БИТИЕ: СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА И ПЪРВИТЕ ВЕТХОЗАВЕТНИ ХОРА Йеромонах Серафим (Роуз)

ЧАСТ І

Православни

Светоотечески Тълкувания

на Книга Битие

ВСТЪПЛЕНИЕ

ЗАЩО ТРЯБВА ДА ИЗУЧАВАМЕ КНИГА БИТИЕ ?

Защо трябва да изучаваме такава книга като Битие? Защо просто да не се грижим за спасението на душите си, вместо да размишляваме върху такива предмети, какъв ще бъде светът в края на времената или какъв е бил той в своето начало? Може да си навлечем беда – ще се появи Карл Сейгън и ще започне война с нас.* Не е ли по- -----------------

*В писмо от 1981 година отец Серафим пише за телевизионния сериал и книгата на Карл Сейгън „Космос”: „Един от нашите абонати просто ни изпрати клип за това, което, изглежда, широко се излъчва сега, и доказва по какъв типичен начин еволюцията се проповядва днес като догма и почти като религия.”

-----------------

безопасно да се занимаваме с молитви и да не мислим за тези велики събития? Защо да мислим за такива отдалечени предмети, когато трябва да мислим за своето спасение?

Аз съм чувал такива мнения. В отговор може да се каже, преди всичко, че съществува пряка връзка между това, как вие постъпвате и това, как вие вярвате в произхода на човека. Отец Георги Калчу в своето публично обръщение към младите хора, живеещи в комунистическа Румъния, казва: „На вас ви говориха, че вие произхождате от маймуни, че вие сте зверове, които е нужно да бъдат дресирани”. Това може да носи в себе си мощна сила:”Науката доказва, че ние сме само животни, и за това да отидем да взривим църквата”.

Второ, книга Битие – това е част от Писанието, а Бог ни е дал Писанието за наше спасение. Ние трябва да познаваме смисъла на Писанието според тълкуванията на светите Отци. Отците са говорили за книга Битие в Църквата; всичките им тълкувания са били по същество проповеди в Църквата, тъй като книга Битие се чете в Църквата по време на Великия Пост. Светителите Иоан Златоуст, Василий Велики и Амвросий Медиолански са били велики Отци, които са говорили за това. Тези проповеди са били записвани посредством скоропис от хора, присъстващи на богослуженията, за да могат други да ги прочетат. И така, четенето на тези текстове е било част от ежедневния живот на хората, посещаващи църква. По един или друг начин ние сме изгубили тази практика в наши дни. За това събитията от Битие и Апокалипсис са се оказали отнесени към една извънредно тайнствена област. Ние сме толкова наплашени от тези събития! Но Отците са ги разтълкували.

И накрая (това е много важно): нашето Християнство – това е религия, говореща за нашата съдба във вечността. Тя трябва да ни подготви за вечното, неотмиращото. Ако ние мислим само за този свят, то нашият хоризонт е много ограничен, и ние не знаем какво ще последва след смъртта, откъде сме се появили, къде отиваме, каква е целта на живота. Когато ние говорим за началото на всичко или за края на всичко, тогава разбираме какъв е смисълът на нашия живот.

ГЛАВА І

ВЪВЕДЕНИЕ: КАК ДА ЧЕТЕМ БИТИЕ?

І. Подходът

В известен смисъл, никой от нас не знае как да подходи към тази книга. Съвременната наука и философия са напълнили нашите умове с такова количество теории и мними факти за първопричината на вселената и човека, че ние неизбежно подхождаме към тази книга с предвзети мнения. Едни искат да я съгласуват със своите частни научни теории; други я намират несъгласна с тях. И едните, и другите гледат на нея като на имаща да каже нещо научно; други пък гледат на нея като на чиста поезия, продукт на религиозната фантазия, нямаща нищо общо с науката.

Основният въпрос, представляващ причината за нашите трудности при разбирането на тази книга е: доколко „буквално” да я четем?

Някои протестантски фундаменталисти казват, че трябва да я четем напълно (или фактически напълно) „буквално”. Но такъв възглед ни изправя пред непреодолими трудности: напълно независимо от нашето буквално или небуквално тълкуване на различни места, самото естество на описваната в първите глави на Битие действителност ( самото сътворение на всички неща) прави съвършено невъзможно „буквалното” разбиране на всичко; ние даже нямаме думи, за да опишем „буквално” как, например, нещо е произлязло от нищо. Как Бог „е казал”? – Произвел ли е Той звук, който е изпълнил атмосферата, която даже още не е съществувала? Такова обяснение очевидно е твърде просто – действителността е по-сложна.

Съществува и противоположната крайност. Някои хора желаят да интерпретират тази книга ( или най-малко нейните първи глави, създаващи най-големи трудности) като алегория, поетически опит да се опише нещо, което в действителност е много по- недостъпно за нашия опит. Римокатолическите мислители, например, в последните години са достигнали до един оригинален способ „да се избавят” от рая и грехопадението на човека; но при четенето на техните тълкования остава впечатлението, че те имат толкова малко уважение към текста на Битие, че го третират като примитивен израз на някои съвременни научни теории. Това също е крайност. Свети Иоан Дамаскин, Отец от VIII век, чиито възгледи обикновено резюмират мненията на Отците от първите векове на Християнството, определено твърди, че алегорическото тълкувание на рая е част от ранна ерес и не принадлежи на Църквата.

Днес често неочаквано се среща и един среден път между тези два възгледа. Неотдавна беше публикувано становището на една католическа монахиня (която е и преподавателка в училище) под заглавието „Бог е помогнал да се сътвори еволюцията”. Тя казва: „Библейският разказ за сътворението преследва религиозна цел. Той съдържа грешки, макар и да не учи на тях. Еволюционистката теория на творението пък, обратно, преследва научна цел, и търсенето на истината принадлежи към областта на астрономите, геолозите, биолозите и подобните на тях учени. Тези две цели са различни, но и двете предлагат истината на ума и сърцето на човека”. Тя твърди, че книга Битие е произлязла от устните предания, които са били ограничени от научните представи на онова време.

Съгласно този възглед Битие принадлежи към една категория, а научната истина и действителността – към друга; Битие има много малко общо с каквато и да било истина, била тя буквална или алегорическа. За това няма нужда да се мисли над този въпрос: вие четете Битие заради духовното или поетическо извисяване, а учените ще ви кажат това, което трябва да знаете относно фактите за произхода на света и човека.

В една или друга форма този възглед днес е всеобщ и той довежда до неспособност изобщо да бъде разглеждан въпроса, тъй като не възприема Битие сериозно.

Но нашата истинска цел при изучаването на Битие е да го възприемаме сериозно, да видим какво действително казва то. Нито един от тези упоменати от нас подходи не е в състояние да направи това. „Ключа” към разбирането на Битие трябва да търсим някъде другаде.

Подхождайки към Битие, ние трябва да се опитваме да избягваме уловки подобни на упоменатите по-горе, като си даваме сметка до някаква степен за това, какъв род предразсъдъци или предразположения можем да имаме, когато се обръщаме към текста.

Вече споменахме, че някои от нас могат да бъдат твърде загрижени да считат Битие съгласно (или несъгласно) с някои частни научни теории. Нека да установим най-общия принцип относно това, как ние, с нашето съвременно съзнание, можем да направим това. Като реакция на крайния буквализъм на нашите научни възгледи (буквализъм, отнасящ се към самата същност на науката), когато ние се обръщаме към ненаучни литературни или богословски текстове, ние сме твърде предразположени да намираме в тях небуквален или „универсален” смисъл. И това е естествено: на нас ни се иска да спасим тези текстове, като ги представим по такъв начин, че да не изглеждат нелепи в очите на хората, възпитани научно. Но ние трябва да си даваме сметка, че с такова предразположение ние често правим прибързани изводи, които, в действителност, не са достатъчно сериозно премислени.

Да вземем един очевиден пример: когато слушаме за „Шестте Дни” на творението, повечето от нас автоматично идентифицират тези дни със съвременното учение за постепенното израстване и развитие на тварите. „Това трябва да са някакви неопределено дълги периоди от време, милиони или милиарди години” - казва нашият съвременен разсъдък. – „Всички тези геологически пластове, всички тези изкопаеми не биха могли да се образуват за един буквално разбиран „ден””. И ако ние чуваме, че фундаменталистите в Тексас или Южна Калифорния гръмко и настойчиво твърдят, че тези „дни” са продължавали 24 часа и не повече, можем даже да започнем да се възмущаваме или удивяваме, как хората могат да бъдат толкова ограничени и антинаучни.

При дадените обстоятелства аз не възнамерявам да ви говоря каква е била продължителността на тези дни. Но, смятам, трябва да осъзнаваме, че нашият естествен, почти подсъзнателен стремеж да се отнасяме към тях като към периоди с неопределена продължителност, мислейки, че с това разрешаваме „проблема”, който те представляват, не е действително премислен отговор, а по-скоро предразположение или предразсъдък, заимстван от нас от интелектуалната среда, в която живеем. Когато разгледаме тези дни по-отблизо, ще видим, че въпросът не е толкова прост и че нашата естествена предразположеност в този случай, както и в много други, води по-скоро до затъмняване отколкото до проясняване на действително съществуващия въпрос.

Ние ще разгледаме този особен въпрос по-късно. За сега, аз бих посъветвал настоятелно да не бъдем вече толкова уверени в привичните ни способи за разглеждане на Битие и да открием за себе си мъдростта на Богоносните мъже от миналото, отдали толкова много интелектуални усилия, за да разберат текста на Битие така, както той трябва да бъде разбиран. Светите Отци – те са нашият ключ към разбирането на Битие.

2. Светите Отци – нашият ключ към разбирането на Битие

У светите Отци ние намираме „разума на Църквата” – живото разбиране на Божието Откровение. Те са нашето свързваващо звено между древните текстове, съдържащи Божието Откровение и днешната действителност. Без такова звено всеки човек остава сам на себе си и като резултат се получава безчислено множество от интерпретации и секти.

Има множество светоотечески тълкувания на Битие. Това вече е знак за нас, че този текст се е смятал от светите Отци за изключително важен. Нека да видим сега кои Отци са говорили за този текст и какви книги са написали.

В този курс аз използвам първоначално четири тълкования на ранните Отци.

1. Светител Иоан Златоуст е написал голям и малък коментар на цялата книга Битие. Големият, наречен „Беседи върху книга Битие”, е бил действително курс от проповеди,

произнесени в течение на Великия Пост, тъй като във времето на Поста книга Битие се чете в Църквата. Тази книга, с обем около 700 страници, съдържа 60 беседи. След още една година свет. Иоан произнася други 7 беседи, съставляващи малко повече от сто страници. Той е написал също и трактат, наречен „За сътворението на света”, с над сто страници обем. Така у свет. Иоан Златоуст имаме хиляда или повече страници отделени на тълкуването на Битие. Той е един от основните тълкуватели на тази книга.

2. Преп. Ефрем Сирин, приблизително по същото време като свет. Иоан Златоуст, е написал тълкувание на цялата книга. В неговия труд, наречен просто „Тълкувание на книгите на Библията”, няколкостотин страници са посветени на Битие.

3. Свет. Василий Велики е написал тълкувание на „шестте дни” на сътворението, наречено „Шестоднев”. Съществуват и други „Шестодневи” в литературата на ранната Църква, приблизително отнасящи се към втори век, но Василиевият, може да се каже, е най-авторитетният. Тази книга не обхваща Битие изцяло, а само неговата първа глава. Още една негова книга, която ще цитираме, се нарича „За сътворението на човека” и представлява нещо като продължение на „Шестоднев”.

4. На Запад, свет. Амвросий Медиолански прочел беседите на свет. Василий и сам написал беседи за шестте дни. Неговият „Шестоднев” е малко по-дълъг – около триста страници.* Свет. Амвросий е написал също цяла книга за рая, продължение на „Шестоднев”, както и книга за Каин и Авел.

---------------------

*Тук можем да видим как, когато един Отец говори по-специално за едно място, друг Отец ще каже, може би, нещо в детайли за друго. Ако съпоставите всичко това заедно, ще получите доста добра представа за това как разумът на Църквата, как Отците, като цяло, са гледали на тези места. Вие можете да намерите несъгласие в някои малки интерпретации, в някои незначителни пунктове, но, относно важните въпроси, ще видите, че те всички са говорили едно и също по различни начини, че те са напълно съгласни по това как трябва да се тълкува книга Битие.

---------------------

Като допълнение към тези основни тълкувания, ние ще видим редица книги, които не разглеждат цялата книга Битие или всичко за шестте дни. Например, братът на свет. Василий, свет. Григорий Нисийски, е написал книгата „За устройството на човека”, където детайлно разглежда края на първата и началото на втората глава на Битие.

Използвах също и основите на православната догматика. Книгата на преп. Иоан Дамаскин „Точно изложение на православната вяра” съдържа много глави по въпросите за шестте дни, сътворението на човека, грехопадението, рая и т. н. Катехизисите на древната Църква, „Велик катехизис” на свет. Григорий Нисийски и „Огласителни слова” на свет. Кирил Иерусалимски, също засягат някои детайли на тези въпроси.

По един специфичен въпрос на светоотеческия мироглед използвах трактатите за възкресението на свет. Атанасий Велики, Григорий Нисийски и Амвросий Медиолански.

Преп. Симеон Нови Богослов е написал слова за Адам, грехопадението и първоначалния свят, които се намират в книгата „Адамовият грях”.

Имаме, след това, и различните писания на свет. Григорий Богослов за сътворението на човека, за човешката природа и неговата душа. Преп. Макарий Велики, преп. авва Доротей, преп. Исаак Сирин и други аскетически писатели често говорят за Адам и грехопадението. Доколкото основната цел на аскетическия живот е възвръщането в състоянието на Адам до грехопадението, те пишат за това какво значи грехопадение, какъв е бил раят и какво представлява това място, където се стремим да се върнем.

Блажени Августин засяга темата на Битие в „Божият град”; свет. Григорий Палама пише за различните му аспекти в своите апологетически трудове; преп. Григорий Синаит също пише за рая.*

----------------

**Има също няколко по-късни тълкувания, които аз, за съжаление, не съм виждал. Едното е на св. прав. Иоан Кронщадски върху Шестоднева и другото – на митрополит Филарет Московски върху Битие

------------------

Отците не ни дават отговор на всички въпроси, които бихме могли да имаме относно Битие; ние ги четем по-скоро, за да проясним своята позиция по отношение на Битие. Понякога може да изглежда, че Отците си противоречат един на друг или пък говорят по начин, който не можем да смятаме за отговарящ на въпросите, които се поставят днес. За това трябва да имаме няколко основни принципа, обуславящи нашето разбиране както на Битие, така и на светите Отци.

3. Основни принципи

на нашия подход към разбирането на Битие

1. Ние търсим истината. Ние трябва да почитаме текста на Битие в такава степен, че да признаваме, че той съдържа истината, независимо от това, че тази истина може да ни се стори необичайна или неочаквана. Ако тя изглежда противостояща на това, което ние мислим, което знаем от науката, то нека да си спомним, че Бог е творецът на всяка истина и нищо действително истинно в Писанието не може да противоречи на каквото и да било действително истинно в науката.

2. Писанието е боговдъхновено. По-долу ще разгледаме по-отблизо какво значи това; като начало, това означава, че в него трябва да търсим истини от висш порядък и ако срещаме трудности в разбирането на някои неща, трябва да подозираме по-скоро недостиг на собствените знания, отколкото недостатъци в боговдъхновения текст.

