design”, том 19, № 1 (1998).

Malcolm Bowden в своята неотдавнашна книга “True Science Agrees with the Bible” (1998) опровергава претенциите, че ранните Отци са тълкували повествованието на Битие за сътворението само иносказателно. Bowden твърди, че Отците в своя подход към Битие са следвали „разумен буквализъм”, което е близко до твърдението на отец Серафим, че Отците са тълкували книга Битие „реалистично”.

Виж също така статията в подкрепа на учението на свет. Василий за Шестоднева: “Genesis Means What It Says”, в “Creation Ex Nihilo”, том 16, № 4, стр. 23 (септември-ноември, 1994) и “An Early View of Genesis One”, в “Creation Research Society Quarterly”, том 27, стр. 138 -139 (1991).

11. В помощ на апологетиката

В своята книга “That Their Words May Be Used against Them” Henry Morris е събрал около три хиляди цитата от трудове на еволюционисти, които свидетелстват за слабите места както на еволюционизма, така и на униформизма. Плод на над петдесетгодишен труд, антологията може да бъде много полезен инструмент на всеки християнин в защита на неговата вяра. Книгата включва в себе си и компакт диск.

В книгата “Creation Scientists Answer Their Critics” на ветерана на отдавна вървящата дискусия, Duane Gish, са събрани най-важните отговори на въпроси от книги и статии с антикреационистка насоченост, като се изхожда от факти и аргументация на креационистката литература.

12. За детската просвета

Книгата на Хенри Морис “Scientific Creationism”, написана специално за ученици, си остава и до днес най-добрият учебник за желаещите да се запознаят с този въпрос. Книгата на Duane Gish “The Amazing Story of Creation” е достъпна за разбиране от учениците както от средните, така и горните класове. Текстът се чете леко, множеството цветни илюстрации и големият формат на книгата позволяват с лекота да се усвоява прочетеното. Обхващайки разнообразни теми – от рибите и цветята, до звездите и динозаврите – тя предлага множество най-интересени материали за училищните проекти.

Книгата на Phillip Johnson “Defeating Darwinism by Opening Minds” (1997) е написана специално за училищното ниво, за да помогне на младите хора да видят измамността на аргументите на еволюционизма и да разберат тематиката на основните научни въпроси, без да се заплитат в мрежите на многочислените детайли.

Най-доброто кратко изложение на креационисткия подход в науката е “Bone of Contention: Is Evolution True?”, книга, която е написала Silvia Baker (второ издание, 1986). Тази книга с формат на списание, съдържаща 35 страници, отдавна е станала любимо пособие на християнските просветители. Авторката е успяла да обсъди всички главни научни проблеми, поднасяйки тяхната същност кратко и точно, и без да опростява техния смисъл. Историята на нейното обръщане от еволюционизма към креационизма допълва с особен смисъл тази неголяма книжка, което помага да се обърнат към истината мнозина от нейните читатели. Учителите, както и лекторите могат да си поръчат тази книга по цени на едро в „Института за изследвания на сътворението на света”.

„Институтът за изследвания на сътворението на света и отговори по книга Битие” предлага и редица други образователни източници не само за учениците от горните и средните класове, но също така и за началното училище и даже за предучилищната възраст.

Най-добрите книги за динозаврите за деца са “Dinosaurs by Design” на Duane Gish и “The Great Dinosaurs Mystery and the Bible” на Paul Taylor. (Неговият, споменат по-горе филм, “The Great Dinosaurs Mystery”, е предназначен както за деца, така и за възрастни.) Учениците от средните и горните класове, интересуващи се от динозаврите, могат да се запознаят с двете книги на Mace Baker (виж по-горе).

Къде могат

да бъдат поръчани тези източници

Книгата на Constantine Cavarnos “Biological Evolutionism” може да се поръча в St. Paisius Abbey Bookstore, P.O. Box 130, Forestville, CA 95436.

