събота, 20 юни 2009 г.

Йером. Серафим (Роуз), "Битие: ..." (Част V, Избрани места от преписката)

ЧАСТ V

Избрани места от Преписката

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА: допълнителни сведения за тези откъси от писмата на отец Серафим виж в Предисловие на редактора, а също в Бележки на редактора. Названията на главите са дадени от редактора. Имената на адресатите са дадени под формата на инициали, за да се запази тяхната конфиденциалност.

1. Ключова позиция в програмата на антихристиянството

(из писмо до А. Е., 16/29 август, 1972)

Що се отнася до еволюцията, която винаги е била измама и мошеничество, то ние от доста време вече се нуждаем от доброкачествено и обективно изобличение (за нейното разрушително антихристиянско звучене и основание), но нямахме възможност да направим това сами. Изказването на о. Л. по този повод, цитирано от Вас, звучи крайно наивно. Още преди година о. Н. спомена, че се кани да отпечата статия на Каломирос на тази тема, която, както предполагахме, със своето критично отношение ще послужи за всестранното изобличаване на нейната лъжливост. На нас не ни е известна нито една мислима възможност за изглаждане на острите ъгли или за модифициране на еволюционната хипотеза, така че да стане тя приемлива за богословието, философията или науката – естествено е, че най-умъдрените от опита учени днес не я възприемат сериозно, признавайки, че своята популярност тя дължи единствено на сляпата вяра и майсторски фалшифицираните доказателства!..

Мисля, че нямаме право да започнем да се „намесваме” в публикациите на някои православни или да спорим относно това, какво, по наше мнение, следва те да печатат, до тогава докато не разполагаме с неизвестни за тях факти или някакви данни, и до тогава, докато те не поискат изказване на нашето мнение по дадения въпрос. Но, несъмнено, ние имаме право да се съгласяваме или да не се съгласяваме с това, което те говорят, и даже (ако почувстваме такава необходимост) да публикуваме това, което е в разрез с тяхното мнение, без, разбира се, да водим „борба” с тях. Предполагам, остава ни само да чакаме (обикновено по „системите за оповестяване” на общественото мнение не се предава нищо друго освен сплетни). Трудно ни е да си представим, че о. Н или о. П биха публикували нещо действително проеволюционно, но даже една слаба, посредствена статия би нанесла осезаем удар, пред вид факта, че еволюцията, както личи по всичко, заема ключова позиция в цялата програма на антихристиянството.

2. Теистичната еволюция

(из писмо до А. Е. от 31 януари/13 февруари, 1973)

Статията „Еволюцията” за следващия брой ни се стори много добра, целенасочена и достатъчно изчерпателна, и аз не мисля, че тук биха имали какво да възразят о. П. и останалите (ще разкажа по-долу как разбирам тяхната позиция). Въпреки това, статията може да се усъвършенства, като се допълни с материали в следните направления:

1. Долу на стр. 1 Вие отбелязвате „всяка форма на еволюцията”, а в края на този параграф конкретизирате: „атеистичната физическа еволюция или теистичната физическа еволюция, или духовната еволюция”. Макар Вашата статия да е насочена фактически почти изцяло против атеистичната физическа еволюция и нейните нелепости, някои, възползвайки се от тази особеност, биха могли да кажат, че не сте разгледали по „изтънчените” форми на теистичната, или духовната еволюция. Действително, няма никаква възможност за задълбочаване в тях в такава кратка статия, но все пак, с помощта на едно-две изречения може да се покаже, защо тези форми на еволюцията също не може да бъдат възприемани сериозно и съвсем не са по-„изтънчени” (а само още по-неясни и забъркани!). Защото „теистичната” еволюция, доколкото аз разбирам нейните мотиви, е изобретение на хора, които страхувайки се, че физическата еволюция е чисто „научна”, и за да не изостанат от събитията, примесват „Бога” към еволюционния процес на различни негови стадии, за да приспособят „богословието” към „най-новите научни открития”. Но изкуствените подпорки за подобен род мислене са годни само за умове в които цари обърканост (за които „Бог”, очевидно, предоставя енергия и порядък, което не може да се обясни в съответствие с втория закон на термодинамиката): това не удовлетворява нито богословието, нито науката, а само внася объркване в тези области. Още веднъж, „духовната” еволюция примесва „изводите” на атеистичната физическа еволюция към областта на „духовното”, получавайки резултати, които са уродливи и неприемливи и от гледна точка на науката, и от гледна точка на богословието: това е обърканост и хаос, който може да съществува само във фантастичните термини на Тейар дьо Шарден. Но тези типове еволюция напълно зависят от това, което физическата еволюция приема за истинно, и ако се покаже, че тя няма смисъл, то отпада възможността за тяхното съществуване; при това в основата на подобно смешение лежи противоречие, тъй като теорията на физическата еволюция по своя замисъл и методи е търсене на обяснение на съществуването на света без Бога; тоест, физическата еволюция е атеистична по своята същност, и цялото старание на „богословите” изглежда твърде комично, когато се втурват след „научната” теория, само за да не изостанат от хода на времето.

Боя се, че вече много говорих по този повод, но Вие действително трябва да кажете на читателя малко по-подробно, защо другите видове еволюции с нищо не са по-истинни. Отправната точка тук, разбира се, е това, че еволюцията съвсем не е „научна”, а по-скоро представлява своего рода богословие на научната фантастика, тя е продукт на вяра (атеистична вяра, но въпреки това вяра). Нейното все още така широко разпространено влияние върху умовете показва падението не само на богословието, но и на обикновения здрав разум днес. (Аз все още помня как в първи курс преподавателят по зоология надълго разсъждаваше за „великите идеи на човечеството”: за него най-великата идея, до която е достигал някога човекът, беше идеята за еволюцията; по-велика, по неговото мнение, отколкото „идеята за Бога”.)

2. По повод на Пилтдаунския, Пекинския, Яванския човек и т.н. на стр. 3: Не е ли само Пилтдаунския човек призната от всички фалшификация? Ако това е така, то най-разумното решение би било да отделите на това повече внимание (като цитирате книга по този предмет, ако имате такава на разположение), а също да засегнете и тези големи съмнения и въпроси, възникващи по повод на другите находки, без да навличате, по такъв начин, върху себе си обвинения, че изпреварвате доказателствата!

3. Вторият закон на термодинамиката:* струва си в началото да се даде кратко определение (вижте също приложената изрезка от статия, съобщаваща за това, което е привело един съветски учен към Бога).

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Обсъждането на въпроса за несъвместимостта на теорията на еволюцията с втория закон на термодинамиката (всеобщият „принцип на дезинтеграцията”) виж в труда на Charles B. Thaxton, Walter L. Bradley и Roger L. Olsen, “The Mystery of Life’s Origin” на стр. 113-126. На тези страници се съдържа сериозно опровержение на слабо обоснованото обръщане на еволюционистите към отворените системи на нелинейната термодинамика. – Ред.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

4. Вие завършвате статията, позовавайки се на „новия завет на глупостта” – нещо, което може да наведе несъзнателно някои читатели на мисълта, че, в края на краищата, еволюцията има все пак някакъв смисъл, и само на по-високо, по-духовно ниво става разбираемо, че това не е така. Не – на всяко ниво, започвайки от здравия разум и по-нагоре, еволюцията е безсмислица! Погледнете, в дълбочината на каква действително неизлечима глупост се спущат тези, които се опитват да съществуват без Бога!

Статията, макар и кратка е превъзходна, с много удачно използвани цитати от Дарвин и други. Вероятно Вас Ви очакват множество дискусии на тази тема. В бъдеще, може би, ще напишете по-обширна и по-подробна статия за еволюцията с множество цитати както на еволюционисти (демонстриращи тяхната наивна вяра и мечтателност на мисленето), така и на здравомислещи критици (спомням си добрата книга на един орнитолог, която четох преди няколко години: Дъглас Дюър, “Difficulties of the Evolutionary Theory”)*, с препратки към източниците за тези, които желаят сериозно ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Дъглас Дюър (Douglas Dewar) бил лидер на Движението за протест срещу еволюцията, което се зародило в Англия в 1932 година. На неговия значителен принос в тази област, съдържащ се в неговите две книги “Difficulties of the Evolutionary Theory” (Лондон, 1931) и “More Difficulties of the Evolutionary Theory” (1938) продължават да се позовават както и преди. Неговото описание на хипотетичната еволюция на кита се цитира в труда на Michael Denton, “Evolution: A Theory in Crisis”, на стр. 217 – 218. – Ред.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

да поразмислят по дадения предмет. Като цяло, хората така се опасяват от насрещно мислене „в своята научна територия”, че даже предпочитат да заобикалят своя предмет; яснотата на мисълта, разкриваща се в тази неголяма статия, може да помогне да се разсеят както страховете, така и мъглата на незнанието, обкръжаващи този въпрос…

О. П. бегло спомена въпроса за еволюцията (аз не му казах за Вашата бъдеща статия по този въпрос), което в достатъчна степен ми помогна да разбера основата на неговото отношение и причините за опасенията му. Неговото безпокойство по повод на „фундаментализма” видимо произтича от опасенията, че в битката против еволюционизма православните може да затънат на нивото на „предполагаемите” научни аргументи, и така тя да се превърне в нескончаеми спорове по повод на изкопаемите находки, точността на смисъла на „Шест Дни” и т.н. Той безусловно е прав в това, че нашият православен подход към предмета трябва да лежи не в сферата на науката, а по-скоро на богословието; но аз разбрах също и това, че той не си дава в пълна мяра сметка доколко са призрачни „научните” доказателства в полза на еволюцията, което го кара да се отнася към целия въпрос с излишна предпазливост и опасения. Да, нашият подход трябва да бъде издържан, в своите основания, на високо богословско ниво; но ние също така можем да се заемем с разобличаването на тези „научни” доказателства, които са просто безсмислени и са резултат от слепи предразсъдъци и лъжемъдрувания под вида на наука.

3. Съперничещ с Православието модел на мислене

(из писмо до о. Н., 5/18 април, 1973)

Най-важното по отношение на еволюцията:

а. Преди всичко, позволете ми веднага да Ви удивя, като Ви съобщя, че ние четохме тази статия преди нейната публикация,* направихме много предложения (и те всички ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Статията за еволюцията на А. Е., за която говори отец Серафим в предходното писмо.

намериха своето място в статията) и напълно я одобрихме; и в дадения момент, препрочитайки я след получаването на Вашето писмо, не намираме в нея нищо невярно; само дето би могла да бъде значително по-обширна и обемна. Разбира се, след получаването на Вашето писмо става очевидно и това, че подобен подход се оказва твърде неочакван и праволинеен за мнозина днешни православни читатели, и че на тях им е необходима по-сериозна подготовка.

б. Поради това тук съвсем очевидно по определен начин се проявява дълбоко разминаване между Вашите и нашите възгледи по дадения предмет. Аз винаги съм разглеждал еволюцията във всички нейни проявления като съществена принадлежност на „съвременния американски” интелектуален багаж, който ми стана ненужен, когато станах православен, и на мен никога не ми се е струвало възможно, съзнателният православен християнин да може да я разглежда като нещо маловажно, особено сега, когато тя се отхвърля от множество учени (по чисто научни съображения), когато псевдорелигиозните предпоставки на привържениците на еволюцията са така очевидни, когато така явно се проявява нейната връзка с масонството-икуменизма и целия псевдорелигиозен съвременен мироглед.

Нас истински ни поразиха Вашите възражения по отношение на тази статия, и дълго си блъскахме главата, да се опитаме да определим мотивите за такова мислене, които ни изглеждат по следния начин: изглежда Вие делите „съвременните” идеи на два типа: такива, които са насочени пряко срещу Църквата, на които е необходимо да се съпротивляваме и безжалостно да бъдат изкоренявани (масонството, икуменизма); и такива, които не са насочени пряко против Църквата и не са богословски еднозначни (еволюцията).