3. Не бива да бързаме да предлагаме наши собствени обяснения на „трудните” места, а трябва първо да се опитаме да се запознаем по-отблизо с това, което светите Отци са казали за тези места, съзнавайки, че те имат духовна мъдрост, от която ние сме лишени.

4. Трябва също така да се пазим от изкушението да изваждаме от контекста отделни цитати от светите Отци, за да „докажем” желаната гледна точка. Виждал съм, например, православен, който, желаейки да докаже, че не е имало нищо „особено” в сътворението на Адам, цитира следното положение от свет. Атанасий Велики: „Първоначално създаденият човек е бил създаден от праха, както и всеки друг; и ръката, създала тогава Адам, твори и всички тези, които са дошли след него”. Това е основно положение за продължаващата творческа деятелност на Бога,* с което никой и ------------------

*Без продължаващите творчески усилия на Бога нищо не би съществувало или не би идвало в битие. Ние смятаме за „естествено“, че растенията произрастват от семената, че всичко действително се появява от малкото семе и израства в пълноценен индивид. Но без Бога този процес не може да продължава от само себе си. Така, разбира се, Бог все още твори и днес „от праха“.

---------------------

не възнамерява да спори. Но позицията на това лице, която то искаше да подчертае, се заключаваше в това, че не е съществувало реално различие между сътворението на когото и да било от живелите някога хора и сътворението на първия човек, че тялото на Адам е могло да бъде създадено посредством естественото размножение в утробата на някое не напълно човешко същество. Може ли такова положение законно да бъде използвано като „доказателство” по такъв въпрос?

Случи се така, че можахме да намерим място в трудовете на свет. Атанасий, където той специално опровергава тази идея. На това друго място той казва: ”Макар Адам и да е бил единственият, направен от земя, но в него е била заключена приемствеността на целия род” (Слова против арианите, ІІ, 48, стр.375). Тук той съвсем определено твърди, че Адам е бил създаден по начин, различен от всички други хора, каквото в действителност е, както ще видим, учението на светите Отци въобще. Ето защо е погрешно да се взема един цитат от него и да се мисли, че това доказва или прави възможна някоя любима на нас самите идея. Свети Атанасиевото общо твърдение за природата на човека изобщо не говори за особения начин, по който е сътворен Адам.

Такава злоупотреба с цитати от светите Отци е често срещана клопка в наши дни, когато споровете на такива теми често биват твърде страстни. В тази връзка, ние ще употребим всички усилия, за да избегнем тези уловки, като няма да настояваме на каквито и да било наши собствени тълкувания на светите Отци, а просто ще се постараем да видим какво самите те казват.

5. Ние не сме длъжни да приемаме всяка дума, написана от Отците за Битие; понякога те са употребявали достиженията на науката на своето време като илюстративен материал, а тази наука е била погрешна в някои пунктове. Но ние следва

да различаваме много внимателно техните научни възгледи от техните богословски становища и да уважаваме техния подход като цяло и техните главни изводи и богословски прозрения.

6. Ако мислим, че ние самите можем да добавим нещо към разбирането на текста от гледна точка на нашето време (да речем, основавайки се на изискванията на съвременната наука), нека това бъде направено внимателно и с пълно уважение към интегритета на текста на Битие и мненията на светите Отци. И ние трябва винаги да бъдем скромни в тези опити – науката на нашето време също има своите слабости и грешки, и ако прекалено много разчитаме на нея, може да се окажем, самите ние, с погрешни разбирания.*

------------------

*Много разпространено мнение сред хората, които не си дават много труд да се задълбочават в този въпрос е следното: „Древната наука не е права, съвременната наука е права, и за това ние можем да се доверяваме на всичко, което съвременните учени ни казват”. И обикновено става така, че следващото поколение отхвърля т. нар. научни факти на предишното поколение. Ние трябва да разберем кое е факт, а кое е теория. В съвременната наука има много възгледи, които след петдесет години (ако изобщо се задържат толкова дълго) ще бъдат опровергани и ще се появят нови теории.

------------------

7. Особено ще се стараем, в тази връзка, първо да разбираме Отците и едва след това да издигаме нашите собствени отговори на някои въпроси, ако имаме такива.

8. Най-сетне, ако е вярно, че съвременната наука има възможности, най-малкото да хвърли светлина върху разбирането на някои места от Битие – защото не може да се отрече, че в някои области истините на тези две сфери частично съвпадат – не по-малко вярно е, мисля, това, че светоотеческото разбиране на Битие също може да осветли съвременната наука и да даде някои съвети – как да бъдат разбирани фактите на геологията, палеонтологията и другите науки, отнасящи се към древната история на земята и човечеството. Ето защо, това изследване може да бъде плодотворно и в двете направления.

9. Целта на този курс, обаче, не е да даде отговор на всички въпроси, отнасящи се до Битие и до творението, а по-скоро да вдъхнови православните християни да мислят на тази тема по-дълбоко, отколкото това е прието обичайно, като не се задоволяват с опростенческите отговори, чуващи се така често.

4. Буквалните несимволически тълкувания

Този въпрос е голям препъни камък за нас, съвременните хора, възпитани в „научно” образование и мироглед, които ограничават нашето разбиране в рамките на символическите значения от литературата. Много често в резултат на това ние правим прибързани изводи: ако е приложимо символическо значение към някой образ в Писанието (например, дървото за познаване добро и зло), ние сме твърде склонни да кажем: „Това е само символ”; най-малкият признак на фигурално или метафорично значение често ни подбужда да отхвърлим буквалното значение.

Понякога това отношение води дори до необоснована критика на цели части или книги от Писанието: ако съществуват символически или фигурални елементи, например, в повествованието на книга Битие за Едемската Градина, ние с готовност правим прибързания извод, че целият разказ е „символ” или „алегория”.

Нашият ключ към разбирането на Битие е следният: как са разбирали светите Отци този въпрос, специално по отношение на отделни места и въобще по отношение на книгата като цяло?

Нека да разгледаме няколко примера:

1. Преп. Макарий Велики Египетски, светец с възвишен мистически духовен живот, когото надали някой би заподозрял в прекомерно буквални възгледи върху Писанието, пише за Битие 3; 24: „А че раят е бил заключен и на Херувима е било заповядано с огнен меч да препятства входа на човека в него - за това вярваме, че точно така е и било, както е написано; заедно с това намираме, че то тайнствено се извършва във всяка душа” („Седем слова”, ІV; 5 ). Това е място, за което мнозина от нас биха предпочели да предполагат, че то има само мистическо значение, но този велик съзерцател на божественото ни уверява, че то е също истинно и „така, както е написано” – за тези, които са способни на такова видение.

2. Свет. Григорий Богослов, знаменит със своите дълбоки мистически тълкувания на Писанието, говори за дървото за познаване добро и зло: „Това дърво според мен е Съзерцанието, до което може безопасно да се издигне само този, който е достигнал зрялост на характера” (Слово на Богоявление, ХІІ ). Означава ли това, че той е разглеждал това дърво само като символ, а не също така и като буквално дърво? В своите собствени писания той не е дал явен отговор на този въпрос, но друг велик свети Отец е дал този отговор (защото когато учат на православната доктрина, а не просто изразяват частни мнения, всички велики Отци са съгласни помежду си и даже помагат да бъдат изтълкувани един друг). Свет. Григорий Палама, исихаст от ХІV век, тълкува това място:

„Григорий Богослов е нарекъл дървото за познаване добро и зло „съзерцание”…но не следва да мислим, че това, което се има пред вид е илюзия или символ, който няма своето собствено съществуване. Защото божественият Максим (Изповедник) също представя Мойсей като символ на закона, а Илия – като символ на предведението! Тогава и тях ли да ги смятаме за несъществуващи реално, а за измислени „символически”? ( „Триади в защита на свещеннобезмълвствуващите”).

3. Това са отделни тълкувания. Що се отнася до общия подход към „буквалната” или „символическа” природа на текста на Битие, нека да разгледаме словата на някои други свети Отци, написали тълкувание върху Битие. Свет. Василий Велики в своя „Шестоднев” пише:

„Някои, като приемат написаното не в общоупотребителния смисъл, наричат водата не вода, но някакво друго вещество, и растението - не растение, и на рибата придават значение по свое усмотрение… Аз пък, като слушам за трева, трева и разбирам; същото и за растение, риба, звяр и скот – всичко, както е назовано, за такова го и приемам. “Не стыжуся во благовествованием” („Не се срамувам от благовестието”, Рим. 1; 16)* … -----------------

*Тук и навсякъде по-нататък преводите на църковнославянските текстове на български език са добавени от преводача. Текстовете на български език са по Синодалното издание на Библията от 1992 г.

-----------------

(Някои), според собственото си разбиране, намислили да придадат някаква си важност на Писанието с лъжливи аргументи и алегорически тълкувания. Но това означава да правиш себе си по-премъдър от словесата на Духа и под вида на тълкуване, да въвеждаш собствените си мисли. Ето защо, както е написано, така и ще разбираме” („Шестоднев” ІХ; І, „Творения”, Сергиев Посад, 1900, стр. 85 ).

4. По подобен начин ни говори и преп. Ефрем Сирин в „Тълкувание на Битие”:

„Никой не трябва да мисли, че шестодневното сътворение е иносказание; също така е непозволително да се говори, че в това описание са представени само наименования, или нищо не означаващи, или означаващи нещо друго. Напротив, трябва да се знае, че както небето и земята, а под имената небе и земя не се разбира нещо друго, така и казаното за всичко останало, че е сътворено и приведено в устройство след сътворението на небето и земята, заключава в себе си не празни наименования, но на силата на тези наименования съответства самата същност на сътворените естества” („Толкование на первую книгу, т.е. на книгу Бытия”, гл. 1, „Творения”, ч. 6, Сергиев Посад, 1901, стр. 211-212 ).

5.Свет. Иоан Златоуст, говорейки специално за реките на рая, пише:

„Може би, обичащите да говорят от своята мъдрост, и тук не допускат нито това, че реките действително са реки, нито това, че водите са именно води, но внушават на решаващите се да ги слушат, че те (под имената реки и води) представляват нещо друго. Но да не обръщаме, моля ви, внимание на тези хора, да заградим за тях нашия слух, а да вярваме на божественото Писание и като следваме това, което е казано в него, да се стараем да пазим в душите си здравите догмати.” („Беседы на книгу Бытия”, ХІІІ; 4, Творения, ч. 4, стр.107)

Това трябва да е достатъчно, за да ни покаже, че светите Отци, писали върху темата Битие, са били, като цяло, напълно „буквални” в своите тълкувания на текста, даже когато в много случаи е допустимо също и символическо или мистическо значение. Има, разбира се, в Писанието, както и във всеки друг род литература, очевидни метафори, които на никой здравомислещ човек и през ум няма да му мине да приема „буквално”. Например, в 103-ти псалом се казва: „солнце позна западъ свой” (19) („слънцето знае своя заник”). При всичкото си уважение към текста, ние не сме длъжни да вярваме, че слънцето има съзнание и буквално „знае” кога трябва да залезе; това е просто обичаен прийом на поетичния език, който не трябва да предизвиква смущение у никого.

Има, освен това, един важен вид изрази в Писанието – и такива примери се откриват много в Битие – за които светите Отци специално ни обръщат внимание да не ги разбираме буквално. Това са антропоморфните изрази, използвани по отношение на Бога, като че ли той е човек, който ходи, говори, гневи се и т.н. Всички такива изрази трябва да разбираме по „боголепен” начин, т.е., основан на нашето, от православното учение почерпано, знание, че Бог е чисто духовен, няма физически органи и че Неговите действия са описани в Писанието такива, каквито те са виждани от нас. Отците са твърде предпазливи с текстовете на Битие в това отношение. Така, свет. Иоан Златоуст учи:

„Когато чуеш „насади Господь Богъ рай во Едеме на востоцехъ” (Бит. 2; 8) („насади Господ Бог рай в Едем, на изток”), то думата „насади” разбирай за Бога благоприлично, т.е., че Той е заповядал; а относно следващите думи вярвай, че именно раят е бил сътворен и то на самото това място, където е обозначило Писанието.” („Беседы на книгу Бития”, ХІІІ, 3, стр. 106)

Що се отнася до „научната” информация, дадена в книга Битие, защото, доколкото тя говори за устроението на света, научна информация не може да няма, то въпреки общо разпространеното мнение, там няма нищо „остаряло”. Нейните наблюдения, наистина, са направени според както изглежда от земята и както ползват те човечеството; но те не издигат каквито и да било частни учения, например, за природата на небесните тела или тяхното движение едни спрямо други, поради което тази книга може да се чете от всяко поколение и да бъде разбирана в светлината на неговите собствени научни познания. Откриването в последните столетия на необятността на космоса и огромните размери на много негови небесни тела не дава нещо ново, освен да прибавя величие в нашите очи към простия разказ на Битие.

Когато светите Отци говорят за Битие, те, разбира се, се опитват да го илюстрират с примери, взети от естествените науки на своето време; днес ние правим същото. Целият този илюстративен материал е отворен за научната критика и някои неща в него действително са остарели. Но самият текст на Битие не подлежи на такава критика и ние можем само да се удивяваме на това колко свеж и съвременен се явява той за всяко ново поколение. И богословското тълкувание на текста от светите Отци е причастно на същото това свойство.

5. Естеството на текста

Крайно важен пункт, който следва да се разгледа преди да се обърнем към самия текст на Битие е: какъв род текст се явява то?

Всички ние знаем антирелигиозните аргументи относно Писанието и Битие, че това е творение на изостанали хора, малко знаещи за науката или за света, че то е пълно с примитивна митология за „богове-творци” и свръхестествени същества, че всичко това е заимствано от халдейската митология и т..н. Но човек не може, ако сериозно сравнява Битие с който и да било от креационистките митове на другите народи, да не бъде поразен от трезвостта и простотата на неговото повествование. Креационистките митове, действително, са пълни с измислени събития и приказни същества, които даже не са предназначени за внасяне в писмен текст. Между тези текстове и Битие няма съперничество, те са съвършено несравними.

Въпреки това, съществува широко разпространен популярен възглед, не основан нито на Писанието, нито на църковната традиция, че Мойсей е написал Битие, след като се е запознал с други, по-ранни разкази за сътворението, или, че той просто е записал устните предания, дошли до него; че е събрал и опростил сказанията, които са дошли до неговото време.

Това, разбира се, би направило Битие дело на човешката мъдрост и разум и би било безсмислено да се изучава такъв труд като изложение на истината за произхода на света.

Съществуват различни видове знания, и това знание, което произхожда пряко от Бога е съвършено различно от това, което произхожда от естествените способности на човека. Преп. Исаак Сирин различава тези видове знания по следния начин:

“Знанието, което се занимава с видимото, или посредством чувствата приема това, което се предава от видимото, се нарича естествено. Знанието, пък, което се занимава посредством силата на мисленото и вътре в себе си с природата на безплътните същества, се нарича духовно; защото усещането се приема от духа, а не от чувствата. И по причина на пораждането на тези двете (усещанията за видимите и духовните неща), и едното и другото знание идват за душата отвън. А знанието, давано от Божествената сила, се нарича свръхестествено; и то е по-непостижимо и по-високо от другото знание. И съзерцаването на това знание душата приема не от вещество, което е извън нея …, но вътре, в нея самата, невеществено, даром, скоро и свръх очакване се разкрива и открива то от самата вътрешност; защото според словото Христово: „Царствие Божие внутрь васъ есть” (Лк. 17; 21 ) („Царството Божие вътре във вас е”). (Добротолюбие, т.2).