Списанията “Creation Ex Nihilo” и “Creation Ex Nihilo Technical Journal”, и книгите на Ken Ham, Carl Wieland и Don Batten “One Blood” и на David A. Noebel “Understanding the Times” могат да бъдат поръчани в Answers in Genesis, P.O. Box 6330, Florence, KY 41022 – 6300. Поръчки се приемат и по телефона на номер: 800 -778 -3390. http://www. answersinggenesis.org

Периодическите издания “Creation Research Society Quarterly” и “Creation Matters” могат да се поръчат в Creation Research Society, P.O. Box 8263, St. Joseph, MO 64508 – 8263. http://creationresearch.org. Книгата на Phillip E. Johnson “Objections Sustained” и списанието “Origins & Design” може да се поръчат в Access Research Network, P.O. Box 38069, Colorado Springs, CO 80937 – 8069. http://www.arn.org

Книгата на Richard Milton “Shattering the Myths of Darwinism” може да се поръча в Park Street Press, One Park Street, Rochester, Vermont 05767.

Книгите на Mace Baker “Dinosaurs” и “The Real History of Dinosaurs”, а също и книгата на S.A. Cranfills, “They Game from Babel” могат да се поръчат в New Century Books, 2683 Rosebud Lane, Redding, CA 96002. http://www.dinobooks.com

Книгите на Malcolm Bowden “The Rise of the Evolution Fraud” и “True Science Agrees With the Bible” може да се поръчат в The Berean Call, P.O. Box 7019, Bend, OR 97708 – 7019. Поръчки на телефон: 800 – 937 – 6638.

Книгата на Jeremy Rifkin “Algeny” вече не се печата, препоръчваме да се обърнете към антикварни магазини или във фонда за междубиблиотечен обмен.

ВСИЧКИ ДРУГИ КНИГИ И ФИЛМИ, посочени в този раздел, може да се поръчат в Institute for Creation Research, P.O. Box 2667, El Cajon, CA 92021. Поръчки на телефон: 800 – 628 – 7640. http://www.icr.org

Институтът за изследване на сътворението на света, Обществото за изследване на сътворенито на света и отговори по книга Битие предлагат безплатни илюстровани каталози. Издаваните от тях бюлетини са: “Acts and Facts”, “Creation Matters” и “Answers Update” (в съответната последователност).

Йером. Серафим (Роуз), "Битие: ..." (Част VI, Приложение IV)

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ДОСТОВЕРНОСТТА

НА РАДИОМЕТРИЧНОТО ДАТИРАНЕ

КУРТ СЮВЕЛ

„Как могат да се надяват креационистите, че хората ще приемат теорията за младата земя за достоверна, след като науката с помощта на радиометричното датиране доказа, че възрастта на земята е милиарди години?”

Такъв въпрос беше зададен в една статия, съотвестваща на начина на мислене на огромното множество от хората днес. Безусловно, мнозинството учени смята, че методите на радиометричното датиране са достоверни. Независимо от това, че няма научно доказателство, че радиометричното датиране дава верни резултати, и цяла редица данни свидетелства, че този метод не работи. Ще разгледаме някои от тях. Ние ще забележим, че вярата в материализма и отричането на всякакво свръхестествено действие, лежат в основата на радиометричния анализ още преди да са били извършени каквито и да било измервания. Много хора, даже специалисти в тази област, забравят за допусканията, на които се основават методите на радиометричното датиране.

1. Методите на радиоактивното датиране

Съществуват два основни вида методи на радиоактивното датиране. Единият от тях използва въглерод 14 за датиране на останки от някога живели организми. Той никога не е бил използван върху неорганичен материал и никога не са се и опитвали даже да го използват, ако възрастта на пробата предположително превишава с много 50000 години. Той показва сравнително добри резултати, често използвани даже от креационистите. Но в тази статия няма да обсъждаме въглеродния метод.

Втората широка категория понякога се нарича „датиране с тежки метали”, към което се отнасят ураново-ториево-оловният, рубидиево-стронциевият и калиево-аргоновият методи. Тези методи обикновено се използват за неорганичен материал, като скални пластове, и показателите за възрастта често са огромни – милиони или милиарди години. Еволюционистите често привеждат показателите на тези методи като доказателство за древната възраст на земята и нейните пластове. Креационистите често критикуват тези методи, като показващи абсолютно невярна възраст.

Всеки от тези методи в началния стадий използва радиоактивни изотопи, като U-238, U-235, Th-232, K-40 или Rb-87. Те се наричат „матерни” изотопи. Тези елементи са естествено радиоактивни, т.е., те спонтанно изпускат алфа- или бета-частици и, в резултат, се трансформират в други елементи, наричани „дъщерни” изотопи.

