Йером. Серафим (Роуз), "Битие: ..." (Част III, Писмо до д-р Каломирос)

ЧАСТ ІІІ

Светоотеческото Учение

за Сътворението на Света

(Писмо до д-р Каломирос)

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА

Това писмо е написано от отец Серафим на доктор Каломирос, православен грък, медик, църковен писател и „християнски еволюционист”. То е отговор на отец Серафим на писмо на доктор Каломирос, в което последният се опитва да покаже, че Свещеното Писание и учението на светите Отци са съвместими със съвременната еволюционна теория. Съгласно доктор Каломирос, Адам бил „еволюирал звяр”, който на определен стадий от своето еволюционно развитие получил Божията благодат и по такъв начин станал човек. Доктор Каломирос пише: „Когато Господ Бог вдъхнал в лицето на Адам диханието на живота, тогава еволюиралият звяр станал разумно създание... Не ще се учудя, ако тялото на Адам е било във всяко едно отношение тяло на маймуна... Биологически Адам се е намирал, вероятно, eдин стадий по-ниско по еволюционното си развитие, отколкото съвременният човек... Той е продължение на върха на стълбицата на еволюционното развитие на антропоидите. Човекът произхожда не от маймуната, а от друго разклонение на антропоидите с паралелно еволюционно развитие. Ние не разполагаме с никакви доказателства, които биха ни позволили да направим извод за това на какъв стадий на еволюцията Божието дихание на живота е било дадено на животното.”

Отговорът от отец Серафим на доктор Каломирос, публикуван за първи път в списание „Богоявление” (есента на 1989 – зимата на 1990), е своего рода въведение в светоотеческото учение за сътворението на света и ясно опровержение на съвременната теория на еволюцията. Писмото е разделено на глави, заглавията на които са дадени от редактора на настоящото издание.

Неделя 5-та

на Великия пост, 1974

Драги доктор Каломирос,

Нашият Господ Иисус Христос да бъде с Вас.

Най-сетне пиша отговор на Вашето писмо за еволюцията. В отговора е отразен възгледът на нашето братство по този въпрос. Повтарям, че аз давам отговор не като „експерт” по светите Отци, а като човек, обичащ светите Отци, какъвто, надявам се, сте и Вие. По-голямата част от приведените тук от мен цитати от светите Отци са преведени от мен от руски светоотечески издания от ХIX век, а частично – от английски преводи от ХIХ век, отпечатани в Ердмановата поредица „Никейските Отци”. Давам източниците колкото може по-пълно, за да можете да ги прочетете на гръцки. Ако имате въпроси по тези или други отечески цитати, с радост ще ги обсъдя с Вас. Аз съвсем не се старая да издирвам цитати „в потвърждение на моята гледна точка”, и Вие ще се убедите, че включвам и цитати, които „не потвърждават моята гледна точка”, тъй като аз съм преди всичко и единствено заинтересуван от това, да се изясни, какво са мислили светите Отци по тези въпроси, защото смятам, че и ние следва да мислим по същия начин. Христос Бог да ме благослови да говоря правдиво.

* * *

Въпросът за „еволюцията” е крайно важен за православните християни, тъй като с него са свързани много проблеми, пряко засягащи нашето православно учение и мироглед: за отношението между науката и богословието; за съвременната философия и светоотеческото учение; за учението за човека (антропологията); за нашето отношение към писанията на светите Отци (приемаме ли сериозно техните трудове или преди всичко вярваме в съвремената „мъдрост”, в светското мъдруване и приемаме учението на светите Отци само, ако то не противоречи на тази „мъдрост”?); за нашето тълкувание на Свещеното Писание и по-специално на книга Битие. По-нататък аз ще засегна тези теми.

Преди да пристъпим към разглеждане на въпроса за еволюцията, следва точно да изясним за какво става дума. Казвам това, защото имам опита от случаи, когато, за голямо мое удивление, твърде учени хора се изказваха така, сякаш знаят всичко по този предмет, а допускаха най-елементарни грешки, показващи, че всъщност не знаят много неща. По-специално, почти всички, пишещи за еволюцията, смятат, че знаят какво е това еволюция, но техните изказвания говорят за твърде смътното му разбиране. Въпросът за еволюцията далеч не е прост, и в умовете на хората, даже православните, той е така забъркан, че дори не можем да говорим по него, докато не се убедим с точност, че знаем за какво говорим.

Вие ни помолихте „старателно да очистим ума си от всякакви западни концепции, били те богословски, философски или научни”. Уверявам Ви, че аз се опитах да направя това и по-нататък навсякъде в това послание ще се стремя да избягвам разсъжденията от позициите на западните концепции, тъй като съм съгласен с Вас, че тези концепции изкривяват обсъждания предмет, и с тяхна помощ няма да разберем въпроса за еволюцията. Но и аз на свой ред Ви моля старателно да очистите Вашия ум от каквито и да било предубедени концепции по въпроса за еволюцията, каквито бихте могли да имате - от изученото в училище, от прочетеното в научните книги, от това, което може би мислите за „антиеволюционистите” и това, което може да са казали по този повод гръцките богослови. Нека да разсъждаваме заедно, не по маниера на западните рационалисти, а като православни християни, обичащи светите Отци и желаещи да разберат тяхното учение, а също така, като мислещи същества, които не приемат ученията на съвременните „мъдреци”, били те богослови, философи или учени, ако тези учения се разминават с учението на Свещеното Писание и светите Отци и изхождат от каквато и да била чужда философия.

1. Философия, а не факт

Преди всичко, аз съм напълно съгласен с Вас, когато казвате: „Не следва да се бърка чистата наука с разните философски теории, написани, за да обяснят фактите, открити от науката. Едно нещо са фактите (чистата наука), друго – тяхното обяснение (философията).”

Преди всичко трябва да Ви кажа, че някога аз вярвах всецяло в еволюцията. Вярвах не защото бях мислил много за това, а просто защото „всички вярват в това”, защото това е „факт”, а как може да бъдат отхвърляни „фактите”? Но после започнах да се замислям по-дълбоко над този въпрос. Започнах да разбирам, че твърде често представяното за „наука” изобщо не е факт, а философия, и започнах внимателно да разграничавам научните факти и научната философия. След много години стигнах до следните изводи:

а) Еволюцията съвсем не е „научен факт”, а философия.

б) Това е погрешна философия, изобретена на Запад в качеството на реакция на католическо-протестантската теология и маскираща се като „наука”, за да предизвика уважение към себе си и да измами хората, които са готови да приемат това, което е научен факт (на Запад почти всички съвременни погрешни учения постъпват по този начин; даже „Християнската наука” претендира за „научност”, също така и спиритизмът, разните индуистки култове и прочие).

в) Тя противоречи на учението на светите Отци в твърде много пунктове.

Съзнателно приведох своите изводи предварително, за да Ви дам възможност да спрете и помислите – уверен ли сте, че сте изоставили всички предубедени концепции за еволюцията и сте готов да мислите акуратно и безпристрастно по този предмет? Готов ли сте да допуснете, че в това, което се готвя да ви съобщя, има някаква истина? Трябва откровено да Ви кажа, че мнозинството от „еволюционистите” след тези думи ще кажат: този човек си е загубил ума, той отрича фактите. Надявам се, че Вие, най-малкото, сте готов да дочетете до края това, което ще Ви предложа, опитвайки се да го обоснова изцяло върху светите Отци. Ако сгреша, надявам се, ще ми посочите грешката.

2. Ясното определение

Много от споровете между „еволюционисти” и „антиеволюционисти” са безполезни поради една основна причина – те говорят за различни неща. Когато чуят думата „еволюция”, един разбира едно, а друг – друго; спорят напразно, тъй като разбират различни неща. За да избегнем двусмислеността, аз ще ви кажа какво точно разбирам под думата „еволюция”; впрочем, това определение го има във всички учебници по еволюция. Но преди това трябва да Ви посоча, че във Вашето писмо думата „еволюция” има две съвършено различни значения, а Вие пишете като за едно. Тук Вие не сте съумяли да различите научния факт от философията.

а) Вие пишете: „Първите глави на Светата Библия – това не е нищо друго, освен история на сътворението, прогресиращо и завършвано във времето... Творението не е дошло в битие мигновено, а е претърпяло редица последователни появи, развитие в шест различни „дни”. Как иначе да наречем този процес на сътворяване, ако не еволюция?”

Отговарям: всичко, което казвате, е вярно, и ако желаете, можете да наричате този процес „еволюция”, но не в това е спорният момент относно еволюцията. Всички учебници определят еволюцията като конкретна теория, излагаща КАК творенията са дошли в битие във времето: ПОСРЕДСТВОМ ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ЕДНИ ТВОРЕНИЯ В ДРУГИ, „ПРОИЗХОЖДАНЕ НА ПО-СЛОЖНИ ФОРМИ ОТ ПО-ПРОСТИ” В ХОДА НА ЕСТЕСТВЕНИЯ ПРОЦЕС, ЗАЕМАЩ БЕЗЧИСЛЕНИ МИЛИОНИ ГОДИНИ (Storer, “General Zoology”). По-нататък, когато Вие говорите за „еволюиралия звяр Адам”, Вие показвате с това, че също вярвате в тази конкретна научна теория. Надявам се да Ви покажа, че светите Отци не са вярвали в тази конкретна научна теория, макар че, разбира се, това не е най-важният аспект на учението за евлюцията, а главната грешка се заключава в разбирането за природата на човека, както по-нататък ще покажа.

б) Вие казвате: „Всички ние сме дошли в битие посредством еволюция във времето. В утробата на майката отначало всеки е бил едноклетъчен организъм... и най-накрая се е оформил като човек.” Разбира се, всички смятат така, независимо дали са „еволюционисти” или „антиеволюционисти”. Но това няма нищо общо с учението за еволюцията, за което е спорът.

в) По-нататък Вие казвате: „От каква раса е бил Адам – бяла, негроидна, червенокожа или жълта? Как се е получило това, че ние толкова се различаваме помежду си, ако сме потомци на една двойка? Не е ли разделението на човека на раси продукт на еволюцията?”

Отново отговарям: не, думата „еволюция” не означава това! Съществуват множество книги, разглеждащи въпроса за еволюцията от научна гледна точка. Вие, може би, не знаете, че множество учени отричат факта на еволюцията (т.е. произлизането на всички съществуващи творения от други чрез превръщане), а твърде много учени твърдят, че е невъзможно да се узнае с помощта на науката, истинна ли е теорията на еволюцията или не, тъй като няма свидетелства, които убедително да я доказват или отхвърлят. Ако искате, аз мога да обсъдя с Вас в друго писмо „научните свидетелства” за еволюцията. Уверявам Ви, че ако се приближите към тези свидетелства обективно, без каквато и да било предубеденост относно това, което ще намерите там, ще откриете, че няма нито едно свидетелство в полза на съществуването на еволюцията, което да не може да бъде обяснено посредством теорията за „особеното сътворяване”.

Моля Ви да разберете, че аз не Ви казвам, че мога научно да опровергая теорията на еволюцията, а само казвам, че еволюционната теория не може да бъде нито потвърдена, нито опровергана посредством науката. Тези учени, които казват, че еволюцията е „факт”, всъщност тълкуват научните данни в съответствие с някаква философска теория, а тези, които казват, че еволюцията не е факт, също тълкуват данните в съответствие с друга философска теория. Единствено с чистата наука не може нито да се докажат, нито да се опровергаят окончателно „фактите” на еволюцията. Вие следва също така да знаете, че са написани много книги за трудностите на „еволюционната теория”.

Ще се радвам, ако искате, да обсъдя с Вас някои от трудностите, които би било невъзможно да бъдат обяснени, ако еволюцията би била „факт”.

3. Развитие, а не еволюция

Бих искал да знаете, че аз съвсем не отричам факта на измененията и развитието в природата. Да, възрастният човек се развива от ембриона; да, огромното дърво израства от жълъда; да, възникват нови разновидности или организми, било то човешки „раси” или породи котки, кучета или овощни дървета, но всичко това не е еволюция – това е само изменчивост в пределите на определената разновидност или вид; тя не доказва и даже не предполага (освен ако Вече вярвате в това по силата на причини извън науката), че една разновидност или вид, развивайки се става друга, че всички сега живеещи създания са продукт от такова развитие от един или няколко примитивни организми. Смятам, че именно за това се говори в учението на св. Василий Велики в „Шестоднев” и сега ще го покажа.

В беседа V на “Шестоднев” свет. Василий пише:

„За това нека не се отчайва никой от прекарващите живота си в грях, като знае, че както земеделието изменя качеството на растенията, така грижата на душата за добродетелта може да победи всякакви недъзи.”

Никой, нито „еволюционистът”, нито „анти-еволюционистът” не ще отрече, че „свойствата” на творенията могат да се изменят; но това не е доказателство за еволюцията, ако не може да се покаже, че един вид може да бъде изменен в друг, и още повече, че всеки вид се изменя в друг в непрекъсната последователност, низхождаща до най-примитивния организъм. По-долу ще приведа това, което казва по този повод св. Василий Велики.

Светител Василий пише:

„Казват: как така, уж, земята принася семената според рода им, а между това, често посявайки пшеница, събираме черно пшеничено зърно? Но това не е изменение в друг род, а недъг и болест на семето. Пшеницата не е престанала да бъде пшеница, а е почерняла от обгарянето, както може да се види от самото название. Обгаряйки от извънредния студ, тя е приела друг цвят и вкус.” („Шестоднев”, V)

Изглежда, че светител Василий не вярва в „изменението в друга разновидност”, но аз не приемам това за убедително доказателство, тъй като искам да знам, на какво в действителност учи св. Василий Велики, а не да правя собствен произволен извод от неговите думи. Всичко, което в действителност може да се каже за този откъс е, че свет. Василий признава някакво „изменение” на пшеницата, което не е „изменение в друга разновидност”. Такъв род изменение не е еволюция.

Светител Василий Велики пише:

„Някои забелязали даже, че отсечените и обгорени борове се превръщали в дъбове.” („Шестоднев”, V)

Този цитат, всъщност, нищо не доказва и аз го привеждам само за това, защото и други го привеждат, за да покажат, че Светителят, първо, е вярвал, че една разновидност твари наистина може да се изменя в друга (но по-надолу ще покажа на какво в действителност учи свет. Василий по този въпрос); и второ, че свет. Василий Велики е допущал научни грешки, доколкото неговото твърдение е невярно. Тук трябва да изложа една елементарна истина: що се отнася до научните факти, съвременната наука обикновено действително знае повече от светите Отци, и светите Отци напълно са могли да грешат относно научните факти; но ние не търсим у светите Отци научни факти, а истинно богословие и истинна философия, основана на богословието. Все пак, изглежда, че в този конкретен случай св. Василий Велики е и научно прав, тъй като наистина често се случва в боровите гори да има силно прорастване на дъбове (гората, в която ние живеем [обителта на отец Серафим е в Платина, Севера Калифорния – бел. на ред.] представлява именно подобна смесена борово-дъбова гора), и когато боровете бъдат унищожени от огън, дъбовете бързо израстват, изменяйки боровата гора в дъбова за 10-15 години. Това не е еволюция, а друг род изменение, и ние сега ще видим, че светител Василий не е могъл да вярва, че борът се преобразува или еволюира в дъб.

Да видим сега, как се е отнасял св. Василий Велики към „еволюцията” или „неизменността” на видовете. Той пише:

„И така, няма нищо по-несъмнено от това, че във всяко растение има семе или се крие някаква друга семенна сила. Това значи думата „по роду”. Защото тръстиковата издънка не произвежда маслини, а напротив, от тръстиката произлиза тръстика, и от посетите семена произраства сродното им. По такъв начин, това, което при първоначалното сътворение е възникнало от земята, то се запазва и до днес, чрез съхраняването на рода посредством последователна приемственост.” („Шестоднев”, V, 2).

Светител Василий пише още:

„… Природата на съществата, задвижена от едно повеление, преминава равномерно и през раждащата се и през разрушаващата се твар, запазвайки приемствеността на родовете посредством уподобяването, докато не достигне до самия край; защото приемника на коня тя прави кон, на лъва – лъв, на орела – орел, и всяко животно, съхранявано в следващите едно след друго приемства, продължава до края на вселената. Времето не поврежда и не унищожава свойствата на животните. Напротив, тяхната природа, като неотдавна създадена, протича заедно с времето” („Шестоднев”, ІХ, 2).

Изглежда напълно очевидно, че св. Василий Велики не е вярвал в превръщането на една твар в друга, а още по-малко, в това, че всяко сега съществуващо създание е еволюирало от някакво друго, и така нататък, до най-примитивния организъм. Това е съвременна философска идея.

Трябва да Ви кажа, че аз не смятам този въпрос за особено значим сам по себе си. По-нататък ще разглеждам много по-важни проблеми. Ако беше действително научен факт това, че една твар може да се преобразува в друга, аз без никакво усилие бих повярвал в това, тъй като Бог може да извърши всичко, което му е угодно, и ние и сега можем да наблюдаваме толкова поразителни преобразования и развитие в природата (ембрионът става човек, жълъдът – дъб, гъсеницата – пеперуда), че лесно можем да повярваме в „еволюцията” на един вид в друг. Но няма убедителни научни доказателства, че нещо такова някога се е случвало, а още по-малко – че това е универсален закон на Вселената, и че всичко живо, съществуващо сега, е произлязло в крайна сметка от някакъв примитивен организъм. Светите Отци, и това е съвършено ясно, не са вярвали в подобна теория, защото теорията на еволюцията е изобретена в сравнително неотдавнашно време. Тя е продукт на съвременния западен начин на мислене и, ако желаете, после мога да Ви покажа как е възникнала тази теория в руслото на съвременната философия, започвайки от Декарт, дълго преди да бъдат получени нейните „научни доказателства”. Идеята за еволюцията съвършено отсъства в Книга Битие, съгласно която всяка твар е създадена „по роду своему” и не е „изменена в друга”. Светите Отци, както ще покажа по-долу, са приемали текста на Книга Битие съвсем просто, без да извеждат от него каквито и да било „научни теории” или алегории.

Сега Вие ще разберете защо аз не приемам Вашите цитати от св. Григорий Нисийски за „възхождането на природата от най-малката до съвършената” в качеството на доказателство за еволюцията. Що се отнася до свещената Книга Битие, то аз смятам, че там действително се говори за последователно сътворяване, на стадии, но никъде, нито в Книга Битие, нито в писанията на св. Григорий Нисийски не се твърди, че един род творение е бил преобразуван в друг, и че всички творения са произлезли по този начин! Аз изцяло не съм съгласен с това, което Вие казвате „Описанието на сътворението в първа глава на Книга Битие с точност съответства на неговото описание от съвременната наука.” Ако под „съвременна наука” Вие имате пред вид еволюционната наука, то аз смятам, че, както вече казах, грешите. Вие сте направили грешка, приемайки, че развитието, описвано в Книга Битие, у св. Григорий Нисийски и у другите Отци е същото това, което се описва в учението за еволюцията; но това не може просто да се приеме или вземе като разбиращо се от само себе си – Вие трябва да го докажете, и аз с удоволствие ще разгледам после с Вас „научните доказателства” за и против еволюцията, ако пожелаете. Развитието на творението в съответствие с Божия план е едно нещо; съвременната научна (а фактически – философска) теория, която обяснява развитието чрез преобразуването на един род твари в друг – това е съвсем друго нещо. Светите Отци не са се придържали към тази съвременна на нас теория; ако Вие можете да ми покажете, че те са се придържали към нея, ще бъда радостен да Ви изслушам.

