ПРИЛОЖЕНИЕ I
БЕЛЕЖКИ ЗА НАУКАТА, ЕВОЛЮЦИЯТА
И ХРИСТИЯНСКАТА ФИЛОСОФИЯ
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА: Разделът с бележки на отец Серафим се състои от записки, които са били направени в продължение на няколко години. Подразделите от 1 до 13 са написани в 1974 година; останалите не е възможно да бъдат датирани точно. Названията на подразделите от 3 до 9 са дадени от отец Серафим; останалите названия са допълнени от редактора.
1. Нетленността на първоначално сътворения свят
Напразни са усилията на тези, които се опитват да твърдят, че светите Отци са били „наивни по отношение на науката”, просто „не са имали представа” за еволюцията (сякаш Светият Дух е задържал тези знания, не ги е дал на Боговдъхновените Отци, не ги е изложил в Свещеното Писание, а ги е открил изключително на представителите на Просвещението на осемнадесети век и на техните потомци!). Напротив, те са знаели в съвършенство това, за което се говори в книга Битие. За това и ние знаем, че до грехопадението на Адам, преди около 7500 години, нито една твар не е била подложена на тление [разлагане]; макар всички свидетелства в полза на „еволюцията” да се заключават именно в наличието на данни за тление, което, предполага се, е протичало още преди началото на „еволюцията на човека”! Трябва ли да се съмняваме къде е истината и къде е лъжата? Ако науката твърди, че Рождеството на Христа излиза извън рамките на природните закони, такива, каквито те са известни на науката на днешния ден, то нашата Православна вяра изобщо не може да бъде поколебана от това твърдение; по подобен начин, ако науката твърди, че нетлението на тварите в началния период от съществуването на света е „невъзможно” по законите на природата, доколкото те се смятат за известни, то въпреки това, ние вярваме в нетлението, както вярват в него Църквата и светите Отци.
Съществува определена причина, поради която науката не е в състояние да разбере тази тайна, която е изложена от великия църковен Отец преп. Симеон Нови Богослов в слово 38:
„Божиите слова и определения стават закон на естеството. За това и определението на Бога, изречено от Него вследствие на непослушанието на първия Адам, т.е. определянето му за смърт и тление, е станало закон на естеството, вечен и неизменен. Поради което, за отмяната на това определение, се е разпнал и умрял Божият Син, нашият Господ Иисус Христос, принесъл Себе Си в жертва за изкуплението на човека от смъртта, жертва страшна и безмерно велика.”
Това казва следното: законът на природата до престъплението на Адам е различен от сега действащия природен закон, и за това е съвършено неизвестен на науката ... Без съмнение, науката не е в състояние, изхождайки от наблюденията на творението, което днес навсякъде е тленно и смъртно, да направи и най-малкото умозаключение за съществуването на творение, не попадащо под действието на тези закони. Какво е било преди престъплението на Адам и какво ще бъде след края на този тленен свят (когато творението няма да бъде разрушено, а ще бъде изцяло обновено) – излиза извън пределите на сферата на науката и това знание се притежава само от Православното богословие, в съответствие с това, доколко Бог го открива на човечеството.
Искрено вярващият православен християнин, като се оказва в недоумение по дадения повод, тъй като още от детство са го учили за „еволюцията”, и като не е в състояние да се раздели незабавно с вярата в нея, поставя въпросът: Не е ли възможно, все пак, „да се изтълкува” нетленността на Адам и първосъздадения свят така, че да не се излиза прекалено много извън рамките на съвременните методи и идеи? На това ще отговорим: Ако вие желаете да „изтълкувате” сътоянието на творението преди светът да стане тленен и паднал, какъвто той ни е и известен, тогава трябва „да изтълкувате” по същия начин и състоянието на творението след края на този паднал свят, бъдещото небесно блаженство, защото има съответствие между тези две състояния, отличаващи се, както посочва преп. Симеон в дългия цитат, приведен по-горе, само по това, че бъдещото състояние на света ще бъде напълно духовно, съответстващо на „духовното тяло” на човека, в което той ще пребивава и вече не ще има възможност да изгуби своята нетленност. Вярват ли православните християни, че те наистина ще бъдат безсмъртни и нетленни в бъдещия живот – ако Бог ни впише в Своята книга на живота – или това е само метафорична алегорична представа? Ако ние вярваме и мислим така, както вярват и мислят светите Отци, тогава нашата бъдеща нетленност ще бъде реалност, както е било и с творението и с Адам до неговото престъпление.