2. Експерименталните грешки

Методите, показващи древната възраст, дават равно количество „неверни” и „верни” показания. „Вярното” показание се избира въз основа на стратиграфическата последователност, т.е., като се изхожда от характера на изкопаемите, залегнали в близост. Възрастта на изкопаемите, естествено, зависи от еволюционните предположения. И, разбира се, „неверните” показания обикновено не се огласяват.

Това твърдение – че радиометричните показания „биват коригирани” в съответствие с еволюционния показател на възрастта на изкопаемите – горещо се оспорва, но проучването на техническата литература показва, че това е истина, независимо от това, което казват учебниците за начинаещи. Нека да разгледаме няколко примера.

3. Документалните несъответствия

Общественото мнение е уверено, че радиометричните показания са последователни и, следователно, доказано надеждни. Но техническата литература показва противоположното. Джон Уудморъп е провел широко изследване, преглеждайки 445 технически статии от 54 авторитетни списания по геохронология и геология.

В тези отчети са приведени повече от 350 показания, получени в резултат на радиометрично датиране, които съществено се разминават с предписваната възраст на изкопаемите, намерени в същите пластове. „Очакваните” показания на възрастта варирали от 1 до 600 милиона години. Почти във всеки случай на несъответствие, възрастта на изкопаемото се е приемала като верния показател. Радиометричните показания се отхвърляли. Уудморъп цитира един от изследователите:

„Като цяло, показанията, „попадащи в мишената”, се смятат за верни и подлежат на публикация, но всички несъгласуващи се с другите показания (т.е., приеманата от еволюционната теория възраст на изкопаемите в същия геологичен пласт – бел. на прев.) рядко се публикуват, и несъответствията изобщо не се обясняват.”

Когато в тези отчети все пак се обсъждат възможните причини за грешките, се използват такива изрази, като, например, „възможно”, „навярно”, „би могло” и т.н. Обикновено се привеждат следните причини: детритова интрузия*, изтичане или

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Детритова интрузия - вмъкване на остатъци от разрушени тъкани. Приема се, че несъответствието на полученото радиометрично показание с „възрастта” на налични в утаечния пласт остатъци от тъкани, се дължи на това, че те са вмъкнати по-късно в този пласт, а не са залегнали в него по времето на образуването му. – бел. на прев.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

алкализиране на някои изотопи в пробата, а понякога – първоначалният изотопен състав на пробата. В случая с калиево-аргоновия метод е много лесно да се посочи (като причина – бел. на прев.) изтичането на аргон, ако получените данни показват твърде малка възраст, или абсорбция на аргон, ако възрастта е твърде голяма.

При това е много добре известно, че аргонът, който представлява газ, лесно прониква през каменния пласт и няма никаква възможност да се разбере какво всъщност е станало във всеки конкретен случай.

Особено груби са грешките, характерни за K-Ar (калиево-аргоновия) метод. Правени са изследвания на подводен базалтов пласт, образуван неотдавна в близост до Хавайските острови. Известно е, че те са образувани в следствие на изригването на вулкана Килауеа. Показанията обаче достигат възраст от 22 милиона години. Джоун Енгелс писа:

„Сега вече е много добре известно, че показанията на калиево-аргоновия метод, получени в резултат на анализа на проби от различни минерали в един и същ пласт, могат удивително да се различават помежду си.”

4. Черепът 1470

В 1972 година Ричард Лики намерил череп близо до езерото Рудолф в Кения, който по неговите думи е „фактически неразличим” от черепа на съвременния човек. Той бил открит под слой от вулканичен KBS туф (втвърдена вулканична лава – бел. на прев.), чиято възраст, съгласно радиометричните измервания, възлизала на 2,6 милиона години. Лики обяви, че възрастта на черепа е 2,9 милиона години, и че той „не съответства на нито един предходен модел за възникването на човека”. Той получи названието KNM-ER-1470 (Kenya National Museum, East Rudolf, # 1470).

Марвин Любеноу предоставя интересен разказ за десетилетната полемика, разгърнала се около датирането на този череп.