На друго място преп. Исаак описва как у хората с най-висок духовен живот душата може да се възвиси до съзерцаване на произхода на нещата. Като описва как такава душа бива възнасяна до размислите за бъдещия век на нетлението, преп. Исаак пише:

„И от тук вече се възнася със своя ум към това, което е предшествало създаването на света, когато не е имало никаква твар, нито небе, нито земя, нито ангели, нищо от приведеното в битие, и към това, как Бог по едното свое благоволение внезапно е привел всичко от небитие в битие, и всяка вещ се е представила пред Него в съвършенство” (Слово 21; стр. 101).

И така, можем да вярваме, че Мойсей и по-късните летописци са употребявали писмените записи и устното предание, когато се е налагало да записват деянията и хронологията на историческите Патриарси и Царе; но разказът за началото на съществуването на света, когато не е имало очевидци на могъщите Божии деяния, може да произхожда само от Божественото Откровение; това е свръхестествено знание, откриващо се в пряк контакт с Бога. И светите Отци, и църковното предание ни казват, че книга Битие представлява именно това.

Свет.Амвросий пише:

„Мойсей говори с Бога Вишни не във видение, нито на сън, но уста с уста (Числ. 12, 6-8). Явно и очевидно, не чрез образи и гатанки му е бил даден дарът на Божественото присъствие. И така, Мойсей е отворил устата си и е изложил това, което Господ е говорил в неговата душа, съгласно обещанието, дадено му от Него, когато му заповядал да отиде при царя фараон: „И ныне иди, и Азъ отверзу уста твоя и устрою тебе, еже имаши глаголати” (Изх. 4; 12) („И тъй, върви, и Аз ще бъда на устата ти и ще те науча, какво да говориш”). Защото ако той е приел от Бога, това, което трябва да каже относно освобождаването на хората, колко повече трябва да приемеш това, което Той ще каже относно небесата? За това, „не въ препретельныхъ человеческия премудрости словесехъ” („не в убедителни думи на човешка мъдрост”), не във философски софизми, „но въ явлении духа и силы” („а в проява на дух и сила”) (1 Кор. 2; 4), той е дръзнал да каже, както ако би бил свидетел на Божественото дело: „Въ начале сотвори Богъ небо и землю” („В начало Бог сътвори небето и земята”) (Бит. 1; 1) (Hexaemeron 1:2, стр. 6-7).***

По подобен начин свет. Василий пише в самото начало на своя „Шестоднев”:

„Този, който наравно с ангелите се е удостоил с лицезрение на Бога, ни повествува нещо от това, което е чул от Бога” (Шестоднев І:І, стр. 4).

Свет. Иоан Златоуст в своите „Беседи върху книга Битие” се връща отново и отново към твърдението, че всяка дума от Писанието е боговдъхновена и има дълбок смисъл, че това не са Мойсееви слова, но Божии:

„Да видим на какво и сега ни учи блаженият Мойсей, който говори това не от себе си, но по внушението на благодатта на Духа” ( ХІV, 2, стр. 110).

У него има поразително описание как Мойсей извършва това. Ние знаем, че ветхозаветните пророци са предричали пришествието на Месия. В книга Апокалипсис (Откровение) св. Иоан Богослов пророчествува за края на света и бъдещето на Църквата. Как са знаели те за това, което ще се случи? Очевидно, че Бог им го е открил. Свет. Иоан Златоуст казва, че както св. Иоан Богослов е бил пророк на бъдещето, така Мойсей е бил пророк на миналото. Той казва следното:

„Всички други пророци са говорили за това, което е имало да се случи след дълго време, или за това, което е трябвало да се случи по тяхно време, а той, блаженият (Мойсей), живял след много поколения (след сътворението на света), се е удостоил, воден от десницата на Всевишния да изрече това, което е сътворено от Господа още преди неговото рождение. За това той е започнал да говори така: „Въ начале сотвори Богъ небо и землю”, сякаш възгласявайки към всички нас гръмогласно: „Говоря ви това не научен от хора; Тоя, Който призова тези (небето и земята) от небитие в битие, Той подвижи и моя език към повествование за тях”. И така, моля ви, нека да внимаваме в тези думи така, сякаш слушаме не Мойсей, но Самия Господ на Вселената, говорещ чрез устата на Мойсей, и да се простим за дълго със собствените разсъждения” (ІІ, 2, стр. 9).

И така, ние трябва да подходим към първите глави на Битие като към пророчески книги, знаейки, че описаното там са реални събития, но знаейки, също, че поради отдалечеността им от нас и поради самото им естество като най-първи събития от земната история, ние ще бъдем способни да ги разберем само по един несъвършен начин, точно както е несъвършено и нашето разбиране за събитията, които има да се случат при края на света, изложени в Апокалипсиса и другите новозаветни Писания. Самият свет. Иоан Златоуст ни предпазва да не си помислим, че разбираме твърде много по отношение на сътвореното:

„С голяма благодарност ще приемаме казаното (от Мойсей), без да излизаме от своите граници и да изпитваме това, което е по-високо от нас, както постъпиха враговете на истината, които пожелаха да постигнат всичко със своя ум, без да помислят, че човешката природа не може да постигне Божието творение” (ІІ, 2, стр. 9).

Да се опитаме сега да влезем в света на светите Отци и тяхното разбиране на боговдъхновения текст на Битие. Нека обичаме и уважаваме техните писания, които в нашите объркани времена са пътеводна звезда на чистотата, осветляваща по-ясно този вдъхновен текст. Да не бързаме да мислим, че ние „знаем по-добре” от тях и, ако мислим че имаме някое разбиране, което те не са видели, то да бъдем скромни и нерешителни по отношение на изразяването му, съзнавайки бедността и неустойчивостта на нашия собствен ум. Нека те да отворят нашия ум за разбиране на Божието Откровение.

Трябва да прибавим тук и една последна забележка за изучаването на Битие в наше време. Раннохристиянските свети Отци, които са писали за шестте дни на сътворението, смятали за необходимо да дават на различни места сведения за нехристиянските научни или философски спекулации на тяхното време – такива, например възгледи, че светът е вечен, че той е произлязъл сам по себе си, че е сътворен от предсъществуващата материя от някакъв ограничен „бог-оформител” (демиург) и др. п.

В наше време също съществуват нехристиянски спекулации за произхода на вселената, живота на земята и др. п., и ние не можем да не ги засегнем в различни места от нашия коментар. Най-разпространени от тези идеи днес са тия, които се преплитат с така наречената теория на „еволюцията”. Ние обсъдихме някои от тези идеи накратко, но, за да избегнем невярно разбиране, позволете ни да определим точно, какво разбираме под тази дума.

Понятието „еволюция” има много приложения и в научния, и в популярния език: Понякога то е просто синоним на думата „развитие”; понякога се употребява за описание на „измененията”, случващи се вътре във вида; освен това то описва и реалните или хипотетични промени в природата от един по-голям порядък. Ние не сме длъжни да засягаме този род „еволюция”, която принадлежи в значителна степен към областта на научния факт и неговата интерпретация.

Единствения род „еволюция”, с който трябва да се занимаем, това е еволюцията като „космогония”, т.е. като теория за произхода на света. Този род теория на еволюцията има същото значение за съвременните изследователи на книга Битие, каквото древните спекулации за произхода на света - за ранните Отци на Църквата. Има и такива, разбира се, които настояват, че дори този род еволюционизъм е съвършено научен; действително, някои от тях направо го „догматизират”. Но всеки обоснован обективен възглед ще трябва да признае, че еволюционистката космогония, ако не претендира да бъде богооткровена, е също толкова спекулативна, колкото и всяка друга теория за произхода на света, и може да бъде обсъждана на еднакво основание с нея. Независимо от това, че тя може да има своите основания в научните факти, самата тя принадлежи към областта на философията и даже засяга богословието, дотолкова доколкото не може да избегне въпроса за Бога като Творец на света – все едно дали Го приема или отрича.

Ето защо, в този курс ще засегнем „еволюцията” само като универсална теория, която се опитва да обясни произхода на света и живота.

ГЛАВА ІI

ШЕСТТЕ ДНИ НА СЪТВОРЕНИЕТО

(Общи бележки)

1. Въведение

Нека сега да разгледаме светоотеческия модел на шестте дни на сътворението. Няма да се опитваме да определим приблизително „каква продължителност” са имали тези „дни”. Много фундаменталисти смятат своето буквално тълкувание на Битие за непълноценно, ако не приемат, че тези „дни” са с продължителност 24 часа; в същото време мнозина други, а именно тези, които искат да съединят Битие със съвременната теория на еволюцията, възлагат своите надежди на приемането на тези „дни” за милиони или милиарди години, така, че да се съгласуват с предположителните данни, добити от геологията. Аз мисля, смело можем да кажем, че и двата възгледа не попадат в целта.

Не че тези дни не са могли да бъдат двадесет и четири часови, ако така е било угодно Богу; един или двама Отци (например, преп. Ефрем Сирин) даже твърдят, че те са били именно двадесет и четири часови. Но мнозинството от Отците изобщо не говори за това: това не е било предмет на спор по онова време, и на тях, изглежда, и през ум не им е минавало да настояват на пренасянето на времевата скала на нашия паднал свят назад, върху изумителните и чудесни събития на тези шест дни. Блажени Августин в пълнота, струва ми се, резюмира светоотеческата позиция, когато казва: „За нас е много трудно или дори напълно невъзможно да заключим от какъв род са били тези дни: още по-невъзможно за нас е да говорим за това” (O градe Божием, ХІ, 6).

Но ако за нас не е задължително да определяме продължителността на шестте дни на сътворението на 24 часа, то съвсем невъзможно е да се отнасяме към тях като към милиони или милиарди години, т.е., да ги напъхваме във времевата скала на еволюционизма. Събитията на шестте дни просто не съответстват на еволюционистката картина като цяло. В Битие първите живи обекти са тревите и дърветата на сушата, а не микроорганизмите в морето, както е в еволюционистката теория; тези сухоземни растения съществуват цял ден (милиарди години ли?) преди да бъде създадено слънцето, докато в еволюционистката концепция слънцето предшества самата земя. Всеки достатъчно обективен наблюдател ще заключи, че шестте дни на сътворението, ако това е действително описание, а не продукт на произволна фантазия или умозрение, просто не се вписват в еволюционистките рамки и за това няма смисъл да бъдат превръщани в милиарди години. По-долу ние ще видим също и как описанието на тези дни от светите Отци прави такова тълкуване невъзможно. Еволюционистката теория, напълно очевидно, говори за нещо друго, а не за шестте дни на сътворението.

А в действителност, нито една научна теория не може да ни каже нещо за тези шест дни. Науката се опитва да обясни (с по-голям или по-малък успех) измененията на този свят, като се основава на една проекция на естествените процеси, които могат да се наблюдават днес. Но шестте дни на сътворението не са естествен процес; те са това, което се е случило преди да започнат всички естествени процеси в света. Те са Божие дело; по самото свое определение те са чудесни и не се вписват в естествените закони, управляващи този свят, който виждаме днес. Ако ние изобщо можем да знаем какво се е случило в тези шест дни, то това може да стане не посредством научните проекции и предположения, но само по Божие Откровение. (В това отношение съвременните учени не стоят по-горе от древните създатели на космическите митове и умозрения.) Авторите на тълкувания на Битие подчертават това.

Свет. Иоан Златоуст пише:

„Какво значи това – първо небето, а после земята, първо покрива, а след това основата? Да, (Бог) не подлежи на естествената необходимост, не е подчинен на правилата на изкуството. Волята Божия е създател и художник и на природата, и на изкуството, и на всичко съществуващо”. („Восемь слов на книгу Бытия”, 1,3, Творения, ч. 4, СПб., 1898, сс. 731-732).

Като говори за петия ден на сътворението, същият свети Отец казва:

„Днес Бог преминава вече към водите и ни показва, че от тях, по неговото слово и повеление са произлезли одушевените животни … Какъв ум, кажи ми, може да постигне това чудо?” (Беседы на книгу Бытия, VІІ, 3, пак там, с.52).

Свет. Василий в своя „Шестоднев” учи, че в третия ден на сътворението за водите не е съществувала естествената необходимост да се стичат надолу; това е закон на нашия свят, но тогава още не е имало никакъв закон, докато не е дошла Божията заповед:

„Но, може би, някой освен това ще ни запита и за следното. Защо … принадлежащото на водата по природа, т.е. силата да се стреми надолу по наклона, Писанието приписва на заповедта на Създателя?... Ако такова е свойството на водата, то не е нужно да й бъде давана заповед да се събере „в собрание едино”…На (този въпрос) ние отговаряме, че на тебе са ти станали известни движенията на водата след заповедта на Владиката. Сега тя се разлива навсякъде, непостоянна, по природа се стреми към наклонените и вдлъбнати места; но каква сила е имала тя по-рано, преди в следствие на тази заповед да произлезе в нея такъв стремеж към движение, това самият ти не знаеш и не би могъл да чуеш от никакъв очевидец. Разсъди, че Божията дума твори самото естество и заповедта, дадена тогава на творението, е определила порядъка на сътвореното и за последващото време”. („Беседы на Шестоднев”, ІV, 2, Творения, ч.1, Сергиев Посад, 1900, с.58).

Тук, несъмнено, е един от главните източници на противоречие между научната теория и религиозното откровение. В течение на шест дни е била създавана самата природа. Нашето знание за днешните закони на природата не може да ни даде информация за това как са били установени самите тези закони. Самият въпрос за последните причини, принципите, битието на всичко съществуващо е извън сферата на науката. Навлизайки в тази област, ученият започва да издига предположения и догадки, подобно на всеки древен космолог; а това не само го отвлича от сериозната работа по изучаването на природните процеси на нашия свят, но го прави и съперник на религиозното Откровение, което е единственият възможен за нас източник на истинно знание за началото на нещата, точно така както то е и единственият за нас източник на знание за последния край на всичко. Свет. Василий пише:

„… на нас ни предстои да изследваме състава на света и да разгледаме вселената не по началата на светската мъдрост, но така, както е научил Своя служител Бог, който е говорил с него „яве, а не гаданиемъ” („явно, а не с гатанки”) (Числ. 12, 8) („Беседы на Шестоднев”, VI, I, пак там, стр.85).

Ако можем да се смирим дотолкова, че да осъзнаем колко малко, всъщност, знаем за

подробностите на шестдневното сътворение, ще бъдем по-способни да разберем това, което може да се разбере в книга Битие. Светите Отци, а не научните или космологическите умозрения – това е нашият ключ към разбирането на този текст.

2. Общи бележки по Шестоднева

Какво тогава може да се каже за тези шест дни?

Първо: размишлявайки за тези шест дни един православен много добре изрази целта на нашето изследване: ние трябва да ги измерваме не количествено, а богословски. Важно е не това колко дълги са били те, а какво се е случило в тях. Те представляват изложение на шестте необятни творчески акта на Бога, които са направили вселената такава, каквато я познаваме ние. Сега ние ще разгледаме тези шест акта по-подробно.

Второ: Както виждаме, по самото свое естество събитията от тези дни са чудесни, те не подлежат на законите на природата, които сега управляват света, и ние не можем да ги разберем посредством проектиране върху тях на нашия сегашен опит.

Трето: това, което много настойчиво подчертават светите Отци, писали за книга Битие: творческите актове на Бога в тези шест дни са стремителни, мигновени.

Преп. Ефрем Сирин, който приема, че дните на сътворението са продължавали по 24 часа, подчертава, че творческите актове на Бога в тези дни не са изисквали 24 часа, а са мигновени. Така, относно първия ден, той пише:

„…макар и светлината, и облакът да са сътворени в едно мигновение, както денят, така и нощта на първия ден са продължили по дванадесет часа” („Толкование на первую книгу, т.е. на книгу Бытия”, Творения, ч.6, Сергиев Посад, 1901, стр.214).

