Йером. Серафим (Роуз), "Битие: ..." (Част IV, Въпроси и отговори)

ЧАСТ ІV

Въпроси и Отговори

ИЗ КУРСА ЛЕКЦИИ ЗА КНИГА БИТИЕ

(1981 и 1982)

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА: разделът от въпроси и отговори е съставен въз основа на магнитофонните записи на беседите на отец Серафим. Названията на главите са дадени от редактора.

1. Възрастта на земята

СЛУШАТЕЛ: Според библейската хронология възрастта на земята е равна на около 7500 години. Но съгласно възгледите на еволюционистите, също както и в съответствие с това, на което учат в часовете по история в училище, възрастта на земята е равна на милиони години. Как ще обясните това?

О. СЕРАФИМ: Ще ви покажа няколко книги, които имаме по този въпрос. Необичайната увереност в правдивостта на тази теория в последните десет или двадесет години се подлага на съмнения от много хора. Такава група хора съществува в Сан-Диего, те са се обединили под названието „Институт за изследвания на сътворението на света”, а друга – в Мичиган, под названието „Общество за изследвания на сътворението на света”. Те са издали няколко книги с напълно научно съдържание, изследващи въпроса: на какво основание се правят предположенията за съществуването на тези милиони и милиарди години? Оказва се, че тази теория е в по-голяма степен хипотеза, отколкото факт.

Има една книга на еволюционист под названието „Ръстът на доисторическия мащаб на времето”, в която авторът (Уилям Б. Н. Бери) признава, че съществуването на тези милиони и милиарди години предполага, че изкопаемите органични останки в долните слоеве на скалните пластове са еволюционни предшественици на изкопаемите в горните слоеве. Но често се получава така, че тези слоеве са разположени в друг ред, несъответстващ на еволюционната теория: по-малко развитите организми се оказват в горните слоеве.

Всичко е както по времето на Коперник.Тогава господствал Птоломеевият модел на движението на небесните тела: слънцето, планетите и звездите се въртят около земята. Бил повдигнат въпросът: защо движенията на планетите не съответстват на движенията на звездите? Някои древни мъдреци го обяснявали с това, че те са разположени на различни сфери. Тоест, звездите са разположени на по-отдалечено разстояние от земята, а планетите на по-близко; за това, видимо, планетите се движат по-бързо. Но защо тогава планетите се движат понякога напред, а понякога назад? За да обяснят как те се движат, въртейки се около земята, Птоломеевите астрономи трябвало да описват техните движения по отношение една към друга по извънредно сложни траектории на цикли и епицикли. Част от тях се движели напред, други пък – по траекторията на цифрата осем. Проследяването на движението на планетите по системата на Птоломей станало толкова усложнено, че у Коперник възникнала мисълта, че може би тази система е невярна – вероятно земята и планетите се движат около слънцето. Той започнал да прави изчисления и се оказало, че неговата теория е много по-проста. В края на краищата, тази теория била приета в качеството на окончателна.

Подобно на астрономите, привърженици на Птоломеевата система, еволюционистите, които се занимават с изучаването на геологическите пластове, съдържащи изкопаеми, установяват, че те са разположени „с дъното нагоре”, в неправилен ред, или пък твърде близко едни до други според еволюционистките представи. Такива „несъответствия” се наричат „аномални съответствия или псевдосъответствия”. Възниква необходимостта да се обясни факта, че всичко е разположено в неправилен ред. Ако се поинтересувате, откъде е известно какъв трябва да бъде правилният ред, то ще признаят, че определянето на правилността на този ред произхожда единствено на основание на истинността на еволюцията.* Такава аргументация е комична. Възниква необходимостта да се докаже теорията, а за да бъде доказана, самото доказване започва с нейните крайни изводи. Поради което всичко придобива не толкова фактически, колкото демонстративен характер.

Научните креационисти, както те сами се наричат, издадоха няколко интересни книги, изследващи различни данни, свидетелстващи за възрастта на земята.** Всичко ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Виж Уилям Б.Н. Бери, „Ръстът на доисторическия мащаб на времето”, стр. 42. – Ред.

**Основните книги, към които отец Серафим насочва слушателите са „Потопът от книга Битие” (1961) и „Научният креационизъм” (1974), и двете написани от доктор Хенри Морис. – Ред.

зависи от характера на данните, които използвате. Този въпрос е много хипотетичен. Много по-малко хипотетична е Книга Битие.

2. Радиовъглеродният метод на датиране

СЛУШАТЕЛ: Какво бихте казали за метода на датиране, използващ радиоактивния въглерод (14 С)?

О. СЕРАФИМ: Радиовъглеродният метод се прилага само към органичен материал. Периодът на полуразпада на радиоактивния въглерод 14 С е равен на 5700 години, поради което за този метод не са достъпни по-продължителни периоди от време. Някои все пак смятат, че може да обхване и 20000 и повече години, но тогава този метод предполага толкова много допускания, че не може да се смята за точен. Даже хора, отстояващи неговата достоверност, го признават за достоверен за период от 3000 години, но с увеличаването на продължителността на периода от време все повече и повече нараства неговата ненадежност. Този метод се основава на цяла редица предпоставки.*

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Заместник-редакторът на „Канадско антропологично списание”, Робърт Ли, пише за съмнителността на радиовъглеродния метод при определянето на възрастта: „Радиовъглеродният метод на датиране, безусловно, има дълбоки и сериозни проблеми. Независимо от 35-годишното усъвършенстване и задълбочаване в проблема, основополагащите предпоставки на метода са подложени на големи съмнения… Продължаването на използването на метода зависи от така наречения подход на „неизменност на условията”, като се допуска да има тук-там контаминация, тук-там фракциониране и стандартизация, където е възможно. Не е удивително, че в подобни случаи напълно се отхвърлят половината от получените показания. Удивителното е как останалата половина от показанията се приемат за верни.

Независимо от своята „полезност”, радиовъглеродният метод не може да покаже точни и надеждни резултати. Наблюдават се груби несъответствия, хронометрията е неточна и относителна, показанията, приети за верни, се подбират, като се изхожда от принципа на оптималността.” („Radiocarbon, Ages in Error”, „Anthropological Journal of Canada”, том 19, №3, 1981, стр. 9, 29). – Ред.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Учените твърдят, че методът, който се отличава с по-голяма надеждност е не радиовъглеродният, а трикръговият метод за датиране [дендрохронология]. Неотдавна им се удало да проведат експеримент, сравняващ резултати от датирания, получени посредством радиовъглеродния и трикръговия метод, и се оказало, че, противно на очакванията им, радиовъглеродният метод е много по-достоверен. Показанията на трикръговия метод имали тенденцията към увеличаване на възрастта с няколко столетия в сравнение с радиовъглеродния.

Други методи на радиометрично датиране се използват за по-продължителни периоди от време, от порядъка на милиони и милиарди години, например, калиево-аргоновият метод и др. Тези методи предполагат всякакъв род допускания, които трябва да се приемат в качеството на предпоставки, за да могат тези методи да „сработят”.* Всички методи предполагат, че е съществувала някаква изолация, не е

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Радиовъглеродният метод на датиране, за разлика от другите методи е основан на по-различни допускания. За кратко запознаване с характера на тези допускания виж Henry M. Morris, “Scientific Creationism”, стр. 140-149, 162-167. – Ред.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

имало „замърсяване” на един елемент с друг, и нито един от новообразуваните елементи не е присъствал изначално. Еволюционистите не могат да знаят дали това е било така; те предполагат, че всичко е било унифицирано, от нулата и до пълната картина, която имаме към днешния ден. Ако всичко е било именно така и скоростта на процеса е оставала постоянна, тогава е възможно да се получи точно показание за възрастта на изкопаемото; но ако това не е така, показанията, получени в резултат от използването на този метод, могат да бъдат твърде отдалечени от истинските. Имаме вече печално известни грешки. Били са проведени радиометрични изследвания на неотдавна образуван скален пласт, а получените резултати сочели възраст, достигаща до три милиарда години.

3. Геологичните пластове

СЛУШАТЕЛ: Какво ще кажете за различните пластове, като, например, в Големия каньон, нали се предполага, че напластяването е ставало при определена скорост?

О. СЕРАФИМ: Въпросът за тези пластове е много обширен. На тях няма закачени указатели с надписи: „Пет милиона години”, „Десет милиона години”. Има една превъзходна книга по този предмет, „Потопът от книга Битие”, написана от Хенри Морис, където той обяснява възможността за такова напластяване в резултат на световна катастрофа, т.е. Ноевия потоп. Книгата представя научен материал. Желаещите могат подробно да се запознаят и сами да направят извод.*

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Големият каньон е разгледан отделно в книгата “The Genesis Flood”, на стр. 151-152. Виж също неотдавна излязлата книга “Grand Canyon: Monument to Catastrophe” (1994) под редакцията на геолога Steven A. Astin. – Ред.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Мисля, че хората трябва да имат представа от двете картини и сами да решат коя е по-приемлива за тях. В много отношения обяснението на напластяването от еволюционния модел се сблъсква с неразрешими трудности; фактически, самите еволюционисти, може би, ще ви разкажат за тях. Въпросът се заключава в следното: явява ли се вторият модел по-приемлив?

Геологичните пластове или подобни въпроси несъмнено са научен проблем. Очевидно е, че напластяването е процес, извършващ се във времето, описвано от науката.* В това е и неговото различие с Шестте Дни на Сътворението – този процес се

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Едно от най-интересните изследвания в тази област е било проведено от френския геолог Ги Берто, отначало в института по механика на течностите в Марсилия и по-късно в хидротехническата лаборатория в научно-изследователския център на университета в Колорадо. „Започвайки от 1985 година – пише Ричард Милтон – Берто провел серия лабораторни експерименти, потапяйки утаечни скали в огромни резервоари с движеща се вода, за изучаване на вътрешната структура на слоевете на утаечната скала и процеса на натрупване на утайка… Берто установил следното: „утаечната порода се утаява на дъното почти незабавно, но потокът на течението отделя дребните частици от по-едрите, създавайки вид на слоестост…”. Резултатите били публикувани от Френската академия на науките в 1986 и 1988 година и били представени на националния конгрес на седиментолозите в 1991 година в Брест… Лабораторната работа не се изпълнявала само в изкуствени условия, но била допълнена с резултатите от наблюденията в полеви условия на природни стихийни бедствия, като наводнението в Колорадо „Bijou Greek” в 1965 година, формирането на утаечни скали в резултат на изригването на вулкана св. Елена в 1980 година, и резултатите от сондирането на океанското дъно от дълбоководния съд „Glomar Challenger” в 1975 … Според Берто, „резултатите от тези експерименти противоречат на идеята за бавното изграждане на един слой след друг. Времевата скала беше намалена от стотици милиони години до един или няколко катаклизма, произвеждащи почти мигновено напластяване”. [Berthault, „Comptes-Rendus Academie des Science” II, 3 декември, 1986, 16 февруари 1988].

„Тези невинни думи звучат като погребален звън за идеята, че самото съществуване на хиляди метри утаечни скали свидетелства за грамадната възраст на земята.” (Milton, “Shattering the Myths of Darwinism”, стр. 77-78). – Ред.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

е осъществявал след изтичането на Шестте Дни. Поради това, този въпрос е открит за всякакъв научен подход.

4. Проблемът за избора на модела

О. СЕРАФИМ: Учените оперират с това, което се нарича „модел”. Вчера ние обсъждахме Птоломеевия модел – тоест, когато земята е център на вселената, а всички звезди и планети се движат около земята. Така, от наблюденията може да се заключи, че планетите се движат около земята със скорост различна от тази на звездите, и астрономите от Птоломеевата система е трябвало да намерят теория, обясняваща по какъв начин те се движат напред и назад, и по траектория на осмица и т.н.Така сега може да се наблюдава как в продължение на последните шест месеца Сатурн и Юпитер се намират един до друг на небето. Ако сте наблюдавали, щяхте да сте забелязали, че отначало едната планета се движеше напред, след това двете планети се движеха назад, след това Сатурн стана по-слабо видим, а Юпитер по-ярък. По модела на Коперник това може да се обясни с обстоятелството, че планетите се намират в различни фази на своите орбити по пътя на своето движение около слънцето. От нашата гледна точка изглежда, че те се приближават една към друга, а в действителност те просто се движат около слънцето. Друг пример е Венера. Сега Венера отново стана вечерна звезда, разполагайки се ниско над хоризонта. Преди няколко месеца тя беше утринна звезда – виждаше се сутрин преди изгрева на слънцето.