При първия опит за датиране на TBS туфа, Фич и Милър подложили на анализ изкопаемия пласт и получили показания от 212 до 230 милиона години – възрастта на Триасовия период, т.е., много по-древна възраст, отколкото се очаквало. Тъй като под този пласт били открити кости на млекопитаещи, те заявили, че тези показания очевидно са погрешни поради „възможното натрупване на страничен аргон, присъстващ в по-древен пласт”. Макар и пластът да изглеждал напълно доброкачествен, всички показания по-древни от 5 милиона години, очевидно не се вписвали в известната им „скала на последователността на еволюционното развитие”.

В същото време група учени от Калифорнийския университет в Беркли, оглавявана от Г.Х. Къртис, провела анализ на няколко проби от KBS пемзов пласт (шуплеста вулканична маса – бел. на прев.) и установила, че нейната възраст се колебае от около 1,6 до 1,8 милиона години. Други измервания, показващи възраст от 0,5 милиона години, били сметнати за аномално малки. Те били обяснявани с възможното увреждане на горния слой на пробата в резултат на проникването на високо алкални горещи води.

За периода от 1969 до 1976 година няколко групи провели радиометрични измервания, които се колебаели около горе-долу следните показания: 1,8 – 2,4 – 2,6 милиона години. Всяка от групите критикувала техниката на предходната група по отношение на направения от нея подбор на пробите. От съображения, основани на проведените радиометрични измервания се отдавало, както беше посочено, предпочитание на възрастта 2,6 милиона години; в същото време, от палеонтологически съображения, се отдавало предпочитание на възрастта 1,8 милиона години (т.е., такава възраст на черепа най-добре би съответствала на еволюционната теория). И окончателно до съгласие стигнали едва след като палеонтолозите се съгласили да бъдат проведени разчети по пътя на корелацията на датирането на пласта, според съдържащите се в него изкопаеми на два вида измрели свине. Коментирайки метода на избора на проби от пласта за радиометрично измерване, Любеноу задава въпроса:

„Откъде може да се знае дали дадената проба се явява доброкачествена за датирането? Единственият отговор на този въпрос е следният: „доброкачествените” проби дават показания, които се съгласуват с еволюционните предположения. „Недоброкачествените” проби дават показания, не съответстващи на еволюционните очаквания – класически пример за разсъждаване в кръг.”

5. Датирането на Големия каньон

Креационистите са критикували много аспекти на изотопното датиране на геологичните пластове, но са предложили малко доказателства, че този метод има големи недостатъци. Обаче сега Институтът за изследване на сътворението на света провежда работи (които са на ранен стадий), за получаването на такива доказателства относно вулканичните пластове.

„Целта на този проект – пишат учените от института – се състои в използването на „най-надеждния” метод на изотопното датиране („изохронния метод”) с използването на техника за аналитично измерване с най-голяма точност (измерване на изотопното разреждане с мас-спектографския метод) за установяването на „възрастта” на различни скални пластове от Големия каньон.”

Учените от института са привлекли в своята работа лицензирана търговска геотехническа лаборатория за оказване на помощ при планирането и контрола над проекта и отстраняването на възможността за пристрастно влияние на резултата, както и за да бъдат представени пробите за изследване в няколко квалифицирани лаборатории, за получаването на максимално обективни резултати.

В Големия каньон има много различни типове и пластове геологични скали. Всички са съгласни, че метаморфната скала от Докамбрийския период, разположена под подножието на каньона, би трябвало да бъде най-древното образувание. Тя включва в себе си гнайса на Троица, гнайса на Дефилето на Елфите и гранита на Зороастър.

Всички са съгласни с това, че потоците лава от Четвъртичния период на платото Уникарет, вероятно, са най-младите магмени залежи. Те са се образували в резултат от изригването на вулкан, след като се е било осъществило напластяването на всички слоеве утаечни скали и след като каньонът е бил подложен на ерозията. Преливайки през края на скалния пласт, лавата се стичала надолу по стените на вече ерозиралия каньон.