В различни места от тълкуванието си върху Шестоднева свет. Василий Велики също подчертава моменталния характер на сътворяването. За третия ден той пише:

„По тази дума се появили гъстите гори, стремително произлезли от земята всички дървета…, също така изведнъж израсли всички храсти с гъста и буйна зеленина; и растенията, употребявани за венци… Нищо такова не е имало преди това на земята и всичко за едно мигновение дошло в битие с принадлежащото му свойство …” („Шестоднев”, V, стр. 75) „Да прораститъ земля” („да произведе земята”) (Бит. 1, 11). Това кратко повеление произвело незабавно великата природа и сложния свят, довеждайки, по-бързо от мисълта, до съвършенство безчислените свойства на растенията.” („Шестоднев”, V, стр. 83)

Свет Амвросий пише, че когато Мойсей така отривисто казва: „В начале сотвори Богъ…” („В начало Бог сътвори …”) (Бит. 1, 1), той иска „да изрази непостижимата скорост на действието”. И, имайки пред вид космологичните теории на елините, пише следната фраза, която е също толкова приложима към теориите на нашето време:

„Той (Мойсей) не е имал пред вид забавено и мудно сътворение на света от стечение на атоми” („Hexameron”, 1, 2, pp. 5,7)

По-нататък свет. Амвросий казва:

„(Мойсей), както и следва, добавя: „И сотвори Богъ”, за да не помисли някой, че в сътворяването е имало забавяне. Освен това - за да видят хората колко несравнен е Създателят, Който е извършил такова велико дело в толкова кратък миг на Своя творчески акт, че действието на Неговата воля е изпреварило усещането за време” („Hexameron” 1, 5, p. 8).

Свет. Атанасий Велики, в спор с арианското учение за това, че Христос е „началото” на всичко и, следователно, е подобен на творението, излага своето разбиране за Шестоднева, че всичко във всеки един от тези дни е било сътворено едновременно :

„Всяка от звездите и всяко от великите светила са се явили не така, че едно да е първо, а друго второ, но в един ден, с едно и също повеление всички били призвани в битие. Така е положено началото на битието на четириногите, птиците, рибите, животните и растенията … от тварите нито една не е предшествала друга, но всичко създадено е произведено изведнъж, в съвкупност, с едно и също повеление” („На ариан слово” 2, 48, 60, Творения, ч.2, Сергиев Посад, 1902, сс. 325, 341).

3. Защо шест дни?

Вече цитирахме преп. Ефрем Сирин,, който твърди, че „по същия начин е недопустимо да се говори, че това, което съгласно повествованието (на книга Битие) се представя като сътворено в продължение на шест дни, е било сътворено за едно мигновение”. Светите Отци са строго верни на текста на Битие: ако в текста стои думата „ден”, те смятат за недопустимо да разбират тук някаква епоха с неопределена продължителност, доколкото Божиите творчески актове са моментални; но също така те смятат за непозволително тълкуването на тези шест дни просто като литературен прийом за разгърнато представяне на мигновеното сътворение. Независимо от това, че всеки творчески акт е моментален, цялото сътворение се състои от правилната последователност на тези творчески актове.

Свет. Григорий Богослов пише:

„За това към дните се зачислява нещо като първо, друго като второ, трето и т.н. до седмия ден на почивката и между тези дни се разпределя всичко сътворено, приведено в порядък по неизречени закони, а не мигновено произведено от Всемогъщото Слово, за което да помисли или да изрече вече означава да извърши делото. И ако последен в света се е явил човекът, почетен чрез Божието ръкотворение и образ, то това никак не е удивително: защото за него като за цар е следвало да се приготви царска обител и едва след това да се въведе в нея царят, съпроводен от всички твари” („Слово 44, на неделю новую, на весну и на память мученика Маманта”, Творения, ч. 4, М, 1889, стр. 116).

В същия дух пише и свет. Иоан Златоуст:

„Всесилната Му десница и безпределна премъдрост не биха се затруднили да създадат всичко в един ден. И какво говоря, в един ден? Даже в едно мигновение. Но тъй като Той е създал всичко съществуващо не за своя полза, защото не се нуждае от нищо, но, напротив, създал е всичко по Своето човеколюбие и благост, то за това и твори на части, и ни преподава чрез устата на блажения пророк ясно учение за сътвореното, за да можем ние, като узнаем обстоятелствено за това, да не се подведем по тези, които се увличат от човешките умувания… Защо пък, ще кажеш, човекът е създаден после, ако превъзхожда всички твари? По основателна причина. Когато царят възнамерява да влезе в някой град, то оръженосците и всички останали трябва да отидат там преди него, за да влезе царят във вече приготвените от тях чертози; точно така и Бог, възнамерявайки да постави цар и владетел над всички земни, първо е устроил цялото това украшение, а след това вече е създал и владетеля (човека).” („Беседы на книгу Бытия”, ІІІ, 3, с. 18, VIII, 2, сс. 60-61)

Свет. Григорий Нисийски повтаря същото учение, че човекът като цар се е появил едва след като за него са били приготвени неговите владения; но у него има и друго, по-тайнствено тълкувание на последователността на Шестоднева, за което има опити да бъде интерпретирано като някакъв израз на теорията на еволюцията. За това, нека да разгледаме внимателно неговото учение. Той пише:

„Писанието ни учи, че Бог е действал в определена последователност и ред, когато е пристъпил към сътворението на човека. След създаването на света, човекът, както казва историята, не се появява веднага на земята, а го предшествало естеството на безсловесните, а преди тях се появили растенията. Но с това, мисля, Писанието показва, че жизнената сила се присъединява към телесното естество, следвайки определена последователност, като прониква първо в безчувствените твари, след това встъпвайки в чувстващото, и след това вече, възхождайки до разумното и словесното … В повествованието заключително е представено сътворението на човека, като обемащ в себе си всеки вид живот, наблюдаван и при растенията, и при безсловесните. Защото това, че се храни и расте, той има от растителния живот, тъй като подобно на това може да се види и в растенията; те привличат за себе си храна чрез корените, а я извеждат от себе си в плодовете и листата; а това, че се ръководи от усещанията си, го има от безсловесните. Дарът, пък, на разбирането и словото, разглеждан сам по себе си, не се споделя с други същества и представлява особеност на човешката природа… Разумната сила може да има място в телесния живот само обусловена от чувствената сила, и чувството предхожда в естеството на безсловесните; именно при посредството на едното по необходимост произтича общуване на нашата душа и с това, което е съединено с него. И това са движения, които като възникват в нас, се наричат страсти.” („О душе и воскресении”, Творения, ч. 4, М., 1862, сс.239-241)

В края на още едно тълкувание в друга работа свет. Григорий прави извода:

„И така, ако Писанието ни казва, че човекът е бил създаден последен, след всички одушевени твари, то законодателят (Мойсей) ни излага догмата за душата, като разглежда това, което е съвършено, най-накрая, съгласно определената необходима последователност в иерархията на нещата… Така, можем да си представим, че природата осъществява едно възкачване, сякаш по стъпала – имам пред вид разните признаци на живота – от най-низшите до най-съвършените форми. („Об устроении человека”, гл. ХVIII, СПб., 1995 г.).

Това е едно от твърде малкото места в писанията на светите Отци, които вярващите в еволюционната космология смятат за близки по дух до своите възгледи. Тук се говори за някакво „възкачване, сякаш по стъпала... от най-низшите до най-съвършените форми” и се твърди, че човекът по някакъв начин „е причастен” към живота на низшето творение. Но еволюционната теория на първопричините изисква много повече от тези общи възгледи, които никой не би оспорил. За теорията на еволюцията е необходимо да се покаже, че човекът е потомък на низшето творение, че е „еволюирал” от него. В една от следващите лекции ще разгледаме внимателно това, което Отците казват за произхода на човека. Тук ще отбележим само, че свет. Григорий не само не говори абсолютно нищо, указващо на негова привързаност към това мнение, но че други от неговите собствени възгледи му противоречат. Така, той е съгласен с останалите Отци, които са писали по повод на книга Битие, че Божието творение е моментално; в същия този трактат той казва: „всеки скат и склон и падина се увенчали със свежата трева и разнообразните плодове на дърветата, които, едва показали се от земята, изведнъж достигнали съвършена красота” („Об устроении человека”, гл.1); и още: „Творението се е появявало бързо, привеждано в битие от Божието могъщество изведнъж, заедно с изричаното повеление”(гл. 3).

По-нататък свет. Григорий специално подчертава, че единственото съображение в полза на връзката на природата на човека с низшето творение се състои в това, че тя е причастна на неговата чувствена природа; тя произлиза от същата тая земя, от която е възникнала и низшата твар. Съвършено произволна добавка към мислите на Светителя би било да се настоява, че това означава „произхождане” на човека от безсловесната твар; в такъв случай би било необходимо да се направи извода за произхождане на човека (и безсловесните) от растенията, доколкото в него има нещо и от тяхното естество. Но теорията на еволюцията не учи, че животните „еволюирали” от растенията, а че тези две царства са отделни и паралелни клонове от общия примитивен прародител.

Така „възкачване, сякаш по стъпала” у свет. Григорий изобразява не произхождането на човека във времето от растенията и животните, а само неговото сходство с низшата твар по причастността му към храненето и осезанието, които са характерни за всяка земнородна твар в дадената й от Бога степен. Той описва не историята на човека, а неговата природа.

По-нататък ние ще видим по-определено какво, всъщност, мисли свет. Григорий за „смешението на естествата”, което се подразбира в теорията на еволюцията.

ГЛАВА ІII

ШЕСТТЕ ДНИ

(Ден след ден)

(Битие 1, 1 – 25; 2, 1 – 3)

Сега да се обърнем към текста на Битие и да видим накратко, какво Бог е привел в битие в продължение на шестте творчески дни.

1. Ден първи (Битие 1, 1-5).

1, 1 „Въ начале…” („В начало”)

Това е книга за най-първите неща в света. Но тук може да има също и мистическо значение на думите, както учи свет. Амвросий:

„Началото в тайнствен смисъл се изразява чрез изреченото: „Азъ есмь Алфа и Омега, начатокъ и конецъ” (Ап. 1, 8)…

Наистина, Този, Който е началото на всички неща по действието на Своето Божество, е също и краят… За това, в това начало, сиреч в Христа, Бог сътвори небето и земята, защото „вся Темъ быша, и безъ Него ничтоже бысть, еже бысть” (Ин. 1, 3) (Six Days, I:15).

Започват последващите актове на сътворението: „И рече Богъ”. Свет. Василий пита за значението на това и ни дава отговор:

„Питаме: как говори Бог? Така ли, както и ние… чрез раздвижването на въздуха, необходимо за членоразделното движение на гласа, прави ясна Той Своята тайна мисъл? И не прилича ли на басня твърдението, че на Бога му е необходим толкова заобиколен път за разкриването на Своята мисъл? Или по-благочестиво би било да се

каже, че Божието желание и първото устремяване на мисленото движение е вече Божието Слово (т.е. Христос)? Писанието изобразява Бога многословно, за да покаже, че Той не само е пожелал битието на творението, но и го е привел в битие чрез някакъв Съдейственик. Както говори Писанието в началото, така би могло да се изразява и за всичко; казвайки: „В начале сотвори Богъ небо и землю”, след това би могло да каже: Сотвори светъ”, а след това: „Сотвори твердь”. Но сега, представяйки Бога като заповядващ и разговарящ, със самото премълчаване указва на Този, Комуто Бог повелява и с Когото разговаря… За това, за да възбуди нашия ум към изследване на Лицето, към Което са изречени словата, премъдро и изкусно е употребен този начин на разговаряне.” (Шестоднев, ІІІ, 2 стр. 24-25).

И така, виждаме, че Христос е Творецът, както това се потвърждава и от св. Иоан Евангелист: „Въ начале бе Слово (…) вся Темъ быша, и безъ Него ничтоже бысть еже бысть” (Ин. 1, 1-3). Св. апостол Павел учи за „Бозе, создавшемъ всяческая Иисусъ Христомъ” (Еф. 3,9); „Яко Темъ (Христом) создана быша всяческая, яже на небеси и яже на земли, видимая и невидимая, аще престоли, аще господствия, аще начала, аще власти: всячаская Темъ и о Немъ создашеся” (Кол. 1, 16).

За това в традиционната православна иконография виждаме не микеланджеловия старец (Отец), сътворяващ Адам (както е на фреската в Сикстинската Капела), а Христа. Разбира се, всъщност твори цялата Троица: Отец повелява, Синът твори и сега ще видим участието на Духа в това дело, Който „се движи” или „ношашеся” над водите. Преп. Ефрем Сирин пише за това:

„На Светия дух подобавало да се носи в удостоверение на това, че по творческа сила Той е равен на Отца и Сина. Отец изрекъл, Синът сътворил – подобавало и на Духа да привнесе своето действие. И това Той е явил като се е носил, явно показвайки, че всичко е приведено в битие и извършено от Светата Троица” („Толкование на Бытие”, гл. І, стр. 214).

1, 1-2 „Сотвори Богъ небо и землю. Земля же бе невидима и неустроена” („А земята беше безвидна и пуста”).

Свет. Василий пита:

„Защо когато и едното, и другото, и небето и земята са сътворени равночестно, небето е доведено до съвършенство, а земята е още несъвършена и не е получила пълно оформяне? Или изобщо, какво означава неустроеността на земята? И по каква причина е била тя „невидима”?

Съвършеното устрояване на земята означава обилие на нейните произведения, израстването на всякакъв род растения, появяването на високите дървета, плодни и неплодни, красивите цветове и аромата на цветята, и всичко това, което е трябвало в скоро време да произрасте на земята, да украси тази, която го е породила. А тъй като нищо от това още не е било, то Писанието справедливо е нарекло земята неустроена.

Но същото това можем да кажем и за небето. И то не е имало още своето пълно оформяне, не е било получило свойственото му украшение; защото все още не се осветявало от луната и слънцето, не се е увенчавало от сонмове звезди. Всичко това още не го е имало; за това и няма да сгрешиш против истината, ако и небето наречеш неустроено” („Шестоднев”, ІІ, І, стр. 14).

Свет. Амвросий говори за тази работа през първия ден като за „основаване” на света:

„Добрият архитект полага първо основата и след това, когато тя е положена, замисля различните части на постройката, една след друга, и след това прибавя украсата… Защо Бог не е дарувал на стихиите в същото това време, в което са възникнали, свойствените им украшения, сякаш не е бил способен в самия момент на сътворението да застави небето тозчас да замъждука с осияващите го звезди и земята да бъде облечена с цветове и плодове? Това напълно е могло да бъде така. Писанието, обаче, показва, че нещата са били първо сътворени и едва след това приведени в порядък, за да не мисли някой, че те уж в действителност не са сътворени и че са уж изначални, както ако природата на нещата би била някак си изначално произведена, а не нещо привнесено в последствие” („Six Days”, I:7, p. 28-29).

Преп. Ефрем казва:

„(Той) е казал, желаейки да покаже, че пустотата е била преди природата (на нещата)… Тогава е съществувала единствено земята и освен нея не е имало нищо друго” (стр. 211-212).

1, 2 „И тма верху бездны”.