Така ли е? Но както и да е, аз не разбирам как може да се отрича, че „съвременните” идеи преследват една и съща цел: те се зараждат извън пределите на Църквата, получават развитие в атеистично-агностическа научна атмосфера, а след това, преминавайки през съзнанието на цялото общество, в края на краищата достигат до Църквата, своевременно изменяйки се по форма, за да се слеят със съответстващите течения на мисълта. „Еволюцията” е една от тези идеи (но, собствено казано, не представлява „идея” – виж по-нататък), която все още не е била пряко насочвана против Православието. Но да погледнем какво направи тя с римо-католицизма: не е ли вярно, че разтварянето на римо-католицизма в съвременния свят през последното десетилетие се намира в пряка връзка с това, че тейардизмът (чиито книги до сега в по-голяма или по-малка степен се намираха под забрана) беше „изпуснат от бутилката” в течение на същия този период, процес, който на нивото на масовото потребление преди десет години беше представен от евтиния, но симптоматичен роман „Обущата на рибаря”? Като казвам това, съвсем нямам пред вид, че определено количество от положенията на тейардизма влезнаха в противоречие с огромното множество от положенията на римо-католицизма и взеха връх над тях: защото еволюцията, фактически, не представлява „ерес” (ние тепърва ще се убедим, че този термин, приложен към нея, особено от страна на Православието, не се явява точен!), а по-скоро е съперничещ модел на мислене, предлагащ в своята съвкупност друг подход към живота (и, съответно, религията); и като представлява, едновременно с това, настойчива проява на „духа на времето”, нейният подход се оказа убедителен не по аргументация, а по съответствие с неосъзнатото отношение на хората, външно принадлежащи към римо-католицизма.

Ние сме твърде удивени, че Вие (също както и о. Е., доколкото си спомням) отбелязвате, че не сте чели Тейар и не сте запознати с неговите идеи; т.е. очаквате, че тази вълна няма да достигне до Православието преди да успеете да поразмислите по този повод. Но нали в действителност тейардизмът – това е „християнството” (и „православието”) на бъдещето, или по-скоро, тяхното метафизическо основание (много добре съответства на феномена на „харизматичността”), и съвсем не би било преждевременно да узнаем каква вълна ще ни покрие! Напълно възможно е да се окаже, че положението, което заема А. Е. (светски човек, живеещ в един свят, който е извън пределите на Православието, и е вече напълно завладян от „еволюционната” духовност и философия) му е позволило да осъзнае това, което „по-отдалечените от света” православни (клирици, монаси, миряни, участвали в продължение на целия си живот в живота на Църквата) все още не разбират. Аз възприемах с ентусиазъм тази „отдалеченост от света”, когато бях обърнат в Православието, защото виждах, че в този „самобитен свят” ще мога изцяло да сменя своите умствени ориентири (да не говорим за духовните) и да освободя своето мислене от деспотизма на господстващите идеи (сред които еволюцията заема ключова позиция). Обаче аз, разбира се, забелязвах, че други новообърнати, изглежда, не споделяха подобно отношение, а някои се заемаха да обсъждат как би могло в Православието да разберат, да се съгласят или да се отнесат критично към едно или друго съвременно течение – такъв възглед за света е неправилен, защото тук имаме на лице два отделни един от друг начина на мислене, разликата между които е по-голяма отколкото между два съвършено несродни езика…

Ние сме напълно съгласни с А. Е., че „еволюцията е една от най-опасните концепции, с които днес се сблъсква православният християнин” – може би тя заема ключово (интелектуално) положение в направлението на атаката срещу Църквата, в самата „философия” (такова явление съществува!) на идващия антихрист. Ако правилно Ви разбираме, Вас и о. Е., то еволюцията се разглежда от вас само като една от „идеите”, които могат да бъдат подхванати или заобиколени, и която може да ни вкара в напълно безполезните, безконечни прения между модернистите и фундаменталистите (колко „часа” е имало денонощието през първите „седем дни”? и т.н.). Ние, разбира се, сме съгласни с безполезността на такава дискусия, но сега въпросът е много по-дълбок; „еволюцията” – това е цяло направление на мисълта, напълно несъвместимо с Православието. Но това само по себе си е отделна и обширна тема. Статията на А. Е., както вече отбелязах, е твърде кратка, но може би пък по тази причина да вдъхнови за по-подробно и старателно разглеждане на тази тема (не в хода на схватката между „модернистите и фундаменталистите”, не и от позициите на отец Е., който очевидно желае да се издигне толкова високо над този въпрос, че ще бъде невъзможно да се различи еволюцията като съществено важен въпрос, и разрушителна за Православието, не толкова заради нейните теоретични положения, колкото заради нейната интелектуално-духовна ориентация).

Достойно за отбелязване е и това, че със същата поща, с която пристигна Вашето писмо, получихме и списанието „Грижа” със статията на Теодосий Добжански (който току-що получи почетна докторска степен от Свето-Владимирската семинария) със заглавието „Еволюцията: Божи метод на сътворяването”. Пред нас са аргументите на „православен еволюционист”, които са подобни на всички останали еволюционни аргументи – вяра на нивото на емоциите и нито частичка истинско доказателство в нейна подкрепа (макар той и да предлага материал, който изглежда във висша степен значителен и „научен”). Но което е по-съществено: прочетете между редовете и отговорете на въпроса: вярва ли този човек в Бога така, както вярва в Него православният християнин? Не, не вярва. Той вярва в Него така, както вярва „съвременният” човек, в духа на деизма. И много показателен е неговият извод: „Един от великите мислители на нашия век, Тейар дьо Шарден, писа следното: „Е ли еволюцията теория, система или хипотеза? Тя е много повече – тя е общ постулат, пред който занапред ще се преклонят всички теории, всички хипотези, всички системи, и изискванията на който ще трябва да удовлетворят, за да бъдат мислими и истинни. Еволюцията – това е светлината, осветляваща всички факти, траекторията, която трябва да следват всички движения – ето това е еволюцията.”

Наистина, това е тейардизмът, а под „всички теории и системи” той подразбира по-специално богословието и духовността, принадлежащи към най-горния еволюционен пласт, „ноосферата”, която се събира в едно във висшата еволюционна точка, наричана „Точка Омега” или „Свръх-Христос”. Аз никак не обичам да изглеждам „фундаменталист”, но цялата тази гигантска структура се крепи на няколко незначителни „фундаментални” (или изфабрикувани) факти, от които странят повечето хора, защото те плашат със своята „научност”, като се започне от прехода от един вид в друг и така нататък, по възходяща нагоре.

Да обобщим: каквито и слаби страни да има статията на А. Е. за еволюцията, това е опит за отговор на реален проблем, който ние не можем да игнорираме, а именно: че идеологическата ориентация и системата на ценностите, господстващи във всички държавни училища, само с факта на своето съществуване, отравят и притъпяват православното съзнание, даже без директни нападки срещу Православието. Отговорът на А. Е. е здравомислещ, макар и (разбира се) да не е безупречен. Православните не се страхуват, че ще изглеждат „твърдоглави” по въпроса за икуменизма; защо да се страхуваме, че ще изглеждаме „твърдоглави” по въпроса за еволюцията? Тези два въпроса, в края на краищата, са много тясно свързани един с друг.

4. Дълбоко стаена първична сила

(из писмо до А. Е., 5/18 април, 1973)

Само кратка бележка. Получихме от отец Н. в понеделник доста шокиращо писмо, изразяващо крайно недоволство от Вашата статия за „еволюцията”. Той, както се вижда, е отправил също писмо и да Вас, копие от което, както посочва, е адресирано и до нас (но такова не се оказа).

Като прочетохме неговото писмо, ние заедно с това препрочетохме и Вашето, и никой от нас не намери нищо осъдително в него, с изключение само на това, че то е твърде кратко и неголямо. След старателно търсене на някаква друга причина за недоволството на о. Н., единствения извод, до който успяхме да достигнем е, че, очевидно, о. Н. и о. Е. просто не са запознати със същността на целия въпрос за еволюцията - както с научната страна на този проблем, така и с неговата религиозно-богословска причастност. Очевидно Вашата статия е засегнала нещо много дълбоко (откровено казано, ние сме удивени, че хора, така добре ориентирани в църковните въпроси, икуменизма и т.н., изглежда никога не са придавали голямо значение на мисълта за това, колко важен е въпросът за еволюцията; явно, защото им се струва излизащ извън пределите на Църквата)…

Ние трябва „да бъдем мъдри, като змиите, и незлобиви, като гълъбите” (Мт. 10, 16) във всичко, което от сега ще вършим и говорим, и в никакъв случай да не позволяваме да ни въвлекат в спора „между модернистите и фундаменталистите”. Може би те да са „модернисти”, не знам; но ние, естествено, фундаменталисти не сме. Истината се крие много по-дълбоко, отколкото са основанията на тези опростени рационалистки позиции, и не ще бъде никак лесно тя да бъде извлечена и представена така, че да може да бъде правилно разбрана, съдейки по първата реакция на о. Н. Аз не мисля, че си струва Вие, както и ние, изобщо, „да спорим”; вместо това, би следвало да се подготвим за по-старателно запознаване на всички заинтересовани със същността на целия проблем. Честно казано, на нас действително ни се иска да ги убедим, за което не е нужно да се задълбочаваме в предмета, особено в неговия духовен смисъл.

Това, което следва да помним и да доведем до знанието на слушателя, мисля, не е, че еволюцията е ерес или невярна идея, наред с многочислените други идеи, с които е възможно справянето с обичайните средства на полемиката. Еволюцията не е идея от такъв род, а по-скоро своего рода дълбоко стаена първична сила, която пленява хората, заобикаляйки тяхното съзнателно отношение и разсъждения. (За това има сериозни основания: тя е била втълпявана още от люлката, и за това е много трудно да бъде извлечена и разгледана рационално.) Това е съперничещ с Православието модел на мислене, а не просто още една идея.

Вашата статия, извън всяко съмнение, ще Ви направи „непопулярен” в определени кръгове. Нека това да не Ви лишава от мъжество и да не Ви заставя да заемете „отбранителна” позиция. Вашата статия, вероятно, ще бъде посрещната отначало с известна болезненост, но в крайна сметка ще послужи за благо: ще помогне открито да се осветлят някои отношения, които дълго време са били в сянка.

5. Не научно, а

богословско възражение против еволюцията

(из писмо до отец Н., Връбница, [9/22 април], 1973)

(Между впрочем, ако не съм го пояснил в последното си писмо, възражението срещу предполагаемата „научна” теория на еволюцията само по себе си не е научно, тъй като самата наука не може нито да докаже, нито да опровергае това, защото науката тук оперира само в сферата на догадките: възражението против тази теория е богословско, т.е., че в нея са въвлечени понятия, напълно неприемливи за Православието, смисълът на които не може да се игнорира, и които се използват от всички обсъждащи въпроса за еволюцията, при което теистите и спиритуалистите се оказват по-лоши от атеистите.)

6. Насъщните интелектуални

проблеми на днешния ден

(из писмо до А. Е., 29 юни/ 12 юли 1973)

Днес получихме „Откритото писмо” на отец Е. заедно с Вашите забележки. Да, ние също се убедихме в това, че той напълно не разбира същността на работата, а всички тези забележителни цитати от Отците по повод на различните нива на знанието са неуместни, доколкото няма разбиране, че обект на Вашата критика съвсем не е научното знание, а псевдонаучното, псевдорелигиозната философия, маскираща се като наука, а научното знание се използва не за защита на богословието, а за опровергаване на противоречащите една на друга теории на псевдоучените. Нима е толкова трудно да се разбере или невъзможно да се отстои същността на всичко обсъждано тук?

Ако ние сме с ума си, то отец Е. се е зареял някъде далече в отвъд облачните далнини и е загубил връзката с това, което става днес в света в интелектуално отношение – това, което не може да не тревожи православните християни, които живеят в този свят. Отец Е., като се опитва да застане „над” целия този въпрос, не прави впечатление на говорещ от висотата на третата степен на знанието (което той, изглежда, и дава да се разбере?), но, по-скоро, използва това възвишено знание за твърде рационалистки цели. Нас много ни разочарова тази ограниченост. А отговорът на майката на православния „ученик” (който очевидно представлява неговият „отговор” на целия проблем за еволюцията!) – колко наивно и безхарактерно!* Може ли отец Е. съвсем да не знае за

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Отец Е. писа, че ако православният юноша, прибирайки се в къщи от училище, би разказал на своята майка, че днес са учили, че човекът е еволюирал от по-низши видове, то нейният най-добър отговор на това би бил: „Синко, Бог е можел да ни сътвори така, както Той е пожелал, и никой никога не ще бъде в състояние да обясни или постигне това. На нас ни остава само да Му благодарим за това, че Той ни е сътворил.” – Ред.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

антихристиянските цели на такова „научно” образование? Неговият отговор е открита покана за младежите да се съгласят с това, на което ги учат в училище – защото ние, бедните православни, разполагайки с такова високо знание, уви, не можем „да измислим нищо по-добро”. Ще Ви кажа откровено (само не го цитирайте!) – това не е богословие, а безсмислица. Има реален и насъщен проблем, а Вашата критика прозвуча честно, по новому и удачно (вземайки под внимание този неголям обем, в който Вие бяхте ограничени); и ако е имало някакви недостатъци и грешки във всичко това, което Вие казахте, то това би могло да се обсъди в дружески дух. Но, уви, неговата цел е била единствено да Ви дискредитира и да Ви постави на място. Това е лош и нездрав подход. Моля да ми простите, но няма как другояче да се нарече това…

След като се запознахме с посланието на о. Е. ние вече започнахме да се отчайваме за съдбата на „гръцката мъдрост” в наше време, която, изглежда, започва да има все повече общо с древното разнообразие!