Птоломеевият модел беше признат за несъвършен, тъй като не обяснява всички факти така добре както моделът на Коперник. Коперник заявил, че ако земята и другите планети се движат около слънцето, тогава всички движения се обясняват; тоест, много лесно е всичко да се обясни математически. В крайна сметка този модел е бил одобрен. Сега по изчисленията в съответствие с модела на Коперник можем да пускаме космически кораби достатъчно близко до повърхността на Сатурн, без да грешим; действително, този модел е удивително точен. Така че стана очевидно, че планетите действително се движат около слънцето, макар и земният наблюдател ежедневно да вижда слънцето движещо се около земята.

За това е много важно какъв модел избирате. В този курс лекции ще изучаваме светоотеческия модел за Шестте Дни на Сътворението.

5. Произходът на небесните тела

(светоотеческата космогония)

О. СЕРАФИМ: Повествованието на Книга Битие за Четвъртия Ден на Сътворението е много трудно да бъде приспособено за съгласуване с обичайните представи за еволюцията на вселената, тъй като Писанието и светите Отци съвсем определено твърдят, че слънцето е било сътворено именно в този ден, след като вече били създадени земята и тревите с храстите, и дърветата. По-нататък Отците твърдят, че слънцето, луната и звездите (и черните дупки, а също и всичко, което съществува в космическото пространство) били създадени в Четвъртия Ден в едно мигновение. Бог махнал с ръка, и всичко на разстояние трилиони километри дошло в битие. Разбира се, Бог е повече от вселената, така че защо да не е в Негова власт да извърши подобно нещо? На Него всичко Му е подвластно.

По такъв начин, тук е представен съвършено различен възглед за света. Това е цяла космогония – обяснение за началото на битието на нещата.

Съвременната еволюционна космогония, популяризирана от такива хора като Карл Сейгън, се придържа към мнението, че първоначално е съществувала точка, в която произлязал „голям взрив”, и всичко това се е развивало без помощта на какъвто и да било Бог.* Ако вярваме в това, то напълно естествено ще бъде да смятаме, че по-

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*За „баща на космогонията на големия взрив” бил признат абат Жорж Льометр (1894-1966), свещеник от иезуитския орден. Веднъж, в 1931 година, когато четял статия за произхода и края на света, му дошла на ум мисълта, че вселената е била образувана, а след това се е и развивала в резултат на взрив от „първичен атом”. Съвременник на своя единоверец, Тейар дьо Шарден, той се опитвал да направи за астрономията това, което Тейар направил за биологията: да синтезира християнството и еволюционните възгледи на съвременната наука. Неговият „първичен атом” безусловно е космогоничният еквивалент на дарвиновия „първичен бульон” (от който, по неговото предположение, животът възникнал и еволюирал). „Идеята за еволюцията, - писал Льометр – е изиграла важна роля в развитието на астрофизиката… Еволюцията на света може да се сравни с току-що завършил салют.” (Lemaitre, “The Primeval Atom”, стр. 87, 78). – Ред.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

голямото небесно тяло, слънцето, се е появило по-рано, а след това, по някакъв начин, от него се е откъснала земята. Съществуват разни видове теории как това се е случило. Някои предполагат, че слънцето се е образувало от газ и междузвезден прах, а неговата температура е довела до изпарението на газа, оставяйки само междузвездният прах, който, кондензирайки и изстивайки, образувал планетите. Други пък смятат, че слънцето почти се е сблъскало с прелетяла покрай него звезда, което е предизвикало откъсване на газове от слънчевата повърхност, и тези газове с течение на времето са оформили планетите. Различните теории представляват само предположения, тъй като никой не е наблюдавал по това време тези явления, а в наше време те не протичат. Но привържениците на тези теории отговарят, че според тях това трябва да е истината, защото по-големите тела, очевидно, трябва да предхождат по-малките. Но, в съответствие с Книге Битие и учението на светите Отци, земята – толкова малко небесно тяло, че е като песъчинка във вселената – е била първа, а огромното слънце е едва след нея.

В наше време философите атеисти обичат да говорят за това, че относителните размери на земята доказват, че човекът е само песъчинка загубена във вселената. Според тяхното мнение, „Земята е толкова малка, а вселената така огромна, че е очевидно, че вселената означава повече отколкото човекът, и, значи, не за човека Бог е сътворил всичко.” Но ако вие мислите в съответствие с това, което казват светите Отци – че слънцето е създадено след като земята вече е била сътворена – тогава е ясно, че всичко е било сътворено за човека.

СЛУШАТЕЛ: В нашата галактика има толкова много други слънца. Казват ли нещо за тях светите Отци?

О. СЕРАФИМ: Не, тъй като на тях им е било известно за вселената по-малко отколкото на нас. И просто за това, че няма никакво практическо съображение да се говори за тях, с изключение на това, че те съществуват там и са били създадени от Бога. А човекът, както ни е известно, живее единствено на земята.

СЛУШАТЕЛ: Има ли въобще някакво противоречие между православното разбиране за сътворението на света и факта на съществуването не на едно, а на множество слънца?

О. СЕРАФИМ: Не, тъй като за нас е съществено само едно слънце.

СЛУШАТЕЛ: Другите слънца – това са звездите.

О. СЕРАФИМ: Да. За нас те не са слънца. Слънцето е особено небесно тяло, което се намира в центъра на нашия живот, което ни дава светлина и топлина, около което ние растем, и без което не можем да живеем. Другите звезди нямат такова особено значение за нас. Ако биха съществували други слънца с такива планети като Земята, би било много по-сложно. Ние нямаме информация за тяхното съществуване.

Писанието и Отците винаги гледат на всичко от земята. Не можем да се поставим в някакво хипотетично място, в някаква друга галактика, и от там да разглеждаме земята.* Това е съвсем откъснат от живота възглед, тъй като ние се намираме не там, а ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Което именно правят писателите-фантасти. За обсъждането на научната фантастика от о. Серафим виж неговата книга „Православието и религията на бъдещето”, гл. 6, разд. 1. – Ред.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

тук. На нас ни се говори за необходимостта от спасяването на душата, но нищо не ни се казва за тези други слънца, планети и т.н. Ако би било необходимо да се знае това, Бог би ни го казал.

Действително, много интересно е, че всичко което достига до нас от другите планети, сякаш целенасочено ни указва, че земята е единственото място на живота. Другите небесни тела са мъртви.

СЛУШАТЕЛ: Какво ще кажете за предположенията за същества от други планети?

О. СЕРАФИМ: Тези, които търсят същества на други планети, се оказват въвлечени в системата на окултната философия на живота: съществуват висши същества, които идват за да ни спасят и ни помогнат; ние трябва само да им се поклоним, и те ще ни дадат силата, която ни е нужна. Собствено казано, тези митове за същества на други планети съответстват на това, което ни е известно за демоните, и за това, как действат те. Дотолкова доколкото вие започвате да правите предположения за това и се оказвате въвлечени в кръга идеи, имащи отношение към висшия разум на извънземните обитатели, вие се оказвате в услуга на демоните. Освен ангелите, единствените духовни същества, които са ни известни, са бесовете.*

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*За подробно запознаване с проучването на въпроса за НЛО от о. Серафим виж „Православието и религията на бъдещето”, гл. 6. – Ред.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

6. Научните креационисти

О. СЕРАФИМ: По въпроса за сътворението на света и еволюцията сега има голямо количество литература. И този въпрос стана важен особено за последните десет-двадесет години.

Неотдавна вестник „Тайм” публикува статия с извънредно едностранчива позиция, в която се осмиваха хората, изказващи се против еволюцията; в статията те бяха представени като лишени от ум – умствено изостанали хора, които се връщат към времената от преди „Маймунския процес” на Скоупс и т.н.* Но ако прочетете нещо от ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*”Putting Darwin Back in the Dock: “Scientific” Creationists Challenge the Theory of Evolution”, вестник „Time”, 16 март, 1981, стр. 80-82. В статията е поместен цитат от Теодосий Добжански: „Нищо в биологията, което не е просветено от еволюционното учение, няма смисъл”. – Ред.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

литературата, принадлежаща на групата на креационистите, ще ви се стори интересно. Много интересни книги издава една такава група в Сан-Диего, наричаща се Институт за изследвания за сътворението на света. Една от книгите се нарича „Творението: фактите на живота”, в която се разглеждат някои научни въпроси; друга – за изкопаемите: „Еволюция? Вкаменелостите казват: Не!”. Има една превъзходна книга под названието „Научният креационизъм”, която е предназначена за училищен учебник. Има, освен това, една хубава книга за динозаврите, материалът, в която е представен по един трезв и не тесногръд начин. В нея се разказва само за динозаврите и съвсем не се споменава за еволюцията. Книга за хора, желаещи да четат без да им бъдат натрапвани каквито и да било научни хипотези.

Особено добре е, че тази група хора не се занимава с популяризация на Библията. Те знаят, че в такъв случай не би им се удало да проникнат в държавните училища, и за това в техните книги (както е, например, в „Научният креационизъм”) материалът е представен от чисто научна гледна точка. Техният подход е не просто антиеволюционен, а двумоделен, както е в случая с двата паралелни модела на Коперник и Птоломей. Те предлагат модел на сътворението на света наред с еволюционния модел, а след това задават въпроса: кой от тях обяснява по-добре фактите? Книгата „Научният креационизъм” предоставя редица факти, а след това и тяхното обяснение по модела на сътворението на света и по еволюционния модел. Те смятат модела за сътворението на света за по-разумен, защото еволюционистите са принудени да измислят всякакъв вид „цикли” и „епицикли” за обяснението на всякакъв вид сложности.

В 1960 година се появи по екраните знаменитият филм „Да наследиш вятъра” за Процеса „Скоупс” в 1925 година, който силно повлия на общественото мнение по отношение на съперничеството между сътворението на света и еволюцията. Филмът представя знаменития юрист с атеистически възгледи Кларънс Дароу като велик герой, тъй като той отстоява интересите на науката, прогреса, бъдещето на човечеството и други подобни. В действителност нещата не са били толкова прости.* Но след появата ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Фактически, филмът (поставен по пиесата на Джером Лоурънс и Робърт И. Ли) представлява белетристична версия на събитията на съдебния процес и събитията около него. В действителност Процесът „Скоупс” не е бил сериозно съдебно производство, а инсцениран процес, използван от Американският съюз за борба за граждански права като демонстративен. Джон Т. Скоупс е бил доброволен защитник, който никога не е бил застрашаван от затвор. Виж Philip E. Johnson, “Defeating Darwinism by Opening Minds”, стр. 24-32. – Ред.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

на екрана на този филм, у хората, които са имали съмнения относно еволюцията, сега се появиха опасения, тъй като на тях не им се искаше да бъдат обвинявани в препятстване на прогреса и еволюцията.

Обаче за последните двадесет години се появиха няколко много интересни научни работи по въпроса, които показаха, че много от „доказателствата” на еволюцията са спорни. Подобни доказателства често са представяни на страниците на ученическите учебници в качеството на истинни факти, но при разглеждане от по-близо се оказва, че това изобщо не са факти. Например, посочва се така наречения факт на рекапитулацията на предшестващите еволюционни стадии при човешкия зародиш, с позоваване на уж съществуващите хрилни отвори на гърлото и други. Обаче сега в който и да било учебник по ембриология от еволюционното направление вие ще намерите твърдението, че това е мит. „Хрилните отвори” по никакъв начин не са свързани с еволюцията или рекапитулацията; това е просто обичайният път на развитие на зародиша. Фактически, развитието на мозъка, нервите, сърцето и другите органи в организма на зародиша съвсем не съответства на рекапитулацията на предшестващите еволюционни стадии.