Aко, от друга страна, под „съвременна наука” Вие имате пред вид науката, която не свързва себе си с философската теория на еволюцията, аз отново не ще се съглася с Вас; и по-долу ще покажа защо смятам, съгласно със светите Отци, че съвременната наука не може да достигне изобщо до каквито и да било знания за Шестте Дни на Сътворението. Във всеки случай, твърде произволна е идентификацията на геологичните пластове с „периоди на сътворението”. На пътя на такова наивно съпоставяне на Книга Битие и науката застават множество трудности. И наистина, смята ли „съвременната наука”, че тревите и дърветата са съществували в продължение на един дълъг геологичен период, преди да се появи слънцето, което е било създадено едва на Четвъртия Ден? Мисля, че Вие допущате сериозна грешка като обвързвате Вашата интерпретация на Свещеното Писание с определена научна теория (която съвсем не е „факт”). Смятам, че не трябва да обвързваме нашето тълкувание на Свещеното Писание с каквато и да е научна теория, била тя „еволюционната” или друга някоя. По-добре да приемем Свещеното Писание така, както ни учат светите Отци и да не спекулираме относно това как се е осъществявало сътворението. Учението за еволюцията е съвременна спекулация за това как се е извършвало сътворението и в много аспекти противоречи на учението на светите Отци, както и ще покажа по-долу.

Разбира се, аз приемам Вашите цитати от св. Григорий Нисийски; аз съм намирал у светите Отци и други подобни на тях. Разбира се, няма да отрека, че нашата природа (природата на човека – бел. на ред.) е отчасти животинска, и че ние сме свързани с цялото творение, и че това единство наистина е чудно. Но всичко това няма никакво отношение към еволюционното учение, това учение, което се определя във всички учебници като учещо, че всички съществуващи сега твари произхождат от една или повече примитивни твари чрез процеса на преобразуване на една разновидност в друга.

По-нататък, Вие следва да сте на ясно (и сега аз започвам да подхождам към важните поучения на светите Отци по този предмет), че самият св. Григорий Нисийски, напълно очевидно, не е вярвал в нещо, което да прилича на съвременното еволюционно учение, защото той учи, че пърият човек, Адам, бил създаден от Бога непосредствено, а не е бил роден като другите хора. В своята книга „Против Евномий” той пише:

„Първият човек и произлезлият от него получили битие по различен начин – единият, от съчеталите се родители, другият, от създалия го Христос – но по отношение на същността и на двамата, ние ги признаваме и не ги делим един от друг, ...разбирането за човешката природа при разглеждането на Адам и Авел не се различава поради съществуващото различие в пораждането им, тъй като нито порядъкът, нито начинът на осъществяването му, не произвеждат никакво различие в естеството.” („Опровержение на Евномий”, т. 3, част 5).

И още:

„Този, който разбира, и е смъртен, и има мисловна и познавателна способност, е наречен „човек”, Както Адам, така и Авел, и това название на тяхната природа не се променя нито от това, че Авел се е явил в битие чрез раждане, нито от това, че Адам е направил това без раждане.” („Отговор на Евномий”, кн. 11, с. 299 в английското издание на Ердман – превод на руски език от дякон Виктор Щуров).

Аз, разбира се, съм съласен с учението на свет. Атанасий, когото Вие цитирате, за това, че „първоначално създаденият човек бил създаден от земния прах, както и всички други, и ръката, сътворила Адам, и сега твори и винаги ще сътворява идващите след него”. Как може да се отрича очевидната истина за непрестаната Божия творческа активност? Но тази обща истина ни най-малко не противоречи на кокретната истина, че първият човек е бил създаден по различен начин в сравнение с всички останали хора, за което ясно учат и останалите Отци. Така, св. Кирил Иерусалимски пише, че Адам е „първосъздаденият Божий”, а Каин е „първородният” („Огласителни поучения”, II, 7). Освен това той, ясно учи, разглеждайки сътворението на Адам, че Адам не е бил заченат от друго тяло: „Че от тела се раждат тела, това, макар и да е удивително, обаче е възможно. Но че земната пръст е станала на човек – това е чудесно.” („Огласителни поучения”, XII, 30).

А ето още и това, което пише божественият Григорий Богослов:

„Тези, които признават неродеността и родеността (на Отца и Сина – бел. на прев.) като присъщи на естеството на едноименни богове, може би и на Адам и на Сит, от които единият е не от плът (като творение Божие), а другият е от Адам и Ева, ще припишат чужди една на друга природи.”* (Слово 39, „На празника на светата светлина на явлението Господне”**)

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Смисълът на този пасаж е, че както е очевидно, че Адам и Сит имат една и съща човешка природа, въпреки различните им качества - единият е нероден, а сътворен от Бога, а другият роден от родители – така също не могат да бъдат разделяни Отец и Син поради различните качества на нероденост и роденост, които не отричат Тяхната единосъщност, единството на Тяхната Божествена природа. Тук свет. Григорий, използвайки като илюстрация различието по качество и единството по природа на Адам и Сит, изтъква, че Адам не е роден, а е сътворен от Бога. Това именно използва от своя страна о. Серафим като аргумент, че светоотеческото учение изключва еволюционната концепция за произхода на човека. - бел. на прев.

**В древност Богоявление бил наричан още и „Празникът на светлините” или „Светите светлини” – бел. на прев.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Същият Отец се изразява и още по-ясно:

„Какво ще кажеш за Адам? Не е ли само той човек? Ни най-малко. Защо? Защото сътворението не е единствения способ за произвеждане на човека; и роденият също е човек.” (‘За Богословието” III, „За Бог Син”)

А преп. Иоан Дамаскин, богословието на когото предава сбито цялото учение на ранните Отци, пише:

„Защото първото образуване се нарича творение, а не рождение. Защото творението е първото образуване, имащо за своя причина Бога; рождението пък е настъпилата след осъждането [на човека] на смърт, поради неговото престъпление, смяна на едното с другото.” („Точно изложение на православната вяра”, кн. II, 30)

А Ева? Вие не вярвате ли, че тя, както учат Свещеното Писание и светите Отци, е била създадена от реброто на Адам, а не родена от някаква друга твар? Но св. Кирил пише:

„Защото Ева е родена от Адам, и не е зачената от майка, но е произлязла единствено от мъжа.” („Огласителни поучения”, XII, 29)

А преп. Иоан Дамаскин, сравнявайки Пресветата Божия Майка с Ева пише:

„Защото подобно на това, както оная [т.е., прамайката] била сътворена от реброто [на Адам] без съвъкупление, така и Тази произвела новия Адам, роден съгласно закона за носене в утробата и над законите на раждането.” („Точно изложение на православната вяра, кн. IV, 14)

Могат да бъдат приведени изказвания и на други Отци по този въпрос, но аз няма да правя това, ако Вие не оспорвате този пункт. Но аз още не съм стигнал до най-важните въпроси, повдигнати от еволюционната теория и за това ще се обърна към тях.

4. Как светите Отци разбират книга Битие?

Вие ще забележите, че в написаното от мен за Адам и Ева аз привеждах свети Отци, тълкуващи текста на книга Битие, може да се каже, твърде „буквално”. Вярно ли е моето предположение, че на Вас би Ви се искало да тълкувате текста по-„алегорично”, когато казвате, че да се вярва в непосредственото сътворяване на Адам от Бога означава да се придържаме към „твърде тясна концепция за Свещеното Писание”? Това е изключително важен момент, и аз просто с изумление научавам, че „православните еволюционисти” съвсем не знаят как светите Отци тълкуват книга Битие. Ще се съгласите с мен, че ние не сме свободни да тълкуваме Свещеното Писание както ни хрумне, а трябва да следваме светите Отци. Боя се, че не всички, които говорят за книга Битие и за еволюцията, обръщат внимание на този принцип. Някои са така устремени да дадат бой на протестантския фундаментализъм, че отиват твърде далече, възразявайки на всеки, който желае да тълкува свещения текст на книга Битие „буквално”; но, постъпвайки така, те никога не се сверяват със св. Василий Велики или другите тълкуватели на книга Битие, които ясно установяват принципите, към които следва да се придържаме при тълкуване на свещените текстове. Боя се, че мнозина от нас, уж следващи светоотеческата традиция, понякога проявяват небрежност и лесно впадат в суемъдрие, вместо да следват учението на светите Отци. Аз твърдо вярвам, че православният християнин може да намери у светите Отци цялостен мироглед и философия на живота; ако се вслушваме в тяхното учение и не смятаме себе си достатъчно мъдри, за да можем да учим другите по своята си „мъдрост”, ние няма да се заблудим.

А сега ще Ви помоля да изследвате заедно с мен много важния и основополагащ въпрос: как ни учат светите Отци да тълкуваме книга Битие? Да оставим настрани нашите предубеждения за „буквалната” или „алегорическата” интерпретации, и да видим как ни учат светите Отци да четем Книга Битие. Няма нищо по-добро от това да започнем със самия свет. Василий Велики, който пише така вдъхновено за Шестте Дни на Сътворението. В „Шестоднев” четем:

„Някои, като приемат написаното не в общоупотребителния смисъл, наричат водата не вода, но някакво друго вещество, и растението - не растение, и на рибата придават значение по свое усмотрение, и даже битието на влечугите и зверовете обясняват съобразно със своите разбирания, подобно на тълкувателите на сънищата, които на видяното в сънните мечтания дават тълкувания, съгласни със собственото им намерение. Аз пък, като слушам за трева, трева и разбирам; същото и за растение, риба, звяр и скот – всичко, както е назовано, за такова го и приемам. “Не стыжуся во благовествованием” („Не се срамувам от благовествованието”, Рим. 1; 16). Тези, които са писали за земята, са разсъждавали много за естеството на земята, какво представлява тя, кълбо ли, цилиндър ли или прилича на еднакво загладена от всички страни кутия, или на табла, която има вдлъбнатина в средата (защото към всички тия предположения са прибягвали пишещите за света, и всеки от тях е опровергавал предположението на другия); аз не ще се съглася да призная нашето повествование за сътворението на света като такова, което заслужава по-малко уважение, само заради това, че Божият раб Мойсей не е разсъждавал за фигури, не е казал, че окръжността на земята има, примерно, сто и осемдесет хиляди стадии, не е измерил доколко се простира във въздуха сянката на земята, когато слънцето отива под земята, и как тази сянка, падайки върху луната, произвежда затъмнение. Ако той е премълчал за това, което не ни засяга, като за безполезно, то нима поради това ще сметна словата на Духа за по-маловажни от безумната мъдрост? Няма ли още повече да прославя Този, Който не е затруднил нашия ум с празни неща, а е устроил така, че всичко да бъде написано за назидание и усъвършенстване на нашите души? Това, струва ми се, не са разбрали тези, които по собстеното си разбиране са решили да придадат някаква важност на Писанието с някакви разкрасявания и приспособявания. Но това означава да правиш себе си по-премъдър от словата на Духа, и под вида на тълкувания, да въвеждаш собствените си

мисли. Ето защо, както е написано, така и ще разбираме.” („Шестоднев” IX,1)

Ясно е, че свет. Василий Велики ни предпазва от „разясняване” на тези неща в Книга Битие, които са недостъпни за простото човешко разбиране; съвременният „просветен” човек, даже православният, много лесно се улавя на това. За това нека да приложим всички усилия да разбираме Свещеното Писание така, както са го разбирали светите Отци, а не според нашата съвременна „мъдрост”. И да не се удовлетворяваме от възгледите на само един св. Отец, а да изследваме и други.

Едно от общоприетите светоотечески тълкувания на Книга Битие принадлежи на св. Ефрем Сирин. Неговите възгледи са толкова по-важни за нас, защото той е „източен” и добре е знаел древноеврейския език. Съвременните учени ни казват, че „източните” са склонни към „алегорични” тълкувания, и че Книга Битие така и трябва да се разбира. Но да видим какво казва преподобни Ефрем Сирин в своя коментар на Книга Битие:

„Никой не трябва да мисли, че шестодневното творение е иносказание; също така е

непозволително да се говори, че, уж, това, което е описано като сътворено в продължение на шестте дни, е сътворено в един миг, и че, уж, в това описание са представени само наименования, или нищо не означаващи, или означаващи нещо друго. Напротив, трябва да се знае, че както небето и земята, а под имената небе и земя не се разбира нещо друго, така и казаното за всичко останало, че е сътворено и приведено в устройство след сътворението на небето и земята, заключава в себе си не празни наименования, но на силата на тези наименования съответства самата същност на сътворените естества.” („Тълкувание на Книга Битие”, т. 3, ч. 6)

Това, разбира се, са все още общи принципи; да разгледаме няколко случая на конкретно прилагане на тези принципи от преподобни Ефрем.

„Макар и сетлината, и облакът да са сътворени за едно мигновение, то както денят, така и нощта на първия ден са продължили по дванадесет часа.” (Пак там)

И още:

„Когато в едно мигновение е извлечено реброто [на Адам] и също така мигновенно плътта заела неговото място, а голата кост приела пълния вид и цялата красота на жената – тогава Бог я довежда и представя на Адам.” (Пак там)

Напълно очевидно е, че преп. Ефрем Сирин чете Книга Битие „както е написано”: когато слуша за „ребро адамово”, под това той разбира реброто на Адам, а не го възприема като алегорически способ за изразяване на нещо друго. Напълно очевидно е, че по подобен начин той разбира и Шестте Дни на Сътворението именно като шест дни, които дели на „вечер” и „утро” по 12 часа.

Аз умишлено взех „простия” коментар на преподобни Ефрем върху Книга Битие, преди да приведа други, по-„мистични” коментари, защото именно такова „просто” разбиране на Книга Битие повече от всичко „засяга” съвременния „просветен” ум. Подозирам, че повечето от православните, които не са твърде запознати със светите Отци веднага ще кажат: „Това е твърде просто! Сега ние знаем повече. Дайте ни по-дълбоки Отци.” Уви, за нашата съвременна мъдрост няма по-дълбоки Отци, защото дори най-„мистичните” Отци разбират текста на Книга Битие също така „просто”, както и преподобни Ефрем Сирин! Търсещите по-голяма изтънченост у светите Отци се намират под влиянието на съвременни западни идеи, съвършено чужди на светите Отци на Православната Църква. Но аз ще трябва да покажа това, като приведа цитати от мнозина от светите Отци.

Нека сега да разгледаме конкретно въпроса за „продължителността” на Шестте Дни на Сътворението. Аз смятам, че този все пак е от второстепенните въпроси, повдигнати от еволюционната теория, но, разбира се, не ще е лошо да узнаем какво са мислили по него светите Отци, още повече, че от тук ние ще започнем да вникваме в това, колко голяма разлика съществува между съвременната западна теория на сътворението и отеческата. Независимо как ще ги тълкуваме, тези „Дни” се намират напълно извън разбирането, достъпно за нас, познаващите само тленните „дни” на нашия паднал свят; как бихме могли изобщо да си представим тези „Дни”, когато могъщо е действала съзидателната Божия сила! Блажени Августин добре е казал (ако сте готови да приемете написаното от него!): „Що за дни са били тези – на нас ни е много трудно да си представим, или дори съвсем невъзможно; още по-малко пък е възможно да говорим за това.” („За Божия град”, XI, 6).

Самите свети отци, изглежда не са се изказвали много по този повод, защото, несъмнено, за тях това не е било проблем. Този проблем съществува основно за съвременния човек, защото той се опитва да разбере Божието сътворение посредством законите на природата на нашия паднал свят. Изглежда светите Отци са приемали, че по своята продължителност тези Дни не са се отличавали от познатите ни на нас дни, а някои даже посочват, че тяхната продължителност е била 24 часа, за което говори преподобни Ефрем Сирин. На в тези Дни има нещо, което за нас е най-важно да разберем, и което се отнася към написаното от Вас по повод на „мигновеността” на сътворяването от Бога.

Вие пишете: Тъй като Бог е сътворил времето, то да твори нещо „мигновено” би било акт, противоречащ на Неговото собствено решение и воля… Когато говорим за сътворяването на звездите, растенията, животните и човека, ние не говорим за чудеса – говорим не за екстраординерни вмешателства на Бога в сътворението, а за „естествения” ход на сътворението.” Не подменяте ли тук учението на светите Отци със съвременната „мъдрост”? Какво е началото на всички неща, ако не чудо? Аз вече Ви показах, че св. Григорий Нисийски, св. Кирил Иерусалимски, св. Григорий Богослов и св. Иоан Дамаскин (пък и всички Отци) учат, че първият човек, Адам, е произлязъл по начин, различен от естествените поколения на всички други хора; по подобен начин първите създания, съгласно текста на Свещеното Писание, произлезли по начин, различен от този на всички техни потомци; те произлезли не по пътя на естественото размножаване, а по словото Божие. Съвременната теория на еволюцията отрича това, тъй като тя е била изобретена от невярващи, желаещи да отрекат Божието действие в

сътворението и да обяснят сътворението единствено с „естествени” причини. Нима не виждате що за философия стои зад еволюционната теория?

Какво казват за това светите Отци? Аз вече приведох преп. Ефрем Сирин, целият коментар на когото върху Книга Битие, описва това, как за миг са се извършвали всички актове на Божието сътворение, макар „Дните” на сътворението да са продължавали по 24 часа всеки. Да видим сега какво казва св. Василий Велики за творческите актове на Бога в течение на Шестте дни.

Говорейки за Третия Ден на Сътворението, светител Василий Велики пише:

„По тази дума се появили гъстите гори, стремително произлезли от земята всички дървета ... също така изведнъж израсли всички храсти с гъста и буйна зеленина...; появили се растенията, употребявани за венци – рози, митри и лаври… всичко за едно мигновение дошло в битие …” („Шестоднев”, V, 6).

И още, казва той:

„„Да произведе земята.” Това кратко повеление произвело незабавно великата природа и сложния свят, довеждайки, по-бързо от мисълта, до съвършенство безчислените свойства на растенията.” („Шестоднев”, V, 10).

И още, за Петия Ден:

„Излязло повелението; и веднага реките произвеждат, и езерата раждат свойствените и естествени за себе си породи.”* („Шестоднев”, VІІ, 1).