Какво ли би се случило пък, ако би станало известно, доколко ние, „русите”, се оказваме просто безучастни към това, което ги вълнува тях? В цялата им „мъдрост” не достига нещо съществено, важно за истински православния живот, както посочват това светите Отци: страданието. „Мъдростта”, родена в леност и празни диспути, не заслужава внимание; само мъдростта, родена в дълбоко страдание (в такова, каквото Бог е дал, преди всичко, на всички руси в наше време) притежава истинска хармония и устойчивост, даже и ако не отговаря бойко на всяка насмешка. Нека да се опитаме по-дълбоко да вникнем в това страдание, Боже Милостиви, помогни!...

В своя отговор на отец Е. трябва да бъдете кратък и по същество. Очевидно е, че той използва своите преимущества, за да Ви дискредитира, използвайки репутацията и защитата на манастирските стени срещу Вас, който „нищо не представлявате”. Сега той се намира на гребена на интелектуалната мода, но това няма да продължи дълго и не може да бъде за добро на манастира, който допуска подобно нещо и си затваря очите за насъщните интелектуални проблеми на днешния ден…

Няма да бъде лесно да се доведе резултатът на Вашето дълго изследване на еволюцията до съзнанието на хората, мислещи като отец Е., но с Божия помощ всичко е възможно. Тук има нещо дълбоко и важно – твърде „академичният” подход към богословието, който не се съгласува с антибогословието на нашето време.

7. Не се нуждаем от такова „богословие”

(из писмо до А. Е., 4/17 юли 1973)

Само бележка. Смисълът на писмото на отец Е. се оказа малко по-дълбок, то ни безпокои дори още повече, отколкото първоначално.То не отговаря на нито един въпрос, но прави лоша услуга на англоезичните православни християни. Ние не се нуждаем от такова „богословие”. Ние възнамерявахме да му пишем, но това няма смисъл, тъй като той вече беше запознат с нашето писмо да отец Н., в което Ви защитавахме и говорехме за необходимостта всички ние да се освободим от нашия „съвременен американски” интелектуален багаж по отношение на еволюцията и т.н.

Без да встъпваме в открити прения с него, ние трябва задължително да се постараем да предложим здрави православни възгледи (опората на които той очевидно е изгубил) по тези въпроси. От тази гледна точка ще бъде много важна Вашата брошура за „еволюцията”, а ние отбелязваме за Вас някои пунктове, които, както се надяваме, ще бъдат разгледани или споменати в нея, също както и някои наши съображения по повод на това, как да избегнете попадането в разреда на стереотипните категории, вследствие на което всичко казано от Вас, би било автоматично игнорирано. Готов ли Ви е вече общият план за тази статия?

Ние писахме писмо на доктор Каломирос с надежда да разсее нашите подозрения, че той е защитник на еволюцията, а само незаслужено го използват в това качество.

8. Типичен продукт на „духа на времето”

(из писмо до отец Н., 19 август/ 1 септември 1973)

Благодаря Ви за последното писмо. Относно „еволюцията” – какво можем да кажем в отговор? Ще кажем именно това, което мислим по този повод: статията за „exetastes”* в

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*На гръцки: „еволюция”. – Ред.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ни най-малка степен не представлява „обективно православно разглеждане на въпроса за еволюцията” – това е по-скоро простодушен „либерален” възглед, който по същество не се отличава с нищо от този, който би могъл да бъде представен на страниците на всяко католическо или протестантско списание, което именно и би могло да се очаква от гръцкия архиепископат, ориентиран към съзвучие с общата „либерална” хармония. Статията даже не повдига проблема за най-сериозните въпроси, възникващи във връзка с „еволюцията”, а в още по-малка степен в нея се съдържат някакви отговори на тях. Това е абсолютно типичен продукт на „духа на времето”.

Както се вижда, Вие мислите малко по-иначе. Но, отче, да бъде мир посреди нас! „Еволюцията” е въпрос извънредно сложен, като се вземат под внимание всички негови аспекти, и никой от нас няма правото на „всеведение” и произнасяне на окончателни съждения по всички негови аспекти. Да я наречем „ерес”, разбира се, би било прекалено голямо опростяване, защото всичко е много по-сложно, при това е очевидно, че у различните хора възникват различни представи, когато чуят думата „еволюция”, което още повече усложнява цялото положение. Предназначението на статията на А. Е. не е богословско, а публицистично, за това е допустимо, ако и тонът, и самият материал е прозвучал опростено и рязко. Има и определени недостатъци, първият от които се заключава в това, че статията, очевидно, нищо не Ви говори - нито на Вас, нито на хората със сходен на Вашия кръгозор. Очевидно е необходимо много по старателно разглеждане, което, надявам се, ще прояви много по-ясно, неадекватността на статията „Ехеtastes”. Ако Ви е познато гротескното, сатанинското „богословие” на Тейар дьо Шарден, у Вас несъмнено би останало странно чувство от статията, в която му е отредена ролята на образец за разумен подход към дадения въпрос.

9. Очаквайки с голям интерес

(из писмо до А. Е. 8/21 септември 1973)

Вчера най-сетне получихме отговор от Александър Каломирос на нашето писмо, в което се интересувахме от неговите възгледи относно еволюцията – той обещава скоро да ни изпрати свое подробно разяснение на английски с цитати от светите Отци. Очакваме го с нетърпение и голям интерес!

10. Словесни увъртания

(из писмо до А. Е., седмицата след 6/19 ноември 1973)

По отношение на еволюцията: отец Е. се занимава със словесни увъртъния, тъй като просто не разбира целия въпрос. Очевидно е, че той не разбира нито св. Нектарий (който, разбира се, не се опитва да изведе „научно” твърдение, а само, напълно справедливо, осмива опитите на псевдоучените, откриващи произхода на човешкия род в маймунското царство), нито свет. Василий Велики (който е прав в научен смисъл в примера с борово-дъбовата гора, при който той, разбира се, няма за задача да покаже, че едно семе не произвежда друго, така както във всички „Беседи върху Шестоднев” нагледно показва, че един вид твари произвежда потомство само според рода си). Би било безполезно да се отговаря на тези въпроси: по-скоро, трябва да се разгледа всичко в друг, по-сериозен контекст. Надяваме се, че това ще се осъществи във Вашата бъдеща статия за еволюцията (когато Бог Ви благослови за това!).

11. Светите Отци в отговор

на хитруванията на средновековните схоласти

(из писмо до А. Е. 9/22 януари 1974)

Интересно - преди да получа Вашето писмо, аз размишлявах, четейки за близкия приятел на Хомяков, Киреевски, чието учение е много близко и, още повече, много характерно, благодарение на неговите тесни връзки с Оптина и светите Отци … Мислите на Киреевски за различието между западният католически манталитет и Православието биха могли също така да бъдат предмет на памфлет или статия, която би могла да стане твърде поучителна, особено за новообърнати. Отговор на средновековната схоластика, според неговия израз, са великите Отци на Православието, живели по това време, а именно: преп. Симеон Нови Богослов, св. Григорий Синаит, свет. Григорий Палама.

И, говорейки за това различие, моето изследване на Отците по отношение на еволюцията показа нещо забележително – католическите и православните догмати за Адам и сътворението се различават съществено, и „еволюцията” може достатъчно точно да се побере в рамките на католическия догмат, но съвсем не съвпада с православния! Това може да бъде демонстрирано лесно при сравняването на няколко абзаца от книгата „Сумма теологика” на Тома Аквински (винаги съм се чудил, защо пазя тази книга!) с откъсите от преп. Симеон, намиращи се у Вас, и от св. Григорий Синаит. Обсъждането на целия предмет на „еволюцията”, при неговото истинно представяне, може да се превърне в много важно запознаване с нашите истински православни възгледи, по повод на съвременната наука и „мъдрост”.

Аз намерих също така съответстващи тълкувания на книга Битие на преп. Ефрем Сирин и свет. Иоан Златоуст, както и отделни изказвания у други Отци. Не може да има никакво съмнение в това как светите Отци са разбирали книга Битие – съвършено „буквално”! Отначало имах някои съмнения цитата от Григорий Богослов, сочещ на неговото отношение към дървото на познанието за добро и зло като към символ; а творенията на такива Отци, като свет. Григорий Нисийски са пълни с такива символи, което е станало причина такъв учен като Флоровски да постави въпроса: разбира ли се повествованието за сътворението като изцяло символично или не? По-късно, прелиствайки намиращият се у нас превод от френски на свет. Григорий Палама, аз разреших моите съмнения, като намерих негово изказване (в противовес на тези, които твърдят, че Несътворената Светлина на Таворската планина е само „символ”), направено по повод на същото това място от творенията на св. Григорий Богослов за дървото на познанието, в което изказване свет. Григорий Палама твърди, че, несъмнено, св. Григорий Богослов го приема за съществуващо само по себе си! Всички тези заедно взети цитати от източниците ще послужат на нашите православни вярващи в качеството на убедителен аргумент за това, колко здрав е православният подход към книга Битие и сътворението, от който мнозина от тях се боят, поради престижа на „науката”.

12. Научната вяра

(из писмо до А. Е. от 24 януари/ 6 февруари 1974)

Ето още някои бележки за еволюцията, особено по повод на съдържанието на главите, които Ви изпращаме…

Вашето предположително заключение в края на тази глава [в популярната научна книжка „Ранният човек”] не трябва да звучи, като: „Еволюцията се оказа погрешна теория, а сътворението на света – истинно знание”, а по-скоро така: еволюцията, представяна повсеместно като „факт” и „истина”, няма под себе си никакви решаващи доказателства в своя полза. Всички предполагаеми „доказателства” на еволюцията могат да бъдат със същото основание използвани и за „доказателства” на друга теория, в зависимост от приетите предпоставки. Тук би следвало накратко да се изброят всички главни „доказателства” на еволюцията (за предпочитане е да се приведат цитати от основните еволюционни учебници, или от Енциклопедия Британика – единадесетото издание изброява осем такива доказателства), убеждаващи в това, че те предполагат цяла натурфилософия, измислиците на която изобщо не произтичат от „доказателствата”, но са подложени на влиянието на интелектуалния климат на епохата. (Виж, например, приложената брошура,* стр. 67.) Тук Вие би трябвало да ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Kenneth N. Taylor, comp. and ed., “Evolutoin and the Higs School Student” (1972). – Ред.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

приведете също и някои цитати от самите еволюционисти, които свидетелстват за това, че те осъзнават, че фактически няма решаващо доказателство в полза на еволюцията, а само това, че е „повече съгласувана със здравия разум”, или „алтернативата е немислима” – т.е., има се пред вид сътворението от Бога; или подобни на тези изказвания. И след като цитирате по такъв начин еволюционистите „свидетелстващи против самите себе си”, както на дело се вижда, Вие трябва да запазите самообладание и да не се нахвърляте върху тях, казвайки: „Аха, те сами себе си опровергават”, но, по-скоро, запазвайки невъзмутимост, да продължите, без да се възползвате за своя изгода от техните саморазобличения, тъй като с това самото Вие ще позволите на техните саморазобличаващи факти да говорят сами за себе си, до тогава, докато те се съберат в достатъчно количество и се представят в саморазобличителен вид, и тогава Вашите изводи относно тези доказателства ще бъдат изключително убедителни!

И след това, именно тук, трябва да се даде интелектуалния „контекст” на еволюцията… За мнозинството от читателите ще бъде излишно разбирането на цялото движение на хуманизма и т.н.; още повече, че те не са разположени да мислят, че Вие им предоставяте истинската картина на цялото движение. Би било добре да се цитира авторитетен, обективен източник по този повод. Така че: прилагам пет страници цитати от доброкачествен учебник по съвременна „интелектуална история”.* Самият автор е

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*John Herman Randall, Jr., “The Making of the Modern Mind: A Survey of the Intellectual Background of the Present Age” (1926). – Ред.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

„съвременен” и вярва в еволюцията, така че не споделя Вашите „предубеждения”; но в същото време е напълно точен и осведомен като цяло. Тези откъси показват с точност прехода от Нютоновата механистична вселена към еволюционистката вселена на нашето време. Няколко цитата от този род, съпроводени със съответните коментари, са може би това, което Вие търсите като представа за „интелектуаления климат”, под чието въздействието се е развивала еволюцията.