Водите на „бездна”-та били създадени заедно със земята и я покривали напълно. Това е била причината за незавършения външен вид на земята. Отците допускат, че е имало някаква светлина, доколкото небесата са област на светлината; но ако е така, то облаците, покриващи земята, са препятствали проникването на тази светлина на земята. Преп. Ефрем пише:

„Ако всичко сътворено (независимо дали за неговото сътворение е написано или не) е сътворено в шестте дни, то облаците са сътворени в първия ден… Защото е трябвало всичко да бъде сътворено в шестте дни” (гл. І, стр. 212).

(Това, между впрочем е още едно указание, че Божието действие през шестте дни е различно от продължаващата след това творческа активност на Бога и че ние не можем да разберем това действие по пътя на обратната проекция върху него на нашия настоящ опит).

Свет. Амвросий специално опровергава мнението, че с „тма” (тъмнина) тук се обозначават алегорически силите на злото. (“Six Days”, I:8).

1, 2 “И Духъ Божий ношашеся верху воды”. Тук виждаме активността на Третото Лице на Светата Троица в делото на сътворението. Свет. Амвросий пише:

„Оставало още да дойде пълнотата на действието в Духа, както е написано: „Словомъ Господнимъ небеса утвердишася, и духомъ устъ Его вся сила ихъ” (Пс. 32, 6)… Духът, както подобава, се носил над земята, определяйки да произрастат плодовете, защото със съдействието на Духа тя съхранявала семената на новото рождение, които трябвало да произрастат според словото на Пророка: „Послеши духа Твоего - и созиждутся, и обновиши лице земли” („пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята.”) (Пс. 103, 30). („Six Days”, 1:8, p. 32-33).

Преп. Ефрем ни дава прост образ на действието на Духа в първия ден:

„Съгрявал, оплодотворявал и правел родотворни водите, подобно на птица, която с разпрострени крила лежи върху яйцата и със своята топлина ги съгрява и оплодотворява. Именно Светият дух тогава ни е представил образа на светото кръщение, в което като се носи над водата, Той поражда Божиите чада” (гл. І, стр.214).

Светият Дух е участвал също и в останалите дни на сътворението, защото Иов казва за Него: „Духъ Божий сотворивый мя” („Дух Божий ме е създал”) (Иов 33, 4).

1, 3 „И рече Богъ: да будетъ светъ. И бысть светъ”.

Свет. Амвросий пише:

„Бог е творец на света, а място и причина на тъмнината е светът. Но добрият Творец произнесъл думата „светъ” (светлина), за да може да разкрие света чрез въвеждането на светлината в него и така да направи неговия вид красив. Внезапно след това въздухът става светъл, и тъмнината изчезва в страх от блясъка на непознатата до тогава светлина. Блясъкът на светлината, която внезапно проникнала в цялата вселена, преодолял тъмнината и, така да се каже, я потопил в бездната” (“Six Days”, 1:9, p. 39).

Преп. Ефрем, съгласно с другите Отци, ни казва ясно, че тази светлина не е имала нищо общо със слънцето, което е било създадено едва на четвъртия ден:

„Светлината, появила се на земята, е била подобна или на светъл облак, или на изгряващото слънце, или на стълпа, светил на еврейския народ в пустинята. Във всеки случай несъмнено е само това, че светлината не би могла да разсее обхващащата всичко тъмнина, ако не би разпространила навсякъде или своята същност, или лъчи подобно на

изгряващото слънце. Първоначалната светлина се е разливала навсякъде, а не се е съдържала в едно определено място; тя е разсейвала тъмнината навсякъде без да се движи; цялото й движение се е състояло в появяване и изчезване; след внезапното й изчезване настъпвало владичеството на нощта, а с появяването й това владичество се прекратявало. Така светлината е произвела и трите последващи дни… Тя съдействала за зачеването и раждането на всичко, което земята е трябвало да произведе в третия ден; слънцето пък, закрепено на небесната твърд, е трябвало да приведе в зрелост това, което е било произлязло вече при съдействието на първоначалната светлина” (”Толкование на Бытие”, Гл. І, стр. 215).

1, 4 „И виде Богъ светъ, яко добро”.

Бог нарекъл всеки стадий на Своя труд „добро”, виждайки неговата съвършена и неповредена природа и, както свет. Амвросий учи, гледайки отнапред съвършенството на цялото дело:

„Бог, като съдия на всяко дело, предвиждайки какво ще произлезе в края като нещо завършено, хвали тази част от Своето дело, която е все още в своя начален стадий, бидейки винаги осведомен за нейното завършване… Той хвали всяка индивидуална част като подходяща за това, което трябва да дойде (в битие)” („Six days”, II: 5, p. 65).

1, 4-5 “И разлучи Богъ между светомъ и между тмою. И нарече Богъ светъ день, а тму нарече нощь”.

Свет. Василий коментира това място така:

„И разлучи Богъ между светомъ и между тмою, т.е. Бог е направил тяхната природа несъединима и съвършено противоположна; защото ги отдалечил една от друга и ги отделил с голямо разстояние.

И нарече Богъ свет день, а тму нарече нощь. Сега, след като слънцето е вече сътворено, денят, това е осветяване на въздуха от слънцето, което сияе в полушарието, лежащо над земята, а нощта – покриването на земята със сянка, когато се скрива слънцето. Но тогава денят е произлизал и нощта е следвала след него не поради слънчевото движение, а защото онази първоначална светлина ту се е разливала, ту отново се е свивала, в определената й от Бога мярка.”(„Шестоднев”, ІІ: 8)

1, 5 „И бысть вечеръ, и бысть утро: день единъ”.

Свет. Василий продължава:

„Вечерта е общият предел на деня и нощта; по подобен начин и утрото е гранично между нощта и деня. За това, за да бъде старейшинството по битие отдадено на деня, Мойсей първо назовава края на деня, а след това края на нощта, тъй като нощта следва след деня. Защото състоянието в света, предшестващо сътворението на светлината е било не нощ, а тъмнина; а това, което е станало различно от деня е наречено нощ; на нея и наименованието й е дадено след това на деня…

Защо е наречен (денят) не „първи”, а „един”? Макар и да е било по-подходящо за възнамеряващият да говори по-нататък и за втори, трети, четвърти дни, да нарече „първи” този ден, с който започват последващите; той обаче го нарича „един”, защото с това определя мярката на деня и нощта” („Шестоднев”, ІІ: 8, стр. 22).

Този първи ден на сътворението (без значение колко ”дълъг” предполагаме че е) е началото на цикъла от седем дни (всеки със своите „ден” и „нощ”), който продължава и до сега. Тези рационалистически коментатори, които виждат в „седемте дни”, както и във факта, че „вечерта” предшества „утрото”, просто една обратна проекция на по-късните юдейски обичаи, показват с това, че са в пълна дисхармония със светоотеческия възглед върху тия неща, поради което са и неспособни да дадат отговор на въпроса: къде и как юдеите са получили тези обичаи? Според Отеческия възглед, богооткровеният текст може да ни даде и дава буквалните източници за света и причините за юдейските обичаи (които сега са християнски, защото нашият църковен ден също започва с Вечернята).

И така, ние се приближаваме към края на този „Ден Един”, Първият Ден от сътворението. Той е установил мярката на времето за всички последващи епохи (защото „преди” него времето не е съществувало; то е започнало с него). Също и в друг смисъл това е ден неприличащ на тези, които са последвали след него, както обяснява преп. Ефрем:

„Така, по свидетелството на Писанието, небето, земята, огънят, въздухът и водата са сътворени от нищо; светлината, пък, сътворена в първия ден, и всичко останало което е сътворено след нея, е сътворено вече от това, което е било преди. Защото, когато Мойсей говори за сътвореното от нищо, употребява думата „сотвори”: сотвори Богъ небо и землю. И макар да не е написано за огъня, водата и въздуха, че те са сътворени, обаче не е казано също и че те са произведени от това, което е било преди. А от тук следва, че и те са от нищо, както небето и земята са от нищо”. („Толкование на Бытие”, І, стр. 219).

“Петте творения”, които упоменава преп. Ефрем, са „четирите стихии” от които, по определението на древната наука, се образува всичко на земята, плюс „небето”. Не е задължително да се приема този частен способ за анализ на творението, за да се види, че съществува нещо действително „фундаментално”, що се отнася до първия ден на сътворението: той включва в себе си началата на всичко онова, което се е появило после. Може да се разсъждава относно това, откъде се е появила материята за живите същества, небесните тела и другите творения от следващите пет дни: била ли е отново сътворена от нищо или пък действително е била само трансформирана от вече съществуващата материя? Но това би било безполезно упражнение, в никакъв случай не противоречащо на истината, че основната структура и материята на творението е била създадена в първия ден; делото на следващите пет дни е по-малко „радикално”, то е по-скоро „оформление” отколкото „творение” в строгия смисъл на думата.

Самата идея за „сътворяването от нищо” или „от небитието” рязко отличава подхода на Битие от подхода на всички езически митове и умозрения за сътворението. В последните някакъв „демиург” или „бог-оформител” формира света от вече съществуващата материя, която, както казват светите Отци, по такъв начин също се явява своего рода „бог”. Битие описва абсолютното начало на целия свят, а не неговото развитие от нещо вече съществуващо; даже творенията от последващите пет дни, както ще видим, макар и да са произлезли от материята, която вече е била сътворена, са нещо напълно ново, което не може да бъде разбрано като просто развитие

на първосъздадената материя. Измислиците на съвременните мислители, опитващи се да проследят света назад, до някаква, в края на краищата, проста материя, която се е развила от само себе си, се оказват родствени на древните езически умозрения; радикалността на обяснението на Битие е извън рамките на едните и другите именно защото произхожда от Божието Откровение, а не от човешки догадки и построения.

Християнинът, приемащ абсолютността на Божия творчески процес в шест дни, гледа на настоящото творение с други очи, в сравнение с този, който го разглежда като постепенно развитие или „еволюция” на първобитната материя (все едно дали я приема като сътворена от Бога или самосъществуваща). Съгласно последния възглед, светът се разглежда като „естествено” дошъл в своето сегашно състояние, и може да бъде проследен назад до всевъзможни най-прости форми, всяка от които може да бъде разбрана „естествено”, но съгласно първия възглед, възгледа на книга Битие, той се помещава между двата основни полюса на екзистенцията – това, което той е сега и абсолютното нищо, от което се е появил внезапно, само по едната Божия воля.

Има още един въпрос, който си задаваме относно първия ден: къде в него е мястото на сътворяването на ангелския свят? Мойсей описва сътворението само на видимия свят; кога е бил създаден невидимия свят на духовните същества? Някои Отци мислят, че те са включени в сътворението на „небето”; други не са толкова точни, но знаят, че са били сътворени също „в началото”. Свет. Василий учи:

„Вероятно е имало нещо и преди този свят; но това, макар и постижимо за нашето разбиране, не е въведено в повествованието като несъответствуващо на силите на новообучаеми и младенци по разум. Още преди битието на света е съществувало някакво състояние, подобаващо за безплътните сили, над времето, вечно, непрекъснато продължаващо. В него именно Творецът и Създателят на всичко е създал мислената светлина, подобаваща за блаженството на обичащите Господа, разумните и невидими природи и цялото украшение на умосъзерцаемите твари, превъзхождащи нашето разбиране по такъв начин, че не е възможно да се изнамерят и имена за тях. Те именно изпълват същността на невидимия свят”. („Шестоднев” І: 5, стр. 6).

По подобен начин свет. Амвросий пише:

„Ангелите, Господствата и Властите, макар и да имат началото на съществуването си в определено време, вече ги е имало, когато е бил създаден света. Защото „создана быша всяческая (…) видимая и невидимая, аще престоли, аще господствия, аще начала, аще власти, - всяческая Темъ и о Немъ создашеся” (“чрез Него е създадено всичко (…) видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти – всичко чрез Него и за Него е създадено”) ( Кол.1, 16). („Six Days”, 1:5, p.18).

И наистина, Бог е казал на Иов: „Егда (сотворены) быша звезды, восхвалиша Мя гласомъ велиимъ вси ангели Мои” („при общото ликуване на утринните звезди, когато всички Божии синове възклицаваха от радост”) (Иов 38, 7). Ние ще видим как на шестия ден Адам е бил изкушен от сатаната, поради което и знаем, че битката на небето с възгорделите се ангели, както е описано в Апокалипсис (12, 7-8), преди това вече се е състояла, и сатаната вече е паднал от небето, подобно на мълния (Лк. 10, 18).

2. Ден втори (Бит. 1, 6-8)

1, 6-8 „И рече Богъ: да будетъ твердь посреде воды, и да будетъ разлучающи посреде воды и воды. И бысть тако. И сотвори Богъ твердь, и разлучи Богъ между водою, яже бе подъ твердию, и между водою, яже бе надъ твердию. И нарече Богъ твердь небо. И виде Богъ яко добро. И бысть вечеръ, и бысть утро, день вторый”.

( И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.) И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана. Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро – ден втори.”)

Някои са се опитали да намерят в този откъс „ненаучно” изображение на небесата, уж Мойсей ги е смятал за някакъв твърд кристален купол, в който са врязани звездите и над който се намира въображаем запас от вода. Но в този текст няма нищо толкова фантастично.

На нас ни се струва, че думата „твердь” в Писанието има два смислови оттенъка: единият е напълно отчетлив и „научен”, а другият е общ. В общото значение „твердь”, „небеса” или „небо” имат повече или по-малко еднакъв смисъл: звездите са наречени „светила на тверди небесней” ((Бит. 1, 14), „по тверди небесней” (Бит. 1, 20) летят птиците. Като сме изгубили специфичното значение на думата „твердь”, ние обикновено я пропускаме в такива описания и казваме, че и звездите, и птиците ги виждаме „в небесата”. Представата за това, че звездите са врязани в кристални сфери, принадлежи на античната езическа мисъл и не трябва да се пренася върху Боговдъхновения текст на Писанието.

Какъв е тогава пък специфичният, „научният” смисъл на думата „твердь” в този текст? Свет. Василий учи, че макар и обозначаваното с думата „твердь” да се нарича още и с думата „небеса”, но то не е едно и също с „небеса”-та, упоменати в началото на книга Битие:

„… доколкото ни е предадено и различното име и особеното предназначение на второ небе, то то е различно от сътвореното в началото, има по-плътно естество и особено предназначение във вселената.

… мислим, че тази дума е употребена за някакво достатъчно твърдо естество за удържането на водата, която лесно се стича и разлива. Но на това основание, че твърдта, според общоприетото мнение, се приема за произлязла от водата, все още не следва да се смята, че тя е подобна или на втвърдена вода …, или на прозрачен камък …, подобен по прозрачност на въздуха. За това ние не уподобяваме твърдта на нищо такова. Защото, разбира се, за детския и простия разум е свойствено да има такива представи за небесното… Не някакво естество устойчиво, твърдо, имащо тежест и съпротивление нарича то (Писанието – бел. пр.) „твърд” (в такъв случай това наименование много повече би прилягало на земята), напротив, доколкото всичко намиращо се по-нависоко по своята природа е тънко, рядко и неуловимо за чувствата, то именно сравнена с това най-тънко и неуловимо за чувствата, тя е наречена „твърд”. Представи си някакво място, в което се разделят влагите, и тънката, процедена влага се пропуска нагоре, а грубата и землиста се отлага надолу, така че при постепенното унищожаване на влажностите, от началото да края да се запазва все същото благоразтворение.*“(„Шестоднев”, ІІІ, 3, 4, 7; сс. 42, 44, 48)

--------------------

*Благоразтворение – добро смесване, съединение (и съотношение) на съставните части – бел. на прев.

--------------------

И така, „твърд”-та в Писанието е своего рода естествена преграда или филтър, разделящ две нива на атмосферната влага. В наше време ние не наблюдаваме такова определено явление, което можем да наречем „твърд”. Може би, на първоначално създадената земя е било по-различно?