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Неотдавна доктор Джонатан Уелс, молекулярен биолог, разяснявайки учението на свет. Василий за Шестте Дни на Сътворението, каза нещо, което послужи като опровержение на тези, които нееднократно са се опитвали да сближат това учение с еволюционизма. Цитирайки „Беседи върху Шестоднева” на свет. Василий, доктор Уелс пише: „В „Шестоднев” като цяло пределно ясно е изразена мисълта, че след първото мигновение [на сътворението – бел. на ред.] последвали няколко особени творчески деяния. Когато било създадено небето, то било „безвидно”, тъй като „не бяха още сътворени слънцето, луната и звездите. Те били сътворени по-късно, чрез деяние на самия Бог: „Отначало Бог сътворил небето и земята; след това Той сътворил светлината, а след това сътворил твърдта.” Първоначално водите „били разлети навсякъде”, и се събрали заедно едва след като Бог казал: „Да се събере водата, която е под небето, в едно място”. А земята оставала „пуста” след нейното сътворяване, тъй като нямала „всеки род растителност” до тогава докато Бог не заповядал на земята „да произведе зеленина” и „плодно дърво”. (Jonathan Wells, “Abusing Theology”, “Origins and Design”, том 19, № 1). – Ред.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Също така и свет. Иоан Златоуст, в своя коментар върху Книга Битие, учи:

„Днес [Бог – бел. на ред.] преминава вече към водите и ни показва, че от тях, по неговото слово и повеление са произлезли одушевените животни. Какъв ум, кажи ми, може да постигне това чудо? Кой език ще бъде в състояние достойно да прослави Създателя? Само казал: „да произведе земята” – и тозчас я възбудил към плодоношение… за земята казал само „да произведе” – и се явило великото разнообразие на цветовете, тревите и семената, и всичко станало по едно само слово, така и тук казал: „да произведе водата…” – и изведнъж произлязли толкова родове влечуги, такова разнообразие от птици, че и да се изброят с думи е невъзможно.” („Беседа на книгу Бытия”, VІІ, 3).

Тук ще повторя: аз смятам, че съвременната наука в повечето случаи знае повече, отколкото светите Василий Велики, Иоан Златоуст, Ефрем Сирин и другите Отци за свойствата на рибите и други подобни конкретни факти; никой не ще отрече това. Но кой знае повече за пътищата, по които твори Бог: съвременната наука ли, която даже не е уверена съществува ли Бог, и във всеки случай се опитва да обясни всичко без Него, или тези богоносни Отци? Когато Вие казвате, че Бог не твори мигновено, то аз смятам, че Вие излагате учението на съвременната „мъдрост”, а не учението на светите Отци.

Разбира се, в определен смисъл Божието творение не е мигновено дело; но и тук светите Отци са напълно точни в своето учение. Аз цитирах преподобни Ефрем Сирин, който казва: „Също така е недопустимо да се говори, че за едно мигновение е било създадено това, което според Свещеното Писание е създавано в продължение на шест дни.” Като имаме това пред вид, нека да разгледаме това място от свет. Григорий Нисийски, което Вие цитирате: „Човекът е бил създаден последен, след растенията и животните, защото природата следва пътя, водещ постепенно към съвършенството.” „Като по стъпала природата възхожда в жизнените свойства от най-малките към съвършените.” Привеждайки тези откъси, Вие се опитвате да ги разберете в смисъла на съвременното еволюционно учение. Но, разбира се, от тези древни текстове не може да се изведе тази съвременната философия! Тук свет. Григорий Нисийски учи същото, което и мнозина други от светите Отци, изхождайки от твърде „буквалното” разбиране на Книга Битие.

Така, свет. Григорий Богослов, твърдейки, както и преподобни Ефрем Сирин, че сътворението не е било „мигновено”, учи:

За това към дните [на сътворението – бел. на ред.] се изброява нещо първо, второ, трето и така нататък до седмия ден, успокояващ от делата, и на тези дни се разделя всичко сътворено, приводимо в устройство по неизказани закони, а не произвеждано мигновено от Всемогъщото Слово, за което да помисли или да изрече означава вече да извърши делото. Ако последен в света се е явил човекът, почетен с Божието ръкотворение и образ, то това ни най-малко не е удивително: защото за него, като за цар, е трябвало да се приготви царската обител, и след това вече да се въведе в нея царят, съпроводен от всички твари.” („Слово на новую седмицу, на весну и на память мученика Маманта”, Омилия 44)

И свет. Иоан Златоуст учи:

„Неговата всесилна десница и безпределна премъдрост не биха се затруднили да създадат всичко и за един ден. И какво говоря, за един ден? Даже за едно мигновение. Но тъй като Той е създал всичко съществуващо не за своя полза, защото не се нуждае от нищо, бидейки вседоволен – напротив, създал е всичко по Своето човеколюбие и благост, то и твори на части, и ни преподава чрез устата на блажения пророк ясно учение за творимото, за да можем, научавайки обстоятелствено за това, да не се поддаваме на тези, които се увличат от човешки умствания… Защо, ще кажеш, той [човекът – бел. на ред.] е създаден последен, ако превъзхожда всички тези твари? По справедлива причина. Когато царят възнамерява да влезе в някой град, то е необходимо оръженосците и всички останали да отидат преди него, за да влезе царят в чертозите след като вече са приготвени; точно така и Бог, възнамерявайки да постави цар и владетел над всичко земно, отначало устроил цялото това украшение, а след това вече създал и владетеля.” („Беседы на Книгу Бытия”, ІІІ, 3; VІІІ, 2).

И така, светоотеческото учение ясно казва, че Бог, макар и да е можел да създаде всичко мигновено, предпочел да го сътвори на стадии, с възрастване на съвършенството, при което всеки стадий е бил завършен не за миг, нито за неопределено дълго време, а някак осреднено между тези две крайности, а именно – за шест дни.

Светите Ефрем Сирин и Иоан Златоуст в своите коментари върху Книга Битие явно разглеждат Божието сътворение като работа, извършена за шест обикновени дни, във всеки от които Бог твори „незабавно” и „мигновено”. Също и св. Василий Велики, въпреки широко разпространеното мнение на „християнските еволюционисти”, разглежда актовете на Божието сътворение като „незабавни” и „внезапни”, смятайки Шестте Дни всеки с продължителност по 24 часа, защото той казва относно Първия Ден следното:

„И биде вечер, и биде утро. Пророкът разбира продължителността на деня и нощта… И биде вечер, и биде утро: ден един.” Защо е наречен не пръв, а един? С това определя мярката на деня и нощта, и ги събира във времето на едно денонощие, защото двадесет и четири часа изпълват продължителността на един ден, ако под ден се подразбира и нощта.”* („Шестоднев”, ІІ, 8).

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Свет. Амвросий, който бил запознат с „Шестоднев”-а на свет. Василий, преподава същото това учение в своя собствен „Шестоднев”. Така, за Първия Ден на Сътворението свет. Амвросий пише: „По начин, който прави, в Писанието е казано „ден”, а не „първи ден”. Защото вторият, след това третият ден и най-сетне оставащите дни е трябвало да последват, и, като се следва по такъв начин естествения ред, би могло да се отбележи „ден първи”. Но Писанието е установило закона, според който двадесет и четирите часа, включващи както деня, така и нощта, трябва да бъдат наречени само „ден”, сякаш желаейки с това да каже, че продължителността на един ден е равна на двадесет и четири часа.” Свет. Амвросий, „Шестоднев” 1:37). – Ред.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Но дори свет. Григорий Богослов, най-„съзерцателният” от светите Отци, мисли по съвсем същия начин. Той казва:

„Както първото сътворение започва през неделния ден (а то се вижда от това, че седми ден от него се пада съботата, защото той е денят за успокояване от делата), така и второто сътворение е започнало отново в същия ден.” („Слово на новую седмицу”, Омилия 44)

И отново Богословът казва, изразявайки светоотеческия възглед за този свят, в който е бил поставен Адам:

„Така е изрекло Словото, и, вземайки част от новосъздадената земя, с безсмъртните Си ръце е съставило моя образ.” („Слово о душах”, Омилия 7)

Както вече беше казано, аз не смятам този въпрос за имащ първостепенно значение при разглеждането на проблемите на еволюцията; но той категорично свидетелства за влиянието на съвременната философия върху „християнските еволюционисти”, не търпящи такова тълкувание на тези Шест Дни, с което биха изглеждали глупави в очите на „мъдреците” на този свят, които „научно са доказали”, че, каквото и да е било сътворението, то е протичало в продължение на милиони години. По-важното е, че, поради тази именно причина, на „християнските еволюционисти” им е толкова трудно да приемат шестодневното сътворение (което не е представлявало проблем за светите Отци), че те не разбират какво се е случило в тези Шест Дни: те смятат, че е имало продължителни природни процеси на развитие, в съответствие със законите на нашия днешен растлен свят; всъщност, съгласно светите Отци, природата на първосъздадения свят е била съвсем различна от тази на нашия, както и ще покажа по-надолу.

Да разгледаме по-подробно още едно основополагащо светоотеческо тълкувание на Книга Битие, принадлежащо на свет Иоан Златоуст. Обърнете внимание на това, че аз не привеждам малко известни или оспорвани Отци, а само самите стълбове на Православието, у които цялото наше православно учение е най-ясно и божествено изразено. У него ние също не намираме „алегории”, а само строга интерпретация на текста, както той е написан. Подобно на другите Отци, той казва, че Адам е бил създаден буквално от земния прах, а Ева – буквално от реброто Адамово. Той пише:

„Ако враговете на истината настояват на това, че е невъзможно да се произведе нещо от несъществуващото, то ние ще ги попитаме: първият човек от земята ли е създаден или от нещо друго? Без съмнение, те ще се съгласят с нас и ще кажат, че от земята. В такъв случай нека ни кажат, как от земята се е образувала плът? Пръстта може да стане на кал, тухла, глина, керемида, но как е произлязла плътта? Как са произлезли костите, нервите, жилите, мазнината, кожата, ноктите, косите? Как са произлезли от едно налично вещество толкова много разнокачествени неща? По това те и дума не могат да кажат.” („Беседа на Книгу Бытия”, ІІ, 4)

И още пише свет. Иоан [Златоуст – бел. на ред.]:

„Едно от ребрата, е казано, взе (Бог): как от това единствено ребро (Той) е образувал цялото живо същество? И какво говоря: как от това единствено ребро Бог изобщо е образувал живо същество? Кажи ми, как се е извършило отнемането (на реброто)? Как (Адам) не е почувствал това отнемане? Но ти не можеш нищо такова да ми кажеш; (това) знае само Този, Който е извършил създаването… [Бог – бел. на ред.] не друго творение е произвел, но, вземайки от вече готовото творение една малка част, от тази част построил цялото живо същество. Каква е силата на височайшия Творец Бог, че от тази малка част (реброто) да произведе състава на толкова членове, да устрои толкова органи на сетивата и да образува цялото, съвършено и пълно същество!” („Беседа на Книгу Бытия”, ХV, 2-3)

Ако искате, мога да Ви приведа много други места от този труд, които показват, че св. Иоан Златоуст – а нима той не е главният православен тълкувател на Свещеното Писание? – винаги тълкува свещения текст на Книга Битие така, както той е написан, смятайки, че змията (чрез която дяволът е говорил), която е изкушавала прародителите в Рая, е наистина змия, че Бог действително е привел всички животни пред Адам, за да им даде той имена, и „тези имена, които им е нарекъл Адам, си остават и до сега”. („Беседа на Книгу Бытия”, ХІV, 5). (Но, съгласно еволюционното учение, много от животните по времето на Адам вече са измрели – в такъв случай, трябва ли ние да вярваме, че Адам не е нарекъл имена на всички полски животни (Бит. 2, 19), а само на останалите живи до неговото време?) Светител Иоан Златоуст казва, говорейки за райските реки:

„Може би, обичащите да говорят от своята мъдрост, и тук не допускат нито това, че реките действително са реки, нито това, че водите са именно води, но внушават на решаващите се да ги слушат, че те ( под имената реки и води) представляват нещо друго. Но да не обръщаме, моля ви, внимание на тези хора, да заградим за тях нашия слух, а да вярваме на божественото Писание и като следваме това, което е казано в него, да се стараем да пазим в душите си здравите догмати” („Беседа на книгу Бытия”, ХІІІ; 4).

Необходимо ли е да цитираме още този божествен Отец? Както и светите Василий Велики и Ефрем Сирин, той ни предупреждава:

„Да не вярваш на съдържащото се в божественото Писание, а да въвеждаш друго от своя ум, това, мисля, излага на голяма опасност осмеляващия се на такова дело.” („Беседа на Книгу Бытия”, ХІІІ, 3).

Преди да продължа, накратко ще отговоря на възражението, което съм чувал от защитаващите еволюцията: те казват, че ако четем цялото Писание „така, както е написано”, ще изпаднем в смешно положение. Ако, казват те, трябва да вярваме, че Адам наистина е бил създаден от прах, а Ева – от адамовото ребро, то не трябва ли да вярваме и в това, че Бог има „ръце”, че Той „ходи” в Рая и в други подобни нелепости? Такова възражение не може да изхожда от този, който е прочел макар и само едно тълкувание на светите Отци върху Книга Битие. Всички свети Отци различават това, което е казано за сътворението и трябва да се приема „както е написано” (стига само да не е очевидна метафора или друга фигура на речта, например „слънцето знае своя заник” в Псалмите (103, 19), но това, разбира се, е необходимо да се обяснява само на децата) от казаното за Бога, което следва да се разбира, както нееднократно казва св. Иоан Златоуст, „по Богоприличен начин”. Например, светител Иоан пише:

„И като чуеш, възлюблени, че „насади Господь Богъ рай во Едеме на востоцехъ” (Бит. 2; 8) („насади Господ Бог раят в Едем на изток”), то думата „насади” разбирай за Бога благоприлично, т.е., че Той е заповядал; а относно следващите думи вярвай, че именно раят е бил сътворен и то на самото това място, където е обозначило Писанието” („Беседа на книгу Бития”, ХІІІ, 3).

Преподобни Иоан Дамаскин в своя труд „За ересите” ясно сочи, че алегорическото разбиране за рая е част от ереста на оригенианите:

„Те обясняват рая, небето и всичко останало в иносказателен смисъл” („О ересях”, 64).

Но как да разбираме пък тези свети Отци с дълбок духовен живот, които тълкуват Книга Битие и други места от Свещеното Писание в духовен или мистичен смисъл? Ако самите ние не се бяхме отдалечили толкова много от светоотеческото разбиране на Писанието, това не би представлявало проблем за нас. Един и същ текст на Свещеното Писание е истинен и „така, както е написано”, но има също и духовно тълкувание. Ето какво казва великият пустинен Отец преп. Макарий Велики, прозорливец, възкресявал мъртви:

„А че раят е бил заключен и на Херувима е било заповядано с огнен меч да препятства входа на човека в него - за това вярваме, че точно така е и било, както е написано; заедно с това намираме, че то тайнствено се извършва във всяка душа” („Семь слов”, ІV; 5 ).

Нашите съвременни „патролози”, които подхождат към светите Отци не като към жив източник на преданието, а като към мъртъв „академичен източник”, винаги разбират превратно този най-важен пункт. Всеки православен, живеещ в преданието на Отците, знае, че когато някой св. Отец изтълкува място от Светото Писание духовно или иносказателно, с това самото той не отрича неговото буквално значение, за което предполага, че е достатъчно известно на читателя, за да го приеме. Ще приведа ясен пример за това. Божественият Григорий Богослов в своето „Слово на Богоявление” пише относно Дървото на Познанието:

„Това дърво, според моето разбиране, е било съзерцанието, към което безопасно могат да пристъпят само опитно усъвършенстваните.”

Това е дълбоко духовно тълкувание, и на мен не ми е известно друго място от творенията на този Отец, където той явно да казва, че това дърво е дърво в буквален смисъл, „както е написано”. В такъв случай, „открит ли е въпросът”, както биха ни казали нашите учени, дали той не „алегоризира” изцяло историята на Адам и рая?

Разбира се, ние знаем от другите творения на св. Григорий, че той не е алегоризирал Адам и рая. Но, което е още по-важно, ние разполагаме с пряко свидетелство на друг велик Отец точно по въпроса за тълкуванието на св. Григорий относно Дървото на Познанието.

Но преди да приведа това свидетелство, аз съм длъжен да се убедя, че Вие сте съгласни с мен по основополагащия принцип за тълкуването на писанията на светите Отци. Светите Отци (ако те са истински свети Отци, а не просто църковни писатели с неопределен авторитет), излагайки учението на Църквата не си противоречат, даже когато според нашето немощно разбиране ни се струва, че между тях има разногласие. Академичният рационализъм е този, който противопоставя един Отец на друг, проследява тяхното „влияние” един върху друг, дели ги на „школи” и „фракции” и намира противоречия между тях. Всичко това е чуждо на православния дух на разбиране на светите Отци. За нас православното учение на светите Отци е едно цяло, а тъй като цялото православно учение, очевидно, не се съдържа в творенията на нито един отделен Отец, защото всички свети Отци като хора са ограничени, то ние откриваме една негова част у един Отец, друга – у друг; един Отец обяснява това, което е неясно у друг, и, в крайна сметка, за нас даже не е толкова важно кой е казал нещо, ако то е православно и хармонира с цялостното светоотеческо учение. Аз съм уверен, че Вие ще се съгласите с мен относно този принцип, и Вас няма да Ви учуди, че сега ще приведа тълкувание на словата на свет. Григорий Богослов от великия свети Отец, живял хиляда години след него, свет. Григорий Палама, архиепископ Тесалоникийски.

Против свет. Григорий Палама и другите Отци-исихасти, учещи за „Несътворената Таворска светлина”, се обявил западният рационалист Варлаам. Вземайки повод от казаното на едно място от преп. Максим Изповедник, който нарича тази Светлината на Преображението „символ на богословието”, Варлаам учил, че тази Светлина не е проява на Божеството, а нещо телесно, не „буквално” Божествена Светлина, а само неин „символ”. Това принудило свет Григорий Палама да даде отговор, който ни изяснява съотношението между „символичното” и „буквалното” тълкуване на Свещеното Писание, в частност, що се отнася до това място от свет. Григорий Богослов, което аз приведох по-горе. Той пише, че Варлаам и другите

„не виждат, че Максим, мъдър в божествените дела, е нарекъл Светлината на Господнето Преображение „символ на богословието” само по аналогия и в духовен смисъл. Всъщност, в богословието, което прибягва до аналогии и иска да ни възвиси, предметите, имащи собствено битие, сами стават, фактически и на думи, символи по омонимия; именно в този смисъл Максим нарича тази Светлина „символ”… По подобен начин св. Григорий Богослов нарича дървото на познанието „размишление”, разглеждайки го в своите размишления като символ на тези размишления, чието предназначение е да ни възвиси; но от това не следва, че упоменатото е илюзия или символ, без собствено битие. Защото божественият Максим представя и Мойсей като символ на съда, и Илия – като символ на провидението! Нима и те не са съществували в действителност, а са измислени „символически”? И не би ли могъл Петър - за тези, които биха пожелали да се възвисят до размишлението - да стане символ на вярата, Иаков – на надеждата, а Иоан – на любовта?” („В защита на св. исихасти”, Триада ІІ, 3; 21-23).