Най-традиционните геолози смятат, че възрастта на дълбинния гнайс и гранита трябва да надвишава 600 милиона години, вероятно се приближава до 2 милиарда години, а възрастта на потоците от базалтова лава на платото Уникарет, трябва да е само няколко хиляди години, тъй като лавата очевидно е по-млада от пластовете утаечни скали от горната страна на стените на каньона. Следователно, като се сравнят точно установените „възрасти” на пробите, взети от двете различни образувания, ние трябва да получим обща представа за надеждността на радиометричните методи.

Предварителните резултати изглеждаха много интересни. Но измерванията на буците лава с неотдавнашно образуване бяха завършени едва по времето когато написах моя последен отчет.

Бяха получени няколко цифри, установяващи „модела на очакваната възраст” на неотдавна образуваната скална порода, които се оказаха съвсем различни (т.е., всички те не съответстваха една на друга). „Най-точният” рубидиево-стронциев изохронен метод показа възраст, равна на 2,1 милиарда години.

Беше ясно, че тази възраст е абсолютно невярна. Лавата, подложена на измерванията, покриваше скалната порода на вече ерозиралия каньон. Така възрастта „2,1 милиарда години” би трябвало много хиляди пъти да превишава истинската възраст на лавата. Дори само този единствен резултат би бил достатъчен за появата на силни съмнения в достоверността на тежко-металните радиометрични методи на датиране, но трябва да изчакаме пълното завършване на проекта, преди да направим окончателните изводи.*

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Виж книгата на Steven A. Austin, ed., “Grand Canyon: Monument to Catastrophy” (1994), а също и съпровождащия видеофилм, “Grand Canyon: Monument to the Flood”. – Ред.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

6. Причината за погрешните показания

Съществуват няколко възможни източника на погрешни показания, проявяващи се в процеса на измерванията на радиометричното датиране. Главните трудности (започвайки с най-малко важните) са следните:

1. Точността на разчетите на периодите на полуразпада – общо взето се смятат за известни с точност до няколко процента, но ако се окажат погрешни биха внесли незначителни отклонения в резултатите на датирането.

2. Постоянството на периодите на полуразпада – мнозинството от учените смятат, че те не се променят в продължение на епохите, макар, всъщност, това да не ни е известно. Но един от първите изследователи на този проблем, професор Джон Джоли от Тринити колеж в Дъблин, публикува данни, свидетелстващи за отклонения в резултатите. Резултатите от изследванията, проведени от Бари Сатърфилд, за възможните отклонения в разчетите за скоростта на светлината също така посочват историята на отклоненията в разчетите за периода на полуразпада за последните 300 години. Но мнозинството от учените се отнесоха твърде скептично към подобна концепция.

3.Активация на неутроните по неизвестна причина – професор Мелвин Кук, провеждайки изследвания на руда от месторождението Кантаг, регистрирал отсъствие на Pb-204 и торий, при достатъчно количество Pb-208! Такава закономерност, очевидно, не е могла да съществува изначално и не е могла да възникне вследствие на разпада на тория. Единственото възможно обяснение е активацията на Pb-207. Когато Кук внесъл съответните корекции при отчитането на този факт, измерваната възраст се понижила от 600 милиона години до почти съвременни дати. В повечето от случаите при изследване на руда този ефект не е възможно да се установи така ясно, обаче това показва, че поток от неутрони, видимо, от свръхнова звезда трябва да оказва силно влияние, разпространено, вероятно, във всемирен мащаб, на цялата каменна порода, и имащо такива последствия, които понастоящем не е лесно да се установят.

4. Неизменност на атомната структура на каменната порода – този въпрос, естествено, повече от всичко безпокои всички хронолози, а също и най-често се привежда в качеството на причина за всички грешки при измерването на възрастта. Урановите соли се разтварят във вода, а повечето минерали са подложени на неравномерно алкализиране на химическите им компоненти. Аргонът непредсказуемо напуща и изпълва каменната порода. Харлей установил, че радиоактивните компоненти на гранитната порода лежат на повърхността на гранитните зърна и могат лесно да бъдат алкализирани. Цирконовите кристали се датираха с помощта на ураново-оловния метод, но йонните изследвания на микропробите показаха, че уранът и оловото са впръскани в различни части на кристалната структура. Това показва, че образуването на Pb-206 фактически не е могло да стане във връзка с разпада на урана; за това показанията от такова датиране не могат да бъдат признати за действителни.