Сега вече Вие сте готови да встъпите в областта на философията и богословието: защото липсата на строго научно доказателство за еволюцията означава, че тези въпроси не са научни, а са производни на вярата. В същото време Вие се предпазвате от попадането в задънена улица, опитвайки се да „опровергаете” еволюцията: с помощта на науката тя не може да бъде нито доказана, нито опровергана; този въпрос спада към друга категория, извън сферата на науката.

Не зная какво и в какъв обем планирате да напишете за „християнските еволюционисти” и Тейар, но, мисля, би било възможно да ги обедините в една глава под названието „Християнски еволюционизъм”. (Подобно на това, както се получи в нащата „харизматична” статия, където ние съединихме свидетелствата на протестантски, католически и православни харизматици – поради причината, че свидетелствата на всички тези групи се потвърждават едни други, и защото няма никаква особена разлика между тях; а така също, че „православният еволюционизъм” напълно съвпада с „католическия еволюционизъм”.) Което на свой ред би могло да послужи като смислово потвърждение на раздела, който аз приключвам като завършек на светоотеческия, и който, надявам се, би могъл да бъде наречен: „Латинската схоластика: богословската основа на „християнския еволюционизъм””.

В подобна глава за „християнския еволюционизъм” основната мисъл, която следва да се изложи, би била допълването на еволюцията с „Бога”, което съвсем не внася никакви различия в основите на нейните философско-богословски възгледи и намерения. Бог става dues ex machine за спасяването на еволюцията, когато абсурдността на вярата в нея без Бога, като просто случаен процес става твърде очевидна. По такъв начин, цитирайки Добжански и другите, Вие ще можете да покажете, че те вярват в същата натуралистическа вселена, в която отсъства Божията намеса, по същия начин, както вярват в това еволюционистите-атеисти: пълно отрицание на Божия промисъл и т.н.

Най-висшата точка на този раздел ще бъде: Тейар дьо Шарден като извънредно симптоматично явление „на духа на времето” – „религиозният” мислител, станал мода, толериран дори от Джулиан Хъксли и в Съветския Съюз! (Ще Ви изпратя някои материали, напечатани от Тейар в Русия.) Може да се засегне също Ле Конт дьо Нуи, тъй като статията на гръцкия архиепископ го упоменава наред с Тейар дьо Шарден…

Като важна част на главата „Християнският еволюционизъм”, процитирайте Тейар дьо Шарден (абзацът приведен от Добжански в неговата статия) за еволюцията като за абсолютно „вселенски” процес – към този момент, цитирането на този абзац вече само по себе си ще убеди читателя, доколко подобна гледна точка се намира под въздействието на „духа на времето”. Този цитат показва сляпата вяра на някои „религиозни” представители на най-съвременното течение на научната вяра; тя съответства напълно на сляпата вяра на Александър Поуп от един друг времеви срез на научната вяра: възхищението му от Нютон и съвършения ред на неговата механистично-деистична вселена, което столетие по-късно беше осмяно от Волтер в „Кандид”, сатира на „най-добрия от всички възможни светове” (израз на Лайбниц, който олицетворява вярата на философското общество през целия седемнадесети и до началото на осемнадесети век). Благодарение на думите на Поуп … читателят, може би, ще започне да проглежда, че не следва прекалено много да се уповава на каквато и да било научно-философска вяра.

Александър Поуп, „Есе за човека”:

Прекрасно, стройно цяло е светът,

Природата е тяло, Бог – духът.

……………………………….....

В природата се крие дивен ред,

Макар непостижим да е за теб.

Във хаоса - строй е скрит, така е то:

В частично зло - всемирното добро.

Покорно чест въздай и от душа -

Добро е всичко, що е на света.

В друга работа Александър Поуп пише:

Природата и нейния закон покривала тъма,

Но рече Бог: Да бъде Нютон – и настана светлина.

Волтер осмял тази философия, защото тя вече била излязла от мода; това е като предупреждение към Вашия читател, което му предлага да се замисли: може би еволюцията е също само една преходна вяра, която ще излезе от мода или вече излиза! И такова нещо неминуемо се случва, когато християнската философия се предава на волята на философията на „духа на времето”, която идва и си отива. Като цяло, би било добра идея да се направи съпоставка между Нютоновата вселена и еволюционната: подобен контраст, вероятно, би предоставил на разположение на читателя целия необходим интелектуален „контекст” на еволюцията, при това – много безболезнено, без да го принуждава да разбере цялата история на съвременната мисъл. Много хора просто не осъзнават факта, че някога е съществувала „наука”, която не е била „еволюционна”, а съпоставката между времето на Нютон и еволюцията ще позволи да се види, как една научна теория отстъпва място на следващата. По такъв начин, Вие ще разсеете у Вашите читатели илюзиите на научната „вяра”! (В нашия богословски раздел ние ще приведем също така цитати от свет. Василий Велики и отец Михаил Помазански по този въпрос.) … Тогава център на цялата статия ще бъде православното богословие на сътворението на Адам, което е абсолютно независимо от всевъзможните модни научни веяния.

Защото Православието НЕ ВЪРВИ СЛЕД ФИЛОСОФИЯТА НА ВЕКА, тъй като притежава своя собствена богодарувана философия. У светите Отци имаме цялостна богословска концепция за произхода на човека и сътворението на света, която не е обвързана с нито една временна интелектуална мода. Този догмат не се подлага на изменение заедно с която и да било преходна форма на философията, той не е свързан нито със статичната вселена на съвършената хармония на Нютон (която се отдалечава от Православието, като съзижда вселената, изхождайки от чисто натуралистически начала – а еволюцията, всъщност, е и съвременната философия на натуралистичната вселена, отчуждена от Бога и Неговите деяния), нито с развиващата се вселена на Тейар дьо Шарден и други модни мислители на нашето време. Нашата философия НЕ Е ОТ МИРА СЕГО, а това е и ОТГОВОРЪТ на празните спекулации на съвременния човек!

Преди всичко, анализът трябва да бъде прост, разкриващ същността на предмета и „обективен”, доколкото това е възможно. Ако читателят е съгласен с принципа на обективността и вярва на светите Отци, тогава цялото изследване, даже ако то е извънредно сдържано по своята тоналност, постепенно ще израстне до най-убедителни по сила изводи.

Между впрочем, надявам се, че във Вашите „научни” глави сте отделили необходимото внимание на „системите за въглеродно датиране” и всички известни „данни” в полза на „милионите години” съществуване на земята; уви, Вие трябва да бъдете готов да давате отговори по няколко епохи от „историята на човечеството” – как обяснявате появата на неандерталския човек, например?...*

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*За отговора на този въпрос виж: Marvin L. Lubenow, “Bones of Contention: A Creationist Assessment of Human Fossils”, ch. 6. – Ред.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Ние получихме последните забележки на отец Н. относно еволюцията, в които той се опитва да отнесе антиеволюционистите към сектантския провинциализъм. Откъде се вземат тия безсмислени забележки? Явно той определено се чувства небезопасно във всичко, което е свързано с въпросите на еволюцията и е наплашен с антиеволюционизма. Фактически той само още повече обърква хората, които и без това не са уверени в своите възгледи за еволюцията.

А след това, пак вчера, получихме от „Сионска православна пустиня” копие от писмото до отец Н., с което Вие вече ни бяхте запознали, заедно със статия под названието „Разказ за сътворението”, която не бяхме виждали. Забелязвайки цитат от св. Иполит на стр. 1, ние с нетърпение очаквахме да видим светоотечески потвърждения. Но, уви, вместо да ни зарадва с това, авторът прави твърде забъркано и самостоятелно изложение по целия предмет! В следващите, и чак до последния, параграфи, той се заплита в такива диви „спекулации”, които не само противоречат на Писанието (аз до сега не бях чувал когото и да било да отнася динозаврите към времето, предшестващо Шестте Дни на сътворението), но са и догматически безсмислени (положението, че творенията от видимия свят са лежали в злото още преди грехопадението на Адам).* С една дума, авторът демонстрира съвършена наивност, а в своите опасения, че „науката може и да е права” по повод на „милионите години” съществуване на земята, разкрива много общо с мнозина съвременни еволюционисти.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Подобни идеи са заимствани от теорията на „бялото поле”, чийто постулат е съществуването на милиарди години земна история, предшестващи Шестте Дни. – Ред.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

13. Най-сетне настана времето за истинската битка

(из писмо до А. Е., 25 февруари/10 март 1974)

Вчера получихме дългоочакваното послание на доктор Каломирос за „еволюцията” – на четиридесет страници! Трябва да призная, че то ни шокира свръх всички очаквания – като придава на „еволюционното” учение такъв безхитростен и непрофесионален вид, и завършвайки с изрази от рода на „еволюиралият звяр Адам” и „този, който отхвърля еволюцията, отхвърля Свещеното Писание”. От друга страна, обаче, това до известна степен ни зарадва, защото за пръв път се сблъскахме с авторитетен православен „еволюционист”, който е напълно откровен по въпроси, за които другите, предполагам, не се осмеляват да говорят открито заради опасения да не обидят „немощните по съвест”, попаднали под „западните влияния”.

Отговорих му с кратко писмо, съобщавайки, че желая да напиша обемен и подробен отговор и да започна с него „диалог” по дадения предмет. Надявам се, че ако съумеем да му отговорим по пунктове и да повдигнем тези въпроси, които той не споменава, скоро ще се получи много силна тема за публикуване.

Трябва да призная, че изпитах известно разочарование от тона на това писмо, който до някъде напомня „възвишения” тон на отец Е. с повтарящите се забележки по повод на „западните рационалисти” и т.н. Но независимо от всичко, той завършва цялото писмо любезно, с молба да посочим това, в което не е прав – и така, ние сме длъжни да направим това. Откровено казано, аз бих искал да го „обърна” изцяло. Но само Бог знае какво е възможно, и доколко неговите възгледи ще се окажат все пак открити. Преди всичко въодушевява фактът, че той, както и ние, разглежда този въпрос като извънредно важен, за разлика от тези, които го смятат за несъществен, и че всеки е свободен да вярва както пожелае. Така доктор Каломирос приближи времето на истинската битка.

Вие ще можете да прочетете писмото (към съставянето на отговора на което пристъпвам) при Вашето следващо посещение, но, най-общо, моите чувства по отношение на него (отец Герман още не го е прочел) са следните:

1. Като светоотеческо разбиране то е много слабо. Приведени са цитати от съвсем малко Отци, и фактически единственият „еволюционен” цитат е едно изказване на свет. Григорий Нисийски – изказване, отбелязано от мен преди няколко седмици, впрочем, придружено от мисълта: „ Не би било зле това да се използва с пояснения, защото тези, които вече вярват в еволюцията, несъмнено ще помислят, че това изказване е „потвърждение за еволюцията”. Което, разбира се, не е така – това е само общо наблюдение на стройното възрастване на Божието сътворение от низшето към висшето, до най-съвършеното творение, човека, създадено накрая. Нищо не е казано за човека или за някаква друга твар като „еволюиращи”, а на друго място в същата книга („Об устроении человека”) св. Григорий ясно казва, че Адам не е бил роден, а сътворен от самия Христос.

2. Има дълъг „богословски” дискурс за природата на човека, който страда силно от едностранчивост и частичност и то по въпрос, който изисква много премерен отговор, обоснован с цитати от светите Отци – защото еволюцията включва в себе си преди всичко погрешна антропология, догматическо учение за човека.

3. Напълно очевидно е, че Каломирос се е обърнал към светоотеческите източници, предварително убеден, че еволюцията е „факт”. Очевидно е, че той не се е задълбочил в изходните предпоставки на „факта” на еволюцията, така че ще трябва да го подбудим към разсъждение без предубежденията, които са заложени в основите на съвременната западна „мъдрост”, отделяйки ги от мислите на светите Отци.

4. Той е неточен в подхода към самия смисъл на думата „еволюция” – той смята, че развитието на зародиша до възрастен човек представлява „еволюция”, и съществуването на различните човешки раси също е резултат от „еволюцията”. Твърде наивно.

5. Този човек не е богослов, той чете Отците напосоки.