Могат да бъдат приведени и други подобни цитати, които показват как в действителност учат светите Отци да се тълкува Свещеното Писание, и в частност, Книга Битие; но аз приведох вече достатъчно, за да се види, че истинското отеческо учение по този предмет поставя сериозни препятствия пред тези, които биха желали да тълкуват Книга Битие в съгласие със съвременните идеи и мъдрост – отеческото тълкувание прави невъзможно съгласуването на повествованието на Битие с теорията на еволюцията, изискваща напълно „алегорическа” интерпретация на текста на много места, където отеческото тълкувание не допуска това. Учението за това, че Адам е бил създаден не от пръстта, а по пътя на развитието от някаква друга твар е ново и съвършено чуждо на Православието.

На това място „православният еволюционист” може да се опита да спаси положението (като вярващ и в съвременната теория на еволюцията, и в учението на светите Отци) по един от двата начина:

А. Той може да опита да каже, че ние днес знаем повече отколкото светите Отци за природата, и за това действително можем да интерпретираме Книга Битие по-добре от тях. Но даже и „православният еволюционист” знае, че Книга Битие не е научен трактат, а боговдъхновен труд по космогония и богословие. Тълкуването на боговдъхновеното писание е, очевидно, работа на боговдъхновените богослови, а не на учените-естественици, които обикновено не са запознати с принципите на това тълкуване. Наистина, в Книга Битие са представени множество „факти” на природата. Но трябва да се отчита, че тези факти не са фактите, които наблюдаваме сега, а съвършено особени: сътворяването на небето и земята, на всички животни и растения, на първия човек. Аз вече обърнах внимание, че светите Отци съвсем ясно учат, че, например, създаването на първия човек, Адам, е нещо съвършено различно от размножаването на хората, както то се извършва сега; науката може да наблюдава само последното, а относно сътворяването на Адам тя предлага само философски спекулации, а не научно знание.

Съгласно светите Отци, ние можем да знаем нещо за първосъздадения свят, но това знание е недостъпно за естествените науки. По-долу аз ще разгледам този въпрос по-подробно.

Б. Или пък, за да съхрани все пак неоспоримо светоотеческото тълкувание поне на някои факти, описани в Книга Битие, „православният еволюционист”, може да се заеме с произволни модификации на самата еволюционна теория, за да я „подведе” под текста на Книга Битие. Така един „православен еволюционист” може да реши, че сътворението на първия човек е било особено сътворение, неподвластно на общите закономерности на останалото сътворение, и по този начин той може да вярва в библейското повествование за сътворението на Адам повече или по-малко „както е написано”, като в същото време вярва, че това, което се е случило в останалите Шест Дни на Сътворението е в съответствие с „еволюционната наука”; друг „православен еволюционист” пък би могъл да приема „еволюцията” на самия човек от низшите твари, уточнявайки в същото време, че Адам, „първият еволюирал човек”, се е появил твърде неотдавна (в еволюционната „милионолетна” времева скала), запазвайки по такъв начин поне историческата реалност на Адам и другите патриарси, а също и общо разпространеното светоотеческо мнение (за което ще говоря в друго писмо, ако пожелаете), че Адам е бил сътворен преди около 7500 години. Вярвам, ще се съгласите с мен, че такива рационалистически пътища са просто глупави и безсмислени. Ако вселената „еволюира”, както учи съвременната философия, то и човекът „еволюира” заедно с нея, и ние сме длъжни да приемем всичко каквото ни каже всезнаещата наука за възрастта на човека; но ако е правилно светоотеческото учение, то е правилно както по отношение на човека, така и на останалото творение.

Ако можете да ми обясните по какъв начин може да бъде приемано светоотеческото тълкувание на Книга Битие и заедно с това да се вярва в еволюцията, ще бъда радостен да Ви изслушам; но ще трябва да ми представите по-стойностни научни доказателства от тези, които съществуват, защото за обективния и безпристрастен наблюдател „научните доказателства” за еволюцията са крайно слаби.

5. „Человекомъ смерть бысть” (1 Кор. 15, 21)

Най-сетне се приближихме до двата най-важни въпроса, повдигнати от еволюционната теория: за природата на първоначално създадения свят и за природата на първоначално създадения човек, Адам.

Смятам, че правилно излагате светоотеческото учение когато казвате: „Животните се разтлели заради човека; законът на джунглата е следствие от падението на човека.” Съгласен съм с Вас както вече казах, и в това, че човекът чрез своето тяло е свързан с цялото видимо творение и е негова органична част, и това ни помага да разберем как цялото творение е изпаднало с него в смърт и разтление. Но Вие смятате това за доказателство на еволюцията, за доказателство, че човекът е еволюирал от някакво друго творение! Ако това би било така, то, разбира се, боговдъхновените Отци биха го знаели, и ние нямаше да трябва да чакаме, докато философите-атеисти от ХVІІІ и ХІХ векове го открият и ни го разкажат!

Но не, макар светите Отци и да са вярвали, че цялото творение е паднало с Адам, те не са вярвали, че Адам е „еволюирал” от някаква друга твар; защо аз да вярвам различно от светите Отци?

Ето, приближих се до много важен пункт. Вие питате: „Как така падението на Адам е предизвикало разтлението и закона на джунглата за животните, след като животните са били създадени преди Адам? Ние знаем, че животните са загивали, убивали и са се изяждали едно друго още от времето на тяхната поява на земята, а не едва след появата на човека.”*

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Не само „християнските еволюционисти” като доктор Каломирос, но и „креационистите, привърженици на прогреса и древния произход на земята” (които не вярват в еволюцията “per se”, но са съгласни с еволюционната схема за възрастта на земята в „милиони години”) са принудени, по силата на своята позиция, да признаят, че появата на човека е била предшествана от милиони години смърт и разложение. Ето един пример от съчинението на креационист, привърженик на прогреса и древния произход на земята, предназначено за катехизическо пособие за деца:

„Започвайки преди около два до четири милиона години, Бог пристъпва към сътворението на човекообразните млекопитаещи, или „хоминоидите”. Тези създания са стояли на два крака, имали са голям мозък и са използвали оръдия на труда. Някои даже са погребвали своите починали и са рисували по стените на пещерите. Но те са се отличавали твърде много от нас. У тях не е имало дух. У тях не е имало съвест, както у нас. Те не са се покланяли на Бога и не са имали никаква религия.

С времето тези човекообразни създания измрели. Тогава, преди около десет-петнадесет хиляди години, вместо тях, Бог сътворил Адам и Ева.” (Hugh Ross, “Genesis One, Dinozaurs, and Cavemen”). – Ред.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Откъде Ви е известно това? Вие уверен ли сте, че на това учат светите Отци? Вие излагате своята „гледна точка”, без да цитирате когото и да било от светите Отци, а предлагайки философията „на времето”. Аз, разбира се съм съгласен с Вас, че Бог е извън времето; за Него всичко е настояще. Но този факт не е доказателство, че животните, които са погинали заради Адам, са погинали преди той да падне. Какво казват светите Отци?

Вярно е, че повечето свети Отци говорят за животните като за разтлени и смъртни, но те говорят за тяхното състояние като паднали. А какво е тяхното състояние до прегрешението на Адам?

За това има значително указание в коментариите върху Книга Битие на преподобни Ефрем Сирин. Говорейки за „кожите”, от които Господ съшил одеждите за Адам и Ева след грехопадението, преподобни Ефрем пише:

Може да се мисли, че прародителите, докосвайки с ръце одеждите си, са разбрали, че са облечени в дрехи от кожите на животни, умъртвени, може би, пред техните очи, за да се хранят с месото им, да прикриват голотата си с кожите им, и в самата им смърт да видят смъртта на собствените си тела.” („Толкование на Книгу Бытия”, гл. 3).

По-долу ще разгледам светоотеческото учение за безсмъртието на Адам преди неговото престъпление, а тук ме интересува само въпросът дали са загивали животните до падението. Защо би предполагал св. Ефрем Сирин, че Адам може да е узнал за смъртта, виждайки смъртта на животните, ако преди своето престъпление той вече е видял как те умират (а така би трябвало и да бъде в съответсттвие с еволюционистките възгледи)? Но това е само предположение; другите свети Отци се изказват по този въпрос съвсем определено, което и ще покажа след малко.

Но първо трябва да Ви попитам: ако е вярно това, което казвате, т.е., че животните са загивали и творението е извършвало своя кръговрат и преди престъплението на Адам, то как е възможно Бог да е разглеждал Своето творение след всеки от дните на Сътворението и да е виждал, че е добро, и след създаването на животните в Петия и Шестия Дни Той видял, че е добро, а след свършването на Шестте Дни, след създаването на човека, видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро (Бит. 1, 31). Как са могли да бъдат те добри, ако вече са били смъртни и разтлени, въпреки Божиите планове за тях? Богослужебните текстове на Православната Църква съдържат множество места, в които трогателно се оплаква „разтлената твар”, а в други се изразява радост, че Христос със Своето Възкресение е „въззовал разтлената твар”. Как би могъл Бог, виждайки плачевното състояние на творението, да каже, че то е твърде добро?

И, освен това, ние четем в свещения текст на Книга Битие: „Се, дахъ вамъ всякую траву семенную сеющую семя, еже есть верху земли всея, и всякое древо, еже имать въ себе плодъ семене семеннаго; - вамъ будетъ въ снедь; и всемъ зверемъ земнымъ, и всемъ птицамъ небеснымъ, и всякому гаду пресмыкающемуся по земли, иже имать въ себе душу живота, и всяку траву зелену въ снедь. И бысть тако.” (Бит. 1, 29-30) („…ето давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе – това ще ви бъде за храна; а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана.”) Ако животните са се изяждали едно друго преди грехопадението, както Вие казвате, то защо Бог им е дал, дори на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята (много от които сега са изключително месоядни) само всичкия злак тревист за храна? Едва дълго време след престъплението на Адам Бог казал на Ной: „И всякое движущееся , еже есть живо, вамъ будетъ въ снедь.” (Бит. 9, 3). Нима не усещате тук присъствието на тайната, която до сега Ви се изплъзва, защото настоявате на тълкуването на текста на Книга Битие чрез съвременната еволюционна философия, която не приема, че животните някога са имали друга, а не сегашната природа?

Но светите Отци ясно учат, че животните (както и човекът) са били други преди Адамовото престъпление! Така, свет. Иоан Златоуст пише:

„Ясно е, че човекът отначало е имал пълна власт над животните… А че сега ние се боим и плашим от зверовете и нямаме власт над тях, аз не отричам… Отначало не е било така, но са се бояли зверовете и са треперели, и се подчинявали на своя владика. Когато пък чрез непослушанието той загубил дръзновение, то и властта му се умалила. Чуй как казва Писанието, че всички животни са били подчинени на човека: „И созда Богъ еще от земли вся звери сельныя и вся птицы небесныя, и приведе я ко Адаму видети, что наречет я.” (Бит. 2, 19). („Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той.”) И той, виждайки в близост до себе си зверовете, не побягнал от тях, а както господар дава имена на подчинените си раби, така дал имена на всички животни… И така, това вече би било достатъчно за доказателство, че отначало зверовете не са били страшни за човека. Но има още и друго доказателство, не по-малко силно и даже по ясно. Какво? Разговорът на змията с жената. Ако зверовете са били страшни за човека, то, виждайки змията, жената не би са спряла, не би приела съвета, не би разговаряла с нея с такава безбоязненост, но тозчас би се ужасила от вида й и би се отдалечила. А ето, тя разговаря и не се страхува; страх тогава още не е имало.” („Беседа на Книгу Бытия”, ІХ, 4).

Нима не е ясно, че свет. Иоан Златоуст чете първата част на Книга Битие „както е написано”, като историческо повествование за състоянието на човека и творенията до престъплението на Адам, когато и човекът, и животните се различавали от днешните? Така също и преп. Иоан Дамаскин ни казва, че

„земята сама от себе си е принасяла плодовете, за да се ползват от тях подчинените на човека живи същества; също така, на земята не е имало нито дъжд, нито зима. След престъплението, когато [човекът] приложися скотом несмысленным и уподобися им … подчинените твари въстанали против избрания от Твореца началник.” („Точное изложение православной веры”, книга 2, гл. 10).

Може би ще възразите, че на това място св. Иоан Дамаскин казва също и, говорейки за сътворението на животните: „Всички - за благовременно ползване от човека, но едни от тях земята произвела за негова храна, като, например, елените, дребния добитък, сърните и подобните на тях.” Но това място трябва да четете в неговия контекст, защото в края на абзаца четем (както забелязахте, че Бог създал човека мъж и жена, знаейки предварително за престъплението на Адам, така и тук):

„Защото „Сведы вся прежде бытия их”, знаейки, че човекът ще наруши самоволно [божествената заповед] и ще се предаде на погибел, създал всичко: и това, което е на твърдта, и това, което е на земята, и това, което е във водата, за да се ползва той благовременно от тях.” (Пак там)

Нима не виждате от Свещеното Писание и от светите Отци, че Бог създава тварите така, че да бъдат полезни на човека, даже в неговото растлено състояние; но не ги създава растлени, и те не са били такива до грехопадението на Адам.

Но да се обърнем сега към един свети Отец, който директно говори за нетленността на творението до престъплението на Адам – свети Григорий Синаит. Този св. Отец с много висок духовен живот и богословско достойнство достигнал висотите на Божественото знание. Той пише (привеждаме по руското „Добротолюбие”):

„Създанията, които днес виждаме, първоначално не са създадени тленни, но после са попаднали под тлението, „повинувшись суете”, според Писанието, не самоволно, но против желанието си, заради подчинилият ги, „на уповании обновления” на подложения на тление Адам (Рим. 8, 20). Обновилият и Осветилият Адам, обновил и тварите, но все още не ги е избавил от тление.” (”Главы о заповедях, догматах и прочее”, 11).

По-нататък, същият този свети Отец ни дава забележителни подробности за състоянието на творението (в частност – на рая) преди престъплението на Адам:

„Едем е мястото, в което са насадени от Бога всякакъв род благовонни растения. Той не е нито съвършено нетленен, нито съвсем тленен. Поставен посред тлението и нетлението, в него винаги има и цъфтящи цветя, и обилни плодове, зрели и незрели. Падащите дървета и зрелите плодове се превръщат в благовонна земя, неиздаваща миризма на гниене, както дърветата от този свят. Това е от преизобилието на благодатта на освещението, която винаги се разлива там.” (Пак там)

(Това, че повествовението на този откъс е в сегашно време, не е случайно – защото раят, в който бил поставен Адам, както и преди съществува, но той не е възпринимаем от нашите сетивни органи.)

Какво ще кажете за тези приведени по-горе места? Ще пребивавате ли въпреки това в увереността, както учи „униформистката” еволюционна философия, че творението преди грехопадението е било същото, каквото е и след него? Свещеното Писание ни учи, че „Бог не е създал смъртта” (Прем. 1, 13), а свет Иоан Златоуст учи, че:

„Както творението е станало тленно, когато твоето тяло станало тленно, така и тогава, когато твоето тяло стане нетленно, и творението ще го последва и ще стане съответстващо му.” („Беседы на Послание к Римлянам”, ХІV, 5).

А преп. Макарий Велики казва:

„…Поставен [Адам] като господар и цар на всички твари… след неговото пленяване, с него вече е пленена и служещата му и покоряваща се твар; защото чрез него смъртта се възцарила над всяка душа…” (Беседа 11)

Учението на светите Отци, ако го приемем „както е написано” и не се опитваме да го претълкуваме според нашата човешка мъдрост, ясно говори, че състоянието на творението преди престъплението на Адам е било напълно различно от днешното. Аз не искам да кажа, че знам какво е било това състояние; това състояние между тленност и нетленност е твърде загадъчно за нас, които изцяло сме подвластни на тлението. Друг велик православен Отец, преп. Симеон Нови Богослов, учи, че законите на природата, които ние познаваме сега, са различни от съществуващите преди престъплението на Адам. Той пише:

„Божиите слова и определения стават закон за естеството; така и Божието определение, изречено след преслушанието на Адам, т.е. определянето му за смърт и тление, станало закон на естеството, вечен и неизменен.” (Слово 38)

Кой от нас, грешните хора, може да определи какъв е бил „законът на природата” преди престъплението на Адам? Разбира се, естествените науки, изцяло обвързани със своите наблюдения над днешното състояние на творението не могат да изследват този закон.

Как тогава ние изобщо знаем нещо за него? Знаем, очевидно, защото Бог ни е открил нещо за това чрез Свещеното Писание. Но ние също така знаем от творенията на Григорий Синаит (и от други творения, които ще приведа по-долу), че Бог е открил нещо и извън Писанията. А това ни отвежда към другия крайно важен въпрос, повдиган от теорията на еволюцията.

6. Божественото знание

Какъв е източникът на нашите истинни знания за първосъздадения свят, и доколко той е различен от науката? Откъде св. Григорий Синаит знае какво става с узрелите плодове в рая, и защо науката не може да открие подобно нещо? Тъй като Вие обичате светите Отци, то, мисля, вече знаете отговора на този въпрос. Все пак аз ще изложа отговора, основан не на моите разсъждения, а на неоспоримия авторитет на светия Отец с най-висок духовен живот, преп. Исаак Сирин, който говори за възхождането на душата към Бога въз основа на собствения си опит. Описвайки как душата се възнася при мисълта за бъдещия век на нетлението, преп. Исаак Сирин пише:

„И от тук вече се възнася със своя ум към това, което предшествало създаването на света, когато не е имало никаква твар, нито небе, нито земя, нито ангели, нищо от приведеното в битие, и към това, как Бог по Своето благоволение, внезапно привел всичко от небитие в битие, и всяко нещо застанало пред Него в съвършенство. („Слово двадцать первое”).

Ето виждате, св. Григорий Синаит и другите свети Отци с най-висок духовен живот постигали първосъздадения свят, бидейки в състояние на Божествено съзерцание, което се намира отвъд пределите на естественото знание. Самият св. Григорий твърди, че „осемте главни предмета на съзерцанието” в състояние на съвършена молитва са следните: (1) Бог, (2) чиновете и предстоенето на безплътните сили, (3) създаването на видимите неща, (4) домостроителството на въплъщението на Словото, (5) всеобщото възкресение, (6) страшното второ Христово пришествие, (7) вечните мъки, (8) Царството Небесно („Главы о заповедях, догматах и пр. 130”). Защо той включва „създаването на видимите неща” заедно с другите обекти на Божественото съзерцание, отнасящи се към сферата на богословските знания, а не на науката? Не за това ли, защото съществува такъв аспект и състояние на творенията, който се намира извън сферата на научните знания и може да бъде видян в съзерцание по Божия милост, както и сам преподобни Исаак Сирин видял Божието сътворение? Обектите на тези съзерцания, учи св. Григорий, „са ясно... съзерцаеми и познавани от получилите благодатта на пълна чистота на ума”. (Пак там)

На друго място преподобният Отец Исаак Сирин ясно описва различието между естествените знания и вярата, водеща до съзерцание.