5. Но много по-важен проблем е изначалното изотопно съдържание на каменната порода. Откъде може да ни бъде известно какъв е бил първоначалният състав на материала? Ние ще се убедим, че отговорът на този въпрос ще зависи от решение, което не се обосновава на основата на доказателство, а на основата на вяра.

7. Първоначалният изотопен състав на материала

Геологът-униформист трябва да въведе понятието за някаква първоначална концентрация. Ако неговото допускане е вярно, а другите възможни грешки могат да бъдат сведени до нула, то той може да разчита на точно определяне на възрастта – при условие, че неговите допускания се окажат верни. Но работата е в това, че неговите допускания винаги се основават на теорията на униформизма, т.е., че възникването на земята и скалните пластове е станало по чисто материалистически начин, без свръхестествена намеса, преди огромно количество години. И когато той, с помощта на тези резултати, се опитва да докаже, че земята е много древна и не е имало никакво сътворение, то той се ползва от логиката на разсъждаването в кръг. С това самото, той отрича всяка възможност за свръхестествено сътворяване в шест дни, още преди да са проведени каквито и да било измервания.

Преди години аз изучавах геология в колежа. Още на първото занятие преподавателят отбеляза важността на униформистките положения като основа на историческия принцип на геологията, казвайки приблизително следното:

„Хората са привикнали да вярват във всякакъв род катастрофи, предизвикани от свръхестествена намеса. Тези легенди карали хората да вярват, че земята е била сътворена само преди няколко хиляди години. Сега, разбира се, ние знаем, че такова нещо никога не е могло да се случи и че земята е много по-древна. Тя е еволюирала бавно в продължение на милиарди години. Това е ставало в съответствие с „принципа на униформизма”, че всички процеси винаги са протичали по същите природни закони, които действат и днес.”

Това, като че ли случайно отбелязано всеобщо мнение, че Библейското повествование изобщо не може да бъде истинно, е много показателно. В класическия учебник по геохронология [„Възрастта на скалите, планетите и звездите”] Хенри Фаул пише:

„Да допуснем, че слънчевата система е кондензирала от първичен облак - следователно веществото, от което се състоят планетите, астероидите и метеоритите има общ произход. Железните метеорити съдържат олово, а съдържанието на уран и торий е практически нулево, и за това оловото, което не е било подложено на въздействието на радиоактивно олово, може да се разглежда като доброкачествена проба от първично олово. В таблица 6-1 е посочено изотопното съдържание на олово, извлечено от някои железни метеорити. Тези показатели могат да бъдат използвани в уравнението на Гутерман (Pb207/Pb204)ш и (Pb206/Pb204)ш, и за да бъде изчислена възрастта на земята, не достига само проба от затворена подсистема, възрастта на която е добре известна.”

Забележете изходното положение на Фаул: „Да допуснем, че слънчевата система е кондензирала от първичен облак...”, което означава чисто натуралистически произход на земята за дълъг период от време. По такъв начин Фаул показва, че допускането, че земята и слънчевата система са еволюирали от облак газ и прах за много дълъг период от време, е общопризнато сред всички учени-еволюционисти. От това основно положение следва, че първоначалния състав на химическите елементи трябва да съответства на този, който се наблюдава днес в метеоритите.

Това допускане е един от най-главните показатели, използвани за определяне на възрастта на земята и на изотопното съотношение на оловото в състава на първичната каменна порода. Но то се основава на вярата в униформизма и натуралистическия произход на земята. Без такава основополагаща вяра не биха съществували и всички тези измервания в системите за датиране.

От друга страна, ако земята е била сътворена мигновено (както за това се говори в Библията), Творецът е могъл да я създаде така, както Той е пожелал. На Него не Му е било необходимо да се починява на всички известни на човека закони – фактически това е и било показано от Него, когато сътворил дърветата в Едемската градина, на които изведнъж се появили и плодове. Когато Той сътворил Адам и Ева, те също така веднага били зрели хора, а не младенци. На нас ни е казано, че Той е сътворил всичко в състоянието на зряла възраст.* Защо тогава да не може да

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Това било ясно потвърдено в четвърти век от преп. Ефрем Сирин в неговите тълкувания на книга Битие: „Злаковете, по време на своето сътворяване, били породени в едно мигновение, но на вид изглеждали като от преди месеци. Така също и дърветата, във времето на своето сътворяване, били породени в един ден, но по съвършенството и плодовете си, отрупващи клоните им, изглеждали като от преди години.”