Суетна е нашата представа за самите нас като „по-умъдрени от опита” отколкото светите Отци, като станали мъдри, благодарение на „просвещението” и науките, както и че знаем по-добре от тях как да четем и тълкуваме Боговдъхновените Писания (по израза на свет. Василий, „да смятаме себе си по-премъдри от словата на Духа”). Съвременното знание има преимущество над знанието на светите Отци само в едно отношение, което се отнася към най-ниската степен в йерархията на знанието: в количеството на научните факти, които сега са ни станали достъпни (но далеч не всичко, което се нарича „научен факт” представлява действително това!); във всяко друго отношение нашето знание отстъпва на знанието на светите Отци. Те много по-добре от съвременните учени и философи са знаели мястото на научното знание в йерархията на знанието като цяло; и те ясно са разбирали, че истинното тълкувание на книга Битие принадлежи на богословието, а не на науката, и че изпълнението на тази задача съвсем не се облекчава от знаенето на последните научни факти, но зависи по-скоро от възхождането по пътя на духовния живот и Богопознанието. Това е и причината пълният догмат за сътворението да е представен най-ясно и точно в творенията на такъв Отец като преп. Симеон Нови Богослов, който е достигнал висините на духовния живот. Самата представа, че ние в наше време, „просветени” от науката, можем да разберем книга Битие по-добре отколкото светите Отци, се е появила в резултат на еволюционната философия, която буквално всеки изповядва съвършено несъзнателно...
За това всички построения на еволюционната философия и идеи по отношение на предполагаемата тленност на творението до Адам трябва да се разглеждат като старателно разработен мит, подобен на тези, в които древните хора са разказвали за своите „богове”, и които така ясно са били опровергани от Богоносните Отци от първите векове на Християнството. Ако светът бъде признат за нетленен до Адамовото престъпление, изчезва необходимостта от еволюционистите, говорещи за „милиони години”: няма нито изкопаеми, нито измрели видове, нито „оцеляване на най-добре приспособилите се” [до грехопадението на човека].
2. Науката и въпросът за нетлението
Науката мълчи пред свидетелството на очевидните чудеса на нетление в Новия Завет: безболезненото раждане без мъж от Пресвета Богородица (биж богородичните в една от Песните на Канона на Богоявление); също и Христовото Възкресение. След това, нетлението на светите мощи, а също чудесата на Христа и светиите. Висшият закон предхожда тук реда в света на падналото творение; също така и творението до грехопадението е непознаваемо, тъй като доминира друг закон.*
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*Преп. Варсануфий Оптински (1845–1913) пише в своите килийни записки: „Някои хора, даже сред очевидно вярващите в Бога, да не говорим за откритите атеисти, казват: „Аз признавам, че законите на природата са били установени от Бога, и за това не мога да допусна, че те могат да бъдат нарушени.” Бог не може да наруши реда, който Той Сам е установил. На такива изкусни мъдрувания би могло да се отговори по следния начин: Поразително! Сякаш Бог и човекът съществуват заради вашите природни закони, а не законите на природата - заради Божиите намерения и благото на човека. Това е стара фарисейска закваска, на която е бил даден достоен отговор преди 1900 години: „Господ бо ест и субботи Син Человеческий” („Син Човеческий е господар и на съботата”) (Мат. 12, 8)! Нашият Бог е Бог на реда и управлява света с помощта на закони. В законите и от самите закони не се произвеждат никакви природни явления. Те само управляват и уравновесяват природните сили. В природата, в този видим свят, действат разнообразни сили, и по-низшата от тях се подчинява на по-висшата: физическата се подчинява на химичната, химичната на органичната и, в крайна сметка, всички те заедно се подчиняват на най-висшата от всички – духовната. Без участието на висшите сили, низшите биха действали в еднороден неизменен ред. Но висшите сили изменят, а понякога даже преустановяват действието на низшите. При такова естествено подчинение на висшите сили от низшите не се изменя нито един от законите. За това, например, лекарят променя хода на болестта, човекът променя лицето на земята като прокопава канали и т.н. Нима Бог не може да предизвика нещо неизмеримо по-голямо?” – Ред.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
3. Еволюцията и космическата религия
1. Една от главните идеологически и религиозни функции на „еволюционната” мисъл е „да разшири” мирогледните хоризонти, без, задължително, да напада религиозните идеи (но понякога също прави и това), за да направи невъзможно мисленето в „тесния” религиозен смисъл:
а) Историята на човечеството и вселената възлиза на милиарди, а не на хиляди години. По такъв начин се разклаща „реалистичността” на възгледа за Ветхия Завет, Адам, патриарсите, рая.