14. Любовта към светите Отци

(до доктор Александър Каломирос,

25 февруари, Неделя 2 на Великия пост, 1974г.)

Получихме Вашето писмо относно еволюцията, за което искрено Ви благодарим. Аз го четох, стараейки се, както Вие казахте, да се отдалечавам от всевъзможните западни концепции. Надявам се, ако Бог ми даде сили, старателно да проуча всички Ваши положения и да Ви напиша в своевременно много обширен и подробен отговор, а в настоящия момент искам да кажа само няколко думи.

Аз се занимавах известно време с изследване на светите Отци, стремейки се да намеря тяхното учение по въпросите, повдигани във връзка с „еволюцията“. Събрах множество изказвания от техните творения, включително и повечето от тези, които Вие привеждате като цитати в своето писмо. Положих много старания да не проектирам каквито и да било собствени „предубедени“ мнения при осмислянето на тези изказвания, но трябва да призная, че моите изводи относно учението на светите Отци твърде много се отличават от Вашите. Надявам се да успея да покажа, че някои от Вашите интерпретации на светите Отци са непълни – тоест, че Вие представяте само част от тяхното учение и пропускате други части, съществени за въпроса като цяло. Аз бих искал да Ви предложа светоотечески текстове по въпроси, които не са повдигнати във Вашето писмо, но които са твърде съществени за разбирането на въпросите, повдигнати във връзка с еволюцията.

Забелязах също, че използването на термина „еволюция“ във Вашето писмо е в известна степен неточно, и бих искал да обсъдим и този въпрос по-подробно.

Съгласен съм с Вас, че тази тема е жизнено важна и извънредно съществена. Твърде малко са хората, желаещи или способни да мислят ясно в тази връзка, в резултат на което имаме такова невероятно объркване в умовете на привържениците на Православието. Ето защо сме Ви много благодарни, че ни писахте така ясно и открито за Вашите възгледи.

Както и Вие, ние не ценим изключително само „нашето собствено мнение“ по този въпрос, а търсим преди всичко съгласие с учението на светите Отци. До сега не сме открили нито един „еволюционист“ или „антиеволюционист“, който да изразява истинското православно учение по този предмет, поради което се занимаваме сами с изследването му. Възраженията против еволюцията на протестантските фундаменталисти в по-голямата си част са повърхностни и рационалистични (както Вие сам отбелязвате); те се основават на тълкуванието на книга Битие, произтичащо от „общодостъпния смисъл“, а не от учението на светите Отци.

Без да сме богослови (честно казано, ние се отнасяме с недоверие към хората, наричащи себе си „богослови“, тъй като почти всички те ни изглеждат академични рационалисти), ние искрено обичаме светите Отци и искаме да живеем според тяхното учение, както, очевидно, и Вие. Нека заради тази любов, с Божията помощ и по молитвите на тези свети Отци да съумеем да започнем „диалог“ с Вас, което ще ни придвижи всички нас към вярно разбиране на светоотеческото учение и ще ни послужи за полза, както и на други.

Всичко, което пиша, ще бъде критично прочетено от моя сподвижник отец Герман, у когото се намирам в послушание; ние ще се опитаме също така да се подсигурим с бележките на някои от нашите руски богослови, чието мнение ценим.

15. Властта на този свят и неговите модни идеи

(из писмо до А. Е., 2/15 март 1974)

Почти завърших моя „отговор“ на доктор Каломирос, и се надявам, Бог да ми помогне да представя целия (или почти целия) светоотечески материал, който събрах, във взаимосвързаност и много по-ефективно, отколкото е осветляването по „един трезв и обективен начин“, което предварително планирах да направя. Един от египетските старци казал приблизително следното на преп. Иоан Касиан: „Радвам се, че ти изрази този въпрос така глупаво, защото сега аз ще мога да изложа истинния догмат“. Каломирос изрази „глупавия еволюционизъм“ така сполучливо (нещо което другите гърци се боят да направят открито), че отговорът се пише почти от само себе си! Макар и моето познаване на Отците да е съвсем недостатъчно, все пак тяхното учение, засягащо „еволюцията“, ако всичко бъде събрано наедно, е така ясно, че аз съм просто поразен, каква власт е придобила еволюцията даже над образованите православни умове. Такава е властта на този свят и неговите модни идеи. Ще Ви изпратя копие на моето писмо, а също и копие на писмото на Каломирос, когато завърша печатането – то е почти двойно по-дълго от писмото на Каломирос до нас, и ще достигне, вероятно, четиридесет печатни страници!

Разбира се, сега, след неговото написване, аз не мога да си представя напълно какво ще бъде отношението на това писмо към планираната от нас книга – която е абсолютно необходимо да бъде издадена! Може би тази книга би била най-ефективна под формата на писмо, само малко редактирана и разделена на глави, заедно с целия ваш научен и философски материал, приведен на съответните места. (Вие ще забележите, че аз посочвам този материал на различни места в писмото, без да се задълбочавам в него, тъй като писмото почти изцяло се оказва светоотеческо). Във всеки случай, вижте какви ще бъдат Вашите мисли, след като прочетете писмото, и ние също ще видим какво ще отговори Каломирос...

Разбира се, мнозина ще се разстроят, че въпросът за еволюцията отново е „повдигнат“, а не се заобикаля мълчаливо, но ние сме съгласни с Каломирос, че той трябва да бъде повдигнат, като заедно с това се изложи истинското светоотеческо учение. Има нещо нездраво в желанието да се „премълчава“ този въпрос, който продължава, по този начин, да смущава мнозинството православни умове...

Помолете се за нас. Днес се надявам да завърша последния и най-важен раздел от писмото до Каломирос, отнасящ се до природата на човека – където Каломирос изразява възгледи, опасно приближаващи се до Августинизма, произтичащи от едно твърде невярно разбиране на думите на преп. Серафим Саровски!

16. Неосъзнат пристан за „съвременни идеи“

(из писмо до К. Е., 9/22 март 1974)

Обективният научен подход е крайно необходим – той не е достатъчен, за да се предпазим от потъване в „научни доказателства“, но е достатъчен, за да се покаже, че научните доказателства се обявяват едно друго за недействителни, оставяйки въпроса за еволюцията на сферата на философията и богословието... Слабостта на еволюцията като наука и философия само ще разкрие важността на светоотеческите възгледи, на които са присъщи определеност и действена сила...

Между впрочем, аз започнах да разбирам, че у мене самия са се притаили някои от „съвременните идеи“ в сянката на Божието величие в деянията от Шестте Дни на Сътворението. Вярно е, че това не е най-важният от въпросите, свързани с еволюцията, но пък това не е и повод да се отнасяме към него равнодушно; тук има дълбоко светоотеческо учение, както показах това в писмото до Каломирос. Но би било добре да имаме на разположение допълнителни светоотечески свидетелства по този въпрос – така че, моля, съобщете ни, ако такива са Ви известни. Ние ще продължим да събираме светоотечески материал за окончателния вариант на книгата.

17. Истинската наука

(из писмо до А. Е., 2-ра седмица след Пасха, 10 април 1974)

Взех две книги за четене по интересуващата ме тема от библиотеката на Рединг: Реймонд Дарт, „В търсене на липсващото звено“, която се оказа твърде популярна, за да може да се използва широко в работата; и [Луис] Лики, „Предците на Адам“, към която, след прочитането на няколко глави, почувствах определена симпатия, доколкото тя се оказа написана достатъчно внимателно и точно в научен смисъл (разбира се, ако се отнесем със снизхождение към опита да се вместят всички данни в рамките на „еволюцията“, което несъмнено представлява посегателство от страна на философията)...

Срещнах няколко споменавания за „системата на датиране с използването на фтор“, но без подробно разглеждане на този метод – Лики отбелязва, че методът се е намирал в стадий на разработка в 40-те години. Очевидно, той е свързан със скоростта на поглъщането на фтора, което, изглежда, е в огромна степен непостоянно, в зависимост от влажността и т.н. За нас би било нелошо да определим особената „философия“ на системите за датиране – т.е., показвайки, че не ги отхвърляме категорично, но че тяхното значение е относително и ограничено, в някаква степен полезно, за истинските изследвания на палеонтологията (на която също трябва да отделим внимание като на законна наука), но която все пак не е в състояние да даде абсолютен отговор на всички въпроси. Като цяло, ние трябва да имаме много „дружелюбно отношение“ към истинската наука.

18. Отстранявайки смущението

(из писмо до А. Е. 2/15 август 1974)

Тази есен ще работя над заключителния раздел, посветен на светоотеческото учение и, ако е воля Божия, цялото изследване ще бъде завършено към времето, когато Каломирос изпрати обещания отговор, който ще предостави на всички нас „аргументите на патристиката“ в полза на привържениците на еволюцията; с това самото, нашето изследване ще стане дотолкова пълно, доколкото това е възможно. Мисля, че значението на това изследване ще бъде значително. Не мисля, че повечето съзнателни християни са ужасно предразположени в полза на еволюцията; но те се намират в известно смущение по отношение на въпроса в какво и доколко да вярваме на това, което „казва науката“. Нашето изследване, предполага се, трябва да предостави „пълната“ картина, с което, да се надяваме, ще проясни много умове. Настоящото изследване, разбира се, проясни моето собствено мислене, тъй като преди аз не разсъждавах толкова подробно за много от аспектите на този въпрос.

19. Генеалогията на Христа

(из писмо до А. Е., 22 септември/5 октомври 1974)

Получихме двата раздела, посветени на еволюцията. „Християнската еволюция прочетох бързо, и тази част изглежда нелошо – вероятно можем да отложим окончателното редактиране до момента, в който цялата статия ще бъде във вече завършен вид. Отец Герман и аз четохме заедно „научната“ част и открихме някои проблеми. Като цяло, спазено е това, което възнамеряваме да кажем, спазен е верният тон (в известна степен, той даже е прекалено сдържан на някои места!); но смисълът не е съобщен ясно и просто, има твърде много странични въпроси, или, по-скоро, страничните въпроси не са в единно съзвучие с цялото, така че да остава единно, убедително впечатление, че еволюцията е философия, а науката няма към нея никакво отношение – със силен намек (за който свидетелстват самите представени данни), че научните данни, както нищо друго, свидетелстват против еволюцията. За това аз ще се опитам да промисля отново, да разместя главите в материала и да видя дали е възможно да се направи смисълът по-прозрачен.

Що се отнася до заключителния светоотечески раздел, аз все още подбирам цитатите и правя бележки, с надеждата да проведа колкото е възможно по-широкомащабно настъпление по този въпрос. Спомням си, струва ми се, че отец П. в магнитофонна беседа споменава факта, че генеалогията на Спасителя, като се започне от Адам, може би съдържа няколко „символични“ имена - т.е., че може да съществуват бели петна от стотици или хиляди години? Това е много важно положение. Няма никакво съмнение, че светите Отци разглеждат тези имена именно като списък на праотците, но тъй като у никого не е възникнало съмнение по този повод по-рано, не се намират и много ясно изказани твърдения за истинността на това положение. Но, за наша радост, Отците са отделили много внимание на привеждането в съответствие на генеалогията на евангелист Лука и евангелист Матей, а отговорът на св. Григорий Богослов* и други Отци се заключава в това, че някои различия в генеалогиите произтичат от практиката на левиратния брак, когато по-младият брат вземал за жена жената на по-стария брат, за възстановяване на неговото потомство, ако той се окаже бездетен, и едната от генеалогиите нарича баща истинския баща, а другата нарича такъв този, който е умрял бездетен, но чието семе се възстановявало в левиратния брак. За това може да се направи справка в съществуващият указател на Писанието и да се погледне съответстващия коментар на Лк 3, 24.**

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Виж: свят. Григорий Богослов „Генеалогия Христа“, в руското издание на Сойкин, 19-то столетие, 2-ри том, стр. 298-300. - Ред.