„Знанието е пределът на естеството и го охранява във всичките му пътища. А вярата шествува над естеството. Знанието не се осмелява да допусне до себе си нещо разрушително за естеството, а вярата без усилие позволява и казва: „на аспида и василиска наступиши и попереши льва и змия” (Пс. 90, 13) („аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш”) … мнозина с вяра са влизали в огън, обуздавали са изгарящата сила на огъня, и невредимо са преминавали посред него, и по морската повърхност са шествали като по суша. А всичко това е над естеството, противно на способите на знанието, и е показало, че то е суетно във всичките си способи и закони. Виждаш ли как знанието съхранява пределите на естеството? Виждаш ли как вярата възхожда над естеството и там прокарва пътищата на своето шествие? Тези способи на знанието в продължение на пет хиляди години, или малко повече, или малко по-малко от това са управлявали света, и човекът никак не е успял да повдигне главата си от земята, и да осъзнае силата на своя Творец, докато не възсияла нашата вяра, и не ни освободила от тъмнината на земните дела и суетното подчинение след напразното блуждаене на ума. И сега, когато достигнахме безбурно море и неизчерпаемо съкровище, отново пожелаваме да се отклоняваме към малките извори. Няма знание, което да не е недостатъчно, колкото и да би се обогатило то. А съкровищата на вярата не ги побират нито земята, нито небето.” („Слово двадцать пятое”)

Сега разбирате ли, какъв е залогът в спора между светоотеческото разбиране на Книга Битие и еволюционното учение? Последното се опитва да разбере тайните на Божието сътворение посредством естественото знание и светската философия, без да допуска даже, че в тези тайни има нещо, което ги поставя извън възможностите на това знание; а Книга Битие – това е повествование за Божието сътворение, видяно в божествено съзерцание от Боговидеца Мойсей, а видяното от него се потвърждава и от опита на по-късно живелите свети Отци. И макар знанието от откровение да е по-високо от естественото знание, все пак, ние знаем, че не може да има противоречия между истинното Откровение и истинното естествено знание. Но може да има конфликт между Откровението и човешката философия, която често е погрешна. Ето защо, няма несъгласие между знанието за сътворението, съдържащо се в Книга Битие, както тя ни се тълкува от светите Отци, и правдивите знания за творението, получавани от съвременната наука чрез наблюдение; но, разбира се, съществува неразрешим конфликт между знанието, съдържащо се в Книга Битие, и празните философски спекулации на съвременните учени, непросветени от вярата, за състоянието на света в течение на Шестте Дни на Сътворението. При положение, че между Книга Битие и съвременната философия съществува истински конфликт, ако искаме да знаем истината, ние трябва да приемем учението на светите Отци и да отхвърлим погрешните мнения на философстващите учени. Светът е дотолкова заразен от празната съвременна философия, представяща себе си за наука, че даже малцина православни са в състояние или искат да изследват този въпрос безпристрастно и да си изяснят, на какво всъщност учат светите Отци, а след това да приемат светоотеческото учение, даже ако то изглежда съвършена глупост на празното мъдруване на този свят.

Що се отнася до истинното светоотеческо знание за първоначално създадения свят, мисля, че Ви показах достатъчно от това знание, което при първо запознаване изглежда „удивително” за православния християнин, чието разбиране на Книга Битие е помътено от съвременната научна философия. Най-„удивителното” е, вероятно, това, че светите Отци са разбирали текста на Свещеното Писание, „както е написано”, и не ни позволяват да го тълкуваме „свободно” или алегорически. Мнозина „съвременно образовани” православни християни са привикнали да свързват подобна интерпретация с протестантския фундаментализъм, и се боят, че мъдруващите философи на науката ще ги сметнат за „наивни”; но нали е ясно, от една страна, колко по-дълбоко е истинно-отеческото тълкувание в сравнение с такива фундаменталисти, които никога не са чували за божественото съзерцание, и чието тълкувание само понякога случайно съвпада със светоотеческото; а от друга страна – колко по-дълбоко е светоотеческото тълкувание от това, което некритично възприема спекулациите на съвременната философия, като, уж, истинно знание.

Съвременният православен християнин може да разбере защо нетленността на първоначално създадения свят се намира извън компетенцията на научните изследвания, ако разгледа факта на нетленността, както той ни се представя чрез Божието действие даже в нашия сегашен паднал свят. Ние не можем да намерим по-висока проява на тази нетленност, отколкото у Пресветата Божия Майка, за която пеем: „Без истления Бога Слова рождшую, сущую Богородицу тя величаемъ”. Нашите православни Богородични богослужения са изпълнени с това учение. Св. Иоан Дамаскин посочва, че в две отношения това „нетление” се намира извън законите на Природата: „…че е без баща – това е над естествените закони на раждането… а че е безболезнено – това е над закона на раждането” („Точно изложение на Православната вяра”, гл. ІV, 14). Какво да кажем на православния християнин, когато съвременният невярващ, под влиянието на съвременната натуралистическа философия, настоява, че такова „нетление” е невъзможно, и изисква християните да вярват само в това, което може да се докаже или наблюдава научно? Не трябва ли той да се държи за своята вяра,

която е знание от откровение, независимо от „науката” и нейната философия? А на псевдоучения той ще каже, че знае и разбира този акт на нетленност именно като свръхестествено Божие дело. Нима ние ще се колебаем да вярваме в истината за състоянието на творението преди Адамовото падение, ако сме убедени, че, както светите Отци ни учат, има нещо извън компетенцията на научните изследвания или знания? Приемащият еволюционното учение по отношение на творенията до престъплението на Адам и отхвърлящ, по този начин, светоотеческото учение, само приготвя в собствената си душа и в душите на другите пътя за прилагането на еволюционната и други псевдонаучни теории и към много други аспекти на Православното учение. Ние чуваме днес мнозина православни свещеници да ни казват: „Нашата вяра в Христа не зависи от това, как интерпретираме Книга Битие. Можеш да вярваш както искаш.” Но как може нашата небрежност в разбирането на една част от Божието Откровение (впрочем, тясно свързана с Христа, Вторият Адам, Който се въплъти, за да ни възвърне в първоначалното състояние) да не доведе до небрежност и в разбирането на цялото учение на Православната Църква? Не случайно свет. Иоан Златоуст тясно свързва правилното и строго тълкуване на Свещеното Писание (конкретно на Книга Битие) с правилността на догматите, насъщно необходими за нашето СПАСЕНИЕ. Говорейки за тези, които тълкуват Книга Битие алегорически, той пише:

„Но да не обръщаме, моля ви, внимание на тези хора, да заградим за тях нашия слух, а да вярваме на божественото Писание и като следваме това, което е казано в него, да се стараем да пазим в душите си здравите догмати, а заедно с това да водим и правилен живот, така че и животът да свидетелства за догматите, и догматите да придават на живота твърдост… ако ние… живеейки правилно, бъдем небрежни за правите догмати, не ще можем нищо да придобием за своето спасение. Ако искаме да се избавим от геената и да придобием царството, то трябва да се украсяваме и с едното и с другото – и с правилността на догматите , и със строгостта на живота.” („Беседа на Книгу Бытия” ХІІІ).

Има още един въпрос, засягащ състоянието на първосъздадения свят, който може да възникне у Вас: къде остават „милионите години” съществуване на света, които науката „знае като факт”? Моето писмо вече е твърде дълго и аз не мога да обсъждам тук този въпрос. Но ако искате, в друго писмо мога да разгледам и него, включително и „радиовъглеродния метод” и другите „абсолютни” системи на датиране, мога да Ви приведа мненията на всички признати учени и да покажа, че тези „милиони години” също изобщо не са факт, а пак - философия. Самата тази идея не е възниквала до тогава, докато хората, под въздействието на натуралистическата философия, не започнали да вярват в еволюцията, а щом еволюцията е истина, то и светът трябва да е на милиони години (тъй като еволюцията никога не са я наблюдавали, то тя е мислима само при предположението, че безчислени милиони години са могли да предизвикат процеси, които са твърде „малки”, за да могат да ги наблюдават съвременните учени). Ако Вие изследвате този въпрос обективно и безпристрастно, отделяйки истинските доказателства от предположенията и философията, то, мисля, ще видите, че няма фактически данни, които да Ви карат да смятате, че земята е на повече от 7500 години. Възгледите по този въпрос зависят изцяло от философското отношение към творението.

Не намирам нищо по-добро като обобщение на обзора на светоотеческото учение за първосъздадения свят от това да приведа божествените слова на светия Отец, който дотолкова просиял в молитвата, че е третият, когото цялата Православна Църква нарича „Богослов”. Това е преп. Симеон Нови Богослов. В своето „45-то Слово” той говори от светооческото предание, а също, вероятно, и от собствен опит, следното:

„Бог в началото, преди да насади рая и да го даде на първосъздадените, за пет дни устроил земята и това, което е на нея, и небето и това, което е в него, а на шестия създал Адам и го поставил господар и цар над цялото видимо творение. Раят тогава още не го е имало. Но този свят е бил създаден от Бога като някакъв рай, макар и веществен и чувствен. Него именно дал Бог във властта на Адам и неговите потомци… „И насади Господь Богъ рай во Едеме на востоцехъ (…) И прозябе Богъ еще отъ земли всякое древо красное въ видение и доброе въ снедь” (Бит. 2, 8-9) („И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде. И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене…”),

с разни плодове, които никога не се разваляли и никога не са липсвали, но винаги са били свежи и сладки и доставяли на първосъздадените велико удоволствие и приятност. Защото подобавало да се предостави и нетленно наслаждение на ония първосъздадени тела, които били нетленни… Адам бил създаден с нетленно тяло, но все още веществен, а не духовен, и поставен от Твореца Бог като безсмъртен цар над нетленния свят, не само над рая, но и над цялото творение, съществуващо под небесата…

[След престъплението на Адам – бел. на ред.] Бог не проклел рая… а проклел само цялата останала земя, която също била нетленна и произвеждала всичко сама по себе си… Този, който направил себе си тленен и смъртен поради престъпването на заповедта, съвсем справедливо трябвало и да живее на тленна земя и да се храни с тленна храна… След това и всички твари, когато видели, че Адам е изгонен от рая, не искали повече да му се покоряват на него, престъпника… Но Бог… сдържал всички тези твари със Своята сила, и по благоутробието и благостта си не им дал да се устремят тутакси против човека, и заповядал творението да остане в негово подчинение, и като стане тленно, да служи на тленния човек, за когото е създадено, така че, когато човекът отново се обнови и стане духовен, нетленен и безсмъртен, и цялото творение, подчинено от Бога на човека в негова служба, да се освободи от това робство, да се обнови заедно с него и да стане нетленно и духовно…

Не подобава на човешките тела да се облекат в славата на възкресението и да бъдат направени нетленни, преди останалото творение, което първо е създадено нетленно, а после от него е взет и създаден човекът; така трябва, отново, първо да бъде направено нетленно цялото творение, а после да се обновят и станат нетленни и тленните тела на хората, та да бъде отново целият човек нетленен и духовен и да обитава в нетленно, вечно и духовно жилище… Виждаш ли, че отначало цялото творение е било нетленно и създадено от Бога в райския чин? Но после от Бога е било подчинено на тлението, и се покорило на суетата на човеците.

Познай също и това – що за слава и светлосияйност на творението ще бъде в бъдещия век! Защото когато то се обнови, не ще бъде такова, каквото е било създадено в началото. Но ще бъде, според думите на божествения Павел, такова, каквото ще бъде и нашето тяло… Цялото творение, по Божия заповед, след всеобщото възкресение, ще бъде не такова, каквото е създадено – веществено и чувствено, а ще бъде пресъздадено и ще стане някакво невеществено и духовно обиталище, стоящо по-високо от всяко чувство.”

Може ли да има по-ясно учение за състоянието на първоначално създадения свят до престъплението на Адам?

7. Природата на човека

Сега ще пристъпя към последния и най-важен въпрос, повдиган пред православното богословие от съвременната еволюционна теория: за природата на човека, и, по-специално, за природата на първосъздадения човек Адам. Казвам, че това е „най-важния въпрос”, защото учението за човека, антропологията, е свързано по най-тесен начин с богословието, и тук, вероятно, ще бъде в най-голяма степен възможно да се разкрие богословски грешката на еволюционизма. Добре известно е, че Православието по съвсем друг начин, в сравнение с римо-католицизма, учи за природата на човека и Божествената благодат, и аз сега ще се опитам да покажа, че богословският възглед, предполаган от еволюционната теория и развит от Вас във Вашето писмо не е православният възглед за човека, а гледна точка, близка до римо-католическата антропология, и това е още едно потвърждение на факта, че теорията на еволюцията, за която не учи нито един православен Отец, е продукт на западния апостасиен начин на мислене и независимо от факта, че първоначално е възникнала даже като „реакция” на римо-католицизма и протестантизма, тя се корени дълбоко в папистката схоластическа традиция.

Възгледа за човешката природа и сътворението на Адам, който Вие излагате в своето писмо, е твърде повлиян от Вашето мнение, че Адам, по тяло, е бил „еволюирал звяр”. Това мнение Вие сте взели не от светите Отци (защото Вие не ще можете да намерите нито един Отец, който да вярва в това, и аз вече Ви показах, че Отците напълно „буквално” са вярвали в това, Адам е бил сътворен от пръстта, а не от някаква друга твар), а от съвременната наука. Да разгледаме отначало православния светоотечески възглед за природата и ценността на светското, научното знание, по отношение, по-специално, на даденото в откровението знание - богословското.

Този светоотечески възглед е много добре изразен от великия Отец-исихаст св. Григорий Палама, когато той бил принуден да защитава православното богословие и духовен опит, конкретно от западния рационалист Варлаам, който искал да сведе духовния опит и знание на исихазма към нещо достижимо от науката и философията. Отговаряйки му, св. Григорий издига общи принципи, напълно приложими в наши дни, когато учените и философите мислят, че могат да разберат тайните на творението и природата на човека по-добре отколкото православното богословие. Той пише:

„Началото на премъдростта е да бъдеш достатъчно мъдър, за да различиш и предпочетеш пред низката, земна и суетна мъдрост, мъдростта, която е истински полезна, небесна и духовна, изхожда от Бога и привежда към Него, и прави угодни на Бога тези, които я придобиват.” („В защиту святых исихастов”, Триада 1, 2).

Той учи, че само втората мъдрост е изцяло блага, а първата е и блага, и зла:

„Знаенето на различни езици, силата на риториката, историческите знания, откриването на тайните на природата, различните методи на логиката… всичко това е едновременно и благо и зло, не само защото то се проявява съобразно идеята на тези, които се ползват от него и лесно приема формата, която му придава мнението на тези, които го владеят, но също и защото неговото изучаване е добро само до онази степен, до която придава проницателност на душевния взор. Но то е лошо за този, който се отдава на тези изследвания така, че остава в тях до старост.” (Пак там, Триада 1, 6).

Освен това, даже

„ако един от Отците казва същото, което и външните, това съгласие е само словесно, а мислите са съвсем различни. Първият, по думите на апостол Павел, има „ум Христов” (1 Кор. 2, 16), а вторите изразяват в най-добрия случай човешко разбиране. „Но както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високо от вашите пътища, и Моите мисли са по-високо от вашите мисли” – казва Господ (Ис. 55,9). При това, даже ако мислите на тези хора понякога са същите както у Мойсей, Соломон или техните подражатели, каква полза имат те от това? Кой човек в здрав разум и принадлежащ към Църквата би направил от това извода, че тяхното учение е от Бога?” (Пак там, Триада 1, 11).

От светското знание, пише светител Григорий,

„ние въобще не можем да очакваме каквато и да било точност в познаването на божествените неща; защото от него е невъзможно да се почерпи каквото и да било определено учение за божественото. Ибо „Бог его объюродилъ.” (Защото „Бог го е направил безумен.”) (Пак там, Триада 1, 12)

И това знание може да бъде вредно и враждебно по отношение на истинното богословие:

„Силата на това разбиране, безумно и неистинно, встъпва в борба против тези, които приемат преданието с просто сърце; то презира писанията на Духа, следвайки примера на хората, които се отнасяли с тях небрежно и повдигнали творението против Твореца.” (Пак там, Триада 1, 15).

Надали може да бъде дадена по-добра от тази оценка на това, което съвременните „християнски еволюционисти” се опитаха да направят, смятайки себе си за по-мъдри от светите Отци и прилагайки светското знание за претълкуване на Свещеното Писание и светите Отци. Нима не е видно за всеки, че рационалистическият, натуралистически дух на Варлаам е съвсем близък до духа на съвременния еволюционизъм?

Но нека отбележим, че свет. Григорий говори за научното знание, което, на своето ниво, е истинно; то става неистинно, само когато воюва с висшето, богословското знание. Истинна ли е обаче теорията на еволюцията, поне на научно ниво?

Вече споменах в това мое писмо за съмнителната природа на научните свидетелства в полза на еволюцията въобще, за което ще се радвам да Ви пиша в друго писмо. Но тук трябва да кажа няколко думи конкретно за научните свидетелства в полза на еволюцията на човека, доколкото вече започваме да засягаме областта на православното богословие.

В своето писмо Вие казвате, че сте щастлив, че не сте чели трудовете на Тейар дьо Шарден и другите привърженици на еволюцията на Запад; Вие подхождате към целия този въпрос „просто”. Но тук именно, боя се, сте направили грешка. Добре и полезно е да приемаме Свещеното Писание и светите Отци просто; така и следва да ги приемаме, което именно аз се старая да правя. Но защо трябва да се отнасяме към творенията на съвременните учени и философи „просто”, приемайки на доверие, когато те ни казват за нещо, че то е истинно, даже ако приемането на техните твърдения ни принуждава да променяме нашите богословски възгледи? Напротив, ние следва да бъдем много критични, когато съвременните мъдреци ни казват как трябва да тълкуваме Свещеното Писание. Ние трябва критично да възприемаме не само тяхната философия, но и техните „научни свидетелства”, които, както те смятат, говорят в полза на тяхната философия; защото често „научните свидетелства” сами по себе си представляват философия.