В еволюционизма съществуват редица пунктове, които ви заставят, ако не желаете незабавно да се съгласите с едно или друго мнение, да се спрете, усъмните и по-задълбочено да размислите за характера на доказателствата за и против. Това се отнася и за системата на радиометричното датиране и за еволюционната униформистка интерпретация на геологичните пластове. Има една забележителна книга на професора по геология Хенри Морис под названието „Потопът от книга Битие”, в която образуването на геологичните пластове, ледниковият период и т.н. се обясняват във връзка с Ноевия потоп. В книгата са представени данни, много добре съгласуващи се в научен смисъл. Четейки книгата можете да се съгласите или не, но данните така или иначе са представени на научно ниво.

Институтът издава ежемесечен бюлетин под названието „Действия и факти”, разказващ за това, с което те се занимават, и във всеки брой има информативна статия, засягаща някакъв аспект на еволюцията или сътворението на света. В университетите в последните пет години бяха организирани множество дебати, които се посещаваха много активно – понякога с присъствието на хиляди студенти. Учените-креационисти са много добре подготвени, ориентирани са в цялата съвременна научна литература, докато еволюционистите са дотолкова уверени в себе си, че не смятат за нужно да бъдат в течение на последните събития. За това в последния брой на списание „Наука”, което е с изключително еволюционна ориентация, една от статиите говори за това, че ситуацията става съвсем ненормална – учените-еволюционисти са така зле подготвени и така лошо преподават на своите студенти, че ученият-креационист с помощта на три-четири факта с петгодишна давност с лекота поставя еволюционистите в ъгъла. Така че, еволюционистите се пробуждат, признавайки своето пренебрежение към задължението да възпитават младото поколение в „правилен” дух. Те се опитват сега да се занимаят с неговото образование по по-добър начин, връщайки го към изходните принципи на еволюцията.

7. Различните еволюционни идеи

О. СЕРАФИМ: Съществуват толкова много трактовки на еволюционната теория, че ако поискате от еволюционистите да обяснят как е възниквала еволюцията, те не ще могат да стигнат до единна версия. Обикновено се казва, че тя възниквала в резултат на естествения отбор в съчетание с мутациите – неголеми изменения, които след определено количество поколения в крайна сметка довеждат до появата на нов род творения. Но мутациите в преобладаващото мнозинство от случаите се оказват така пагубни, че с тяхна помощ е невъзможно да се обясни каквото и да било движение по пътя на прогреса. В момента върви голяма полемика по повод на това, не следва ли изобщо да се изостави дарвинисткия принцип на постепенността и да се приеме някаква друга теория. Тази последна идея се оказва не нова – тя се е родила преди четиридесет години – така наречената идея за „спомагателния монстър”.* Видният генетик Ричард Голдсмит [Калифорнийски университет в Беркли] издигнал тази идея, тъй като се убедил, че постепенното натрупване на резултатите на естествения отбор и мутациите не е могло да доведе до възникването на сложните структури.** Не може, --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Монстър – урод, чудовище. (бел. на прев.)

**Тази теория била отхвърлена от дарвинистите, когато Голдсмит я предложил за първи път през 1940 година, но била реабилитирана в 1980 година от Харвардският еволюционист Стивън Джей Гулд в неговата известна статия “Return of the Hopeful Monster”. – Ред.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

например, да се обясни появата на окото в резултат на постепенните изменения, защото окото или го има, или го няма. Организмът не може да използва отделно ретината или някаква друга новопридобита част на окото, която получава. Той трябва да се кръстоса с организъм, имащ същите свойства, а след това тези свойства трябва да бъдат съхранени до тогава, докато не се развият до по-висока форма, и в крайна сметка, да произлезе развитието на окото в цялост. Такова нещо просто не може да се случи, в това няма никакъв смисъл. Окото трябва да се появи внезапно.* За това Голдсмит

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*В своята книга “The Blind Watchmaker” („Слепият часовникар”) (1985) неодарвинисткият апологет Ричард Даукинс се опитва да намери обяснение на еволюцията на окото. Аргументите на Даукинс бяха опровергани на основата на биохимически данни от Майкъл Бехе в неговия труд по ембриология „Darwin’s Black Box” („Черната кутия на Дарвин”) (1996)р стр. 15-22, 36-39. Според забележката на Филип Джонсън: „Преходът от Даукинс към Бехе е подобен на преход от детската библиотека към лабораторията” (Johnson, “Objections Sustained”, стр. 54). – Ред.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

предложил скокообразната идея за еволюцията – едромащабни мутации, завършващи с появата на „спомагателния монстър”, способен на оцеляване и възпроизводство.

Голдсмит прибягнал до помощта на „спомагателния монстър” за обясняване на произхода на птиците. Крилото на птицата е нещо поразително. Ако у влечугото се появява на гърба костно разклонение, това означава, че то не е много добре адаптирано за оцеляване. То трябва да има две пълноценни и работоспособни криле. Необходимо е също така да има самец, както и самка, с такива криле - за възпроизводство. Тук именно идва на помощ „спомагателният монстър”: влечугото снася яйце, а след това от него излита птичка!* Сега, по сериозен начин, протича връщане към тази идея, и между нея и Дарвинизма се опитват да намерят равновесието, защото разбират, че малките изменения не са в състояние да произведат необичайно сложните структури.**

Тези идеи подлежат на обсъждане сред учените, но за нас не е безинтересно да знаем това, което те обсъждат.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Голдсмит одобрително цитира този сценарий на преминаване от влечуго към птица, предложен за първи път от известният палеонтолог Ото Шиндеволф. – Ред.

**Още една причина, поради която палеонтологът Стивън Джей Гулд сметнал за нужно да реабилитира теорията за „спомагателния монстър”, била необходимостта от обяснение на отсъствието на промеждутъчни еволюционни стадии сред находките на изкопаеми. Неговото преразглеждане на теорията на Голдсмит за „прекъснатото равновесие” се разглежда понастоящем от еволюционистите. Виж: Johnson, “Darwin on Trial”, стр. 32-44 и Denton, “Evolution: A Theory in Crisis”, стр. 192-195. – Ред.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

8. Ограниченията на биологическата изменчивост

О. СЕРАФИМ: Цялото разнообразие на различните видове, което ние наблюдаваме около нас днес, е резултат от непрекъснатата приемственост от същите тези родове създания в миналото. Много от видовете вече ги няма в природата в наше време; но и те, до своето измиране, са били потомци на същите тези родове, създадени в началото.

Може да се отбележат множество изменения в пределите на границите на всеки род твари. Например, таксът и немската овчарка произхождат от един род, но те двете са кучета, способни за кръстосване и възпроизводство на потомство. По същия начин стоят нещата и с „расите” на човека: Макар те и да се различават по външни признаци, но въпреки това те са от един и същи род.

Тези, които наричат себе си креационисти, не отричат изменчивостта. В природата съществуват много изменения, но всички те са ограничени в определени предели. Този именно въпрос се намира в центъра на цялата полемика между еволюцията и сътворението на света: преминава ли границата строго по определението „род” – което може да бъде не съвсем едно и също с „вид” – или всичко произлиза от първичното струпване на органична материя, която с течение на времето се е развивала в различни видове живот. Всичко, което ни е известно понастоящем за генетичния код, изглежда, противоречи на последната идея. Организмът не е способен да „еволюира” в нещо, различаващо се от него по генетичен код.* Между еволюционистите сега се водят остри спорове как това е могло да бъде възможно. Това и до сега си остава загадка.**

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Тоест, извън пределите на измененията, определяни от ДНК за конкретния организъм. – Ред.

**За най-добра книга по този въпрос може да се смята книгата на специалиста по генетическия код доктор Ли Спетнер, „Не случайно!” – Ред.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

9. „Еволюцията на човека”

СЛУШАТЕЛ: Какво е Вашето мнение за изкопаемите на човека, които са открити?

О. СЕРАФИМ: В последните години се появиха много теории. Семейство Лики в Африка ежегодно извършва всякакъв род открития. Естествено, всеки, който прави откритие, желае неговият „човек” да бъде признат за прародител на цялото човечество; той желае да отхвърли всички предшестващи идеи, да издигне нова и да обяви, че е открил „липсващото звено”. За това ние винаги се отнасяме с известна доза скептицизъм към заявления от подобен род.

В 1959 година Луис и Мери Лики откриха череп на измряла маймуна, Australopithicus („Южна маймуна”), която, както общо взето се признаваше, беше човекоподобен предшественик на всички изкопаеми на човека – т.е., Homo erectus и др. Пет години по-късно беше обявено, че те са намерили останки на изкопаем човек в същите пластове, в които са намерили и Australopithicus.* Понеже били намерени също и каменни оръдия на труда, новата находка получи названието Homo habilis, или „Сръчен човек”.**

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Australopithicus придоби статут на измряла маймуна още в 1954 година, благодарение на изследването по сравнителна анатомия на зоолога Соли Зукерман. Фактът, че настоящият човек е бил съвременник на австралопитека показва, че последният няма нищо общо с произхода на човека. След откритието на Луис и Мери Лики, техният син, Ричард Лики, откри изкопаеми на Australopithicus и Homo erectus в един и същ геологически пласт.

**”От 1964 година – пише Ричард Милтън – находките на Homo habilis започнаха да се преразглеждат, и беше издигнато мнението, че част от едната кост на ръката всъщност е прешлен, две други кости може би принадлежат на маймуна, живееща по дърветата, а шестте останали принадлежат на неустановен вид нехоминиди. Но каквото и да е достойнството на описанието на находката, както и преди, си остава в сила фактът, че „сръчният човек” е човек, а не липсващото звено. Резултатите от изчисленията показват, че Homo habilis е притежавал неголям по обем мозък: очевидно е, че обемът на мозъка му представлява само половината от обема на мозъка на средностатистическия индивид на съвременния човек. Но както посочва доктор А. Дж. Хуайт, те са били също и невисоки на ръст, така че техният мозък съвсем не е малък, отнесен към размерите на тялото, както е, например, при съвременните пигмеи.

„Впрочем, един от ироничните аспекти на откриването на Homo habilis e фактът, че в същото време, когато дарвинистите бяха концентрирали своето внимание върху интерпретацията на костите на пръстите и прешлените в Олдувайския пролом [където бяха намерени изкопаемите Homo habilis], опитвайки се да причислят принадлежността на това създание към липсващото звено, те, изглежда, съвсем не забелязаха, че само на няколкостотин мили на запад, в горите на Заир, живее народността мбути, средният ръст на чиито представители е равен само на четири фута и шест дюйма, и които по своето телосложение, обем на мозъка и даже начина на живот са сравними с Homo habilis. Въпреки това, мбути са съвременни хора в пълния смисъл на думата, с изключение само на това, че не гледат документални филми по телевизията и не получават стипендии от фондовете на научните организации.” („Shattering the Myths of Darwinism”, стр. 206-207). Виж също: Lubenow, “Bones of Contention”,стр. 157-166. –Ред.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Това отхвърли целия сценарий на еволюцията на човека, тъй като еволюционният предшественик не може да се намира в един слой със своя потомък. Homo erectus също беше преместен от своята позиция и поставен в положение след Homo habilis; а каменните оръдия сега се смятат за съществуващи от преди два милиона години.

Разбира се, това са само предположения. Съществуват твърде много бели петна и трудности в различните теории, и материалът, който се опитват да прокарат еволюционистите, има много претенциозен характер.

Има и чисти измами. Когато в петдесетте години изучавах зоология в колежа, едно от доказателствата за еволюцията беше „пилтдаунския човек”. От деветдесетте години на деветнадесети век започват координираните търсения на липсващото звено, което, както се очаквало, трябвало да бъде полумаймуна-получовек. Така, в 1911 година в Англия един извънредно находчив човек на име Чарлз Даусън взел череп на човек, съединил го с челюстна кост на маймуна и поставил маймунски зъби. След година, Тейар дьо Шарден открил липсващия кучешки зъб. „Пилтдаунският човек”, притежаващ много примитивна челюст и много съвършен череп, бил зачислен сред еволюционните предшественици на човека. Някои учени все пак имали въпроси и протичали големи дискусии, но огромното мнозинство одобрило това предположение.* В края на краищата, през петдесетте години някои учени осъществили тест, използвайки въглерод-14 за определяне на възрастта на находката, и били получени достатъчно точни показания, съответстващи на 2000 – 3000 години. Било установено, че една част е по-древна, а друга – по-съвременна, така че станало очевидно присъствието на две различни създания.** Поради това било изгубено доверието към цялата тази находка.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Повече от петстотин докторски десертации били написани за Пилтдаунския човек. – Ред.