Свет. Василий приема, че твърдта е била предназначена да запазва благоразтворението по цялата земя. Така, сега ние знаем, че в доисторическо време на земята е съществувал известен „парников” ефект: в арктическия лед бяха намерени тропически растения и животни, указващи, че някога на север действително е имало умерен климат. По-нататък, във втора глава на Битие ние ще узнаем, че до създаването на човека „не (…) одожди Господь Богъ на землю (…). Източникъ же исхождаше изъ земли и напаяше все лице земли” (Бит. 2, 5-6).

Следователно, младата земя е била нещо съвсем различно от това, което познаваме днес: навсякъде климатът е бил умерен, обилна влага постоянно е оросявала богатата растителност, която, както ще видим, е съставлявала всичко, което Бог е предназначил за храна не само на човека, но и на зверовете (Бит. 1, 30).

Кога е завършило това щастливо положение на нещата? Скоро ние ще разгледаме последствията от грехопадението на човека; обаче съществуват указания за това, че даже след грехопадението земята е съхранила някои черти от младата земя. Нека да разгледаме накратко, в светлината на нашите научни знания за атмосферата, това, което казва Светото Писание. Самите свети Отци често са използвали научното знание на своето време за разбиране на Писанието; ние също можем да постъпваме така, но при условие, че не изкривяваме текста на Писанието и мислим за нашето собствено предполагаемо разбиране скромно и смирено. За това, следващото по-долу обяснение, трябва да се приема не като догмат, а просто като размишление.

Сам по себе си дъждът като явление не се упоменава в текста на книга Битие до времето на Ной; пък и тогава това е бил не просто дъжд, а всеобхватна катастрофа: „разверзошася вси источницы бездны, и хляби небесныя отверзошася. И бысть дождь на землю четыредесять дний и четыредесять нощей” (Бит. 7, 11-12) („… се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха; и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи”). Грамадни, за нас почти невъобразими,

количества вода се разпространили по земята, довеждайки я фактически до състоянието от първия ден на сътворението, когато „бездна”-та покривала земята. Обичайните за нас дъждове не могат да причинят това. Но в текста е изобразено даже нещо по-лошо: бил освободен грамадния запас от подземни води, а „твердь” (твърдта) - атмосферният кондиционер, постоянно поддържащ във въздуха наличието на маси вода, очевидно, под формата на облаци, както това е и сега на планетата Венера - е била буквално „пробита” и е изсипала своето съдържание на земята.

В светлината на казаното можем да разберем защо Бог е дал дъгата като знамение на Своя завет с Ной и с цялото творение, че повече на земята няма да има такъв потоп. Как би могла да бъде знамение дъгата, ако тя, както мислят някои, е съществувала векове преди потопа? Очевидно е, че дъгата се е появила тогава за първи път. Дъгата се образува при падането на преки слънчеви лъчи върху капки атмосферна влага. Ако в резултат на гибелта на „твърдта” плътният облачен покров на планетата се е разсеял, тогава излиза, че пряката слънчева светлина си е пробила път до земята за първи път, в буквалния смисъл на думата, след потопа. До това време дъгата не е била известна на човека – ето защо отсега тя може да бъде за него знамение за това, че действително запасът на влага във въздуха се е намалил и вече не може да стане причина за всемирен потоп.

Неотдавна някои учени предположиха, по различни съображения, че преди около пет хиляди години количеството на падащата на земята космическа радиация поради някаква причина рязко се е увеличило. Разбира се, това би било вярно, ако до тогава водите над твърдта са служили за филтър и са задържали пагубната радиация.

Пред вид на казаното се получава, че времето след потопа, това е съвсем нова епоха в историята на човечеството. Сравнително „райските” условия, съществували на земята чак до времената на Ной, когато на цялата планета е царил умерен климат, а обилната растителност е удовлетворявала потребността на човека от храна, така че не е имало нужда да се яде месо (Ной е бил първият, който е получил от Бога позволение да яде месо (Бит. 9, 3)), са отстъпили място на по-суровите условия на познатата ни след потопа земя, в които има „сеятва и жатва, зима и зной, лето и весна”(Бит. 8, 22), („сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима”), а хората вече не живеят по 900 години, както Адам и първите патриарси, а възрастта им бързо се е намалила до 70 или 80 години, което се явява средният предел на нашия живот даже до днес.*

--------------------

*Известно е, че чак до времената на Ной с човешкия род се е случвало нещо, по нашите понятия, необичайно. Всички живели тогава ветхозаветни патриарси, както е написано, са проживели огромно количество години: Адам живял 930 години, Матусаил – 969 години, останалите – по 800-900 години.

Сега хората може би ще кажат:”Това е преувеличение, това е грешка, това е глупаво”. Но почти всеки патриарх е проживял толкова… Едва след Ной, (който е живял 950 години, 600 от които преди потопа) човешката възраст е започнала да се съкращава… Защо? Даже до Ной светът е бил напълно различен от нашия; светът до Адамовото грехопадение – още повече. До времената на Ной на човека не му е било позволено да яде месо; човекът се е хранил с растения, всъщност и на земните зверове е било благословено да ядат само растения чак до времената на Ной. Разбира се, сега е немислимо човек да проживее 900 години, но кой знае как би могло да бъде в тези напълно различни условия? Отначало Бог е сътворил света съвсем нов и свеж, съответстващ за съвсем друг начин на живот, не този, който познаваме сега.

---------------------

3. День третий (Бит. 1, 9-13)

1, 9-10 „И рече Богъ: да соберется вода, яже подъ небесемъ, в собрание едино, и да явится суша. И бысть тако. И собрася вода, яже подъ небесемъ, в собрания своя, и явися суша. И нарече Богъ сушу землю, и собрания водъ нарече моря. И виде Богъ, яко добро”.

(„И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.) Сушата Бог нарече земя, а събраните води – морета. И видя Бог, че това е добро.”)

През всеки ден от сътворението се дава заповед, която става закон на природата за цялото последващо време. От първия ден започва последователността на деня и нощта; а от третия – водите започват своето непрестанно движение. И така, „на водното естество е заповядано да се движи, и по тази заповед, то бърза непрестанно, без умора” (Свет. Василий, „Шестоднев”, ІV, с.59).

За нас е съблазнително, в гордостта на нашите научни знания, да разсъждаваме за това, как е станало това: стекли ли са се водите в подземни резервоари? Или се е издигнала земята? Писанието мълчи, ето защо и св. Отци говорят малко за това. Свет. Амвросий пише:

„Извършеното от Него в действителност, за което не съм узнал от ясното свидетелство на Писанието, преминавам с мълчание, като тайна, за да не възбудя случайно други въпроси, започвайки от това място. Независимо от това, аз поддържам,

в съответствие с Писанието, че Бог може да разшири ниските области и откритите равнини, защото Той казва: „Азъ предъ тобою пойду и горы уравню” (Ис. 45, 2).” („Six days”, III:3, p. 78).

За това същото „как” по отношение на сътворението свет. Григорий Нисийски пише:

„Но въпросът за това как е произлязло всяко нещо, трябва напълно да бъде отстранен; защото и за подвластното на нашето разбиране, за което имаме понятие с помощта на чувствата, дори относно него би било невъзможно за изследващият разум да постигне как се е образувало това видимо; подобни неща даже от Богоносните и светоносни мъже са признати за непостижими. Защото „верою, - казва Апостолът, - разумеваемъ совершитися векомъ глаголомъ Божиимъ, во еже отъ неявляемыхъ видимымъ быти” (Евр. 11, 3) („Чрез вяра проумяваме, че вековете са устроени по Божия дума и че от невидимото произлезе видимото.”)… Че по воля Божия е създаден и самият век, и всичко, което е в него сътворено…, - това вярвам, казва Апостолът. А това: как е сътворено – той е оставил неизследвано, отбелязвайки само, че устремлението на Божественото произволение, когато пожелае, става дело, и желанието се осъществява, като незабавно се превръща в естество…” („О душе и возкресении”, сс. 293-295).

И така, за всичко, което се отнася до шестте дни на сътворението св. Отци почти не правят догадки (при това, те винаги са предпазливи) за това, как е творил Бог; и ние следва също така да се въздържаме от пренасянето върху първосъздадения свят на нашите „как”, взети от съвременния свят (доколкото ни позволяват малките познания за този свят).

Сушата се е появила по Божие повеление, а не в резултат на някакъв природен процес:

„Устроено е така, че земята, както по всичко се вижда, я е изсушила по-скоро Божията ръка, отколкото слънцето, защото всъщност земята е станала суха преди да бъде създадено слънцето. Ето защо Давид също, отделяйки морето от земята, е приписал това на Господа Бога: „Яко Того есть море, и Той сотвори е, и сушу руце Его создасте” (Пс. 94, 5)” (Свет. Амвросий, „Six days”, III:4, p. 80).

1, 11-13 “И рече Богъ: да прораститъ земля былие травное, сеющее семя по роду и по подобию, и древо плодовитое творящее плодъ, емуже семя его въ немъ, по роду на земли. И бысть тако. И изнесе земля былие травное, сеющее семя по роду и по подобию, и древо плодовитое, творящее плодъ, емуже семя его в немъ, по роду на земли. И виде Богъ, яко добро. И бысть вечеръ и бысть утро, день третий”.

(„И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро. Биде вечер, биде утро – ден трети.”)

Св. Отци единодушно подчертават чудесния характер на сътворението в третия ден. Свет. Василий учи:

„Да прораститъ земля былие”. И земята, съблюдавайки законите на Създателя, започвайки с кълновете, в кратко мигновение от времето преминала всички форми на израстването, и тозчас развила растенията до съвършенство. Ливадите се напълнили с изобилна трева; плодоносните равнини, натежали от жътва, с полюшващите се класове, наподобявали развълнувано море. Всеки зеленчук и всеки род овошки, всичко, което расте по храстите и принася своя плод в шушулки, в пълно изобилие се появили тогава на земята… Но е казано: „И древо плодовитое творящее плодъ, емуже семя его въ немъ, по роду на земли”. По тази дума се появили гъстите гори, стремително произлезли от земята всички дървета, обикновено достигащи извънредна височина, - ели, кедри, кипариси, певги; също така изведнъж израсли всички храсти с гъста и буйна зеленина; и растенията, употребявани за венци – рози, митри и лаври. Нищо такова не е имало преди това на земята и всичко за едно мигновение дошло в битие с принадлежащото му свойство…”(„Шестоднев”, V, стр. 75)

Преп. Ефрем Сирин определено твърди:

„Злаковете, по време на своето сътворение са били плод на едно мигновение, но на вид са изглеждали като след месеци растеж. Също и дърветата, по време на своето сътворение са били породени в един ден, но по съвършенство и по плодовете, обременяващи клоните им, са изглеждали като след години растеж” („Толкование на книгу Бытия”, гл. І, с. 222-223).

Свет. Григорий Нисийски също подчертава, че Бог е създал не просто семена или някакъв растителен потенциал, но действителните творения, които ние познаваме; семената са произлезли от тези първосъздадени растения:

„В началото на миросътворението, както узнаваме това от Писанието, първо, както говори словото, е произвела „земля былие травное” (Бит. 1, 12), след това от кълна е произлязло семето, от което, когато е паднало на земята е изникнал отново същият този род, който е произрастнал първоначално… И така, не класът от семето, но семето от класа; после вече класът израства от семето…” („О душе и возкресении”, сс. 322-323).

Отците повтарят отново и отново: тревата и дърветата са се появили на земята именно преди съществуването на слънцето. Свет. Иоан Златоуст пише:

„…(Мойсей) ти показва, че всичко е било завършено до създаването на слънцето, за да приписваш съзряването на плодовете не на него, а на Твореца на Вселената …” („Беседы на книгу Бытия”, VI, 4, с. 44).

Свет. Василий твърди:

„…земята се украсява преди слънцето, за да престанат да се кланят на слънцето заблуждаващите се и да признават, че то уж е причината на живота” („Шестоднев”, V с.69).

Още по-красноречив е свет. Амвросий:

„Преди да се появи слънчевата светлина, да бъде произведен тревния злак, да бъде неговата светлина предшестваща слънчевата светлина. Да произрасте земята преди още да изпита отхранващата грижа на слънцето, за да няма повод за нарастване на човешките заблуждения. Всеки да бъде известен, че не слънцето е виновник за растителността …Как може слънцето да даде на растящото способността да живее, когато то вече е било породено от жизнодателната творческа Божия сила преди слънцето да встъпи в подобен живот? Слънцето е по-младо от зеления филиз, по-младо от зелената трева.” („Six Days”, III:6, p. 87)

Зеленината и дърветата произвели семе по „роду своему”. Този израз на Писанието е ключов за светоотеческата мисъл; ние ще му посветим много време, когато говорим за петия ден на сътворението, когато живите същества са били произведени също „по родомъ ихъ”.

4. День четвертый (Бит. 1, 14-19)

1, 14-19 „И рече Богъ: да будутъ светила на тверди небесней, освещати землю и

разлучати между днемъ и между нощию, и да будутъ въ знамения и во времена, и во дни и въ лета, и да будутъ въ просвещение на тверди небесней, яко светити по земли. И бысть тако. И сотвори Богъ два светила великая: светило великое въ начала дне, и светило меншее въ начала нощи, и звезды; и положи я Богъ на тверди небесней, яко светити на землю, и владети днемъ и нощию, и разлучати между светомъ и между тмою. И виде Богъ, яко добро. И бысть вечеръ, и бысть утро, день четвертий”.

(„И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята) и да отделят ден и нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години; да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана. И създаде Бог двете големи светила; по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите; и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята, да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро. Биде вечер, биде утро – ден четвърти.”)

Четвъртият ден на сътворението е източник на голямо объркване за тези, които биха искали да скроят Шестоднева по еволюционистките рамки. Това е абсолютно невъзможно, ако слънцето действително е било създадено в четвъртия ден.

Поради това, на такива апологети на еволюционисткото тълкуване на Писанието им се налага да допускат, че всъщност слънцето е било сътворено с небето в първия ден, а в четвъртия – само се е появило, - изглежда, след като се е вдигнал облакът, покриващ земята първите три дни.

Следва, обаче, да си припомним отново, че първите глави на Битие разказват не за естественото развитие на земята в съответствие със законите, които управляват това развитие сега; но това е разказ за чудесното начало на всички неща. Ние не сме свободни да разместваме дните на сътворението, за да ги подведем под своите теории; по-скоро следва да смирим собственото си мъдруване, за да постигнем това, което всъщност казва Свещеният Текст. И тук както винаги ключ за такова разбиране ще бъдат светите Отци. Как са разбирали те четвъртия ден?

Светите Отци единодушно твърдят, че слънцето и небесните светила са били създадени в четвъртия ден; те не просто са се появили тогава.* Отците не биха имали никакви основния да се откажат от изглеждащото „по-естествено обяснение”, че слънцето е светило през първите три дни на сътворението, но слънчевият диск е станал видим от земята на четвъртия ден, ако Писанието би разрешавало това. Това, че те всички като един отхвърлят такова обяснение, може да означава само, че текстът на Писанието не го допуска.

Свет. Иоан Златоуст пише: „…(Той) създал слънцето в четвъртия ден, за да не помислиш ти, че уж то произвежда деня” („Беседы на книгу Бытия”, VI, 4, с.45).