Особено вярно е това по отношение на учения иезуит Тейар дьо Шарден, защото той не само е построил най-разработената и влиятелна философско-богословска система, основана на еволюционните разбирания, но бил и тясно свързан с откриването и интерпретацията на почти всички изкопаеми свидетелства в полза на „еволюцията на човека”, намерени за времето на неговия живот.

А сега трябва да Ви задам много елементарния научен въпрос: какви са доказателствата за „еволюцията на човека”? Детайлно изложение по този въпрос също не мога да направя в това писмо, но ще го разгледам накратко. По-късно, ако желаете, мога да напиша и повече.

Научните изкопаеми свидетелства в полза на „еволюцията на човека” се състоят от: изкопаеми останки на неандерталеца (много екземпляри); синантропа (няколко черепа); така наречените явански, хайделбергски и пилтдаунски „хора” (от преди 20 години) и неотдавнашните находки в Африка (всички те са крайно фрагментарни) и немного други останки. Всички изкопаеми свидетелства за „еволюцията на човека” могат да бъдат поместени в сандък с размерите на неголям ковчег, и произхождат от твърде отдалечени една от друга местности, при отсъствието на надеждни указания поне за относителната им (още по-малко - за „абсолютната” им) възраст, и без каквито и да било указания за това, как тези различни „хора” са свързани помежду си със родство или по произход.

Освен това, един от тези „еволюционни предци на човека”, „пилтдаунския човек”, както се изясни преди 20 години, представлява преднамерена фалшификация. Интересно е, че Тейар дьо Шарден е един от „откривателите” на „пилтдаунския човек” – факт, който Вие не ще намерите в мнозинството от учебниците или в неговите биографии. Той „открил” кучешкия зъб на това изфабрикувано създание – зъб, който вече бил боядисан с намерение да въведе в заблуда относно възрастта му, когато той го намерил! Нямам доказателства, че Тейар дьо Шарден е участвал в измамата; по-вероятно е, струва ми се, той да е станал жертва на фактическия извършител на измамата, и че той така се е стремил да намери доказателства за „еволюцията на човека”, в която вече е вярвал, че просто не е обърнал внимание на анатомическите затруднения, които този грубо изфабрикуван „човек” е предявявал за обективния наблюдател. Все пак, в учебниците по еволюция, отпечатани преди разкриването на фалшификацията, пилтдаунският човек се приема безспорно в качеството на еволюционен предшественик на човека; била е направена даже реконструкция на неговия череп, (макар и да са били открити само фрагменти) и са се правели уверени твърдения, че „той съчетава човешките признаци с други, много по-малко прогресивни” (Трейси Л. Сторер, „Обща Зоология”, Ню Йорк, 1951). Това, разбира се, е било именно необходимото за „липсващото звено” между човека и маймуната; за това и пилтдаунската фалшификация се е състояля именно от човешки и маймунски кости.

След известно време същият този Тейар дьо Шарден участвал в откриването, и най-вече в „интерпретацията” на синантропа. Били намерени няколко черепа от това създание, и то се оказало най-добрият кандидат, от намерените към това време, за „липсващото звено” между съвременния човек и маймуната. Благодарение на неговата (дьо Шарден – бел. на прев.) „интерпретация” (а към това време той придобил репутацията на един от водещите палеонтолози в света), „синантропът” също влязъл в учебниците по еволюция като предшественик на човека – при пълното пренебрегване на неоспоримия факт, че кости на съвременен човек били намерени в същите тези пластове, и за всеки човек без „еволюционни” предразсъдъци било ясно, че тази маймуна е била използвана за храна от човешките същества (в основата на всеки череп на „синантроп” имало дупка, през която е бил извличан мозъка).

Тейар дьо Шарден имал отношение и към откриването, и главно – към интерпретацията на някои находки на „човекът от Ява”, които били фрагментарни. С една дума, където и да е бил, той е намирал „свидетелства”, които в точност отговаряли на неговите очаквания, а именно – че човекът е произлязъл от маймуноподобни създания.

Ако проучите обективно всички изкопаеми свидетелства в полза на „еволюцията на човека”, то, мисля, ще откриете, че убедителни или поне, що-годе разумни доказателства за такава „еволюция” няма. Хората смятат, че ги има, защото искат да вярват в това; те вярват във философия, която изисква човекът да е произлязъл от маймуноподобни твари. От всички изкопаеми „хора” само неандерталецът (и, разбира се, крьоманьонецът, който е просто съвременен човек) изглежда истински; но и той е просто homo sapiens, който не се различава от съвременния човек повече, отколкото се различават съвременните хора помежду си, т.е., това е вариация в пределите на определената разновидност или вид.* Моля да имате пред вид, че картинките на ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Мнозина еволюционисти стигнали до извода, че Homo erectus също принадлежи към вида Homo sapiens. Например, Уилям С. Лауклин (Университетът в Кънектикът), изучавайки народностите на ескимосите и алеутите, отбелязал множество сходни черти между тях и азиатския тип Homo erectus (Sinanthropus). Той обобщава своето изследване така: „Когато забелязваме, че за кратък период от време възникват съществени различия между такива близко родствени народи като, например, тези на Аляска и Гренландия, и като имаме пред вид огромните различия, съществуващи между такива отдалечени групи като ескимосите и бушмените, които, както е известно, независимо от всичко, принадлежат всички към единия Homo sapiens, то напълно справедливо ще бъде да направим извода, че и Sinanthropus също принадлежи към този многообразен вид.” („Science”, 142, 8 ноември, 1963, стр. 644). – Ред.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

неандерталския човек в учебниците по еволюция са измислица на художниците, чиито предубедени представи за това, как трябва да изглежда „примитивният човек” изхождат от еволюционната философия!

Смятам, че казах достатъчно, но не за да покажа, че мога да опровергая теорията за „еволюцията на човека” (кой би могъл да опровергае или потвърди нещо при толкова фрагментарни свидетелства), а за да подчертая, че следва много критично да се отнасяме към предубедените интерпретации на такива оскъдни свидетелства. Да оставим съвременните езичници и техните вдъхновители-философи да се възхищават при откриването на всеки нов череп, кости или даже отделен зъб, за които вестникарските заглавия заявяват: „Намерен е нов предшественик на човека”. Това не е даже от областта на суетното знание; това е областта на съвременните басни и приказки, на това мъдруване, което наистина е изумително оглупяло.

Накъде да се насочи православният християнин, ако желае да узнае истинното учение за сътворението на света и човека? Светител Василий Велики ясно ни казва:

„От къде да започнем да говорим? С какво да започнем тълкуванието? Да изобличаваме ли суетността на езичниците? Или да възвеличаваме истинността на нашето учение?

Елинските мъдреци са разсъждавали много за природата, и нито едно от техните учения не е оставало твърдо и непоколебимо, защото последващото учение винаги е опровергавало предходното. За това ние нямаме нужда да изобличаваме техните учения; те самите са достатъчни един за друг за собственото си опровергаване.” (”Шестоднев”, Беседа І, 2).

Подобно на свет. Василий,

„външните учения да оставим на външните, а ние да се върнем към църковното учение”. („Шестоднев”, Беседа ІІІ, 3).

Нека като него

„да изследваме състава на света, да разглеждаме вселената не по началата на светската мъдрост, но така както е научил на това Своя служител Бог, Който е говорил с него „яве, а не гаданиемъ” (Числ. 12, 8)” („Шестоднев”, Беседа VІ, 1).

Сега ще видим, че еволюционистките възгледи за произхода на човека не само на нищо не ни учат за произхода на човека, а по-скоро погрешно говорят за човека, както и Вие самият доказвате това, когато се оказвате принуден да излагате това учение, за да защитите идеята на еволюцията.

Излагайки своя възглед за природата на човека, основан на приемането на идеята на еволюцията, Вие пишете: „Човекът по природа не е образ Божий. По природа той е животно, еволюирал звяр, прах от земята. Той се явява Божий образ свръхестествено.” И още: „Ние виждаме, че сам по себе си човекът е нищо, и нека не се скандализираме от неговия естествен произход.” „Божието жизнено дихание преобразило животното в човек, без изменение дори на една единствена анатомична черта на тялото, дори на една единствена клетка.” „Аз не бих се удивил, ако тялото на Адам във всяко едно отношение е било тяло на маймуна.” И: „Човекът е това, което е, не вследствие на неговата природа, която е пръст, а вследствие на свръхестествената благодат, дадена му от Божието дихание.”

Преди да се обърнем към светоотеческото учение за природата на човека, признавам, че думата „природа” (nature) може да бъде донякъде двусмислена, и че могат да бъдат намерени места, в които светите Отци използват израза „човешка природа” така, както той се използва обичайно – като отнасящ се към човешката природа след нейното падение, последствията от което наблюдаваме ежедневно. Но има и по-възвишено светоотеческо учение за човешката природа, особено учение, дадено от Божественото откровение, което не може да бъде разбрано или прието от тези, които вярват в еволюцията. Еволюционното учение за човешката природа, разглеждащо падналата човешка природа от позициите на „здравия разум”, е римо-католическо, а не православно учение.

Православното учение за човешката природа е изразено най-сбито в „Душеполезни поучения” на авва Доротей. Тази книга е приета в Православната Църква като азбука, като основен учебник на православната духовност; това е първото духовно четиво, което дават на православния монах, и то остава негов постоянен спътник в продължение на целия му живот, четено и препрочитано. Извънредно важно е, че православното учение за човешката природа е изложено още на първата страница на тази книга, тъй като това учение е основата на целия православен духовен живот.

Какво представлява това учение? Авва Доротей пише още в първите редове на своето Поучение Първо:

„В началото, когато Бог сътворил човека, Той го поставил в рая, както говори Божественото и свято Писание (Бит. 2, 7-8), и го украсил с всяка добродетел, давайки му заповед да не вкусва от дървото, посред рая. И така, той пребивавал там в райско наслаждение: в молитва, в съзерцание, във всяка слава и чест, имащ здрави чувства, и намирайки се в това естествено състояние, в което е бил създаден. Защото Бог сътворил човека по Свой образ, т.е., безсмъртен, самовластен и украсен с всяка добродетел. Но когато той престъпил заповедта, вкусвайки от плода на дървото, от което Бог му заповядал да не вкусва, тогава той бил изгонен от рая (Бит. 3), отпаднал от естественото състояние и изпаднал в противоестествено, и пребивавал вече в грях, в славолюбие, в любов към наслажденията на този век и в прочие страсти, и бил владян от тях, защото сам им се поставил в робство чрез престъплението.

(Господ Иисус Христос) приел самото наше естество, началото на нашия състав, обновил естественото състояние и направил чувствата отново здрави, каквито те били в началото.

А чедата на смиреномъдрието са: самоукорението, недоверието на собствения разум, ненавиждането на собствената воля; защото чрез тях човекът се сподобява да дойде в себе си и да се върне в естественото състояние, чрез очистване на себе си посредством светите заповеди Христови.”

Същото учение предлагат и други Отци-аскети. Така авва Исаия учи:

„…В началото, когато Бог създал човека, го поставил в рая и тогава той имал здрави чувства, намиращи се в естественото си състояние; но когато послушал прелъстилия го, всички негови чувства се превърнали в неестественост, а той бил изгонен от (мястото на – бел. на прев.) своята слава.” (Слово ІІ, „О законе естественном”, „Добротолюбие”, т. І).

И по-нататък същият Отец:

„И така, който желае да дойде в естественото си състояние, то нека отсече всички свои плътски пожелания, за да се постави в състоянието, съответстващо на естеството на ума (духовното).” (Пак там)

Светите Отци ясно учат, че когато Адам съгрешил, човекът не просто е изгубил нещо, което е било добавено към неговата природа, а по-скоро самата човешка природа се изменила, била повредена в същото време, когато човекът изгубил Божията благодат. Богослуженията на Православната Църква, които са основата на нашето православно догматическо учение и духовен живот, ясно ни учат, че човешката природа, такава каквато ние я наблюдаваме, не е естествена за нас, а се намира в повредено състояние:

„Изцеляя человеческое естество, древнимъ преступлениемъ истлевшее, без тли нов рождается Младенецъ, и в Твоихъ недрехъ, яко на престоле, седитъ, Безневестная, Отеческаго не оставль соседения Божествомъ.” (Миней, 22 декември, Богородичен, 6-та песен на канона на утренята).

И още:

„Спасти хотя от тли истлевшее человеческое естество Зиждитель и Господь, во утробу очищену Святымъ Духомъ вселився, неизреченно вообразися.” (Миней, 23 януари, Богородичен, 5-та песен на канона на утренята).

Може също така да отбележим, че в такива химни цялото наше православно разбиране за въплъщението на Христа и за нашето спасение чрез Него се свързва със съответстващото разбиране за човешката природа, такава каквато тя е била в началото, и която Христос възстанови у нас. Вярваме, че ще бъдем с Него в свят, много приличащ на света, който е съществувал тук, на тази земя, преди падението на Адам, и че нашата природа тогава ще бъде Адамовата природа, само че още по-висша, защото всичко материално и изменяемо ще бъде оставено назад, което ясно се указва във вече цитираното място от св. Симеон Нови Богослов.

А сега аз трябва да Ви покажа, освен това, че даже Вашето учение за човешката природа, каквато тя е в днешния паднал свят, е невярно и не съответства на учението на светите Отци. Може би като резултат от небрежност в изразяването на мислите от Ваша страна (но аз смятам, че това е именно защото са Ви въвели в заблуда чрез вярата в теорията на еволюцията) Вие пишете: „Без Бога човекът по своята природа е нищо, тъй като неговата природа е прах, както и природата на животните.”* Именно защото ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Еволюционният мироглед, както вече видяхме, не предполага „неизменна човешка природа” (Shere Hite, „The Hite Report on the Family”). Човекът и животните имат една и съща природа („единната тъкан”, която Еразъм Дарвин постулира), и тази природа постоянно еволюира. Тъй като човекът не е нещо повече от животно, той, както и животните, се оказва напълно зависим от условията на окръжаващата го среда. За това „човешката природа”, според подобен мироглед, е безкрайно податлива и може да се изменя („еволюира”) според желанието, по пътя на реструктуриране на социалните институти. Тази гледна точка, която, разбира се, е тоталитарна по своя характер, са се опитвали да приложат при всевъзможните политически нововъведения, като се започне още от Френската революция. Както отбелязва Робърт Х. Борк, „тъй като човекът в продължение на неговия живот се противи на опитите да бъде преодоляна неговата природа, е необходима принуда и, в крайна сметка, насилие”. (“Slouching towards Gomorrah”, p. 27) – Ред.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

вярвате в еволюционната философия, Вие сте принуден или да вярвате, че човешката природа е низка, животинска, както се и изразявате, казвайки, че „човекът по природа не е образ Божий”; или, в най-добрия случай (доколкото, мисля, Вие в действителност не вярвате в това, бидейки православен), делите изкуствено човешката природа на две части: една, която е от „природата”, и една, която е от Бога. Но истинската православна антропология учи, че човешката природа е единна, и тя е тази която имаме от Бога; ние нямаме някаква природа „от животните” или „от прах”, различна от тази природа, с която Бог ни е създал. И, следователно, даже падналата, растляна човешка природа, която сега имаме, и за която Вие казвате, че е „нищо”, съхранява в някаква степен тази „доброта” („красота”, църк. слав. - бел. на прев.), с която Бог я е създал. Ето какво пише авва Доротей за това учение:

„…Ние имаме по естество добродетелите, дадени ни от Бога. Защото когато Бог сътворил човека, Той вложил в него добродетелите, както е и казал: „сотворимъ человека по образу Нашему и по подобию” (Бит. 1, 26). Казано е : „по образу”, защото Бог е сътворил душата безсмъртна и самовластна, а „по подобию” се отнася за добродетелта. Защото Господ казва: „будите милосерди, яко же и Отецъ вашъ небесный милосердъ есть” (Лк. 6, 36), и на друго място: „святи будите, якоже Азъ святъ есмь” (1Петр. 1, 16). Също и апостолът казва: „бывайте другъ ко другу блази” (Еф. 4, 32). И в псалмите е казано: „благъ Господь всяческим” (Пс. 144), и т.н.; ето какво означава по подобие. Следователно, Бог ни е дал добродетелите по естество. Страстите пък не ни принадлежат по естество, защото те даже нямат никаква същност или състав, но са като тъмнината, която по своето същество няма състав, а е състояние на въздуха, както казва св. Василий, в следствие на недостига на светлина; така и страстите (не са ни естествени), но душата поради сластолюбие се отклонява от добродетелите, въдворява във себе си страстите и ги укрепява против себе си.” (Поучение 12-то, „О страхе будущего мучения”)

Освен това, тези богодарувани добродетели продължават да действат даже в нашето паднало състояние. В това отношение е изключително важно православното учение на преп. Иоан Касиян, опровергаващо погрешното мнение на блажени Августин, който смятал, че човекът извън Божията благодат е „изобщо нищо”. Преподобни Касиян учи в Тринадесета беседа:

„Че човешкият род след падението действително не е изгубил познанието за доброто, в това ни уверява апостолът, който казва: „Егда бо языцы, не имуще закона, естествомъ законная творятъ, сии, закона не имуще, сами себе суть законъ: иже являютъ дело законное написано въ сердцахъ своихъ, спослушествующей имъ совести, и между собою помысломъ осуждающымъ или отвещающымъ, въ день, егда судитъ Богъ тайная человекомъ.” (Рим. 2, 14-16)*… И на фарисеите Той казвал, че те могат да познават доброто: „Что же и отъ себе не судите праведное” (Лк. 12, 57).** Той не би казал това, ако те не биха могли с естествения разум да различават -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*”(... защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе си са закон; че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават), в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците.”(Рим. 2, 14-16)

**”А защо и сами от себе си не съдите, що е право?” (Лк. 12., 57)

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

справедливото. За това не бива да се мисли, че човешката природа е способна единствено на зло.” („Беседа 13-та”, глава 12).

По подобен начин преп. Касиян поставя въпроса по отношение на праведния Иов: победил ли е той „многообразните козни на врага в тази борба без собствена добродетел, само с помощта на Божията благодат”, и отговоря:

„…Иов го е победил със собствени сили. Впрочем, и Божията благодат не оставила Иов; за да не го обремени изкусителят свръх сили, тя допуснала да бъде изкушаван само толкова, колкото е можела да понесе добродетелта на изкушавания.” („Беседа 13-та”, глава 14).

И отново, по отношение на патриарх Авраам:

„Божията правда е искала да изпита вярата на Авраам – не тази, която Господ му е внушил, а тази, която той е показал по своята свобода…” (Пак там).