**В 1982 година, вече след кончината на отец Серафим, беше окончателно установено, че челюстната кост е принадлежала на орангутан. – Ред.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

СЛУШАТЕЛ: Какво може да се каже за черепите на неандерталеца?

О. СЕРАФИМ: Неандерталецът сега се смята за Homo sapiens - разновидност на човешкия вид, с не по-големи различия от тези между англичанина и китаеца.*

Собствено казано, изкопаемите на човека са съвсем немногочислени.** И, разбира ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*В края на 80-те години някои еволюционисти решиха да придадат на неандерталеца неговото предишно предназначение, Homo neanderthalensis. Обаче дори те признаваха, че неандерталците са съвременници на съвременния човек и са могли да се кръстосват с него. Виж Lubenow, “Bones of Contention”, стр. 68. – Ред.

**Ричард Лики цитира своя колега, палеонтолога Дейвид Пилбим, който се отзовава по този повод по следния начин: „„Ако покажем на който и да било сериозен учен от друга научна дисциплина нищожното количество данни, които имаме на разположение, той с увереност би заявил: „Да оставим това, нямаме основания да продължим.” Нито Дейвид, нито другите участници в търсенето на корените на човечеството не могат да последват този съвет, но ние напълно осъзнаваме опасността от правенето на изводи, опирайки се на такова непълно количество данни.” (Richard E. Leakey, “The Making of Mankind”, 1981)- Ред.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

се, в основата на всичко лежи тази или онази интерпретация – маймуна ли е това или човек? Оказва се, че не е лесно да се намери нещо средно между тях. В която и да било от находките на изкопаемите, било на „примитивен” човек, било на „развита” маймуна”, отсъстват указания, че това е „прародителят на съвременния човек”. Така че е невъзможно да се каже, че това е предшественик , родственик или каквото и да било друго. Всичко решава интерпретацията на фактите. До днес, фактически, не е открит убедителен представител на древния предшественик на човека, който да представлява нещо промеждутъчно между човека и маймуната. Намерени са различни изкопаеми, някои от тях са „примитивни”, някои имат голям череп, някои – неголям; но те не се различават помежду си повече отколкото днес живеещите хора. Аз мисля, че цялата тежест на доказателството пада върху тези, които искат да докажат, че един от тях произхожда от друг.

Разбира се, този въпрос повдига цяла редица въпроси по отношение на текста на книга Битие – например, за генеалогиите. Ако възрастта на човека е милиони години, то необходимо е наличието на големи епицикли за обяснение на генеалогията на патриарсите. Действително, някои не смятат патриарсите за реални хора, а само за символи на огромни периоди.

10. Ограниченията на научното изследване

СЛУШАТЕЛ: У мен не възниква удивление, когато казвате, че идеите за еволюцията на човека претърпяват изменение съобразно с внасянето на нов принос в теорията на еволюцията. В крайна сметка ние ще станем свидетели на това, как се прояснява цялостната картина на еволюцията.

О. СЕРАФИМ: Всичко зависи от Вашите изходни предпоставки, тъй като именно те са определящи.

СЛШАТЕЛ: Аз говоря за това как обикновено се случва в науката: Учените изследват въпроса и у тях се появява определена теория, а след това се изяснява, че техните предпоставки са неверни, както Вие казвате. И тогава е необходимо да променят своята теория, и ето, по такъв начин, се прави крачка напред, осъществява се развитие на науката.

О. СЕРАФИМ: Да. Но в същото време съществуват определени слаби страни в самата теория на еволюцията, както тя сега беше и представена. Разбира се, ние трябва да схващаме различните смисли, които съществуват за тази дума. Ние говорим сега не за еволюцията на определена разновидност на чинката или за нещо подобно. Това е просто изменение в рамките на същото естество. Но еволюцията като теория за произхода на света – този предмет на изследване излиза извън рамките на самата науката. Това е предположение за началата, подобно на древните предположения на гърците за това бил ли е светът безграничен, съществувал ли е вечно и т.н.

За да се съгласите с теорията за произхода, както обикновено тя се поднася сега, трябва да се откажете от това, че Шестте Дни на Сътворението са свръхестествено деяние, т.е. деяние от друг род, различно от протичащите днес. Според тълкованието на Църквата, това деяние е съвършено различно: съществували са Шестте Дни на Сътворението, в течение на които Бог е сътворил целия свят, а сега вече това не се случва. За това е невъзможно да се направи извод за характера на тези дни. Може би е възможно да се направи ретроспективно умозаключение относно ставащото, с приближаване към периода на Шестте Дни, но е невъзможно да се направи умозаключение относно самото начало. Изхождайки от това, бих казал, че подходът на учените трябва да се отличава с много по-малко догматизъм при разглеждането и обсъждането на самото начало.

От текста на книга Битие е явно, че тези шест дни на сътворението се намират напълно извън пределите на областта на знанието за сегашния свят. За нас е напълно недостъпно въобще каквото и да било знание за тях, освен ако Сам Бог не пожелае да ни го даде в откровение. За това аз бих казал, че учените се намират на погрешен път, когато се опитват да направят умозаключения за началото, изхождайки от случващото се сега. Използването на идеята за униформизма (т.е. във всичко да се ръководим от процесите, произтичащи в дадения момент и тяхната неизменност) е възможно до определен предел или точка, разположени няколко хиляди години назад. Много е съмнително, че всичко, което се е случило до този момент съответства на днешните мащаби.

11. Библейската хронология

СЛУШАТЕЛ: Известна ли ни е точната възраст на земята от библейската хронология?

О. СЕРАФИМ: Действително, съществуват подобни въпроси. Гръцкият (преводът на 70-те) и еврейският (мазоретският) текстове се различават. Според гръцкия превод, възрастта на света е равна на около 7500 години;* според еврейския текст – на около 6000 години. Тук има очевидно разногласие. Как да разрешаваме подобни трудности? Отците признават, че може да са се промъкнали неголеми грешки при предаването на текстовете; може да има просто грешки при преписването и т.н. У блажени Августин цяла глава е посветена на този въпрос.** Възможно е преписвачите да допускат грешка

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Следвайки традицията на православните календари, установена в Константинопол във времената на седемте Вселенски Събора, отец Серафим и братството на преп. Герман Аляскински отпечатват годината от сътворението на света по хронологията на гръцкия текст на 70-те (Септуагинта) на заглавната страница на своя ежегоден Свято-Германовски календар. Тези календари продължават да се издават и днес; така, на заглавната страница на Свято-Германовския календар за 2000-та година, например, може да се прочете: „Година 7508 от сътворението на света”. – Ред.

**Блажени Августин, „Град Божий” 15.13, стр. 293-294. – Ред.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

със сто години на едно място, със сто години на друго. Отците допускат, че в Писанието може да има неголеми грешки. Няма и светоотеческо учение за точното установяване на възрастта на земята на 7490 години. Тя може да е малко по-голяма или малко по-малка – това не е съществен въпрос.

Но дали Адам е живял преди седем или осем хиляди години, или пък той е живял преди милиони години – това е съществен въпрос. Това е дълбока тема, засягаща основата на целия текст на книга Битие. Ние трябва да разбираме какъв е бил Адам – бил ли е той човек или не е бил, и т.н. Ако той е живял преди милиони години, възникват множество въпроси относно това как преданието тълкува цялата история на човечеството от тези времена насам.

12. Предсъществуване на душите,

„реинкарнация” и еволюция

СЛУШАТЕЛ: Защо Ориген е вярвал в това, че душата се низвергва в тялото от областта, която обитават духовете?

О. СЕРАФИМ: Той е бил повлиян от философите, смятащи материята за зло. Наблюдавайки обкръжаващата ги действителност, хората виждали причината за злото в плътта, за това тази идея получила развитие, особено сред манихеите и подобните на тях учители, а именно, че материята е сама по себе си зло, и че душата е нещо благородно, заключено в тъмницата на материята. От това положение те развивали идеята, че душата в продължение на много дълги периоди от време, наричани еони, обитавала в друга област.

СЛУШАТЕЛ: Защо в такъв случай душите са били низвергвани да обитават в материята, щом материята е зло?

О. СЕРАФИМ: Според учението на Ориген – защото те са съгрешили в тази друга област, в която обитават.

Тази представа се отличава с дуалистически възглед за битието на вселената: едната страна на битието е благо – душата, другата пък е зло – материята, тялото. Християнският възглед, от друга страна, разглежда душата и тялото заедно, като съчетава това със знанието, че тялото действително ще бъде преобразувано. Собствено казано, ние вече се убедихме в продължение на нашето изучаване на книга Битие, че тялото в началото, преди грехопадението, се е отличавало от тялото след грехопадението.

СЛУШАТЕЛ: Изпитвал ли е Ориген някакво влияние от идеи от Изтока?

О. СЕРАФИМ: Без съмнение. От Индия към Александрия, където е живял Ориген, са се отправяли много хора, които са разпространявали своите учения. Един от учителите на Ориген е бил именно от Индия.

СЛУШАТЕЛ: Идеята за предсъществуването на душите е сравнима с идеята проповядвана от индуизма, за преселението на душите или „реинкарнацията”.

О. СЕРАФИМ: Правилно.

СЛУШАТЕЛ: А какво е нейното отношение към еволюцията?

О. СЕРАФИМ: Идеята, стояща зад космогонията на еволюцията, се заключава в това, че всичко възниква от единна тъкан: в началото е съществувало едно сгъстяване, и от него произлиза всичко живо – животни, насекоми, растения и т.н. (Разбира се, за тази теория са характерни огромни сложности, тъй като е необходимо да се покаже, как вътре в това първично сгъстяване генетическият код и средствата за неговото предаване са се появили едновременно; след това трябва да се покаже по какъв начин е ставало допълването на информацията за образуването на генетическия код на човека и на всички различни създания. Нещо, което така и не е било показано никога.)

Идеята за „реинкарнацията” е близка до такава интерпретация; според представите на древните будисти, индуисти, гърци и римляни тя предполага преселване в различни създания: в зверове, насекоми и даже растения. (В наше време хората изменили тази идея: те все пак предполагат, че в своите „минали животи” те са били човешки същества, тъй като на тях не им харесва много мисълта, че някога те са били маймуна или дърво или нещо друго. На хората би им се харесала мисълта, че те са били Наполеон или Юлий Цезар, но съвсем не им се иска да са били дъбова греда някъде в Рим. Те предпочитат да се ласкаят.)

Като цяло, трябва да кажем, че идеята, че всичко е единно – както, например, „веригата на светлината”, която може да се разделя на отделни различни същества – е съвършено неприемлива за светите Отци. Те казват, че от самото начало са съществували различни родове, и че от тях се запазва семето, произвеждащо различните родове твари до самия край на света.*

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*С едно по-подробно разглеждане на темата за реинкарнацията може да се запознаете в книгата на отец Серафим „Душата след смъртта”. – Ред.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

13. Природата на рая

О. СЕРАФИМ: Преди да започнем нова глава, може ли някой от вас да направи обобщение, какъв е бил раят на земята?

СЛУШАТЕЛ: Той не е бил материалният свят, който ни е познат, но не е принадлежал и към духовния свят, а е бил разположен някъде по средата. Това е някакво издигнато физическо място.

О. СЕРАФИМ: Да. А било ли е то на земята или на небето?

СЛУШАТЕЛ: Нито на земята, нито на небето, но е било издигнато над земята.

О. СЕРАФИМ: Да, но, фактически, в началото раят е бил част от земята, макар и да е заемал издигнато положение. А сега?

СЛУШАТЕЛ: Това е място, където не може да се попадне както се попада на това, което според разбиранията на този свят е географското място.

О. СЕРАФИМ: Бил ли е там някой през последните хилядолетия?

СЛУШАТЕЛ: Разбойникът, който е бил на кръста [Лк. 23, 43].

О. СЕРАФИМ: Вярно, но той не се е върнал и не ни е съобщил за това. А някой връщал ли се е?

СЛУШАТЕЛ: Св. блаж. Андрей Константинополски, Христа ради юродив.

О. СЕРАФИМ: Да. А още някой?

СЛУШАТЕЛ: Бил е също и един манастирски готвач.