**В своите записки отец Серафим е превел откъс от блаженни Теофилакт Български, тълкувал Писанието в единадесетото столетие, отнасящ се до факта, че св. Евангелист Лука е привел родословието на Христа, започвайки от Адам: „Безсеменното Рождество на Господа срещало недоверие. За това Евангелистът, желаейки да покаже, че също и в друго време човекът е бил създаден без помощта на семе, възхожда от Адам и неговите потомци до Бога. Като че ли казвайки с това: Ако не вярвате, че вторият Aдам [Христос] е бил роден безсеменно, тогава, моля ви, обърнете своя мислен взор към първия Адам, и ще се уверите, че той е бил създаден от Бога безсеменно, и след това не ще бъдете невярващи.“ (цитат по „Тълкование на Евангелието от Лука“, епископ Михаил [Киев, 1899], стр. 308)

След кончината на отец Серафим, тълкуванието на Евангелието от Лука на свет. Амвросий Медиолански излезе на английски; то съдържа обширно обсъждане на родословието на Христа започвайки от Адам (St. Ambrose of Milan, „Exposition of the Holy Gospel according to St. Luke [1998], стр. 81 – 111). - Ред.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

20. По-широката идея на натурализма

(из писмо до А. Е. 14/27 февруари 1976)

Аз самият бих казал... че нашият основен замисъл [за позоваването] на популярните издания и училищните учебници е верен, тъй като именно по такъв начин еволюцията се преподава и се разбира, и именно там еволюционната философия се поднася ясно и точно. Но би било добре да укрепим нашата позиция, като увеличим количеството позовавания на „специализираните“ научни източници – за да се обнародва това, което ни е известно – че учените не вярват на всичко това, на което учат своите студенти, осъзнавайки даже това, че тук много нещо произтича от „вярата“, но при все това се придържат към основната еволюционна вяра в това, че вселената „обяснява сама себе си“, и може да бъде разбрана в рамките на „естествените“ закони. Не си спомням, изразявал ли съм ясно някъде мисълта, че нашият аргумент срещу особената теория на еволюцията е само вторичен, а първичен е доводът против по-широката идея на натурализма - това че вселената, взета сама по себе си, е обяснима.

21. Учени, които поставят под съмнение еволюцията

(из писмо до доктор Каломирос, 22 февруари/6 март 1976)

Получихме Вашето последно писмо за еволюцията...

Сега аз не зная, възможно ли е да продължаваме тази дискусия. Вие ме поставихте в „категорията“ на „фундаменталист“, „буквалист“, „противник на науката“ и намиращ се под „западно влияние“. Боя се, че каквото и да бих казал сега, Вие ще го отхвърлите, като нямащо никаква стойност. Ако това е така, то няма смисъл даже да отговарям на Вашето писмо; Вие вече сте си направили изводи за мене и няма да слушате, каквото и да бих казал. Все пак се надявам, че това не е така, защото Вие се оказахте първият православен еволюционист, който изобщо пожела да обсъжда този въпрос, и мисля, че продължението на тази дискусия би могло да принесе голяма полза и на двама ни. Но, трябва да Ви кажа съвсем определено, че, въпреки Вашето впечатление, аз не съм фундаменталист, също както не съм и „противник на науката“; точно обратното.

Но Вие поставяте невъзможни ограничения за дискусията, когато казвате: „Аз бих обсъждал с Вас въпросите на еволюцията от научна гледна точка, ако притежавахте диплома за една от биологическите или генетическите дисциплини на естествознанието“. Ако това е Вашето желание, аз, разбира се, нямам какво да кажа. Но позволете ми да цитирам едно от Вашите научни твърдения: „Ембрионалният стадий в маточната кухина точно съответства на стадиите на еволюцията на живота на земята. Това съответствие е толкова точно, че даже хрилете на нашите древни предшественици, рибите, се откриват в плода дори на най-съвършеното животно на земната повърхност, млекопитаещото“. А сега ми позволете да цитирам две твърдения от научните списания и учебници, направени от учени, притежаващи високи научни степени в своите специалности:

1.“Беше показано, че теорията на рекапитулацията на Хекел (която, именно, Вие привеждате тук в качеството на неоспорим научен факт) впоследствие е била призната за невярна от множество учени.“ (Walter J. Boch, биолог от Колумбийския Университет, Ню Йорк, в статията „Evolution by Orderly Law“, списание „Science“, том 164, 4 май, 1969 г., стр. 684.)

2.“Изводите, направени на основата на съображенията по аналогия, които довеждат до раждането на теорията за това, че развитието е основано на рекапитулацията на предшестващите стадии на развитие или подобни на това, вече не изглеждат убедителни, нито дори изобщо интересни за биолозите.“ (Prof. C. H. Waddington, University of Edinburgh, в „Principles of Embriology“, 1965 г., стр. 10.)

Привеждам тези примери не за да споря с Вас по повод на тези теории, а само за да Ви покажа, че това, което приемате в качеството на неоспорим научен факт, не само се оспорва, но даже се и отхвърля от учените, притежаващи репутация в тази област, мнозина от които сами са еволюционисти! Същото е в сила и по отношение на другите „научни факти“, които привеждате, отказвайки ми правото да ги обсъждам с Вас.

Въпреки Вашето обвинение, аз не съм „противник на науката“. Аз не притежавам висока научна степен, но съм изучавал зоология в колежа и съм запознат със значително количество научни източници относно теорията и фактите на еволюцията. Прочетох „Книгата на живота за еволюцията”,* и тя много ме разочарова, защото

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Ruth Moore, Evolution („Life Nature Library, 1962). – Ред.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

очаквах от нея демонстрация на факти (защото съм искрено заинтересуван да се убедя истина ли е еволюцията или не), но открих само диаграми, рисунки и описания, които не могат да убедят човек, пазещ се от предубеждения, а са убедителни само за тези, които вече вярват в еволюцията, изхождайки от други основания. Това именно Ви лишава от откритост по въпроса, и Вие, изглежда не забелязвате огромното количество научна литература от последните години, която се отнася рязко критично към еволюционната теория и я причислява към областта на поетично-метафоричното творчество, и съвсем не към научната теория (проф. Констанс, преподавател по ботаника в Калифорнийския университет в Беркли), или даже съвсем отричат нейната пригодност. Ако желаете (но това е напълно безполезно!), аз бих могъл действително да Ви съставя списък от стотици (ако не и хиляди) имена на учени, които или напълно не вярват в еволюцията, или твърдят, че тя е крайно спорна като научна теория. Мнозина от тях заявяват съвършено открито (явно Гърция все още изостава от Запада в това отношение), че „буквалното разбиране” на сътворението на света за шест дни, с продължителност от двадесет и четири часа всеки, е една от възможните интерпретации на научните факти, с които разполагаме днес. (Макар че Вие ще си спомните, че в първото ми писмо Ви писах, че този въпрос, според мен, не е от първостепенна важност.) Сега са на лице също така и много научни данни, че светът не е по-стар от 8000 – 10000 години. (Не ще кажа, че е „научно доказано” – а само, че се твърди от самите учени – че някои неоспорими научни факти придобиват смисъл само ако възрастта на света е неголяма.) Ще кажете ли, че аз безумствам „против науката”, когато Ви приведа цитати от доктори на геологичните и биологическите науки (мнозина от които не са „фундаменталисти”), изказващи подобни мнения? Ако е така, няма смисъл да продължаваме да дискутираме по този въпрос, тъй като то би означавало, че Вие самият сте противник на науката, на безпристрастното и обективно изследване на научните факти. Аз се надявам това да не е така, защото тогава Вашите възгледи за еволюцията не биха имали никаква стойност, бидейки създание единствено на Вашето въображение.

Не желая да дискутирам с Вас в подробности и по същество каквито и да било данни за или против еволюцията – има други, които са способни да правят това много по-добре отколкото аз. Да започнем с това, че аз само моля за Вашето позволение да Ви изпратя една книга, написана от научен специалист (по геология, доколкото ми е известно), изложил своите възгледи в лекции пред геологичните общества тук, в Америка, в лекции, които съдържат в едно доста хармонично изложение обсъждане и критика на много от слабите страни на еволюционата теория. Аз не съм съгласен с всичко тук написано, (направено е в популярна форма, на студентско ниво), но то ще послужи за начало на нашата възможна бъдеща дискусия. Религията не се споменава в тази книга, обсъждат се само научните данни. Ако Вие пожелаете да прочетете тази книга, или поне няколко глави от нея, представляващи интерес за Вас, гледайки на всичко разумно с непредубеден „научен” поглед, тогава ще бъде възможно продължаването на нашата дискусия.

22. Избягвайки едностранчивостта

(из писмо до А. Е. 17/30 март 1976)

Аз не се връщам към писмото на Каломирос, и, вероятно, няма да предприема опит за някакъв отговор до началото на лятото.* Това писмо, макар по своя тон да не ми е по

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Т.е., подробен отговор в допълнение към сравнително краткото послание, което е било отправено току-що. – Ред.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

вкуса, се оказа полезно, тъй като показа с каква реакция нашата „книга за еволюцията” би била посрещната в определени кръгове, ако преди това не беше преминала проверката на тази преписка. Това ще ни помогне да избегнем „едностранчивостта”.

Имам впечатлението, че самият Каломирос показва твърде силен рационализъм; той пише не като представител на преданието, а като стремящ се да се приобщи към преданието. Нашето непрекъсвано руско предание, с цялото си действително и предполагаемо западничество, притежава сила и жилавост, от които са лишени „ново обърнатите”. Помози нам Бог да изразим това предание в такава форма, която днес може да приета и усвоена.

23. Три аксиоми

(из писмо до отец И. 3/16 юли 1977)

Относно „еволюцията” – ние бяхме радостни да получим Вашите коментари. Доктор Каломирос вече разпрати своите писма и, ако Вие действително имате голямо желание да ги видите, ние бихме могли да Ви изпратим копия от тях, след като отговорим на второто му писмо. Отначало нас ни въодушеви фактът, че той изобщо желае да обсъжда този въпрос (нещо което малцина от православните се осмеляват да правят), и ние му съставихме отговор в тон, приблизително съответстващ на неговия, без да се опасяваме, че може да бъдем поправяни по отношение на някакви грешки, които бихме могли да допуснем, но надявайки се – макар и първоначално да се намирахме на почти диаметрално противоположни полюси – че в крайна сметка бихме могли „да решим” дадения въпрос във формата на дружески спорове и да достигнем до достатъчно тясно съгласие след свършването на всичко. Но, както сега се убеждаваме, нашият отговор явно само го е обидил (може би не му е харесал най-вече нашият явен намек, че той изпитва, вероятно, в същата степен „западното влияние”, както и всички ние, бедните смъртни!), и неговото второ писмо не ни оставя почти никаква надежда за продължаване на нашите прения. Нашият отговор, по всичко личи, ще бъде кратък (ако изобщо разполагаме с такава възможност!), и ще започне с необходимостта да бъдат посочени някои от неговите противоречия, в които той сам се оказа, като остава съвсем неголяма надежда, че поне ще го заинтересуват някои от основните въпроси, които (доколкото си спомням) даже не бяха упоменати от нито една от страните.

Но, по настоящем (радвайки се на възможността поне за известно време да се заемем с разтълкуването на този въпрос!), аз преди всичко ще съобщя някои от моите наблюдения, не по отношение на самата „еволюция, а по отношение на подхода към този проблем, което се оказва толкова важно, колкото и извънредно съществено.

Преди всичко, ние бяхме много разочаровани по повод на трите получени писма от В. по дадения предмет. В тях е съвсем малко това, с което не бихме се съгласили – с изключение на лекомисления тон на някои места – но те така и изобщо не засягат въпроса за еволюцията, и, естествено, това не е православният отговор или подход към въпросите, който отец Е. обеща да разясни. Фактически, тези писма отчетливо разкриха един опит за пълно отдалечаване от дадения въпрос, пребивавайки, по-скоро, над него, с известна доза на чувство за превъзходство. Симптоматично е признанието на отец Е. (както тук, така и на други места), че никога даже не е чел Тейар дьо Шарден и няма никаква необходимост от това, същото се отнася и до неговото очевидно непознаване на цялата научна страна на този въпрос. (Например, включената от него „Космическа скица”, няма нищо общо с „новите открития”, тя е вече на осемдесет години.) Както и доктор Каломирос, той се гордее със своето пълно непознаване на западните учения за еволюцията (с изключение на това, което той разглежда като „научен факт”) и настоява да не обръщаме внимание на нищо освен на това, което той самият преподава по дадения предмет и отнася безусловно към „светоотеческото учение”.

1.Така стигаме до аксиома №1 в нашия подход към дадения въпрос (която не е най-важната, но е първата от обсъжданите): въпросът за еволюцията въобще не може да бъде обсъждан, без да имаме за основа познаването на неговата научна страна - „научните доказателства” за еволюцията - също както и без познаването на по-широкия аспект на философиите на еволюцията, основаващи се на тези доказателства (Тейар дьо Шарден и др. п.). От това именно, изглежда, се плашат В. отци, също както и нашите православни богослови като цяло (включително и отец Михаил Помазански, ако не се лъжа): още с навлизането в областта на „науката”, богословът започва да се чувства като риба на сухо; следват безполезните конвулсии на безкрайните дебати и т.н. Това е, мисля, и причината поради която статиите на доктор Каломирос за еволюцията предизвикват чувство на неловкост, но не и отчетливи протести – „богословите” като цяло не знаят как да интерпретират научната страна на проблема.