По нататък, обяснявайки как била сътворена луната такава, каквато тя бива в петнадесетия ден, преп. Ефрем казва: „Как дърветата, тревите, животните, птиците и човекът били едновременно и стари, и млади: стари по вид на членовете си и по техния състав, а млади – по времето на своето сътворяване.” (Преподобни Ефрем Сирин, „Творения”, том 6, стр. 222-224)

Светоотеческото разбиране на Свещеното Писание напълно разсейва илюзията за достоверността на радиометричното датиране. Фактът, че преп. Ефрем е твърдял това в четвърти век показва, че това не е ситуативна аргументация на учените-креационисти, а непосредствено пряко тълкуване на Свещеното Писание. – Ред.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

сътвори каменната порода по подобен начен? Защо каменната порода да не е можела вече да съдържа олово 206 и аргон 40, за да съответства на „състоянието на зряла възраст”? Защо основното количество олово 206, 207 и 208 да не е могло да присъства вече изначално?

Тъй като доисторическото Божие деяние не може да бъде предмет на научно изследване, и, следователно, излиза извън рамките на научния метод, за това много учени изключват Бога от научно възможната реалност, като просто не допускат Божията намеса. Те имат за цел търсенето на чисто материалистическо обяснение, сякаш това обяснение е единственото възможно. Но това води до истински сериозен проблем. Ние се убеждаваме, че системите за радиометрично датиране съвсем не са основани единствено на физически измервания. Философското вярване лежи в самата им основа – вярата в това, по какъв начин е станало раждането на света.

Ние виждаме, че разрешението на въпроса за „младата или древна земя” лежи в плоскостта на основата на избраната вяра.

Ако избираме вярата в материализма и изключваме възможността за свръхестествена намеса, тогава ще бъде разумно да вярваме, че възрастта на земята наброява милиарди години.

Ако пък признаваме Бога, Който е могъл и Който е осъществявал намеса в Своето творение, тогава ще бъде разумно да вярваме в Библейското повествование и възраст на земята, възлизаща на само няколко хиляди години.

Нито едното, нито другото се основава на доказателство с помощта на физически данни. Ние изхождаме от философски основания, а след това физическите данни само се подреждат в една или друга основополагаща система от вярвания.

8. Заключение

Мнозина учени, учители, значителна част от средствата за масова информация се изявяват в качеството на извънредно ефективни проповедници на еволюционистката вяра в древния произход на вселената. А мнозина християни се съгласяват с твърденията на тези учени за „милиардите години съществуване на земята”, обикновено без дори да осъзнават, че те се основават на натуралистически допускания, изключващи каквато и да било намеса на Бога Творец. Те не забелязват заблудата на това вярване, използващо в качеството на доказателство разсъждаването в кръг. По такъв начин, съвсем напразно, те се лишават от основанията на собствената си вяра.

В продължение на 44 години Курт Сювел работил в ядрената промишленост като инженер по електроника, започвайки с участие в проекта на въоръжените сили на САЩ „Манхатън” по време на Втората световна война (създаването на първата атомна бомба). В продължение на пет години той бил главен инженер на компанията „Изотопи” Inc. В неговите задължения влизало конструирането на оборудване за радиометричен анализ на различни образци, включително системи за радиовъглеродно датиране. В 1988 година той се пенсионирал в националната лаборатория „Лорънс Ливермор”.

На времето мистър Сювел споделял възгледите на униформизма относно това, че възрастта на земята наброява милиарди години, но след много години работа започнал да се съмнява в доброкачествеността на „доказателствата” за подобен възглед, тъй като той се основава на логическата заблуда на разсъждаването в кръг. Историята на преминаването му от еволюционните възгледи към християнските е изложена от него в книгата „Бог на ниво нула” (1997).

Copyright … 1994 by the Bible-Science Association, Inc.

P.O. Box 33220, Minneapolis, Minnesota 55433 – 0220

Списък с друга критична литература за радиометричното датиране виж по-нататък.