О. СЕРАФИМ: Вярно. Преп. Евфросин готвач.

СЛУШАТЕЛ: Говори ли се за някой от тях в книгата „Душата след смъртта”?

О. СЕРАФИМ: Да, споменава се за някои, които са били в рая, върнали са се и са ни известили за това. Както и св. ап. Павел, те казват, че не са в състояние да изразят това, което са видели. Макар и да ни разказват за рая (блаж. Андрей, например, говори за растенията, за прекрасната градина и, преди всичко, за самото небе), но всичко това е дотолкова извън границите на нашия обичаен опит, че те не са в състояние да разкажат много.Те са видели това състояние, в което трябва да дойдем в бъдещия век.

Раят е бил особено място на земята, създадено, както казва преп. Ефрем, заедно с растенията в Третия Ден. В Шестия Ден Бог поставил тук човека. Отначало това е било определено място на земята, сякаш показващо с това самото, че за човека е било приготвено да се възнесе от земята на небето.То не е било напълно материално и неговата материя е била фина, нещо, което ние с вас не сме в състояние да разберем. Но заради грехопадението на човека раят станал като небесно място на земята – особена част от първосъздадената земя – издигайки се и отдалечавайки се извън пределите на нашето зрение, макар ние все пак да сме в състояние да се върнем към него. В същото време, след грехопадението земята потънала в тление.

СЛУШАТЕЛ: Кога, според учението на Отците е бил създаден адът? Бил ли е сътворен той, когато е било сътворено небето или, когато земята е била сътворена?

О. СЕРАФИМ: Адът, фактически не е бил сътворен, също така както и злото не е било създадено. Адът е просто това състояние и това място, където били низвергнати падналите ангели. В определен смисъл те сами са го създали. Писанието говори за мястото, приготвено „диаволу и ангеломъ его” [Мт. 25, 41], но не упоменава как възниква то. Също както не ни се казва нищо подробно нито за ангелите, нито за тяхното падение; но на отделни места се среща само кратко упоменаване. Очевидно е само това, че то се е случило преди момента, в който се появява змията в книга Битие.

Има ли още някакви въпроси? Трудно ли е да се изясни понятието за това, което не е нито строго материално, нито строго духовно?

СЛУШАТЕЛ: Ние сме твърде привикнали към дуалистическото мислене: материалното в противовес на духовното.

О. СЕРАФИМ: Това е вярно. В бъдещия век ние ще имаме тяло, но това тяло ще бъде духовно. Това ще бъде свят, подобен на първосъздадения рай, макар раят да е бил очевидно „по-груб”, т.е. относително по-материален. Бъдещият свят ще бъде духовно обиталище, но в същото време в него ще обитават тела.* Кой е бил първият пример за такова тяло?

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Преп. Симеон Нови Богослов пише за обновеното творение в бъдещия век така: „Целият свят ще стане по-съвършен от всяко слово. Ставайки духовен и божествен, той ще се съедини с духовния свят, ще бъде като някакъв духовен рай, небесен Иерусалим, неукрадаемо наследие на Божиите синове”. (Слово 45:5, стр. 382). – Ред.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

СЛУШАТЕЛ: Възкръсналият Христос.

О. СЕРАФИМ: Да – възкръсналото тяло на Христа, което могло да прониква през затворени врати и стени. Той е могъл да създава видимост на приемане на храна, макар и да не се е нуждаел от нея; на тялото Му имало рани, които е можело да бъдат докосвани, макар вече Той да изглеждал толкова различно, че учениците не Го познавали, когато Го виждали. Това е много тайнствено състояние. Обаче то остава свързано с тялото.

СЛУШАТЕЛ: Ако Адам и Ева не бяха паднали, то би ли могъл Адам да достигне състоянието на съвършенство без Христа?

О. СЕРАФИМ: Теоретически това може да се предположи. Би ли слязъл тогава Христос от небето – все едно, това вече е друг въпрос. Бог е знаел предварително какво Той възнамерява да направи, и е знаел състоянието на всички неща. А също и какво е било всичко при пришествието на Христа. Но тогава не би Му било нужно да идва заради нашето изкупление, ако Адам не бе съгрешил.

Разбира се, във всичко това има много дълбок смисъл. По-късно ще приведа примери от някои богослужения, в които се говори затова. Богословието на Църквата постоянно ни се дава в богослуженията, защото те през цялото време ни напомнят откъде идваме и накъде отиваме.

14. Свободата на волята

СЛУШАТЕЛ: Когато Адам паднал, осъзнавал ли е той тогава, в този момент, че притежава свобода на волята?

О. СЕРАФИМ: Още след като извършил простъпката той разбрал, че е гол, и видял, че се отдалечава от Бога, и започнал да се оправдава. С други думи, целият път на последствието от греха се разкрил пред него.Той видял в себе си тази бездна – способността да избира злото, без да изглежда да има такова намерение.

СЛУШАТЕЛ: И така, той действително ли не е съзнавал свободата на своята воля до този момент?

О. СЕРАФИМ: Отците казват, че макар той и да е бил зрял телесно и много извисен духовно, той все пак бил простодушен, тъй като бил неизкушен. Той пребивавал в състояние на благост в отсъствието на изпитване на зло.

СЛУШАТЕЛ: Знаел ли е Адам какво извършва когато съгрешавал?

О. СЕРАФИМ: Той е знаел за едно: за заповедта. Но той още не бил изпитан в пазенето на заповедта, и в своето простодушие паднал.

СЛУШАТЕЛ: Преди да вкуси от ябълката, знаел ли е Адам какво е зло?

О. СЕРАФИМ: Аз мисля, че началото на съблазните би могло да бъде за него начало на осъзнаването на злото.* Ако не беше паднал в грях, това осъзнаване само по себе си --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Свет. Иоан Златоуст пише: „Адам знаел [преди грехопадението], че послушанието е добро, а непослушанието е зло, а след това го узнал по-ясно, когато, вкусвайки от дървото, бил изгонен от рая и се лишил от това блаженство.” („Осем слова за книга Битие” 7:3, стр. 764) – Ред.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

би могло да стане вкусване от дървото на познанието без падение. При зрялост и подготвеност той би могъл да узнае за последствията от злото, без сам да изпадне в зло.

Обаче, това е моя идея. Отците не засягат тази страна на въпроса, но определено казват, че дървото за познаване на добро и зло е нещо принадлежащо само на зрелите хора.

(Нито един от Отците не твърди, впрочем, че плодът е бил ябълка. Някои предполагат, че е бил фурма. Ябълката е само една западна интерпретация. Нищо конкретно не ни се казва за това, освен, че дървото е било с плодове).

15. Сътворението на Адам и Ева

СЛУШАТЕЛ: Бог един мъж и една жена ли е създал? Или Адам и Ева се явяват представители на особен човешки род или на група от хора?

О. СЕРАФИМ: Той е сътворил цялата човешка природа в един човек – първия човек Адам – и от неговата плът създал първата жена. От тях произхожда целият останал човешки род.

СЛУШАТЕЛ: Когато Бог е създал Ева от реброто на Адам, усвоил ли е Той особените за женския род качества на Ева от Адам, или я е надарил с други, допълнителни качества?

О. СЕРАФИМ: На нас не ни е казано за това. Той й е дал тези качества, които Му е било необходимо да й даде, започвайки от реброто. От реброто на човека не израства жена; това е чудо. Бог е взел част от Адам просто за да покаже, че човечеството е единно по произход.

Целият човешки род вече присъства в първосътворения човек. Всичко, което произтича в последствие – от този един човек – има една и съща природа, същият образ Божий, който се вижда в душата.

СЛУШАТЕЛ: Разделянето на тялото и душата на човека присъства ли в първоначалния замисъл?

О. СЕРАФИМ: Не. Ако Адам не беше умрял, на нас не би ни било необходимо да говорим за тяло и душа, защото самото тяло би станало очистено и би придобило качествата на душата. Ние бихме придобили, в края на краищата, състоянието на духовното тяло.

СЛУШАТЕЛ: Вдъхнал ли е Бог душа също и в Ева?

О. СЕРАФИМ: Доколкото ни е известно, той я е надарил със същите качества, с които и Адам. По какъв начин – такива подробности не са ни съобщени. Цялото сътворение е просто Божие чудо.

СЛУШАТЕЛ: Защо Христос е наречен Втори Адам?

О. СЕРАФИМ: Ние сме потомци на Адам. Ако Адам не беше паднал и не беше установен животински способ за възпроизвеждане, раждането от този един човек, по един или друг способ, все едно би съществувало. Всички хора произлизат от Адам, и за това Адам е все едно човешкият род. Адам погубил целия план за човешкия род, но Бог се оказал „по-предвидлив”, тъй като Той вече бил „обмислил” как да осъществи този план и без Адам. За това, Този чрез Когото се възстановява първоначалната човешка природа, чрез Когото за нас раят се възстановява още веднъж, се нарича Втори Адам.

СЛУШАТЕЛ: Не говори ли св. ап. Павел за това, как чрез един човек за всички е дошла смъртта?

О. СЕРАФИМ: Това е вярно, смъртта е дошла чрез един човек, и животът е дошъл чрез един Човек.* Тъй като Адам ял от дървото, нашата природа била изменена. За ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*1 Кор. 15, 21-22: „Понеже бо человекомъ смерть бысть, и человекомъ воскресение мертвыхъ. Якоже бо о Адаме вси умираютъ, такожде и о Христе вси оживутъ.” – Ред.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

това, когато светите Отци говорят за природата на човека, те понякога отнасят това понятие към падналата, тленна природа, която е резултат от падението; но понякога те говорят (например, авва Доротей) за първоначалната природа на човешкия род, за да ни представят образа на това, към което трябва да се върнем.

У римо-католиците, между впрочем, идеята е друга. Според тяхното мнение, в началото човекът бил естествен, но на него му била дадена допълнителна благодат, която го правела свръхестествен; и след това, когато той паднал, той изгубил благодатта и се върнал в това състояние, в което бил създаден. Това е напълно различна концепция и тя е съвместима с еволюцията, тъй като тя, преди всичко, не нарушава картината на естественото сътворение на света, и Бог не твори нищо нетленно. Според римо-католическия възглед, Адам не бил сътворен безсмъртен; той станал безсмъртен, когато Бог му придал благодат. Но според православния възглед, човекът е бил създаден безсмъртен; цялата негова природа е била друга, и когато той паднал, тази природа претърпяла изкривяване и изменения. Ние можем да се върнем към това първоначално състояние, разбира се, но само, ако благодатта Божия чрез Самия Христос ни възстанови.

СЛУШАТЕЛ: Но нали състоянието, към което ние се стремим да се върнем, не е състоянието, в което е пребивавал първоначално Адам; това състояние само се приготвяло за Адам.

О. СЕРАФИМ: Вярно. Но първоначалното състояние на Адам по своята близост се явява образ на това приготвящо се за него състояние.

16. Умът на Адам

СЛУШАТЕЛ: Знанието на Адам е било богооткровението. Той не натрупвал знания подобно на нас. Така ли е?

О. СЕРАФИМ: Да. Когато животните били доведени при него, той нямал никаква представа за тях. В един миг на него му се открило това, което Бог вложил в неговия ум.

СЛУШАТЕЛ: Това е било духовно знание.

О. СЕРАФИМ: Да. То е било много възвишено. Ние имаме само образ на такова знание, когато прозорливият старец вижда човека за пръв път, назовава името му, греха му и му казва какво да прави, за да спаси душата си. Ето, това е образ на такова знание. То се достига от самия старец, но само по Божията благодат. На неговия ум се откриват удивителни неща, но той е способен на това само защото се намира в пряка връзка с Бога.

СЛУШАТЕЛ: Учат ли светите Отци, че въображението е част от нашата паднала природа?

О. СЕРАФИМ: Да.

СЛУШАТЕЛ: Въображението заема толкова голяма част в нашето съвременно мислене.

О. СЕРАФИМ: Вярно.

СЛУШАТЕЛ: Как е мислил Адам? Какво казват светите Отци за неговото състояние на ума?