С това съвсем не искам да кажа, че трябва човек да бъде научен специалист, за да обсъжда научната страна на въпроса – научната страна на въпроса не е най-важната, а специалистите обикновено прекалено много се задържат на нея; но ако някой не е достатъчно осведомен за научната страна, за него е невъзможно да обхване целия въпрос в пълния му обем. Не може да се говори, например, с пълна увереност, че човекът е живял на земята около седем или осем хиляди години (или „приблизително толкова”, както Отците често казват), ако сте абсолютно незапознат с принципите на радиометричното датиране, геологичните пластове и т.н., на основата на които „се доказва” продължителността на живота на човека на земята от порядъка на „милиони години”. А това знание съвсем не е езотерично – основните знания за радиометричното датиране (достатъчни за да бъдат показани неговите силни и слаби страни) могат да бъдат обяснени в съвсем кратка статия. А въпросът живял ли е човекът на земята в продължение на хиляди години или пък на милиони години, е въпрос, който засяга самите основи на православното познание – реални ли са генеалогиите на Свещеното Писание (в което всички Отци са вярвали без съмнение) или те са само кратки списъци с достатъчно много бели петна; Патриарсите на Ветхия Завет (ако се приеме, че там се говори не за генеалогии) конкретни личности ли са или само „символи”; съществувал ли е някога Адам реално (особено с оглед на това, което днес се оказва господстваща система сред еволюционистите – „полигенезисът” – появата на множество двойки от един вид едновременно) и т.н. Това е само срез на проблема за придвижването в същността на този въпрос от неспециалиста, при необходимостта от познаването на научните доказателствата „за” или „против” еволюцията. Ако той запазва разумна обективност, а не е готов да доказва „своята гледна точка” на всяка цена, подобни въпроси не възбуждат страстни спорове. В качеството на основен принцип, разбира се, ние трябва да положим научната истина (в противовес на множеството мнения и предразсъдъци), която не може да противоречи на богооткровената истина, при условие, че разбираме вярно и двете.

Вашата гледна точка – да се започне с основните богословски принципи – мисля, е вярна, и те трябва да бъдат положени в основата. И трябва винаги много добре да се осъзнава различието в методите на познание и да се избягва тяхното смесване. Проблемът е в това, че въпросът за еволюцията е дотолкова сложен, че не винаги е налице осъзнаването, че даден негов аспект се откъсва от областта на науката и се набърква в областта на богословието или философията, или къде точно се появява истинското противоречие. Тук, мисля, става много важна втората аксиома:

2.Трябва да се осъзнават основите на философията, лежаща в основата на еволюционизма или пък заимствана от него и други разнообразни възгледи за произхода на света. Еволюционната философия, „устремена нагоре от животното”, разбира се, е очевидно несъвместима с християнската вяра за „грехопадението и изгонването от рая”; целият наш възглед за историята ще бъде обусловен, несъмнено, от това как ние вярваме! Католиците навремето разрешили този проблем с помощта на deus ex machinа: когато тялото еволюирало в достатъчна степен, тогава Бог „с особен акт” сътворил за него душата – така еволюцията остава вярна, също както и книга Битие, в разширено нейно тълкувание. Каломирос изповядва в общи линии същата гледна точка, макар и да използва в по-голяма степен светоотеческия начин на изразяване – но такива възгледи са твърде схематични и изкуствени: християните очакват последната еволюционна хипотеза и приспособяват текста на книга Битие, за да го приведат в съответствие с нея. От това нищо не излиза! Осъзнаването на това, как еволюционните философи (като Тейар дьо Шарден) разглеждат целия въпрос за еволюцията, като в същото време могат и да не дават решение на каквито и да било конкретни въпроси, ще създаде възможност за още по-широка интерпретация на целия интелектуален фон на проблема за еволюцията.

3.Аксиома 3: Въпросът за книга Битие не може да бъде коректно разглеждан в Православието без обръщане към основните православни източници: светите Отци. Особено ценни измежду тях са Беседите върху Шестоднева на свет. Василий и свет. Амвросий, тълкуванията върху книга Битие на свет. Иоан Златоуст и преп. Ефрем Сирин, Беседите за Адам, рая и първоначално създадения свят на преп. Симеон Нови Богослов (особено беседа 45 в изданието от 1882 година на Теофан Отшелник)*, на

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Вероятно се има пред вид свет. Теофан Затворник – бел. на прев.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

преп. авва Доротей (Поучение 1); тълкуванията на различни Отци на съответни места от Писанието (например, Рим. 8, 19-22 относно „суетността”, „тленността” на света след прегрешението на Адам, или свет. Григорий Богослов за Генеалогията на Христа; Беседите за Възкресението или обсъжданията за „семената” и „растежа”; трактатите за устройството на човека (свет. Григорий Нисийски); светоотеческият възглед относно реинкарнацията и предсъществуването на душите (които философски са близки до въпроса за еволюцията); и т.н.

За доктор Каломирос: нашият втори отговор до него ще послужи да укажем неговите, както ние мислим, отклонения от светоотеческите тълкувания. Но общото ни впечатление от двете негови писма (за което не му писахме открито заради опасението да не го обидим още веднъж) се състои в следното:

1.Той е крайно неподготвен да обсъжда дадения въпрос и в научен, и във философски смисъл. Той не е запознат с обсъждането на този предмет на Запад и се старае единствено да се постави в положението на „превъзходство” над дадената тема – нещо което е невъзможно да се направи, ако човек не е в курса на обсъжданията. От тези две писма става съвсем явно, че той (и, вероятно, гръцките учени като цяло) е изостанал далече от своите колеги на Запад, и се придържа към отдавна отхвърлени научни и философски позиции, или пък намиращи се в процес на преразглеждане от самите западни учени. Като пример: неговата защита на теорията на „рекапитулацията” на Хекел относно развитието на зародиша: към днешния ден еволюционистките учебници по ембриология я отхвърлят като фантазия на деветнадесети век, но Каломирос не само се хваща за нея като за „очевидно доказателство” за еволюцията, но даже отказва да обсъжда този научен въпрос под каквато и да било форма, до тогава докато ние нямаме висши степени по физическите дисциплини (типичен прийом за оттегляне на този, който не желае свободно обсъждане на предмета)! Той пребивава в неведение относно това, че сега мнозина еволюционисти са по-малко догматични и че вече има много учени (с високи научни степени!), които напълно отхвърлят еволюцията или се отнасят твърде скептично към нея.

2.Той не е подготвен за такова обсъждане и богословски – това е, което ни удиви повече от всичко останало. Даже след като ни обеща, че ще състави отговор след прочитането на всички основни светоотечески текстове по дадената тема, той основава цялата си аргументация на два или три светоотечески текста, изтълкувани извънредно едностранчиво, и даже не коментира някои от нашите светоотечески цитати (които съставляват само неголяма част от светоотеческите изказвания, приведени от нас). Неговият цитат от свет. Григорий Нисийски нищо не казва за еволюцията, освен ако не се запознавате с него от неговото изказване; и цитатът от преп. Серафим, разбира се, не съдържа това, което се предлага като тълкувание, в което именно той пък обвинява нас, използвайки като „хронологични” изрази, които се явяват „онтологични” по смисъл.

Като казвам, че доктор Каломирос „не е готов”, аз, разбира се, нямам пред вид, че той „не е способен” да обсъжда дадения въпрос, а само това, че той се отнася с предубеждение (като изпитва комплекс за непълноценност по отношение на „мъдруването на Запада”) и че съвсем не разглежда въпроса обективно... Аз цитирах твърде „фундаменталисткия” възглед на преп. Ефрем [за това, че по продължителност всеки от Шестте Дни на сътворението е бил равен на двадесет и четири часа], без да изказвам определено съгласие с него в това, а доктор Каломирос отхвърли това твърдение, основавайки се уж на това, че „той се е ползвал от научните разбирания на своето време”. Но тъй като науката от времето на преп. Ефрем съвсем определено не е учила на това, че светът е бил сътворен в продължение на шест дни, всеки от които по двадесет и четири часа (с промеждутък от дванадесет часа между всеки творчески „момент”), аз мога само да заключа, че доктор Каломирос не беше готов да изследва светоотеческите свидетелства с необходимата обективност, като използваше всеки повод за отстраняването на това, което не се съгласуваше с неговите собствени възгледи. Имам основания да подозирам, че отец Михаил Помазански би предпочел да не прави никакви общи бележки по въпроса за еволюцията, обаче, ако Вие предложите конкретни въпроси, отнасящи се до богословието, то може би ще получите отговори.Но отново, той, може би, ще се опасява да разглежда научната страна, така че може да има колебания от негова страна и тук.

Това писмо и без това вече се оказа твърде дълго. За съжаление, не ми остава и малко време, за да предложа светоотеческите цитати, с които към този момент разполагам. Но, може би, ще намеря време. Вас може би ще Ви заинтересуват някои от публикациите на Института за изследвания на сътворението на света в Сан-Диего, по специално книги, подобни на „Научният креационизъм”, които представят само научен материал, без да се позовават на религията. Техният материал, съдържащ „моделът на сътворението на света”, е обещаващ подход за един по-обективен поглед върху въпроса като цяло. Техните религиозни възгледи, разбира се, страдат от късогледството на фундаментализма изобщо (по-специално, от пълното непознаване на цялата област от светоотечески тълкувания на книга Битие – но също и мнозинството от православните страдат от подобно незнание!). Прилагам към писмото два техни памфлета с адреси, за да можете сам да си поръчвате техните книги, които бихте пожелали.

Аз бих искал да продължаваме тази дискусия, от време на време, по малко, ако Вие желаете.

24. Бележки из диалога за еволюцията

(из писмо до отец И. 8/21 август 1977)

Няколко бележки по повод на нашия продължаващ се „диалог за еволюцията”. Много благодаря за Вашите две писма...

1.Въпросът за „възрастта на земята” е повдигнат от науката (която не е в състояние да даде напълно удовлетворителен отговор), но в същото време засяга Божието откровение и някои богословски въпроси. От гледна точка на тълкуванието на Писанието този въпрос зависи от по-фундаменталния въпрос за „възрастта на човечеството”. Тук текстът на книга Битие няма за какво да се притеснява от научните данни, тъй като съвременната наука не говори за това, но ние трябва да дадем вразумителен отговор на мненията относно „милионите години”, по време на които, според тяхното предположение, не само са съществували „галактиките”, но дори самият човек и неговият близък „предшественик” са населявали земята. Невъзможно е да се избегне въпроса за съществуването на човека в рамките на хронологическото време (тъй като и книга Битие, с нейните светоотечески тълкувания, и науката, очевидно говорят за едни и същите, известни ни, „години”, посредством позоваване на формирането на галактиките и относителността на времето – „протогалактиките” сами по себе си са продукт на научните спекулации на съвременните мислители, и заслужават точно толкова доверие, колкото и древногръцките спекулации за произхода на света.

2.Така се повдига още един фундаментален въпрос: до каква степен следва да бъде използвана науката при тълкуването на книга Битие? Аз бих отговорил – в много минимален обем: ние трябва да знаем достатъчно за науката и нейните съвременни спекулации, за да можем да дадем отговор на тези, които ги използват за „опровергаване на книга Битие”. Така, нейната главна функция днес се оказва негативна. Но въпреки това нашето отношение, мисля, трябва да бъде подобно на отношението на свет. Василий в неговите Беседи върху Шестоднева: обоснованите заключения на науката трябва да бъдат използвани във всички възможни случаи, когато те са в услуга на задачата да се разтълкува свещения текст. „Наукофобията”, предизвикана сред някои православни християни от некоректното използване на науката от страна на част от антихристияните, трябва да бъде преодоляна. В случая с еволюцията, аз не виждам как този въпрос изобщо може да бъде обсъждан без основни знания по „научните доказателства” за и против. Това не означава, че трябва да бъдем страстно привързани към тях или да ги поставяме на едно ниво с богословието – ние трябва да знаем за тях, също както и да умеем да преценяме тяхната относителна стойност. „Научните креационисти” могат да окажат неоценима услуга в това отношение, тъй като те са се занимавали с издирването на данни, отхвърляни избирателно от предубедените еволюционисти (например, данните за земята, „имаща история не повече от 10 000 години”, което определено трябва да се противопостави на данните за много по-голяма възраст на земята, ... и т. н.).