Свет. Василий учи:

„Небето и земята са предшествали всичко; след тях е сътворена светлината, разделени са денят и нощта; след това идва ред на твърдта и появата на сушата. Водата е съсредоточена в постоянно и определено място. Земята се изпълнила със собствените си порождения, произраствайки безчислени родове треви и обогатявайки се с растения от всякакъв род. Но слънцето и луната още не ги е имало, за да не могат да наричат слънцето началник и баща на светлината, и да не го почитат като създател на земните растения, непознаващите Бога… Ако, обаче, сътворението на светлината го е предхождало, то защо се казва, че слънцето е създадено сега също така „освещати” („да осветява”)? Tогава (в първия ден – бел. на авт.) е било произведено самото естество на светлината, а сега се приготвя това слънчево тяло, за да служи като колесница на тази първоначално създадена светлина… И не казвай, че те не могат да бъдат отделени едно от друго. Аз не твърдя, че за мен или за теб е възможно отделянето на светлината от слънчевото тяло; казвам само, че представящото ни се разделено в нашите мисли, може да бъде действително разделено от Твореца на тяхната природа… Да будутъ, е казано, и во дни, не за това да произвеждат дните, но за да началстват над дните. Защото денят и нощта са съществували преди сътворението на светилата.” („Шестоднев”, VI, 2,3,8; сс. 87-89, 99)

Свет. Амвросий поставя особено ударение на този въпрос:

„Погледни първо небесната твърд, която е била създадена преди слънцето; погледни първо земята, която е била оформена и устроена преди слънцето да се появи; погледни земните растения, които са предшествали по време слънчевата светлина. Тръните са изпреварили слънцето, стръкчето е по-старо от луната.

За това не почитай за бог този предмет, към който изглеждат като да са най-първо отнесени Божиите дарове. Три дни са минали. Никой през това време не е търсил някакво слънце, макар и светлината да е била видима навсякъде. Защото денят също има своята светлина, която е предтеча на слънцето.” ( „Six Days”, IV:1, p. 126)

Мисълта, че животът на земята от самото начало е обусловен от слънцето, и че даже самата земя произхожда от слънцето – тази новопоявила се идея не е нищо друго освен чиста догадка; тя даже не е пряко свързана с проблема за истинността на така наречената теория за еволюцията на живота на земята. Доколкото в продължение на последните столетия хората са се занимавали да търсят „ново” и „естествено” обяснение за произхода на света, отхвърляйки обяснението, произхождащо от Божественото Откровение, започнало да изглежда от само себе си разбиращо се, че слънцето, което е толкова по-голямо и по-значително астрономически в сравнение със земята и е център на земната орбита, трябва да предшества земята, а не обратно.

Но Божественото Откровение, според тълкованието на светите Отци, ни казва обратното: земята е първа и по време, и по значение, а слънцето – второ. Ако нашето съзнание не беше така сковано от съвременната интелектуална мода, ако по-малко се бояхме да не ни сметне за „изостанали” мнението на другите, на нас не би ни било така трудно да разкрием умовете си за такова алтернативно обяснение на началото на света.

От гледна точка на Библията и писанията на светите Отци, земята, като дом на човека, е връх на Божието творение и център на вселената. Всичко останало, независимо от научното обяснение на сегашното му състояние и движение или на неговите огромни в сравнение със земята размери, е второстепенно и е било сътворено заради земята, т.е., заради човека. Нашият Бог е толкова могъщ и велик, че нямаме никакво основание да се съмняваме, че с едно мигновено проявление на Своята творческа мощ, Той е привел в битие цялата земя, която за нас е голяма, но е само прашинка в цялата вселена, и че с друго мигновено действие на Своята сила Той е създал цялото необикновено множество небесни звезди. Той би могъл да извърши неизмеримо повече от това, ако би поискал; в Боговдъхновения текст на книга Битие Той ни е оставил най-прост план на това, което е направил, и няма нужда този разказ да се съгласува с нашите човешки разсъждения и догадки.

В наши дни стана естествено и модно да се смята, че всичко е „еволюирало” по съвършено еднообразни закони, които можем да наблюдаваме и сега, от някакво първично сгъстяване на енергия или материя; ако тук на някого му е нужен и „Бог”, то е само в качеството на „Творец” на това сгъстяване или като инициатор на „големия взрив” който е произвел всичко, което съществува. Днес се изисква много по-сериозно и много по-малко привързано към „общественото мнение” съзнание, за да започне човек да вижда грамадния размах на описаните в книга Битие творчески актове на Бога. Да освободят нашето сковано съзнание могат светите Отци – най-„изкушените” и „учени” умове на своето време.

Но, без съмнение, ще каже някой, Божиите твари трябва да бъдат осмислени и от „естествена” гледна точка. Защо тогава Господ е сътворил такова голямо тяло като слънцето, за да служи на такова малко тяло като земята? Нима не би могъл да сдържи Своето действие и да създаде слънце, което по-добре съответства на мащабите на земята?

Разбира се, друг би измислил слънце много по-малко от нашето и намиращо се много по-близо до земята, за да се съхранят за земния наблюдател неговите видими размери. Но такова слънце би изразходило енергията си много по-бързо от нашето. Очевидно Бог е създал слънце с необходимите размери и на необходимото разстояние от земята, така, че да дава на земята количеството светлина и топлина, нужно за поддържането на живота до края на сегашния век, когато „солнце померкнет” (Мт. 24, 29) („слънцето ще потъмнее”).

Можем да видим и друго, тайнствено основание за това, че светлината предхожда слънцето в тези дни на сътворението. Тук, трябва да признаем, не можем да цитираме никого от Отците, и предлагаме следващото тълкувание като наше собствено мнение.

По-долу ще видим, че разделението на човека на мъж и жена не е било част от първоначалния „образ”, по който Бог го е създал; и на нас ни е известно, че то няма да бъде част от човешкото естество във вечното Небесно Царство – „Въ воскресение бо ни женятся, ни посягаютъ, но яко ангели Божии на небеси суть” (Мт. 22, 30) („при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като ангели Божии на небесата”). Обратно, Бог е произвел разделението на мъж и жена, предвиждайки грехопадението на човека и това, че нарастването на човешкия род ще изиска страстен начин на размножение.

В такъв случай, не би ли могло да бъде така, че слънцето и луната също да не са част от първоначалния „образ” на Божието творение, но да са били сътворени само за да отбелязват дните, и месеците, и годините на падналото човешко състояние? Първоначалната светлина, създадена в първия ден, не е имала нужда от някакво съдържащо я тяло. При края на света „солнце померкнетъ, и луна не дастъ света своего, и звезды спадутъ съ небесе” (Мт. 24, 29); („слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето”); а в Небесното Царство, както в първия ден на сътворението, пак ще има светлина без слънце и луна – ибо град не требоваше „солнца и луны, да светятъ в нем; слава бо Божия просвети его” (Ап. 21, 23) („и градът няма нужда ни от слънце, ни от месечина, за да светят в него, понеже Божията слава го е осветила”).

Но това са тайни, за които ние можем само да строим догадки и нищо повече.

5. День пятый (Бит. 1, 20-23)

1, 20-23 „И рече Богъ: да изведутъ воды гады душъ живыхъ, и птицы летающия по земли, по тверди небесней. И бысть тако. И сотвори Богъ киты великия, и всяку душу животныхъ гадовъ, яже изведоша воды по родомъ ихъ, и всяку птицу пернату по роду. И виде Богъ яко добра. И благослови я Богъ, глаголя: раститеся и множитеся, и наполните воды, яже в моряхъ, и птицы да умножатся на земли. И бысть вечер, и бысть утро, день пятый”.

(„И рече Бог: да произведе земята влечуги, живи души; и птици да полетят над земята, по небесната твърд. (Тъй и стана.) И сътвори Бог големи риби и всякакъв род животни-влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им. И видя Бог, че това е добро. След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята. Биде вечер, биде утро – ден пети.”)

В своя коментар върху петия ден на сътворението Свет. Иоан Златоуст подчертава точността и строгостта на порядъка, в който се описва сътворението:

„… блаженият Мойсей, наставляван от Божия Дух, ни учи с такава обстоятелственост, за да …можем ясно да знаем и порядъка и начина на сътворяване на всяко нещо. Ако Бог не се беше погрижил за нашето спасение и не беше ръководил езика на пророка, то би било достатъчно да се каже, че Бог е сътворил небето и земята, и морето, и животните, без да се показва нито порядъка на дните, нито кое е създадено преди и кое после… (Мойсей) така ясно различава и порядъка на сътворението, и броя на дните, и за всичко ни учи с велико снизхождение, за да можем ние, като узнаем цялата истина, вече да не внимаваме за лъжливото учение на тези, които за всичко говорят според собствените си умозаключения, но да можем да постигнем неизречената сила на нашия Създател” („Беседы на книгу Бытия”, VII, 4, s. 53).

Той пише за петия ден така:

“Както за земята (Той) само е казал: „да прораститъ” – и се явило велико разнообразие от цветя, треви и семена, и всичко е произлязло по едно слово, така и тук е казал: „да изведутъ воды гады душъ живыхъ, и птицы летающия по земли, по тверди небесней” и изведнъж произлезли толкова рода влечуги, такова разнообразие от птици, че и да се изброят с думи е невъзможно” (пак там, с.52).

Свет. Василий пише:

„… всяка вода побързала да изпълни повелението на Твореца; деятелния и самодвижен живот на тварите, на които даже породите са неизброими, е бил явен незабавно от великата и неизречена Божия сила, защото чрез Божието повеление е предадена на водите способността да живораждат” („Шестоднев”, VII, с.107).

А свет. Амвросий пише:

„При това повеление водите незабавно произвели своите порождения. Реките започнали да раждат. Езерата дали и те своя принос за живота. Самото море започнало да плоди всички родове влечуги… Ние не сме способни да запишем множеството имена на всички тези видове, които по Божественото повеление били приведени към живот в едно мигновение . В един и същ миг били приведени в битие веществената форма и принципът на живота… Китът, както и жабата, дошли в битие в едно и също време, приведени от една и съща творческа сила”(„Six Days”, V:1, 2, pp. 160-162).

Тук, както и при създаването на всичко живо, Бог създава първото същество от всеки род:

„Сега (Бог) повелява да произлезе начатъкът на всяка порода, като някакви семена на естеството, а множеството живи твари е скрито в последващото приемство, когато ще трябва да нарастват и се множат” (Свет. Василий, „Шестоднев”, VII, с.109).

И така, нека сега разгледаме значението на израза „по роду”, повтарян през всеки от трите дни, в които е сътворен животът.

Не може да има абсолютно никакви съмнения, че светите Отци са разбирали ясно и единодушно, че в тези три дни Бог е сътворил всички родове същества известни ни днес. Това може да се види от често повтаряните им твърдения, че Бог твори непосредствено и мигновено, че именно Неговото слово, и само то, привежда тварите в битие, че да произвеждат живота не е естествено свойство на водата или земята. По повод на последния пункт свет. Василий пише (говорейки за петия ден):

„Когато (Бог) казал: „Да изведетъ” (Бит. 1, 24), това не означава,че изнася вече намиращото се в нея; но Далият повелението е дарувал и сили на земята да произведе. Защото когато земята чула: „Да прораститъ земля былие травное (…) и древо плодовитое”, не скрита някаква трева произвела от себе си, не криещи се някъде в недрата й палми, или дъб, или кипарис е пуснала на своята повърхност, но Божието слово съзижда естеството на тварите. „Да прораститъ земля”; да извади не това, което има, но да придобие това, което няма, доколкото Бог й дарува сила да действа.” („Шестоднев”, VIII, с. 120).

Светите Отци имат съвсем недвусмислено учение за сътворяването на „родовете”. Нека само не забравяме, че не ни е необходимо ясно да очертаваме границите на тези „родове”. Съвременните таксономически „видове” (таксономия – наука за класифицирането) понякога са произволни и не съответстват задължително на „родовете” на книга Битие; но най-общо можем да кажем, че, както това ще се види по-долу, Отците са включвали в един „род” същества, способни за размножаване на потомство.

Свет. Василий учи, че „родовете” от Светото Писание (разбира се, освен тези, които може да са измрели) поддържат своята природа неизменна до края на времената:

“… нищо по-несъмнено от това, че във всяко растение има семе или се крие някаква друга семенна сила. Това значи думата „по роду”. Защото тръстиковата издънка не произвежда маслини, а напротив, от тръстиката произлиза тръстика, и от посетите семена произраства сродното им. По такъв начин, това, което при първоначалното сътворение е възникнало от земята, то се запазва и до днес, родът се съхранява чрез последователността на приемствеността.” („Шестоднев”, V, с. 70).

И по-нататък:

„… природата на съществата, подбудена от едно повеление, преминава равномерно и през раждащата се и през разрушаващата се твар, запазвайки приемствеността на родовете посредством уподобяването, докато не достигне до самия край; защото приемника на коня тя прави кон, на лъва – лъв, на орела – орел, и всяко животно, съхранявано в следващите едно след друго приемства, продължава до края на вселената. Времето не поврежда и не унищожава свойствата на животните. Напротив, тяхната природа, като неотдавна създадена, протича заедно с времето” („Шестоднев”, ІХ, с. 139).

По подобен начин учи свет. Амвросий:

„В елховата шишарка естеството, изглежда, проявява своя собствен образ; то съхранява своите особени свойства, които е получило от това Божествено и небесно повеление, и повтаря в последователността и порядъка на годините своите поколения до тогава, докато не настане края на времената” („Six Days”, III:16, pp.119-120).

Същият свети Отец казва още по-решително:

„Божието слово прониква всяка твар в състава на света. Следователно, както е предопределил Бог, всички родове живи същества са били произведени бързо от земята. Съгласно установения закон, всички те следват едно след друго, от век във век, в съответствие с техния външен вид и природа. Лъвът ражда лъв, тигърът – тигър, бикът – бик, лебедът – лебед, а орелът – орел. Веднъж заповяданото станало обичайно в цялата вселена за всички времена. От тогава земята не е преставала да принася своето служение. Началният вид на живите същества е възпроизведен за бъдещите времена чрез последващите поколения на дадената природа.” („Six Days”, VI:3, p. 232)

Във всички времена опитите на животновъдите и растениевъдите да създадат нови видове посредством кръстосването на екземпляри от различни видове дават (ако кръстосването е успешно) резултати, които само потвърждават светоотеческия принцип за неизменяемостта на видовете: такива „хибриди”, всички, без изключения, са безплодни и неспособни за възпроизводство. Свет. Амвросий използва такива примери, за да предпази хората от „неестествени съюзи”, противни на законите, установени от Бога в Дните на Сътворението:

„Какви чисти и непотъмнени поколения следват, без взаимно смешение едно след друго, така че тималусът произвежда тималус*, рибата-вълк – риба-вълк*. Морският скорпион* също пази неопетнено своето брачно ложе… Рибите не познават никакво -------------------

*В английския текст съответно: thymallus, sea-wolf , sea-scorpion. Тималус (липан, хариус) - сладководна риба, разновидност на пъстървата.