б) Човешкият живот става по-малко значим. Ако се вярва в „широката, еволюираща” вселена, рано или късно, става невъзможно да продължава абстрахирането от това вярване, на „ограничения” възглед за човешкия живот (и да се взема решение относно вечността); това особено важи за християнския възглед.
в) „Широкият” възглед за природата на нещата рано или късно засяга природата на човека: ако всичко се намира в процес на изменение на неговата природа, „еволюира” от едно към друго, защо тогава да не бъде включен тук и човекът?” Всички еволюционисти мислят по-подобен начин, и християните, отхвърляйки това, и съгласявайки се в същото време с останалите положения на еволюционната теория, се оказват в глупаво положение, явявайки се отчасти „фундаменталисти”, отчасти „еволюционисти”.
2. Еволюцията е „тоталитарен” начин на мислене, тъй като представлява опит да се представи религиозно-философски възглед за живота като цяло. Както уверява Тейар де Шарден (цитиран одобрително от Теодосий Добжански): „Представлява ли еволюцията теория, система или хипотеза? Тя е нещо повече – всеобщ постулат, на който всички теории, всички хипотези, всички системи са задължени за своето начало, и комуто те са длъжни да се покланят и съответстват – само тогава те ще бъдат мислими и истинни. Еволюцията е свтлината, осветляваща всички факти, траекторията, която ходът на мисълта е длъжен да следва. Ето какво е еволюцията.” („Забота”, пролетта на 1973).
Еволюцията не е частично вярна или погрешна. Нейното възникване е свързано с потребността да бъде приета в качеството на всеобща световна философия на живота. Научната хипотеза тук е съвършено вторична.
3. Характерна особеност на съвременното течение на мисълта е „универсализмът” – опитът да се проведе синтез, който ще включва всички „частично верни” възгледи: масонството, икуменизма, хегелианството, бахай, унитаризма, обединението на всички религии. Ето какво представлява „еволюционната” философия – „универсална” теория за обясняването на всичко съществуващо и за оправдаването на всичко, каквото и да би било то - универсално спасение, космически възглед за всяко едно нещо, включващо се във вселенската хармония, такова, каквото то е.
4. Като следствие от това, се разкрива хармонията между еволюцията (и другите идеалистически идеи) и „мистическите” автори на миналото, особено настойчиво се провежда опитът да се покаже съгласуваност на тейардизма с Православната „мистическа” традиция, като при това се цитират преп. Симеон Нови Богослов, преп. Исаак Сирин и т.н. Тези, които не се издигат до мистическите, универсалните висоти, се отхвърлят и обявяват за „законници”, „моралисти”, ограничено мислещи и т.н. Но по такъв начин се разрушава целостта на православната традиция: една част се обръща срещу друга, за да се приспособи Православието за съгласуване със съвременните универсалистки идеи.