О. СЕРАФИМ: Това състояние се нарича трезвение: nipsis по гръцки. Иначе казано, той гледал нещата и ги виждал такива, каквито те са. Не е имало „раздвоение на мисълта”.* Фактически, той не само ги видял такива каквито са, но също така, когато те застанали пред него, нарекъл имена на всички твари.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Св. Григорий Синаит (1265-1346) пише: „Паметта първоначално била насочена в единно направление, но в резултат на грехопадението нейните естествени сили били извратени: тя изгубила своята способност за спомняне в Бога и станала сложносъставна, а не проста, разнопосочна, а не еднопосочна”. („Добротолюбие” т.V). – Ред.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

СЛУШАТЕЛ: Но аз съм чувал мнение, че въображението е сродно на нашите творчески сили, които са отражение на Божиите творчески сили. Това е нещо положително, нещо, което позволява на хората да създават прекрасни неща…

О. СЕРАФИМ: Всичко зависи от това какво разбираме под думата „въображение”. Тук има няколко аспекта. Един от тях е творческата способност – част от нашата първоначално създадена природа.

СЛУШАТЕЛ: И с помощта на тази способност Адам нарекъл имената на всички твари?

О. СЕРАФИМ: Именно. Но в нашето паднало състояние този творчески талант се смесил с раздвоеността на мисленето: когато човек гледа нещо, а си представя нещо друго. Така думата „въображение” определено има два смисъла, но в нашето паднало състояние въображението винаги е свързано с раздвоеността на мисленето.*

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Преп. Максим Изповедник (580-662) учи: „Умът на Адам в началото не е бил подложен на въздействието на въображението, стоящо между ума и мисълта и обкръжаващо ума като стена, която не му позволява да постига и най-простите и невъображаеми същности (logoi) на сътворените същества.”

Преп. Никодим Светогорец (1748-1809) обяснява по какъв начин дяволът въвежда в измама чрез въображението: „Дяволът е много тясно разположен и близък до въображението… Защото той, бидейки първоначално сътворен от Бога като чист и прост дух в отсъствието на форма и образ, подобно на другите божествени ангели, впоследствие обикнал формата и въображението. Представяйки си, че би могъл да си въздигне трон над небето и да стане като Бога, той изпаднал от ангелската светлина и станал дявол на тъмнината… Дяволът използва въображението като свое оръжие. Той измамил Адам чрез въображението, издигайки в неговия ум образ на това, че ще стане равен на Бога. До престъплението Адам не притежавал въобразителната способност.” (Никодим Светогорец, „A Handbook of Spiritual Counsel”, стр.149-150). – Ред.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

СЛУШАТЕЛ: Защо, според учението на светите Отци, въображението се е оказало свързано с раздвоеността на мисленето?

О. СЕРАФИМ: Това явно е част от нашето паднало състояние. Ние вече не възприемаме нещата такива, каквито те наистина са, защото сме станали немощни – лишили сме се, в определен смисъл, от своите способности. Ние гледаме нещата и не ги виждаме такива каквито те са. Това е възможно в състояние на трезвение, но ние обикновено не пребиваваме в такова състояние.

СЛУШАТЕЛ: „Видимъ ныне якоже зерцаломъ въ гадании.” [1 Кор. 13, 12].

О. СЕРАФИМ: Съвсем вярно. Адам виждал ясно цялото творение, както долу, така и горе. И за това на него му било подвластно знанието за всички явления, и му е бил нужен само опит за потвърждение.

СЛУШАТЕЛ: Четох някъде, че въображението се използва от човека в неговия стремеж да възстанови образа на изгубения рай.

О. СЕРАФИМ: Би могло да се каже така, тъй като е очевидно, че от времето на грехопадението човекът се стреми към щастието. Даже невярващите и хората, които мислят, че не вярват в Бога, на които не им е нужен нито рай, нито нещо подобно, всички те се стремят към щастието. И, разбира се, само в Църквата ние достигаме пълнотата на щастието и намираме пътя към него, следвайки Христа на кръста. Когато човек пише, да речем, стихове, то днес той се възвисява над всичко, а утре е свален в праха. Невъзможно е да преодолееш по такъв начин своята природа. За да застанем над своята паднала природа, очевидно, Някой свише трябва да ни издигне над нея. Този, Който е сътворил самата природа, може да измени и нас.

СЛУШАТЕЛ: Бих искал да чуя нещо повече за това как Адам е нарекъл имената на всички животни.

О. СЕРАФИМ: Понеже Адам първоначално пребивавал в безстрастие, неговият ум бил извънредно извисен, когато Бог довел животните при него в рая, за да им нарече имена. Адам дал имена на животните в съответствие с техните качества. Иначе казано, той притежавал своего рода свръхестествена способност; неговият ум бил кристално чист, така че той виждал качествата на всяка твар и какво име следва да й бъде дадено. Разбира се, ние сме изгубили този език, на който той е говорил. Ние нямаме такава яснота на ума; това е абсолютно над нас.

Преп. Симеон Нови Богослов казва, че Адам бил „безсмъртен владетел над безсмъртното творение” – не само над рая, но и над цялата земя. Разбира се, раят бил създаден за негово обитание. Той бил сътворен извън пределите на рая, на земята, и след това бил вселен в своя дом, в рая. Животните не се намирали, строго казано, в рая; те били „доведени” тук. Те биха могли да ни се сторят райски създания, но всъщност били създадени извън пределите на рая и били доведени тук, за да им нарече Адам имена.

Когато Адам паднал, той бил изгонен на земята, от която бил взет. Неговата обител отново била извън рая, за да живее на земята с пот на лицето.

17. Раят и небето

СЛУШАТЕЛ: В бъдещия живот човек в рая ли ще бъде или на небето? Раят и небето едно и също ли са?

О. СЕРАФИМ: От наша гледна точка, те са едно и също нещо, защото ние сме твърде далече от тях. Който попадне там, трябва да благодари на Бога. Но очевидно е, че ще има различия, защото е казано, че там „обители многи суть” (Ин. 14, 2), и местата са различни; тоест, има светии, които достигат велика свобода и се доближават много по-близо до Бога, а други - по-малко. И „кротцыи наследятъ землю” (Пс. 36, 11; Мт. 5, 5). Както казва преп. Симеон Нови Богослов, това означава, че кротките ще наследят тази същата земя тук.* Така че, очевидно е, че някои ще бъдат на земята, имайки ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Виж: Преп. Симеон Нови Богослов, „The First-Created Man”, pp. 104-105. – Ред.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

възможност да се издигнат по-високо; други ще бъдат на по-високи нива. Всичко това е скрито от нас, на нас ни е даден само образ. Когато достигнем това състояние, тогава ще знаем с точност.

Цялото творение, което е било по замисъла в началото, ще се появи отново. Ще ги има ли същите тези животни (тъй като всяко отделно създание си има отделна „личност”) – на нас не ни е известно. Но същите тези създания ще присъстват там. Очевидно е, че и същата тази змия ще бъде там, само че тогава ние ще дружим с нея. Даже скорпионите и всичко останало… и ако те не могат да ни причинят никаква вреда, то няма да има и страх от тези животни.

СЛУШАТЕЛ: Умрелите вече праведници, като, например, новомъчениците, къде се намират – в рая, на небето или в някакво друго отделно място? Какво казва учението на Отците за това?

О.СЕРАФИМ: Всичко, за което ние можем да говорим, това са виденията на различни хора, такива като светител Салвий Албийски, които са умрели и са се възнесли на небето. Обикновено когато става дума за рая, присъства растителност. Но светител Салвий се възнесъл на друго място, където нямало растителност, а множество хора в бели одеяния: светците, мъчениците. Иначе казано, те са на небето. Св. блаж. Андрей Христа ради юродив, когато се оказал в рая, не видял там хора, но видял хора на небето.* На нас не са ни известни подробности за това.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Свет. Салвий бил епископ в Галия (Франция) през шестото столетие. За свет. Салвий и св. блаж. Андрей и техния опит на небето виж: отец Серафим Роуз, „Душата след смъртта”. – Ред.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

18. Дяволът

СЛУШАТЕЛ: За враждата на Адам и змията: Вие казахте, че дяволът завидял на Адам преди неговото грехопадение за Божието благоволение към него. Но Вие казахте също, че Адам заемал по-ниско положение в сравнение с дявола.

О.СЕРАФИМ: Дяволът има превъзходство, тъй като той е дух. Той не е обременен с телесна природа. Тялото принадлежи към по-ниска природа; за това и той има превъзходство. Но за човека е предназначено това, което е било изгубено от дявола, тоест рая и небето. За това дяволът и до сега злобее.

Даже и според човешката психология може да бъдат разбрани мотивите на дявола. Достатъчно е да си представим само това: имайки безсмъртен живот да осъзнаваш обречеността си на пребиваване в ада. При това на друго същество, по-ниско, представляващо земен прах, който се тъпче с нозете, е приготвено да заеме изгубеното от него положение. Става очевидно това състояние на ужасяваща завист, вследствие на невъзможността да се поправи това положение.* Използва се всеки възможен опит да бъде поставен човекът в същото това положение, в което той сам се намира.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Светите Отци учат, че поради безтелесността на дявола последствията от избора му на злото са непроменими; докато човекът има възможност за покаяние, докато е все още в тялото. Преп. Иоан Дамаскин пише, за ангела, че „Той не е способен на покаяние, защото е безтелесен. Човекът е получил покаянието, поради немощта на тялото.” На друго място същият свети Отец твърди: „Трябва да се знае, че каквато роля изпълнява при хората смъртта, такава изпълнява при Ангелите падението. Защото след падението за тях е невъзможно покаянието, както и за хората то е невъзможно след смъртта.” (Преп. Иоанн Дамаскин, „Точное изложение православной веры” 2:3, 2:4). – Ред.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

СЛУШАТЕЛ: В книга Битие четем да се говори за това, че змията ще жили в петата [Бит. 3, 15]. По такъв начин ли той се опитва да ни въвлече в същото състояние, в което пребивава самият той – в състоянието на пълна безнадеждност? Ще бъде ли вярно, ако кажем, че по такъв начин той се опитва да ни отклони от Божия път?

О. СЕРАФИМ: Да. Може да се дадат много тълкувания на този израз. Той означава, че дяволът няма сили да извърши много нещо. Ако не ходеше по корема си, той би бил опасен враг, би ни жилил навсякъде.

СЛУШАТЕЛ: Ако той не е в състояние да извърши много нещо, защо тогава човекът е достъпен за уязвяване от дявола във всяко състояние и може да бъде повален от него?

О. СЕРАФИМ: Ако нас ни пази Божията благодат и ние не съдействаме на дявола, то той не може да прави това. Това става възможно само тогава, когато дяволът завладее нашата воля.

Собствено казано, ние можем да допуснем отклоняване от Божия път, даже без помощта на дявола. Адам е можел да съгреши и без сатаната, тъй като той е видял приятната страна на запретения плод, и вече е съществувала съблазанта на пожелаването му, въпреки Божията заповед.

СЛУШАТЕЛ: Моят въпрос е може би неуместен, но какво бихте казали за индийските заклинатели на змии? Не е ли поразително как те заставят змията да се навдига и дори изправя и така нататък.

О. СЕРАФИМ: Преди всичко, има нещо много симптоматично във факта, че те се занимават с подобни неща с тази твар. Това показва, че там действат бесове. Това е общото наблюдение, което може да бъде направено.

СЛУШАТЕЛ: Използва ли Бог дявола за своите цели?

О. СЕРАФИМ: О! Това е наистина труден въпрос!

СЛУШАТЕЛ: На нас ни е известно, че Бог е позволил на сатаната да изкушава Иов.

О. СЕРАФИМ: Съвсем вярно. Ние не вярваме в дуализма: на единия полюс е Бог, а на другия – дяволът, и те враждуват един с друг – както са вярвали манихеите. Ние вярваме в това, че на Бог действително му е подвластно всичко; и даже когато силите са насочени срещу Него, Той използва това или за Своя по-голяма слава, или за да приведе човека към спасение. Така всичко, което става в света, се случва или по Божия воля, или по Негово допущение - съгласно императива за съществуването на свободата - за осъществяването на по-голямо благо.