3. Но дали въпросът за възрастта на човешкия род (7 000 или 8 000 години – в сравнение с милиони или повече години) е наистина богословски и съществен? Вие сте склонен да се съмнявате. Предлагам две наблюдения:

а. Светите Отци (може би единодушно), разбира се, не са се съмнявали, че хронологията на Ветхия Завет, като се започне от Адам, трябва да бъде разбирана „буквално”. Те не са се обременявали, в духа на фундаменталистите, от прекомерната грижа за хронологичната точност, но дори Отците с най-мистична нагласа (преп. Исаак Сирин, свет. Григорий Палама и др.) са били напълно убедени, че Адам е живял буквално около 900 години, и че между сътворението на света и Рождеството Христово са изминали 5 500 години (или приблизително толкова) и т. н.* (У блажени Августин

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Преп. Исаак пише, че по негово време (седмото столетие след Р.Х.) бесовете вече са били на 6000 години, ако се съотнесе тяхната възраст с времето на сътворението на света (“Ascetical Homilies”, Homily 54, английското издание, стр. 269). Подобно на това, преп. Макарий Велики твърди, че по негово време, сатаната „вече е на 6000 години” (“Fifty Spiritual Homilies”, Homily 26, English edition, Classics of Western Spirituality series, p. 167).

В своето послание до монахиня Ксения свет. Григорий Палама пише, че „Адам продължил да живее след това време [т.е. след своето грехопадение] дори до 930 години” (“The Philokalia”, vol. 4, p. 296). – Ред.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

има добро разглеждане на различието между гръцките и еврейските хронологии - разликата от около хиляда години не го е безпокоила повече отколкото другите Отци - но твърдението, че Адам е живял преди милион или повече години и, следователно, хронологията на Ветхия [и Новия] завет е съвършено произволна и фантастична, не би могло да не предизвика многочислени светоотечески отзиви.) Трябва ли така доверчиво да се отнасяме към изводите на съвременната наука (особено, ако разполагаме с най-съществените сведения за прийомите на радиометричното датиране и философията, лежаща в тяхната основа!), ако тя абсолютно преобръща светоотеческото учение? Доктор Каломирос и другите православни еволюционисти смятат че трябва, без дори да се замислят – аз бих нарекъл това опасно основание и нахлуване в областта на богооткровената истина на една съмнителна по същество наука. Когато доктор Каломирос отхвърля светоотеческото тълкувание на хронологията на Ветхия Завет като „еврейски рационализъм”, у мене възникват недоумения относно основата на неговото отношение към светоотеческото учение. Тук има, най-малкото, елемент на неуважение.

б. Нещо по-важно (от богословско значение): картината на реалността, на света, определено влияе на мирогледа и разбирането за Бога. Ще Ви предложа (в много кратък обзор) две картини (два „модела”) за човека и неговия свят:

(1) Човекът е бил сътворен преди приблизително 7 000 – 8 000 години, независимо от другите творения (които не са негови предшественици), безстрастен по природа (душа и тяло), Ева по чудесен начин е била създадена от неговото ребро (по начин, невъзможен за описване с научна точност, както посочва свет. Иоан Златоуст), сред творения, имащи в основата си устойчива природа и ненамиращи се в процес на преход в други природи. Много би могло да се каже по повод на отделните подробности на тази картина, а знанията за много подробности никога не могат да бъдат точни; но в основата си: такава картина не противоречи на текста на книга Битие и се съгласува с православното разбиране за Бога.

(2)Предшественици на човека са по-низшите творения, страстни по своя произход и природа, човекът става безстрастен в рая (когато благодатта го извежда от неговото животинско състояние, съгласно възгледите на Каломирос) в един много неясен както хронологически, така и в богословски смисъл момент (днес римо-католическите еволюционисти въобще отричат съществуването на рая, тъй като не могат да го съгласуват с еволюционната философия), човекът съществува в своето паднало състояние вероятно милион или повече години, в продължение на което постепенно се издига от дивото до цивилизовано състояние, повествованията за него във Ветхия Завет са извънредно кратки и не се вземат пред вид, когато става дума за „години”; обкръжаващият човека свят е в състояние на изменение и възхождане от една природа към друга, и целият този процес се поддава на изучаване и обяснение (в приблизителни термини) от науката, с изключение на първоначалният импулс на самосътворението (което е станало причината за произвеждането на една твърде индиферентна маса, притежаваща „потенциала” за цялото бъдещо развитие). (Каломирос настоява, че няма нищо чудесно в тези Шест Дни на Сътворението – всички те са протекли в съгласие с научните закони!) Подобна картина на „теистическа” или „Богонаправлявана” еволюция може да бъде примирена с текста на книга Битие и неговите светоотечески тълкувания само с помощта на множество изопачавания и импровизации и всеобщо пренебрежение към светоотеческите свидетелства. Главната причина, поради която подобна картина на „Богонаправлявана” еволюция не изглежда ужасна за православните вярващи (като, например, за самия професор, отец Н.), подозирам, е просто това, че те крият главата си в пясъка и решително отказват да мислят по въпроса, с което се проявява една много нездрава наукофобия. Но смисълът на казаното тук от мен се състои в следното: само разбирането за Бога ли засяга такава картина на света? Например, възгледите на „православен еволюционист” като Теодосий Добжански (в неговата приветствена реч при получаването на почетното звание доктор на Свето-Владимирската семинария!) съвършено отричат съществуването на Божия Промисъл в света; неговият „Бог” е богът на деизма. Преп. Иоан Дамаскин (следвайки свет. Григорий Нисийски и други) твърди, че да се вярва в това, че Бог е създал човешкото тяло и душа в отделни времеви моменти, означава да се умалява Божието достойнство, сякаш Божията сила не е била достатъчна за да се осъществи цялото действие изведнъж; този акт на сътворението е бил едновременен акт; тук текстът на Битие не може да се тълкува буквално или „хронологически” (Каломирос особено отрича това – неговата интерпретация на преп. Серафим така или иначе зачерква неговото собствено изказване!). Колко се умалява Бог от подобна вяра в това, че Той е сътворил един океан от материя с неговия потенциал, а след това е оставил всичко „да еволюира от само себе си” в съответствие с естествените природни закони!

Всичко изложено тук, както можете да се убедите, представлява неформално обсъждане – точните цитати ще бъдат представени, когато разполагам с повече време.

25. Свещенството в Гърция против „Православната еволюция”

(из писмо до епископ Григорий, 22 ноември/5 декември 1980)

В 1981 година на конференция в Пенсилвания отбелязах, че доктор Каломирос ще произнесе реч на тема „Сътворението на човека и света”, и аз основателно се опасявам, че неговата реч, както и самото негово присъствие само ще съдействат за атмосферата на духа на „критицизъм”, който така отравя нашата Църква. Аз самият водих дълга преписка с доктор Каломирос преди няколко години по въпросите на „сътворението на света и еволюцията”, и открих, за мое удивление, че той е привърженик на най-наивния род еволюционизъм (той писа, че Адам напълно би могъл да има лице на примат, защото той е бил първото маймуноподобно създание, което Бог е надарил със Своя Дух!) и проявява във висша степен позиция на доктринерство и високомерие при изразяването на своите мнения (той отказа да дискутира каквито и да било научни данни с мен по причината, че нямам докторска степен по научните дисциплини, а когато аз, критикувайки някои от неговите мнения, показах, че научните „данни”, които той ползва, са принципно остарели и вече не се приемат даже от еволюционистките учебници на Запад, той прекъсна преписката с мен). Мненията на доктор Каломирос за сътворението на света широко са подлагани на критика от консервативното свещенство в Гърция;* и в богословски смисъл, и в своята преписка с мен той се основава на много -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*В още едно писмо (до отец Д. С. От 23 ноември/6 декември 1980) отец Серафим казва: „Консервативните богослови в Гърция гледат на него [на доктор Каломирос] като на радикален еволюционист”. – Ред.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

неустойчиви и повърхностни положения, за да подкрепи своите научно-еволюционистични възгледи. Като завършек на всичко, понастоящем доктор Каломирос придоби в Гърция печално известна репутация, ставайки сам родоначалник на разкол с представителите на Църквата, придържащи се към старостилния календар, повод за който стана иконата на Света Троица, на която Бог Отец е изобразен като Старец – той настоява, че тази икона е еретическа и смята за основателно да прекъсне общение с тези, които я почитат или даже само я държат при себе си.

26. Хората са готови да се вслушат в това

(из писмо до о. А. Е., събота на месопустната седмица 1981)

Докато размишлявах това лято за моите курсове по книга Битие, препрочетох някои писма на доктор Каломирос. Колко тягостно! Губя вдъхновението от увлечението по темата, като гледам как тя е представена от него. Действително, тонът е в духа на дякон Л. Удивлявах се, защо, а отец Герман ми отговори: „Стараят се да не изостанат от „последните течения” на модата в университетите”; и аз мисля, че наистина това е отговорът. Особено постоянната настойчивост на Каломирос (дякон Л. говори за същото), че мнозина са загубили душите си”, заради буквалната интерпретация на книга Битие – т.е., ние трябва да им представим повествование на книга Битие, съгласно тяхното ниво, изменяйки на истината, ако е необходимо, така че те да не се окажат в положение на недоумение, като им дадем повече, отколкото могат да усвоят. Но всеки, действително обърнал се в християнството, несъмнено започва една преоценка на целия си интелектуален мироглед, не е ли така? Не е ли истинският проблем в това, че доктор Каломирос, дякон Л. и други, са интелектуалци, които не са се обърнали напълно в християнството и не са се разделили със своя интелектуален багаж, а са го взели със себе си в Православието – именно в това, в което те обвиняват другите? Тази болест е била характерна за новообърнатите руси от средата на интелектуалците по-рано през ХХ-то столетие,* и аз мисля, че нашите гръцки опоненти

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Т.е., тези руски емигранти, които сформирали енорийско училище за модернистко православно богословие. – Ред.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

попадат в същата категория.

За това аз продължавам да се трудя на нивата на книга Битие в съответствие с традициите на светите Отци, като знам, че това може да предизвика още по-голяма буря сред гърците (както и да предизвика неласкави отзиви за мене – но аз вече съм „теософ”, и надали може да се очаква нещо по-лошо!), особено в очакване на „конкурентната борба” с речта на доктор Каломирос в Пенсивалвания.

Като говоря за книга Битие, аз не виждам причина, този курс да не влезе като главна съставна част на нашата отдавна очаквана книга за „еволюцията”. Всички нейни основни пунктове сега ми се изясниха. В нейното заглавие трябва да прозвучи нещо позитивно (а не еволюцията), като например: „Книга Битие: сътворението на света и първите хора: православното знание”, и първата и главна част трябва да бъде просто православното тълкувание (според свет. Иоан Златоуст, преп. Ефрем и т.н.) на първите глави от книга Битие, където ще бъдат обсъдени „проблемите”, повдигнати от съвременното човечество в хода на дискусията. След това, в качеството на второстепенен въпрос (по обем, по-малко от половината книга), обсъждане на целия въпрос за еволюцията...

Ако ни се удаде да изпълним този замисъл, това ще бъде първата по рода си работа, която ще позволи, най-малкото, да бъде направен този въпрос дискутируем сред православните християни, мнозина от които се вълнуват от това, но не знаят от къде да започнат обмислянето на този предмет. Какво мислите по този повод? Имате ли някакви идеи относно обсъжданията? Аз ще се занимавам с работата над цялата първа част в продължение на летния курс, и може би с Вас бихме могли да прегледаме целия материал и да съставим целия оставащ през това лято. Тогава би било много своевременно да го публикуваме, особено във връзка с това, че този предмет по определен начин е в устите на мнозина, във връзка с речта на Каломирос и моята собствена.

Препрочитайки писмата на Каломирос, се убеждавам, че се решава нещо много съществено... Очевидно е, че Каломирос изобщо няма намерение да смири своето мнение пред съзнанието на Отците на Църквата. Той „не се нуждае от тяхното ръководство” и за това именно така леко абсолютизира „абсурдните” мнения, защото сам ги е обмислил по-добре с помощта на съвременната наука. В това отношение неговите възгледи са по-широки от възгледите на Отците, в повечето случаи, може би, нашите гърци са още по-зле, но мъдростта им е тяхна собствена мъдрост, в която те вярват и която искат да натрапят на другите. Ключът на нашето разбиране е в мъдростта на Църквата, той се намира в привързаността към нашите Отци и светите Отци, живели преди тях. Хората са готови да се вслушат в това.