-------------------

съединение с чужд вид. При тях няма неестествени бракове, каквито преднамерено се предизвикват между животни от два различни вида, като например, магаре и кобила, или пък ослица и кон, и в двата случая – неестествени съюзи. Разбира се, това са случаи, в които природата страда повече от осквернението, отколкото от вредата, нанесена на индивида. Отговорен за това е човекът, като съдействащ за безплодността на хибрида. Той смята нечистокръвното животно за по-ценно от чистопородното. Вие сливате заедно чужди един на друг видове и смесвате различни семена.” („Six Days“, V:9, p. 166)

Положението за определеността и целостта на „семето“ на всеки „род“ е в такава степен присъщо на Светото Писание и на писанията на светите Отци, че служи в Евангелието за основа на притчата на нашия Господ Иисус Христос за определеността на доброто и злото, добродетелта и греха. Свет. Амвросий използва тази притча (Мт.13, 24-30 ) като пример за целостта на семето на всеки „род”:

„Няма опасност заповедта Божия, към която се е приучила природата, да стане недействителна в бъдеще, заради прекратяване на размножението, доколкото и сега целостта на породата, както и по-рано, се съхранява в семената. Ние знаем, че къклицата и другите чужди семена, които често са разсипани сред земните плодове, в Евангелието се наричат „плевели”. Те, обаче, принадлежат към особен вид, а не са се изродили в друг вид от семето на пшеничното растение чрез процес на изменение. Господ ни учи, че това е така, когато казва: : “Уподобися Царствие Небесное человеку, сеявшу доброе семя на селе своемъ; спящимъ же человекомъ, прииде врагъ его, и всея плевели посреде пшеницы” (Мт. 13, 24-25) („…царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си; и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели”). От това заключаваме, че плевелите и пшеницата се явяват безусловно разделени и по име, и по род. От тук и слугите също са казали на Домовладиката: „Господи, не доброе ли семя сеялъ еси на селе твоемъ, откуду убо имать плевелы”? (Мт. 13, 27) („…господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели?”). Той им казал: „Врагъ человекъ сие сотвори” (Мт. 13, 28) („… враг човек е сторил това”). Едно е семето на дявола, друго е на Христа, което е посято в съгласие със справедливостта. Следователно, Син Човечески е посял едно, а дяволът е посял друго. По тази причина естеството на всяко е отделно, доколкото и сеячите са противоположни. Христос сее Царството Божие, докато в същото време дяволът сее греха. Как би могло това Царство да бъде от същия род, от който е и греха? „Подобно есть Царствие Небесное, - казва Той, - зерну (…), еже вземъ человекъ всея на селе своемъ” (Мт. 13, 31) („…царството небесно прилича – казва Той – (…) на зърно, което човек взе, та посея на нивата си…”)” („Six Days”, III:10, pp. 99-100).

Както разграничаването на видовете се отнася към разграничаването на доброто и злото, по съвсем същия начин смешението на видовете се отнася към нравствения релативизъм. Разбира се, добре известно е, как вярващите в относителността на доброто и злото, на добродетелта и порока, се ползват от космологическата теория на всеобщата еволюция, за да защитят своите вярвания, уж „научни” и „основани на фактите”: ако човек е бил „веднъж” низше животно и „еволюира” в нещо друго, как може да бъде заставяно неговото непостоянно естество да се подчинява на заповедите, дадени само на отделна степен на неговото „развитие”?* Марксисткият атеизъм се е свързал от самото начало с тази теория на еволюцията и до днес я проповядва като една от кардиналните доктрини на своята релативистка философия.

----------------------

*Еволюционистът Олдъс Хъксли е оставил мемоари, разказващи, как теорията на всеобщата еволюция го е „освободила” от оковите на „стария морал”:

„Аз имах основания да не искам светът да има смисъл; в следствие, допуснах, че това е така, и без всяко затруднение успях да намеря удовлетворителни аргументи в полза на това предположение… За мен самия, както и, несъмнено, за по-голямата част от моите съвременници, философията на безсмислеността беше съществено средство за освобождение. Желаното освобождение беше едновременно освобождение от определена политическа и икономическа система и освобождение от определена нравствена система. Ние не обичахме нравствеността, защото тя пречеше на нашата сексуална свобода.” (из книгата на Олдъс Хъксли, „Изповед на откровения атеист”, (на англ. ез.), Report, June, 1966, p. 19)

----------------------

Представата за постоянството на естеството и целостта и определеността на „родовете” преминава през цялата светоотеческа литература. Например, тя служи като модел на възкресението на човешкото тяло. Свет. Амвросий пише в трактата за възкресението:

„Природата във всичко, което произвежда е съобразна със самата себе си… Семената от един род не могат да бъдат изменени в друг род растения, нито да се роди плод, различаващ се от собствените семена, така, че хората да се появяват от змии, а плътта от зъби; колко повече, наистина, следва да вярваме, че всичко посято каквото и да е то, възкръсва отново в собствената си природа, че злаковете не се отличават от своите семена, че нито мекото се появява от твърдото, нито твърдото – от мекото, нито, че отровата се превръща в кръв; но, че плътта се възстановява от плът, костта от кост, кръвта от кръв, телесните сокове – от подобни. Как можете тогава вие, езичници, способни да утвърждавате промяната, да отричате възкресението на естеството?” („On Belief in the Resurrection”, II:63, 70, pp. 184-185)

Подобни възгледи излага Свет. Григорий Нисийски:

„В началото на миросътворението, както научаваме това от Писанието, първо, както казва словото, произвела „земля былие травное” (Бит. 1, 12), после от стръковете произлязло семето, от което, когато паднало на земята, изникнал пак същият род, произрастнал първоначално. Но това, казва Божественият Апостол, се извършва и при възкресението. Не само това научаваме от него, че човечеството ще се премени в още по-голямо велелепие, но и че това, на което се надяваме, не е нещо друго, а същото, което е било в началото.” („О душе и возкресении”, сс. 322-323)

Странен паралел със съвременната теория на всеобщата еволюция можем да видим в древното езическо учение за преселението на душите (превъплъщението). Реакцията на светите Отци на такива представи, които те повсеместно са осъждали, показва, колко те са се грижили за съхранението на догмата за планомерността на сътворението и определеността на родовете сътворени същества. Свет. Григорий Нисийски пише:

„Преселяващите душата в различни естества, по мое мнение, сливат свойствата на естеството, смесват и объркват всички неща, безсловесното, словесното, чувстващото, безчувственото, като да са едно в друго, слети до неподвижност. Защото да се твърди, че една и съща душа веднъж става словесна и разумна, според съответния телесен покров, после пак се крие в хралупите с влечугите или се присъединява към ято птици, или пренася товари, или става месоядна, или живее под водата, или пък се преминава в безчувствено, коренисто и дървесно, изпускащо от себе си клони, на които израстват цветове, или игли, или нещо хранително, или отровно – не означава нищо друго освен да се приема всичко за едно и също, и в съществата да се признава едно естество, смесено в някаква слята и неразделима общност със самото себе си; защото никакво свойство не отличава нещата едно от друго.” („О душе и воскресении”, сс. 283-284)

Представата за това, че „във всички същества естеството е едно”, разбира се лежи в сърцевината на теорията на всеобщата еволюция. Еразъм Дарвин (чичото на Чарлз Дарвин) е насочил в тази посока научното теоретизиране още в края на XVIII век. Такава представа е дълбоко чужда на духа на Светото Писание и светите Отци.

6. День шестой (Бит. 1, 24-31)

1, 24-25 „И рече Богъ: да изведетъ земля душу живу по роду, четвероногая и гады, и звери земли по роду. И бысть тако. И сотвори Богъ звери земли по роду, и скоты по роду ихъ, и вся гады земли по роду ихъ. И виде Богъ, яко добра.”

(„И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им. Тъй и стана. И създаде Бог земните зверове според рода им, и добитъка според рода му, и всички земни гадове според рода им. И видя Бог, че това е добро.”)

Учението на светите Отци за сътворението на сухоземните животни в шестия ден в основното повтаря това, което вече беше казано за другите живи същества. Така преп. Ефрем пише:

„… земята по Божие повеление незабавно произвела гадовете, полските зверове, хищните зверове и добитъка, колкото са били нужни за служение на този, който в същия тоя ден пристъпил заповедта на своя Господ” („Толкование на книгу Бытия”, гл. 1, сс. 225-226).

Свет. Василий учи:

„… не от земята се е явила скритата в нея душа на безсловесните, но произлязла едновременно с повелението” („Шестоднев”, ІХ, с. 140).

С този акт на сътворението всичко е готово за явяването на човека, който трябва да бъде господар на всичко това. Но не само за практическата полза на човека е предназначено това величествено творение. В него има нещо тайнствено; бидейки благо творение на Всеблагия Бог, то може да възведе към Него нашите умове. Свет. Иоан Златоуст пише:

„… Бог е създал всичко не само за наше употребление, но и за това, като виждаме великото богатство от Негови създания, да се изумяваме от могъществото на Създателя, и да можем да разберем, че всичко това е създадено с премъдрост и неизказана благост за чест на човека, който е предстояло да се появи” („Беседы на книгу Бытия”, VII, с. 55).

Свет. Василий, удивявайки се на Божието творение, казва:

„… да прославим най-добрия Художник, премъдро и изкусно сътворил света, и от красотата на видимото да познаем Превъзхождащия всички по красота; от величието на тези чувствени и ограничени тела да се насочим към Безкрайния, Който е по-високо от всяко величие, и по неизмеримата Си сила превъзхожда всяко разбиране. Макар и да не познаваме природата на сътвореното, но дори само това, което подлежи на познаване от нашите чувства, е толкова удивително, че и най-дейният ум се оказва недостатъчен, за да изясни, както трябва, и най-малката част от света, и да въздаде дължимата похвала на Твореца, Комуто слава, чест и держава* во веки веков.” („Шестоднев”, І, с. 21)

---------------------

*Держава (црквн.) – сила, власт.

---------------------

Бог е създал света, както учи преп. Иоан Дамаскин, защото „не се удовлетворявал от съзерцанието на Самия Себе Си, но поради преизобилието на благост поискал да произлезе нещо, което в бъдеще би се ползвало от Неговите благодеяния и би било причастно на Неговата благост.” („Точное изложение Православной Веры”, кн. 2, гл. 2, СПб., 1894, с. 45)

Изглежда никъде в Писанието не е изразено така добре предизвикващото благоговеен страх Божие величие в Неговото творение и, в сравнение с него - човешкото нищожество, както в откъса, където Господ говори на Иов от бурята:

„Где былъ еси, егда основахъ землю? Возвести ми, аще веси разумъ. Кто положи меры ея, аще веси? или кто наведый вервь на ню? На чемже столпи ея утверждени суть, кто есть положивый камень краеуголний на ней, егда (сотворены) быша звезды, восхвалиша Мя гласомъ велиимъ вси ангели Мои? Заградихъ же море враты, егда изливашеся изъ чрева матере своея исходящее, положихъ же ему облакъ во одеяние, мглою же повихъ е, и положих ему пределы, обложивъ затвор и врата, рехъ же ему: до сего дойдеши и не прейдеши, но в тебе сокрушатся волны твоя? Или при тебе составихъ светъ утренний, денница же весть чинъ свой, ятися крилъ земли, оттрясти нечестивыя от нея, или ты, брение вземъ, от земли создалъ еси животно, и глаголиваго сего посадилъ еси на земли?” (Иов 38, 4-14).

(„… де беше ти, когато полагах основите на земята? – кажи, ако знаеш. Кой й определи мярката, ако знаеш? Или кой е опъвал по нея въжето? На какво са закрепени основите й, или кой положи крайъгълния й камък, при общото ликуване на утринните звезди, когато всички Божии синове възклицаваха от радост? Кой затвори морето с врата, когато се то изтръгна, та излезе като из утроба, когато облаците направих негово облекло и мъглата – негови пелени, и му утвърдих Моя наредба и поставих ключалки и врата, и казах: до тука ще дойдеш и няма да преминуваш, и тука е границата на гордите твои вълни? Давал ли си ти някога през живота си заповед на утринта и посочвал ли си на зората мястото й, за да обгърне тя краищата на земята и да изтърси от нея нечестивците, за да се измени земята като глина под печат и да стане като разноцветно облекло…”)

Разказът за сътворението на човека се намира на две места в книга Битие: в глава първа и в глава втора; тях ще ги разгледаме в следващата наша глава.

2, 1-3 „И совершишася небо и земля, и все украшение ихъ. И соверши Богъ въ день шестый дела Своя, яже сотвори, и почи въ день седмый отъ всехъ делъ Своихъ, яже сотвори. И благослови Богъ день седмый, и освяти его, яко въ день той почи от всехъ делъ Своихъ, яже начатъ Богъ творити.”

2, 1-3 („Така бидоха свършени небето и земята и цялото им войнство. И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши. Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал.”)

За тази „съботна” Божия почивка след сътворението свет. Иоан Златоуст пише:

„… Божественото Писание тук показва, че Бог си е починал от Своите дела, но в Евангелието Христос казва: „Отецъ Мой доселе делаетъ, и Азъ делаю” (Ин. 5, 17) („Моят Отец до сега работи, и Аз работя.”); при сравняването на тези изречения, не изглежда ли да има известно противоречие в тях? Да не бъде: в словата на Божественото Писание няма никакво противоречие. Когато Писанието казва тук: „и почи” Бог „отъ (…) делъ Своихъ”, то с това ни научава, че Той е престанал в седмия ден да твори и да произвежда от небитие в битие; а когато Христос казва: „Отецъ мой доселе делаетъ, и Азъ делаю”, то с това ни показва Неговия непрекъснат промисъл, и работа нарича съхранението на съществуващото, даруването му на продължаване (на битието му) и управляването му във всяко време. В противен случай как би могла да съществува велената, ако върховната ръка не я управляваше и не се разпореждаше с всичко видимо и с човешкия род?” („Беседы на книгу Бытия”, Х. 7, с.82).

Виждайки извършващите се всеки ден чудеса, с които така сме привикнали, че ги наричаме „природа” – например, пълното развитие на зрялото растение, животното или даже човешкото тяло от мъничко семенце – ние не можем да не видим продължаващата се творческа деятелност на Божеството. Но това съвсем не е същото, което е било в Шестте Дни на Сътворението, когато за първи път е дошло в битие всичко. Първата глава на книга Битие описва това уникално и неповторимо сътворяване.

Привикнали към „делата” на Бога в сегашния свят, ние едва можем да постигнем оня друг вид „дела”, които Той е извършил в Шестте Дни. После, светът, макар и съвършен и напълно оформен, бил все още „нов”; свет. Григорий Богослов подчертава, че когато Бог пожелал да сътвори Адам от пръстта, „Словото, вземайки част от новосъздадената земя, с безсмъртните Си ръце съставило моя образ” („Слово 7”, „О душе”). Преп. Ефрем Сирин учи:

„Както дърветата, тревите, животните, птиците и човекът били едновременно и стари и млади – стари по вида на членовете си и по състава си, а млади по времето на своето сътворение – така и луната била едновременно и стара и млада – млада, защото едва била сътворена, а стара, защото била пълна както в петнадесетия ден” („Толкование на книгу Бытия”, гл. 1, с. 224).

Преп. Ефрем („Толкование”, гл. 1, с. 214) и другите свети Отци подчертават новостта (на света), потвърждавайки своята вяра, че светът е бил сътворен през пролетта. Свет. Амвросий свързва това с факта, че при иудеите годината започва през пролетта:

„Той сътворил небето и земята по времето, когато започнали, от което време е подобавало за света да приеме своето начало. Тогава било благорастворението на пролетта, времето на годината, подходящо за всичко. Следователно, годината също носи печата на зараждащия се свят… За да покаже че сътворението на света е станало

през пролетта, Писанието казва: „Месяцъ сей вамъ начало месяцей, первий будетъ вамъ въ месяцехъ лета” (Изх. 12, 2) („… тоя месец да ви бъде начало на месеците, пръв да ви бъде между месеците на годината.”). Подобавало началото на годината да бъде начало на произхождението.” („Six Days”, 1:13, p. 13).

Сега, след като хвърлихме поглед върху твърде реалистичното светоотеческо разбиране на Шестоднева, нека да се обърнем към по-сложния въпрос за създаването на венеца на Божието творение, човека.