Дяволът е независима личност, но в крайна сметка той търпи поражение. Даже когато неговото влияние поражда в живота такива страшни явления като „руската” революция, Божията правда, е засвидетелствана от подвига на новомъчениците и изповедниците, осветили пътя за хората. Бихме могли да си представим какво би сеслучило с Русия без революцията, по тези тенденции, които са се формирали в нея. Вероятно тя би представлявала нещо по-лошо от днешна Гърция, където православните християнски ценности са разтворени в царството на този свят; вместо това Русия премина пътя на страданието. За това революцията действително се е превърнала в благо, независимо от факта, че дяволът привнася зло. Дяволът е независим, той върши зло, но Бог обръща това зло в благо за тези, чиято воля желае благото.*

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Св. Петър Дамаскин (единадесети век) учи: „Не съществува нищо случайно или зло в творението, и даже това, което е насочено срещу Божията воля, по чуден начин Бог изменя в нещо благо. Например, грехопадението на дявола не е било по Божия воля, но въпреки това, било обърнато в благо за спасяващите се.”

Подобно на него и преп. Макарий Велики, Египетски (300 – 390) пише, че „Князът на света [дяволът] е жезъл за наказване и бич за новоначалните в духовния живот. Макар и, както вече беше казано, той да им принася велика слава и да им прибавя почести по причина на претърпяваните от тях скърби и изпитания. По този начин той им помага да достигнат състоянието на съвършенство, като в същото време приготвя за себе си още по-голямо и сурово наказание. С една дума, с негова помощ се произвежда нещо най-благотворно… Злото, нямащо намерение благото да способства за благо. Защото в душите, имащи здрави намерения, даже това, което изглежда вредно, завършва с благо. Както казва св. ап. Павел: „Вемы же, яко любящымъ Бога вся поспешествуютъ во благое, сущымъ по предуведению званнымъ.” (Рим. 8, 28) („При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро”) – Ред.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

СЛУШАТЕЛ: Така ли стоят нещата, че дяволът не е в състояние да извърши нищо без Божието допущение?

О. СЕРАФИМ: Не е в състояние. Когато казваме, че дяволът е вързан за хиляда години – за цялото време от първото до второто пришествие на Христа* - това не ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Според учението на светите Отци, „хиляда години”, за които се говори в Апокалипсис (20, 2), представлява периодът от време между първото и второто пришествие на Христа. Сега ние се намираме в този период. Виж: архиеп. Аверкий (Таушев) и о. Серафим (Роуз), „Апокалипсис в учении древнего Християнства” – Ред.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

означава, че той не е в състояние нищо да извърши. Това означава, че той може да върши само това, което Бог му допуска. На човека, пребиваващ в Божията благодат, ако, обаче, той сам не отпадне от нея, дяволът не е в състояние да причини каквото и да било. Нападенията на изкушенията са подобни на змията, която жили в петата: тези рани не могат да причинят голяма вреда, ние трябва да я отърсим от себе си. Ако позволим на изкушенията да ни обладаят, тогава отваряме входа за унинието и гнева и всевъзможни други грехове. Така че силата на дявола е много ограничена.

СЛУШАТЕЛ: Но това не е било така до Христовото пришествие.

О. СЕРАФИМ: До пришествието на Христа сатаната е имал много повече власт, тъй като всеки се е прекланял пред идолите, служейки на демоничната сила.

СЛУШАТЕЛ: Но нали всичко ставащо се подчинява на Божията воля?

О. СЕРАФИМ: Да. Но това е тайна Божия. Всичко е Божий промисъл, макар и всеки човек да е свободен да прави това, което иска, въпреки наличието на този промисъл. А Бог привежда всичко към благо и благоустроение, независимо от множеството бесове и хора, желаещи да вършат зло.

19.Духовното тяло на Христа

СЛУШАТЕЛ: Как можем да разберем, че Христос пребивава на това място, където пребивават сега светиите, и как е свързано това пребиваване с положението на Адам, което, както Вие казвате, му е било предназначено да достигне?

О. СЕРАФИМ: Иисус Христос е Бог.

СЛУШАТЕЛ: Да, и той се прославя от светиите; но ще има ли Той духовно тяло, подобно на това, каквото ще имат светиите?

О. СЕРАФИМ: Да, Той все пак има тяло. Св. блаж. Андрей, например, е видял Христа на трон на небесата.

СЛУШАТЕЛ: Но нали Той е дух, и ние общуваме с Него духовно.

О. СЕРАФИМ: Да, Бог е навсякъде. Той е Светлина. Но Христос е също и на небесата в Своето възкръснало тяло.

Как става това на дело – ние не сме достойни за това разбиране: т.е., ще пребиваваме ли заедно с Него и ще говорим ли с Него. Но помислете си само – нали Той е ходил по земята със Своите ученици.

СЛУШАТЕЛ: Това помага да се разбере. Той е дух, но…

О. СЕРАФИМ: Но Той е приел човешка плът. Той станал подобен на нас, и за това тази плът се съхранява в другия свят. На небесата ние ще общуваме с Бога духовно, но също и ще Го видим в плът.

СЛУШАТЕЛ: И ще познаем Неговата същност?

О. СЕРАФИМ: Не. Съществува учението на свет. Григорий Палама за същностите и енергиите на Бога. Ние не знаем Бога по Неговата същност, но ние Го познаваме по Неговите енергии (по Неговата благодат).

СЛУШАТЕЛ: И така, на светиите не им е известна същността на Бога?

О. СЕРАФИМ: Не, те познават Бога по Неговите енергии, и така стават Негови съслужители. Ние не сме в състояние да постигнем Божията мисъл: ние не можем да вместим Божията мисъл или да постигнем Божиите деяния от преди сътворяването на този свят, или въобще нещо подобно. Ние можем само да съучастваме в Божието домостроителство , доколкото това ни се позволява по Неговата благодат.

20.Твърдта

СЛУШАТЕЛ: Какво е представлявала твърдта?

О. СЕРАФИМ: Много интересен въпрос. Позволете ми да направя кратко обобщение. Текстът на книга Битие гласи, че „сотвори Богъ твердь, и разлучи Богъ между водою, яже бе подъ твердию, и между водою, яже бе надъ твердию” (Бит. 1, 7). По-късно, в древна Гърция, се родила идеята, че вселената се състои от десет сфери, където земята, луната и всяка от планетите заемала своята сфера.* Някои, намиращи се под влиянието на тази теория, проповядвали учението, че в текста на книга Битие се говори за някаква стъклена чаша, покриваща земята. Свет. Василий Велики отделя особено внимание на този въпрос, казвайки, че нищо подобно не е имало: просто е съществувала определена природна сила, удържаща водите отгоре – т.е., своего рода по-фини води – от водите отдолу.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Св. прор. Мойсей, авторът на книга Битие, е живял в шестнадесетото столетие преди Р. Х. Гръцката концепция за сферичната вселена е била разработена първо от Питагор, в шестото столетие преди Р. Х., а впоследствие е била преработена в четвъртото столетие преди Р. Х. – Ред.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

В Ноево време, когато започнал потопът, небесните окна се отворили, и водите дошли на земята. С други думи, изглежда, че твърдта „се е пропукала” – силите на природата, задържащи тези води отгоре, по някакъв начин са отслабнали. Това е една от причините поради която потопът е станал всемирно бедствие. Водите, намиращи се под земята, излезли отгоре, и в същото време водите, намиращи се преди това над твърдта, се излели долу.

Тази теория, представляваща голямо предизвикателство към принципа на униформизма, се издига във връзка с факта, че дъгата, дадена на Ной като знамение, че

повече няма да има потоп, която се образува вследствие на дъжда, като природно явление, наблюдавано от нас сега повсеместно, тогава се е явила за първи път. Някои изследователи показват, че преди около пет хиляди години в атмосферата на земята са настъпили изменения, които са направили възможно проникването през нея на космическата радиация.* Много е възможно водите, намирали се над твърдта да са представлявали облачен слой, покриващ цялата земя, което е било причина за парников ефект.** Изкопаемите, намирани навсякъде в света, свидетелстват за факта, че в миналото по цялото земно кълбо е бил разпространен топъл климат с обилна влажност, създаващ условия за изобилие от растителен и животински живот.*** Освен находките на изкопаеми са известни факти на откриване на цели погребани животни в замръзналата почва на Арктическите острови на Сибирския север, т.е. в области, в които е невъзможно да живеят такива животни в днешните климатични условия.****

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Въпросните изследвания са били основани на измервания на процеса на образуване на радиовъглерода в горните слоеве на земната атмосфера, който произтича в резултат на редица реакции между проникващата космическа радиация и атмосферния азот-14. Периодът от пет хиляди години е предложен от Робърт Л. Хуайтлоу, консултант по ядрена физика и професор по механика на политехническия институт и държавния университет във Вирджиния. Виж: “Scientifiq Creationism”, стр. 165 -166. – Ред.

**Виж: Henry Morris, “The Genesis Flood”, стр. 240 -257, и Joseph C. Dillow, “The Waters Above: Earth’s Pre-Flood Vapor Canopy”. – Ред.

***Според еволюциониста Е. Х. Колберт: „Множество генеалогии на динозаврите са еволюирали в продължение на 100 милиона години или повече в мезозойската история на земята, в продължение на която са съществували… По това време на земята е имало тропичен или субтропичен климат по по-голямата част от нейната повърхност, и в повсеместно разпространените тропици е процъфтявала изобилна растителност. Земята е представлявала низина, в която са отсъствали високите планини, образуващи естествени физически и климатически бариери.” („Evolutionary Growth Rates in the Dinozaurs”, “Scientific Monthly”, август 1949, стр. 71). W. J. Arkell в своята книга “Jurassic Geology of the World” (стр. 615) пише: „Твърде богатата флора на умерения пояс процъфтявала в пределите на или в близост до арктическия и антарктическия полярни кръгове, в източна Гренландия и Земя Грейъм.”

В 1991 година бяха намерени изкопаеми на тревояден динозавър с дължина 7,5 до 9 метра на неголям участък на открита скала в континентална Антарктида, на около 600 километра от Южния полюс. Още по-близо до полюса (на разстояние около 400 километра) геолози откриха хиляди добре съхранени листа с неповредена клетъчна структура и органично съдържание. (Виж: Raymond Chris, “Chronicle of Higher Education”, 20 март, 1991). – Ред.

****J. K. Charlesworth в своята книга “The Quaternary Era” (том 2, стр. 650) твърди: „За огромните стада мамонти и други животни (на Ново-Сибирските острови, в крайния север на Азия, са открити следи от обитаване на мамонт, мъхест носорог, мускусен бик, сайгак, елен, тигър, арктическа лисица, росомаха, мечка и кон, наред с 66 вида животни) са необходими гори, ливади и степи за поддържане на тяхната жизнеспособност (…) и не биха могли да обитават при климатичните условия, съществуващи на тази територия днес при ледените ветрове, снежните зими, замръзналата почва, покрита с тундровия лишей в продължение на цялата година.” – Ред.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

21. „Местоположението” на рая

О. СЕРАФИМ: Връзката между рая и нашия съвременен свят има много дълбока основа, тъй като в началото раят бил част от земята – възвишено място, подобно на планина. След изгонването на Адам от рая, той се отдалечил от него, спущайки се надолу по склона, където се и заселил. Каин впоследствие е трябвало да се спусне още по-ниско.

СЛУШАТЕЛ: В книга Битие се казва, че реката, изтичаща от рая се разделяла на няколко реки, една от които била Ефрат.

О. СЕРАФИМ: Да. Посочват се четири реки, под които обикновено се разбират Тигър, Ефрат, Нил и Ганг. Съществуват различни тълкувания.

СЛУШАТЕЛ: Има ли там все още планина?

О. СЕРАФИМ: Не. Както виждате сега имаме друга реалност. Съществено е това, че когато настъпил Ноевия потоп, очевидно са станали грамадни катаклизми (вероятно е имало изригвания на вулкани, формирали са се планини), резултатите от които наблюдаваме днес. Много е вероятно преди Ноевия потоп да не са съществували петте континента, известни ни днес – земята се е различавала невероятно от днешната земя. Възможно е да е имало само един континент. Ние не знаем, собствено казано, на нас не ни е казано, нищо за това. Земята е станала съвършено различна, и това затруднява извънредно много представите за първоначалното състояние. В наше време тези четири реки не изтичат от един източник; те са се изменили значително. Но може да се посочи този географски район като люлка на цивилизацията; очевидно е, че ние всички произхождаме от там.