Разбира се, причината поради която Августин (и след него римо-католичеството и протестантизмът) смятал, че човекът е нищо без благодатта, се заключава в това, че той имал неправилна представа за човешката природа, основана на натуралистическия възглед за човека. От друга страна, православното учение за човешката природа, каква е била създадена тя в началото от Бога, и как даже сега частично се запазва в нашето паднало състояние, не ни дава да изпаднем в подобен погрешен дуализъм относно това, кое е „човешко” и кое е „Божие”. Разбира се, всичко добро, което човек има е от Бога, в това число и самата негова природа, защото Свещеното Писание казва: „Что же имаши, егоже не си приялъ?” (1 Кор. 4, 7) („Какво имаш, което да не си получил?”) Човекът няма „животинска природа” като такава, и никога не е имал; той има само изцяло човешка природа, каквато му е дал Бог в началото, и която той не е изгубил напълно дори и сега.

Нужно ли е да Ви привеждам множеството ясни светоотечески свидетелства в полза на това, че „образът Божий”, който трябва да се намира в душата, се отнася към природата на човека, а не е нещо добавено отвън? Достатъчно е да бъде приведено забележителното свидетелство на свет. Григорий Богослов, показващо как човекът, по своя състав, стои между двата свята, и е свободен да последва тази страна от своята природа, която избере:

„Не разбирам как съм се съединил с него [тялото] и как, бидейки образ Божий, съм се смесил с мръсотията!... Що за премъдрост се открива върху мен и що за велика тайна! Не за това ли Бог ни е въвел в тази борба и война с тялото, та ние, бидейки част от Божеството [колко смело светител Григорий Богослов говори за природата на човека, толкова смело, че ние не можем да приемаме неговите думи абсолютно буквално!]* и ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Владимир Лоски обяснява защо този израз не следва да се разбира буквално, и привежда цитати от други трудове на свет. Григорий Богослов, показващи, че сам по себе си човешкият дух не е несътворена част от Божеството. Изразът „част от Божеството” се отнася към участието на човешкия дух в Божествената сила (благодат). Виж: „Начертание мистического богословия Восточной Церкви”, стр. 117-118.

произлезли свише, да не бъдем надменни и да не се превъзнасяме със своето достойнство, и да не пренебрегваме Създателя, но винаги да обръщаме взор към Него, и съчетаната с нас немощ да държи в определените му предели нашето достойнство? За да знаем, че ние сме едновременно и много велики, и много низки, земни и небесни, временни и безсмъртни, наследници на светлината и наследници на огъня или тъмнината в зависимост от това на коя страна ще се склоним? Така е устроен нашият състав, и това, доколкото мога да видя, е за това, земната пръст да ни смирява, ако бихме помислили да се превъзнасяме с Божия образ.” (Беседа 14, „За любовта към бедните”).

Този Божий образ, който човек има по своята природа, не е бил напълно изгубен даже у езичниците, както учи св. Иоан Касиян; не е изгубен той даже и сега, когато човекът, под влиянието на съвременната философия и еволюционизма, се опитва да превърне себе си в недоочовечен звяр – защото и сега Бог чака обръщането на човека, чака пробуждането в него на истинската човешка природа, която е в него.

Това ме довежда до много важния пункт от Вашата интерпретация на учението на богоносния Отец, почти наш съвременник, преподобния Серафим Саровски, съдържащо се в неговата знаменита „Беседа с Мотовилов”.

Преподобни Серафим е моят светец-покровител, и именно нашето Свято-Германовско братство за първи път публикува пълния текст на тази „Беседа” на руски език, на който тя се е водила (тъй като дореволюционното издание е непълно), а също и други истински негови слова, които до сега не са били публикувани. Така че можете да бъдете уверен, че ние не смятаме, че той погрешно е учил за природата на човека, противоречейки на други свети Отци. Ние изследваме това, което казва самият Преподобен.

Преподобни Серафим казва, както Вие правилно привеждате:

„Ето, например, мнозина тълкуват, че когато в Библията се казва: „вдъхна Бог дихание за живот в лицето на Адам” (Бит. 2, 7) - първоначално създаденият и създаден от Него от земната пръст - че това, уж, значело, че Адам до този момент не е имал душа и човешки дух, а само плът, създадена от земната пръст. Това тълкувание е невярно, защото Господ Бог е създал Адам от земната пръст в този състав както потвърждава и свети апостол Павел: „... и целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа”. (1 Сол., 5, 23). Всички тези три части на нашето естество били създадени от земната пръст, и Адам не е бил създаден мъртъв, а като живо действащо същество, подобно на другите живеещи на земята одушевени Божии създания. Но ако Господ после не беше вдъхнал в неговото лице дихание за живот, т.е., благодатта на Господа Бога Духа Светаго… Адам, колкото и превъзхождащ останалите Божии твари да е бил създаден, като венец на творението на земята, все пак не би имал в себе си Светия Дух, възвеждащ го в Богоподобно достойнство, и би бил подобен на всички останали създания, макар и имащ плът, и душа, и дух, принадлежащи на всяко според рода му, но нямащ Светия Дух вътре в себе си. Когато Господ вдъхнал в Адамовото лице диханието за живот, тогава, според израза на Мойсей, и „Адамъ бысть въ душу живу”, т.е. душа напълно и във всичко подобна Богу и, както и Той - во веки веков безсмъртна.”

Вие привеждате тази светоотеческа мисъл тъй като смятате, че тя подкрепя Вашето мнение, че човекът е бил първоначално звяр, а след това (по-късно по време) е получил Божия образ и е станал човек. И наистина, Вие трябва да вярвате в това, ако приемате теорията на еволюцията, и аз се радвам, че имате достатъчно смелост открито да изразите това, в което вярват всички „православни еволюционисти”, макар те често да скриват това от опасението да не обидят другите православни, които, според тяхното мнение, са твърде наивни, тъй като в своята „простота” отказват да вярват, че човекът всъщност е „произлязъл от маймуната” или от маймуноподобно същество.

Да си припомним тук думите на свет. Григорий Палама, които вече приведох:

„Ако някой от Отците казва това, което казват и външните, то това съгласие е само словесно, а мислите са съвършено различни. Отците, съгласно Павел, имат „ум Христов” (1 Кор. 2, 16), а вторите изразяват в най-добрия случай човешкото разбиране… Кой човек със здрав разум и принадлежащ към Църквата ще направи от това изводът, че тяхното учение е от Бога?” („В защиту на святых исихастов”, Триада 1, 11).

Собствено, трябва да Ви кажа, че Вие съвършено не сте разбрали учението на преподобни Серафим, който изобщо не учи на това, на което учи еволюционното учение. Мога да Ви покажа това, цитирайки както ясното учение на други свети Отци, така и самия св. Серафим.

Но отначало трябва да обясня това, което на рационалиста може да изглежда като „противоречие” между учението на преподобни Серафим и това на другите Отци. Първо, ние трябва да си изясним, че когато преподобни Серафим говори за човека като състоящ се от „дух, душа и тяло”, той не противоречи на другите свети Отци, които говорят за природата на човека като просто за „душа и тяло”; той само провежда различие между различните аспекти на душата и говори за тях поотделно, както и мнозина свети Отци.* Второ, когато той казва, че „дыхание жизни”, което Бог вдъхнал

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Духът (на гръцки nous) е най-висшата част на човешката душа. По изразът на св. Диодох Фотикийски, той обитава „в дълбините на душата”. („The Philokalia”, vol. 1, p. 280) – Ред.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

в лицето на Адам е благодатта на Светия Дух, той не противоречи на мнозина свети Отци, които учат, че „дыхание жизни” – това е душата, но той само дава, може би, по-

дълбоко и точно тълкувание на това място от Свещеното Писание. Но провежда ли той, всъщност, рационалистическото различие, което провеждате Вие, между природата на човека, съществувала „до” това вдъхване, и благодатта, която е била предадена чрез него? Приема ли православното богословие това строго деление (дихотомия), което провежда римо-католическото учение между „природата” и „благодатта”, сякаш хората знаят всичко необходимо за тези две велики тайни?

Не, православното богословие не познава такава строга дихотомия, и за това учените рационалисти намират толкова „противоречия” между различните православни Отци по този въпрос, което може да бъде изяснено с един само пример: как принадлежи безсмъртието на човешката душа - по природа или по благодат? Различните православни Отци, представляващи различни авторитети, отговарят на този въпрос различно, не защото учат различно за човека и така „си противоречат”, а в следствие на различния подход към въпроса. Тези, които подхождат към въпроса за природата на човека повече от страна на днешната паднала човешка природа, казват, че душата е безсмъртна и по благодат; а тези Отци (особено аскетите и мистиците), които започват с разглеждането на природата на човека, такава каквато е била в началото, разглеждат душата по-скоро като безсмъртна по природа. Може даже да се случи един и същи Отец да подхожда към въпроса ту от едната, ту от другата страна, както прави това св. Григорий Нисийски, който на едно място казва („Ответ Евномию”, Книга вторая): „Това, което разсъждава, и е смъртно, и е способно да мисли и познава, се нарича човек”; а на друго място казва: „Човекът в първото си произхождение не е съединявал със самата същност на своята природа склонността към страстите и смъртта” („О девстве”, гл. ІХ). Противоречи ли си този велик Отец? Разбира се, не.

Кое принадлежи на първоначално създадения Адам по природа и кое по благодат? Нека не правим погрешни рационалистически разграничения, а да признаем, че не разбираме напълно тази тайна. И природата, и благодатта са от Бога. Природата на първосъздадения Адам е била толкова възвишена, че ние можем да имаме само слаба представа за нея от нашия собствен опит в благодатта, дадена ни чрез Втория Адам, нашият Господ Иисус Христос; но състоянието на Адам е било по-високо от всичко, което можем да си представим даже от нашия собствен благодатен опит, защото неговата висока природа е била освен това усъвършенствана от благодатта; и той бил, както казва преподобни Серафим, „съвършено във всичко подобен на Бога, и, както и Той – безсмъртен во веки веков”.

Това, което е абсолютно ясно и ни е достатъчно да знаем е: сътворението на човека – неговите дух, душа и тяло, и [преподаването му на – бел. на ред.] божествената благодат, направила неговата природа съвършена, е един акт на сътворение, и то не може да бъде изкуствено разделено, уж че една негова част е била „първа”, а другата „по-късно”. Бог е създал човека в благодат, но нито Свещеното Писание, нито светите Отци ни учат, че тази благодат се е явила по-късно по време от сътворението на природата на човека. Последното учение принадлежи на средновековната латинска схоластика, както ще покажа по-долу.

Приподобни Серафим само изглежда, че изповядва това учение, защото той говори с термините на простото повествование на Книга Битие. Но напълно очевидно е, както казва свет. Григорий Палама, че „съгласието е само словесно, а мислите са различни”. За да се убедим в това, достатъчно е да разгледаме само как светите Отци ни учат да тълкуваме свещеното повествование на Книга Битие по този пункт.

За щастие, този въпрос е бил поставян от светите Отци и те са отговаряли на него. Отговорът е обобщил за нас преп. Иоан Дамаскин:

„Бог със своите ръце твори човека с видима и невидима природа, както по Свой образ, така и по подобие: тялото – образувайки от земята, душата пък, надарена с разум и ум – давайки му посредством Своето вдъхване, което именно, разбира се, ние и наричаме божествен образ… По-нататък, тялото и душата са сътворени в едно и също време; а не така, както пустослови Ориген, че едното е първо, а другото след това.” („Точное изложение Православной веры”, кн. ІІ, гл. 12).

Макар преп. Иоан Дамаскин да говори за вдъхването като за душа, той не учи по различен начин от преп. Серафим, който говори за това вдъхване като за благодат на Светия Дух. Преп. Иоан Дамаскин, въобще, едва ли говори за благодат при създаването на човека, защото тя се разбира като присъстваща в целия процес на сътворението и преди всичко в сътворяването на Божия образ, душата, която, както той учи, е част от нашата природа. Свет. Григорий Нисийски също говори за създаването на човека, без да отделя особено внимание на това кое изхожда от „природата” и кое „от благодатта”, а само завършва целия свой труд с думите:

„Но да се върнем и всички ние към тази боговидна благодат, с която в началото сътвори Бог човека, казвайки: „сотворимъ человека по образу нашему и по подобию”.” („Об устроении человека”, ХХХ, 34).

Преп. Иоан Дамаскин и другите, говорещи за вдъхването Божие като за душа, разглеждат този предмет в малко по-друг аспект в сравнение с преп. Серафим; но очевидно е, че учението на всички тези Отци относно сътворението на човека, и в частност, що се отнася до това, може ли от повествованието на Книга Битие да се заключи за съществуването на разлика във времето между „формирането” и „вдъхването” на човека, е едно и също. Св. Иоан Дамаскин говори за всички Отци, когато отбелязва, че те (формирането и вдъхването – бел. на прев.) са произлезли „в едно и също време; а не така…, че едното е първо, а другото след това.”

Говорейки за това преп. Иоан Дамаскин, в частност, отхвърля Оригеновата ерес за „предсъществуването на душите”. Но е имало и противоположната ерес, учеща за „предсъществуването” на човешкото тяло, съвсем както учат съвременните „християнски еволюционисти”. Тази ерес особено опровергава св. Григорий Нисийски.

Разглеждайки оригенистката грешка за „предсъществуването на душите”, свет. Григорий продължава:

„Други пък, придържайки се към описания от Мойсей ред при създаването на човека, казват, че душата по време е втора, след тялото. Доколкото Бог, първо „вземъ персть отъ земли” (Бит. 2,7), създал човека, а след това вече го одушеви чрез вдъхването, то на това основание доказват, че плътта е предпочетена пред душата, която е влязла в предварително създадената плът. Душата, казват те, е сътворена заради тялото, за да не бъде то бездиханна и неподвижна твар. А всичко, направено заради нещо друго, разбира се, е по-малоценно от това, заради което се прави… ученията и на едните и на другите са еднакво неприемливи.” („Об устроении человека”, ХХVІІІ).

Конкретно опровергавайки учението за „предсъществуването на телата”, свет. Григорий казва:

„И аз мисля, че по средата между тези предположения, трябва да се насочва към истината нашето учение. Това означава да не мислим, съгласно елинската заблуда, че уж нашите души, като са се въртели заедно със вселената, са се отяготили от някакъв порок и, като не са били способни да настигнат скоростта на движението на полюса, са паднали на земята; и да не твърдим, също така, че уж човекът е бил създаден предварително от Словото, както статуя от глина, и заради това изваяние се появила душата (защото тогава словесната природа ще се окаже по-малко ценна отколкото глинената статуя)…

Тъй като човекът, състоящ се от душа и тяло е единен, трябва да се предположи едно общо начало на неговия състав, така че той да не се окаже по-стар или по-млад от самия себе си, ако телесното би първенствало в него, а останалото би го следвало… Защото, според апостолското наставление, нашата природа се постига от ума като двояка: като човек видим и съкровен (1 Пет. 3, 4). Тогава, ако едното е предшествало, а другото се е появило после, то ще се прояви известно несъвършенство на силата на Създателя, като недостатъчна за мигновеното създаване на цялото, а разделяща работата и заемаща се по отделно с всяка от нейните половини.” (Пак там, ХХVІІІ, ХХІХ).

Нима е нужно още да показваме, че „Бог”-ът на „християнската еволюция”, това е именно такъв бог, който „не е достатъчен за изпълнението на цялата работа”; и самата причина, поради която е било изобретено еволюционното учение, се заключава в това, да се обясни Вселената, като се изхожда от това, че или Бог не съществува, или Той е неспособен да създаде света или да го приведе в Битие за шест дни единствено със своето Слово? Хората, вярващи в Бога, на Когото се покланят православните християни, никога не биха и помислили за еволюцията.

Повествованието за сътворението на човека в Книга Битие следва да се разбира „Богоподобаващо”. Тук Вие сте направили грешката да приемете буквалното тълкувание на текста именно там, където светите Отци не допускат това! Колко важно за нас е да четем Свещеното Писание така, както ни учат светите Отци, а не в съответствие с нашето разбиране!

Съвършено очевидно е, че преподобни Серафим е разбирал текста на Книга Битие не така, както Вие го тълкувате. Други места от същата тази „Беседа с Мотовилов” показват, че преподобни Серафим е разглеждал сътворението и природата на Адам по съвсем същия начин, по който го разглежда и цялото светоотеческо предание.

Така, непосредствено след цитираното от Вас място, приведено от мен по-горе, следват думи на Преподобния, които Вие не привеждате:

„Адам бил сътворен не подлежащ на действието на нито една от сътворените от Бога стихии, така че нито водата го е давела, нито огънят го е горил, нито земята е можела да го погълне в своите пропасти, нито въздухът е можел да го повреди с каквото и да било свое действие. Всичко му е било покорено…”

Това е точно описание на нетленността на тялото на Адам при сътворяването му, когато то се е подчинявало на съвсем други закони в сравнение с днешните „природни закони”, нещо в което Вие като „еволюционист” не можете да повярвате, тъй като вярвате заедно със съвременната философия, че материалното творение е било „естествено”, тоест тленно още преди падението на Адам!

И отново преподобни Серафим казва:

„Същите такива премъдрост и сила, и всемогъщество, и всички останали благи и свети качества Господ Бог дарувал и на Ева, като я сътворил не от земната пръст, а от Адамовото ребро в Едема на сладостта – в рая, насаден от Него посред земята.”

Вярвате ли Вие в това сътворение на Ева от Адамовото ребро като в исторически факт, както вярват всички свети Отци? Не, Вие не можете да вярвате в това, защото от гледна точка на теорията на еволюционната философия това е съвършено абсурдно; за какво би му било на „бога” еволюционно да развива тялото на Адам от животните „естествено”, а след това чудесно да създава Ева? „Богът” на еволюцията не твори такива чудеса!

Нека сега да разгледаме конкретно православния светоотечески възглед за тялото на първосъздадения Адам, което, съгласно еволюционното учение, би трябвало да е било тленно, както е тленен и този свят, от който то е „еволюирало”, и напълно е могло да бъде, както Вие твърдите, тяло на маймуна.

Свещеното Писание ясно учи: „Яко Богъ созда человека въ неистление.” („Бог е създал човека за нетление”) (Прем. 2, 23)

Преп. Григорий Синаит учи:

„Тялото, казват богословите, е създадено нетленно, каквото и ще възкръсне, както и душата е създадена безстрастна; но както душата е имала свободата да съгреши, така и тялото – възможността да се подложи на тление.” („Главы о заповедях, догматах и прочее”, 82).

И още:

„Земното тяло ще бъде тяло нетленно, но без влагата и грубостта, бидейки неизразимо претворено от душевно в духовно, така че ще бъде и от пръст, и небесно. Каквото е било създадено в началото, такова и ще възкръсне, така че да бъде съобразно на образа на Сина Човешки по всецялото причастие към обожението.” (Пак там, 46).

Да отбележим тук, че тялото в бъдещия век ще бъде все пак „от пръст”. Гледайки тленния прах на този паднал свят, ние се смиряваме, размишлявайки за тази страна от нашата природа; но как се възторгваме от величието даже на тази най-низша част от Божието творение, когато размишляваме за онзи нетленен прах на първоначално създадения свят, от който Бог сътворил Адам!