Сега, разбира се, раят е отделен от земята. Но хората все още попадат в рая. Ние знаем за тези, които са попадали там, като например, преп. Евфросин готвач. Той донесъл от там ябълки, които хората яли като осветен хляб. Неговото пребиваване в рая било действително сякаш физически, при това с големи различия със съвременната материална действителност. Хората биват грабвани в рая от Божията сила и пребивават като че извън себе си. Сега раят се е отдалечил от нас, защото и Адам първоначално се е различавал от съвременните хора. Неговата природа е била по-висша. Отците казват, че той бил плът, но тази плът е била нещо средно между това, което разбираме под плът и дух. Всичко се е различавало твърде силно от съвременната реалност.

22. Между грехопадението и потопа

СЛУШАТЕЛ: Кога Адам е бил изгонен от рая, какво е представлявало това изолиране?

О. СЕРАФИМ: Адам бил изгонен от рая, но можел да го вижда.Той все още е бил видим, даже Каин е могъл да види рая. Те не са можели да се приближат до него, защото два Херувима охранявали входа, но можем да заключим, че те са се намирали значително по-близо до него от нас, защото Бог през цялото време е говорил с патриарсите. Всичко това е представлявало съвсем друго състояние, което е извънредно трудно да си представим, защото след Ной настъпва нов период, когато тази пряка връзка с Бога се прекъсва. Преди потопа Бог е разговарял дори с убиеца Каин.

23. Потопът

СЛУШАТЕЛ: Според някои мнения, потопът е бил само между Тигър и Ефрат.

О. СЕРАФИМ: Това би бил потоп само с местно значение. Но в Писанието е описан всемирен потоп, обхващащ цялата земя.

СЛУШАТЕЛ: За това ли намират раковини по планинските върхове?

О. СЕРАФИМ: Да. Разбира се, и в следствие от образуването на планините.*

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*За това, че потопът е имал всемирен характер, свидетелства обширното разпространение на утаечни скали, образувани в резултат на действието на водната стихия на територия, която сега е заета от сушата. О. Д. фон Енгелн и Кенет Е. Кастър в своята книга „Геологията” пишат: „Около три четвърти, а може би и повече от сушата на земната повърхност, 88 милиона квадратни километра, са заети от утаечна скала в качеството на основна скала на повърхността или непосредствено под горния слой на мантията… Мощността на слоестата скала варира от няколко, до 12 километра и повече, във всяка нейна точка… Почти целият обем на слоестата скала представлява плитководни утайки”. – Ред.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Въпросът за планините преди потопа, и каква е била височината на потопа, не може да бъде решен окончателно, защото е много възможно катаклизмът да е бил толкова извънредно мащабен, че цялата земя тогава да е била съвършено различна. Образуването на високите планини е протекло по това време. Оформяли са се съвсем различни географски и геологични особености. Изследователите, отчитащи фактора на потопа в геологията – като Хенри Морис в неговата книга „Потопът на книга Битие” – смятат, че по времето на потопа и веднага след него е протекло образуването на повечето геологични пластове, а не за период от милиони години. Прочетете тази книга.

24. Светоотеческото тълкувание

в сравнение със съвременната критика на текста

СЛУШАТЕЛ: Мойсей ли е авторът на всяка дума от първите пет книги на Библията? И как можем с точност да кажем кога са били написани те?

О. СЕРАФИМ: “Книга Мойсеева”, както е казано в самото начало, означава и това, че тя е написана от Мойсей, и това, че тя е написана по неговото предание. В една от книгите (Второзаконие) се говори за смъртта на Мойсей, следователно, той не би могъл да бъде авторът на тази част. По подобен начин, всички Давидови псалми не са написани от Давид. Може би половината от тях са написани от него, а другите са били написани от други хора. В Православната Църква вниманието се акцентира не толкова на авторството, колкото на верността на преданието, т.е., книга, написана от Мойсей, означава „написана по преданието” на Мойсей. Основната част е творение на неговата ръка; другите части са допълнени по-късно, и несъмнено са предание на Мойсей.

Аз не мога да ви представя точни подробности за това, кога в действителност тези книги са били написани. Много неща са се съхранявали в устното предание. Основната част на книга Битие е била дадена на пророка Мойсей в богооткровение. Ние даже не обръщаме особено внимание на това, че всяка отделна дума е била абсолютно вярно възприета от него. Този въпрос е причина за голямо недоумение сред протестантите. Но нас това не ни засяга, тъй като Църквата разполага с истинността на тълкуванието, самата Църква обезпечава и е гарант за верността на запазването на истинския дух. Еврейският и гръцкият текстове се различават по редица подробности, например, по отношение възрастта на патриарсите.

СЛУШАТЕЛ: Първата глава на книга Битие разказва за Шестте Дни и сътворяването на мъжа и жената. След това, във втора глава, текстът като че ли започва отново да говори за създаването на човека от земната пръст и на Ева от реброто на Адам. Това изглежда като две версии на повествованието.

О. СЕРАФИМ: Не, това е едно и също повествование, просто от две различни гледни точки. Едната от тях разглежда произхода на човека, особеността на другата е свързана с произхода на първите хора, Адам и Ева.

На съвременните учени им харесва да извършват открития: „Ах, ето как било! Съществували са, значи, двама различни автори; необходимо е да се отдели и изследва гледната точка на всеки един по отделно – какво се е опитвал да каже всеки един от тях?” Това е съвсем ненужно, защото дори ако текстът е дошъл до нас в различна от първоначалната форма, все пак основата на текста се е съхранила в съответствие с Истината.

За това тълкуванията на Църквата са ключови за разбиране на съответствието между тези две страни на повествованието. Когато срещаме подобни явления, това просто означава, че повествованието се разгръща от две различни страни – в зависимост от това, на коя страна в дадения момент се отделя повече внимание. В действителност, същността остава една и съща.

Идеята за това, че би трябвало да има два различни автора или трима различни Исайа, тъй като се говори за три различни периода, е много наивна идея. Съвременните учени изобщо се ръководят от положението, че за никого не е достъпно да каже каквото

и да било за бъдещето. Естествено, при такова положение на нещата въобще се отхвърлят всички пророци.

СЛУШАТЕЛ: Понякога ние забравяме, че съществува цяла богословска школа, хуманистична в основата си, основаваща се на положението, че книга, разказваща нещо за събития от бъдещето, очевидно е трябвало да бъде написана по-късно от самите събития, разказвайки по такъв начин, все пак за миналото.

О. СЕРАФИМ: Да, и това си е чисто тяхно собствено предположение. Нашата вяра просто не ни позволява да смятаме така, тъй като ние вярваме, че има пророци. Една от пророческите книги говори за все още не осъществили се събития – книга Откровение на св. Иоан Богослов. Някои учени и тук заявяват, че в книгата не се говори за бъдещи събития. Ние, обаче, вярваме, че осъществяването на тези събития предстои, и казаното за тях е в прикрита форма. Ние не можем да кажем, че краят на света ще настъпи в еди- коя си година, но като виждаме как се осъществяват събитията, ние се убеждаваме в дълбокото значение на това пророчество, което е било написано дълго преди настъпването на събитията.

Даже и ако различните части на книга Битие са могли да бъдат записвани от различни преписвачи в различни периоди от време, което може да послужи за обяснение на някои езикови различия, въпреки всичко, това би имало абсолютно второстепенно значение, не засягащо главното. А главното се състои в следното: какво ни казва Истината в тези текстове? Ние винаги трябва да помним основата на тълкуванието на който и да било свещен текст: Какво ни казва този текст, какъв смисъл има той? Всички несъществени въпроси за това, кога е бил написан той и с какви различни способи е бил записван (учените даже правят анализи от гледна точка на количествената употреба на различните думи, отделяйки особени синоними, за да покажат принадлежността към различни автори и т.н.) – всичко това е губене на време, собствено казано. Главният въпрос си остава все същият: Каква е Истината, съдържаща се в текста? И нашият ключ към разбирането на истините на книга Битие, както и на всяка друга книга от Свещеното Писание е учението на Църквата, преподавано ни от светите Отци.

Важното е това, че ние приемаме този текст в неговата цялостност като съобщаващ ни Истината; и трябва да се отнасяме към него с всецяло уважение, като към слово Божие. Когато пред нас възниква някакво противоречие, следва да гледаме по-дълбоко и да разбирим как светите Отци разрешават това противоречие. Понякога ние можем да предложим и своето убого тълкувание. Например, ние се опитахме да разберем какво е това твърд; нито един от Отците нищо не ни казва по този повод. Съвременните хора са разсъждавали върху това, и тяхното разсъждение се приравнява към теория, но това не е равностойно с богооткровената Истина. То просто може да бъде в помощ за разбирането на текста.

25. Възрастта на патриарсите

О. СЕРАФИМ: В книга Битие 47, 9 четем: „И рече Иаковъ фараону: дние летъ жития моего, яже обитаю, сто тридесять летъ; малы и злы быша дние летъ жития моего, не достигоша во дни летъ жития отецъ моихъ, яже дни обиташа.”

Иаков доживял до сто и тридесет години, но въпреки това, се оплаква от това, че годините на неговия живот не са така много както на неговите праотци. Това е още едно указание, че ранните патриарси действително са живели много дълго. На техните потомци това им е било добре известно.

26. Различните тълкувания

СЛЕШАТЕЛ: Кои от древните писатели са смятали, че „сынове Божии” (Бит. 6, 2-4) са били ангели?

О. СЕРАФИМ: Тертулиан, св. Иустин мъченик, Атинагор [Атински], Лактанций и някои незначителни латински писатели. Това са били Отци от по-ранен период. Най-авторитетните Отци, такива като свет. Иоан Златоуст и преп. Ефрем Сирин, отбелязват, че „сынове Божии” са имали плът, и за това не биха могли да бъдат ангели.

Това ни довежда до въпроса за различните тълкувания на Писанието. В този курс лекции ние разглеждаме приетите тълкувания на светите Отци, но, разбира се, има различни Отци, които може да дават различни тълкувания. Въпросът е в това: какво мислите за различните тълкувания? Защото понякога те може да се окажат даже противоречащи едно на друго.

Не трябва да забравяме, че Писанието е извънредно богат източник, който не се изчерпва с едно тълкувание. Обикновено съществуват най-малко две тълкувания: буквално и иносказателно или алегорическо. Понякога съществува също и мистическо тълкувание.

За това са възможни различни тълкувания. Но има определени правила:

1) Ако съществува мнение, то не трябва да се приема догматически или да бъде използвано за оспорване на друго мнение.

2) Това мнение трябва да има сериозно основание, а не просто да се основава на последния изблик на интелектуалната мода. Например, ние не можем просто да се поддадем на последните направления на научната фантастика и да издигнем идеята, че „сынове Божии” са могли да бъдат космически пришълци; няма сериозни основания за това.

3) Всичко трябва да бъде единно по смисъл в цялото Свещенно Писание.

4) Някои мнения са недопустими; и някои тълкувания внасят разногласие в учението на Църквата. Например, на нас ни е известно, че „сынове Божии” не могат да бъдат ангели, тъй като това противоречи на православния догмат за ангелите.

Понякога пък никак не са ни нужни различни тълкувания. Например, могат да възникнат изкушения да се усъмним, на основата на нашите съвременни възгледи, в това, че патриарсите са могли да живеят по деветстотин години. Обаче ние не можем да се занимаваме с претълкуване на Писанието на съвременен лад, до тогава докато нямаме сериозно основание за това. Всяко тълкувание трябва да се съгласува с духа на Писанието или на творенията на светите Отци на Църквата. Що се отнася до този конкретен въпрос, то всички Отци са единодушни в това, че патриарсите са живели по деветстотин години. Както се убедихме, патриарх Яков е знаел, че възрастта сто и тридесет години е съвсем неголяма в сравнение с възрастта, която достигали отците, живели преди него. Светът тогава е бил така млад и така се е отличавал от днешния, че дългите години живот на хората са напълно правдоподобни, независимо от отдалечеността и недостъпността на тези възможности за нашия собствен опит в съвременния свят. Ние не можем да опровергаем Писанието само въз основа на ограничеността на нашите представи.