Свет. Григорий Богослов предлага символично тълкувание на „кожените ризи”, в които Господ облякъл Адам и Ева след тяхното престъпление, според което нашата днешна плът се различава от плътта на първосъздадения Адам:

„[Адам] се облича в кожени ризи (може би в най-груба, смъртна и противоборстваща плът).” („Слово на Рождество Спасителя”, 38).

Преп. Григорий Синаит също казва:

„Човекът е създаден нетленен, какъвто и ще възкръсне – не непроменим, нито пък променим, а имащ силата по разположението на своето желание да се измени или не. Желанието не е властно да придаде на природата съвършена неизменяемост: това е достойнство на бъдещото непроменимо обожение. Тлението е рожба на плътта. Да вкусва храна и да изхвърля излишното, гордо да държи глава и лежейки да спи – това са естествени особености на зверовете и скотовете, до които и ние сме изпаднали, ставайки чрез непослушанието подобни на скотове, и отпадайки от свойствените ни богодарувани блага, и сме станали от разумни - скотски и от божествени – звероподобни.” („Главы о заповедях, догматах и прочее”, 8, 9).

Относно състоянието на Адам в рая свет. Иоан Златоуст учи:

„Човекът е живял на земята като ангел – бил в тяло но нямал телесни нужди; като цар, украсен с багреница и диадема и облечен в порфира, той се наслаждавал свободно на райското жилище, имайки изобилие във всичко… До тогава [до падението] хората живели в рая като ангели, не се разгаряли от похот, не се разпалвали и от други страсти, не били обременени от телесни нужди, не се нуждаели даже от прикриване с дреха.” („Беседа на Книгу Бытия”, ХІІІ, 4; ХV, 4).

Преп. Симеон Нови Богослов също ясно говори за първоначално създадения Адам в рая и неговото крайно състояние в бъдещия век:

„Ако сега, след като сме престъпили заповедта и сме осъдени да умираме, хората толкова много са се размножили, то представи си колко биха били те, ако не биха умирали всички родени от сътворението на света? И какъв живот биха живели те, бидейки безсмъртни и нетленни, чужди на греха, скърбите, грижите и тежките нужди?! И как, преуспявайки в опазването на заповедите и в благоустрояването на сърдечните разположения биха се устремявали към най-съвършена слава, и изменяйки се, биха се приближавали към Бога, и душата на всеки би ставала светлосияйна, поради осияванията, които биха се изливали върху нея от Божеството! И това чувствено и грубо-веществено тяло би ставало сякаш невеществено и, по-високо от всяко чувство; а радостта и веселието, с които бихме се изпълвали тогава от взаимното общуване един с друг, наистина биха били неизразими и неразбираеми за човешкия помисъл…Техният живот в рая не бил обременен с трудове и отеготен с нещастия. Адам бил създаден с тяло нетленно, но все още веществено, а не духовно… За нашето тяло апостолът казва: „Сее се тяло душевно, възкръсва” не такова, каквото било тялото на първоначално създадения преди престъпването на заповедта, т.е. веществено, чувствено, изменчиво, имащо нужда от чувствена храна, а „възкръсва тяло духовно” (1 Кор. 15, 44) и неизменяемо, такова, каквото след възкресението било тялото на нашия Господ Иисус Христос, вторият Адам, първородения от мъртвите, което тяло несравнено превъзхожда тялото на първосъздадения Адам.” („Слово 45”)

За нас е невъзможно от нашия опит с нашето тленно тяло да разберем състоянието на нетленното адамово тяло, нямащо естествени нужди, както знаем, ядящо „от всяко дърво” в рая, без отделяне на каквито и да било екскременти, и не познаващо съня (докато прякото Божие действие не го заставило да заспи, за да бъде създадена Ева от реброто). А колко по-малко сме способни да разберем още по-възвишеното състояние на нашите тела в бъдещия век! Но ние знаем достатъчно от църковното учение, за да опровергаем тези, които смятат, че могат да разберат тези тайни посредством научното знание и философията. Състоянието на Адам и първосъздадения свят завинаги е изнесено отвъд пределите на научното знание, отвъд бариерата на адамовото прегрешение, което изменило самата природа на Адам и цялото творение, а и природата на самото знание. Съвременната наука знае само това, което наблюдава и което може да изведе от наблюдението чрез разума: нейните догадки за най-ранното сътворяване имат не по-голямо значение от митовете и басните на древните езичници. Истинното знание за Адам и първосъздадения свят – доколкото на нас ни е полезно да знаем – е достъпно само чрез Божието откровение и в божественото съзерцание на светиите.

* * *

Всичко, което изложих в това писмо, строго по светите Отци, ще удиви мнозина православни. Тези, които са чели светите Отци ще се изумят, защо „не са чували това по-рано”. Отговорът е прост: ако те бяха прочели много свети Отци, то биха срещнали православното учение за Адам и творението; но до сега те са тълкували светоотеческите текстове през погледа на съвременната наука и философия, и за това са ослепени за разбирането на истинното светоотеческо учение. Истина е също, че учението за тялото на Адам и материалната природа на първосъздадения свят е изложена най-ясно и разгърнато у по-късни Отци с висок духовен живот, като преп. Симеон Нови Богослов и преп. Григорий Синаит, а писанията на тези Отци не са широко четени днес нито на гръцки, нито на руски и едва ли ги има на други езици.

За мен беше много интересно да прочета във Вашето писмо изложеното от Вас правилно светоотеческо учение относно това, че „Божието творение, дори от ангелския вид, винаги, в сравнение с Бога е отчасти материално. Ангелите са безплътни в сравнение с нас, биологическите хора. Но в сравнение с Бога те са също така материални и телесни създания.” Това учение, изложено най-ясно у Отците-аскети, като св. Макарий Велики и св. Григорий Синаит, ни помага да разберем това трето състояние на нашето тяло, което е имал първоначално Адам, преди престъплението. Това учение също така е съществено необходимо за разбирането на активността на духовните същества, ангелите и бесовете, даже в днешния тленен свят. Великият руски православен Отец от ХІХ век светител Игнатий (Брянчанинов) посвещава цял том събрани свои съчинения (том ІІІ) на този въпрос, и на сравняването на истинно православното светоотеческо учение със съвременната римо-католическа доктрина, както тя е била излагана в латинските източници от миналия век. Той стига до извода, че православното учение по тези предмети – ангелите и бесовете, небето и ада, рая – макар и да ни е дадено от Свещеното Предание само частично, въпреки това е съвсем точно в този му част, която познаваме; а римо-католическото учение е крайно неопределено и неточно. Не трябва да отиваме далече за да търсим причината на тази неопределеност; откакто папството е започнало да изоставя светоотеческото учение, то постепенно се е отдало на влиянието на светското знание и философия, отначало на такива философи като Варлаам, а след това – на съвременната наука. Вече в ХІХ век римо-католичеството няма свое собствено учение по тези предмети, а привиква да приема всичко, което каже „науката” и нейната философия.

Уви, нашите днешни православни християни, и не на последно място тези, които са получили образование в „богословските академии”, последваха в това римо-католиците и стигнаха до същото състояние на невежество в светоотеческото учение. Ето защо даже православните свещеници са крайно оскъдно осведомени за православното учение за Адам и първосъздадения свят и сляпо приемат всичко, което науката казва за тези неща…

Неясното учение на римо-католиците – и на тези православни, които в това отношение се намират под западно влияние – за рая и творението има дълбоки корени в миналото на Западна Европа. Римо-католическата схоластическа традиция, даже в зенита на своята средновековна слава, вече е учила погрешно за човека, и, несъмнено, именно тя е прокарала пътя към приемането впоследствие на еволюционизма, отначало – от отстъпилия от истината Запад, а след това от умовете на тези православни, които са недостатъчно осведомени за своето отеческо предание и са попаднали под чужди влияния. В своята същност, учението на Тома Аквински, за разлика от православното светоотеческо учение, е напълно съпоставимо с идеята за еволюцията, която Вие поддържате.

Тома Аквински учи, че:

„В състоянието на невинност, човешкото тяло е било само по себе си тленно, но е можело да се предпазва от тлението чрез душата.”

Още:

„За човека е свойствено да зачева потомство, вследствие на неговото тленно по природа тяло.” („Сумма богословия”, І, Вопрос 98, ст. 1).

И още:

„В рая човекът е трябвало да бъде като ангел по своята духовност на ума, но с животински живот в тялото.” (Пак там, І, 98, 2). „Тялото на човека е било ненакърнимо, но не по причина на някаква присъща сила на безсмъртие, а по причина на свръхестествената сила, дадена от Бога на душата, защото тя се оказала способна да опази тялото от всяко нетление дотолкова, доколкото самата тя оставала подчинена на Бога… Тази власт да опазва тялото от тление не е била дадена по природа на душата, но е била дар на благодатта.” (Пак там, І, 95, 1).

Този последен цитат ясно показва, че Тома Аквински не знае, че природата на човека се е изменила след грехопадението. Ето още:

„Безсмъртието на първоначалното състояние било основано на свръхестествена сила в душата, а не на някакво вътрешно разположение на тялото.” (Пак там, І, 97, 3)

Толкова далеч е Тома Аквински от истинното православно знание за първосъздадения свят, че го разбира, както и съвременните „християнски еволюционисти”, единствено от гледната точка на нашия паднал свят; и, поради това, той е принуден да вярва, въпреки свидетелството на светите православни Отци, че Адам, по естествен начин, е спял в рая (Пак там, І, 97, 3), и че той е отделял фекалии, което е признак на тление:

„Някои казват, че в състоянието на невинност човекът не е употребявал повече храна отколкото е нужно, така че не е имало нищо излишно. Това, обаче, е неразумно да се предполага, тъй като то би означавало, че не е имало и фекалии. Имало е нужда от отделяне на излишното, но тя така е била устроена от Бога, че не е била неподобаваща.” (Пак там, І, 97, 4)

Колко са низки възгледите на тези, които се опитват да разберат Божието творение и рая, имайки за отправна точка ежедневните наблюдения на нашия паднал свят! Сравнете чисто механичното обяснение на рационалистическия въпрос: какво се е случвало, когато твърдо тяло е влизало в съприкосновение с мекото тяло на Адам, у Тома Аквински, със забележителното знание за неуязвимостта на човека от стихиите в рая на преподобни Серафим. Тома Аквински пише:

В състоянието на невинност тялото на човека е можело да се предпазва от получаването на увреждане от твърдо тяло отчасти чрез използването на разума, с което е можел да избягва това, което е вредно, а отчасти също така чрез божественото провидение, което така го охранявало, че нищо вредно по природа не е можело да го завари неподготвен.” (Пак там, І, 97, 3)

Най-сетне, самият Тома Аквински не учи на това, но други средновековни схоластици (Уилям Оксерски, Александър Галски, Бонавентура) учили на самите основи на сегашните „християнско-еволюционни” възгледи за сътворението на човека:

„Човекът не е бил сътворен в благодат, но благодатта е била низведена на него в последствие, преди съгрешението.” (виж: Фома Аквинский, „Сумма богословия”, І, 95, 1)

Накратко: съгласно православното учение, което изхожда от божественото съзерцание, природата на Адам в рая е била различна от днешната човешка природа, и по тяло, и по душа, и тази възвишена природа се усъвършенствала от Божията благодат; а съгласно латинската доктрина, основана на рационалистическите дедукции от днешното паднало творение, човекът по природа е бил тленен и смъртен, какъвто е сега, а неговото състояние в рая е бил особен, свръхестествен дар.

Приведох всички тези места от инославния източник не за да споря за подробностите на живота на Адам в рая, а само за да покажа до каква степен изкривяват чудесното светоотеческо видение за Адам и първосъздадения свят, когато подхождат към него от мъдростта на падналия свят. Нито науката, нито логиката могат да ни кажат нещо за рая; въпреки това, мнозина православни са дотолкова омаяни от съвременната наука и нейната рационалистическа философия, че се боят да прочетат сериозно първите глави на Книга Битие, знаейки, че съвременните „мъдреци” намират там толкова много „съмнително” или „объркано”, или такова, което подлежи на „нова интерпретация”, или че можеш да получиш репутация на „фундаменталист”, ако посмееш да четеш този текст просто, „както е написано”, както са го чели всички свети Отци.

Здравото чувство на обикновения православен християнин му подсказва да се отвърне от „дълбоката” модерна гледна точка, че човекът е произлязъл от маймуната или от каквото и да е друго низше създание, а също дори от това (което Вие казвате), че Адам е имал тяло на маймуна. Свети Нектарий Пентаполски справедливо изразява своя праведен гняв срещу тези, които се опитват „да докажат, че човекът – това е маймуна, от която, както те се хвалят, са произлезли”.* Такава е гледната точка на православната

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Св. Нектарий (1846-1920) пише: „Тези, които отричат безсмъртието на душата, игнорират както моралния закон, така и основите на обществото, което те желаят да видят потънало в руини, за да имат възможност да докажат, че човекът е маймуна, от която, както те се хвалят, са произлезли”. (“Study concerning the Immortality of the Soul”, Athens, 1901; цитира се по Constantine Cavarnos, “Modern Greek Philosophers on the Human Soul”, стр. 85).

Св. Нектарий бил запознат с еволюционните трактати на Ламарк “Philosophie zoologiqe” и на Дарвин “The Descent of Man”. По повод на тези работи в своята книга “Sketch concerning Aim” (Athens, 1893) св. Нектарий пише: „Двата тома на “Philosophie zoologiqe” като цяло са написани с цел да подкрепят еволюционната теория на деградацията по отношение на човека. Първият том съдържа търсене на доказателства за това, че човешкият организъм е еволюирал от маймуна в резултат на случайни обстоятелства. Вторият том пък е посветен на търсене на доказателства за това, че съвършенствата на човешкия ум, макар и да се отличават количествено, са само продължение на сила, с която са надарени животните. Разполагайки със слаби и несигурни основания … Ламарк претендира да е доказал, че някога природата е произвела посредством чудесна еволюция един вид от друг, последващ от предшестващ. Той се опитва да възстанови последователна верига от заменящи едно друго (не едновременни) звена и по този начин да произведе в крайна сметка човешкия вид, с помощта на метаморфоза, която протича в направление, противоположно на истината и притежава не по-малко чудесни свойства отколкото превръщанията, познати ни от митологията!...

Дарвинистките теории претендират, че е намерено решението на антропологическия въпрос, като приемат въображаемото за действително. Тези теории, като не са построени на здрави основи, вместо да решат проблема го представят по още по-загадъчен начин, тъй като отхвърлят действителността на богооткровената истина, разглеждат човека като принадлежащ към един и същи чин с неразумните животни, отричат неговия духовен произход и го отнасят към твърде низък произход. Причината за техния неуспех се заключава главно в отричането на неговия възвишен произход и неговата духовна природа, които са съвършено чужди на материята и физическия свят. С една дума, без богооткровената истина човекът си остава неразрешим въпрос. Всеки изследовател на човека следва да се утвърди в нейните здрави и надеждни основания. Именно от тук той трябва да започне своето придвижване, за да може правилно да намери отговор на различните части на въпроса и да узнае истината посредством истинното знание.” (цитира се по Constantine Cavarnos, “Biological Evolutionism”, стр. 63-65) – Ред.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

святост, която знае, че творението не е такова, каквото им го описват съвременните мъдреци с тяхната празна философия, а такова, каквото го е открил Господ на Мойсей „не гадателно”, и каквото светите Отци са го видели в съзерцание. Човешката природа е различна от маймунската и никога не се е смесвала с нея. Ако Господ Бог, за да ни смири, би пожелал да произведе такова смешение, то светите Отци, които са видели самия „състав на видимите неща” в Божествено съзерцание, биха знаели това.

До кога още православните ще остават в плен на тази празна западна философия? Много е казано за „западния плен” на православното богословие в последните векове; кога ще разберем, че в още по-отчаян „западен плен” се намира днес всеки православен, който е безпомощен пленник на „духа на времето”, на господстващото течение на светската философия, разтворена в самия въздух, който дишаме в богоотстъпното, богоненавистно общество? Православният, който не се бори съзнателно против празната философия на този век, а просто я приема в себе си и се намира в мир с нея, защото неговото собствено разбиране на православието е изкривено, не е съобразено със светоотеческите определения.

Изтънчените в светското мъдруване се присмиват над тези, които наричат еволюционизма „ерес”. Действително, еволюционизмът, строго казано, не е ерес; както и индуизмът, строго казано, не е ерес; но както и индуизма (към който той има отношение и който, вероятно, е повлиял неговото развитие), еволюционизмът е една идеология, дълбоко чужда на православното християнско учение, която го въвлича в такова множество неверни учения и мнения, че би било много по-добре, ако беше просто ерес, която би могла лесно да бъде разпозната и поразена. Еволюционизмът е тясно преплетен с цялата апостасийна менталност на гнилото „западно християнство”; той е оръдие на „новата духовност” и „новото християнство”, в което сатаната сега се стреми да потопи последните истински християни. Еволюционизмът предлага обяснение на сътворението, което е алтернативно на светоотеческото: той поставя православните под такова влияние, че те да четат Свещеното Писание и да не го разбират, „приспособявайки” автоматично неговия текст към собствената му предвзета натурфилософия. Приемайки това обяснение, не е възможно да не бъде прието също така и алтернативното обяснение на други части на Божественото откровение, посредством автоматичното „приспособяване” на други текстове на Свещеното Писание и други светоотечески текстове към съвременната „мъдрост”.

Аз мисля, че според Вашия усет за Божието творение, както го описвате в Своето писмо, Вие сте православен; но защо смятате, че трябва да развращавате този усет със съвременната мъдрост и да оправдавате тази нова идеология, толкова чужда на Православието? Вие много трогателно писахте „против фалшивото единство”*; как ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*Отец Серафим има пред вид книгата на доктор А. Каломирос „Against False Union”, st. Nectarios Press Seattle, Washington, 1967; 2^nd edition – 1978.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

бихме желали да станете сега също такъв велик ревнител „против фалшивото мъдруване” и да разкажете на православните християни-гърци, които са възприели това ново учение извънредно некритично, че единствената мъдрост идва към нас от светите Отци, а всичко, което й противоречи е лъжа, даже ако тя нарича себе си „наука”.

Моля Ви за прошка, ако някои мои изрази Ви се сторят резки; аз само се опитвах да говоря истината такава, каквато я виждам у светите Отци. Ако съм допуснал грешки в моите цитати, моля да ме поправите, но нека дребните грешки да не Ви попречат да разберете това, което се опитах да кажа. Много още бих могъл да напиша по този предмет, но първо ще изчакам Вашия отговор. Имам най-вече сърдечното желание и Вие, и ние да разбираме истинното светоотеческо учение по дадения въпрос, което е толкова важно за целия православен мироглед. Прося молитви за себе си и за нашето братство.

С любов в Христа Спасителя,

монах Серафим