Тук в много голяма степен се проявява съгласие с гордостта на „съвременните” идеи: ние сме по-мъдри от древните; само най-възвишената мисъл от миналото може да се сравнява с нашата мисъл. Но тук се открива и пряка противоположност на светите Отци, които ни предупреждават да не се превъзнасяме твърде високо, не осъзнавайки своята тънка, скрита гордост и страстност. Трябва особено да подчертаем, че ние живеем в най-малко благоприятното време за разпространяване и популяризиране на „мистическата” мисъл и нейните автори, излагайки ги на пазара на идеите. Много по-добре би било смирено да почитаме тези възвишени автори, а не да си мислим, че можем да ги разбираме. За нашето състояние са най-полезни творенията на светител Теофан Затворник.
4.”Мистицизмът” на Тейар де Шарден
Можем да симпатизираме на намерението на Тейар де Шарден да признае както науката, така и християнството, които в неговото време говореха на два съвършено различни езика. Вярно е, че всичко истинно в науката не противоречи на Православната истина, и ревностният христианин може да бъде истински учен. Но погрешни теории, нечии погрешни фантазии и мнения не могат да служат за основа на истинен мироглед, независимо дали те са научни или религиозни. Тейар де Шарден разрешава двуплановостта на науката и християнството, като нахвърля тъмата на мъгляв „мистицизъм” между тях; по такъв начин, като не е верен нито на истинната наука, нито на истинната религия, основава ново собствено лъжеучение – то се оказало много привлекателно, тъй като се намира в едно русло с „мистическите” и „универсалистките” учения на нашето време. Но за сериозната мисъл, за истината, неговото учение представлява още една сериозна заблуда на нашето време и много сполучлива платформа за идващият обединителен мироглед на последното поколение на човешкия род. Той е предшественик на антихриста.
5. Еволюцията като пряка
противоположност на Християнството
Цялата „еволюционна философия”, която днес обгръща хората, ги води към вяра, често неосъзната, към възглед за творението и човека, които са пряко противиположни на това, на което учи Християнството: простото поражда сложно, диващината „еволюира” в цивилизация, несъвършеното възхожда до съвършено, до „прогрес” и т.н. Според православните възгледи, съвършеното пада до нивото на несъвършено (райското състояние до състоянието на падналия свят; и даже в исторически смисъл светите Отци отбелязват падението на човечеството като цяло, чак до самото Христово пришествие – срв. преп. Симеон Нови Богослов и свет. Григорий Нисийски), и човекът в последните времена ще бъде значително по-ниско в духовно отношение, отколкото във времената на ранната Църква (срв. пророчествата на преп. Нил Мироточиви и свет. Нифонт, еп. Кипърски);* нетлението и безсмъртието предхождат тлението и смъртта.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*Преп. Нил Мироточиви (+1651), явявайки се след смъртта си на съгрешаващия монах Теофан на Атон в 1817 година, пророчествал за състоянието на човечеството в последните времена: „Хората от това време ще бъдат неузнаваеми. Когато времето на пришествието на антихриста ще бъде близко, разумът на хората ще се помъти по причина на плътските грехове; беззаконието и отсъствието на благочестие ще се увеличават все повече и повече. Светът ще стане неузнаваем; външният вид на хората ще се измени, ще бъде невъзможно да се различат мъжете от жените заради безсрамието в модата и прическите. Хората ще станат груби, диви и жестоки като зверове, тъй като ще бъдат изкушавани от антихриста. Няма да има уважение към родителите и по-старшите, любовта ще изчезне... Тогава ще се изменят християнските традиции и нрави. Скромността и целомъдрието ще изчезнат; блудството и развлеченията ще ръководят хората. Измамата и користолюбието ще достигнат небивали висоти... Блудството, прелюбодеянието, мъжеложството, лукавството, кражбата и убийството ще управляват обществото... Църквата Божия ще се лиши от Боголюбиви пастири.” Виж също пророчествата на преп. Нил за израждането на православния манастирски живот в „The Orthodox Word”, № 21 (1968), стр. 143-149.
Пророчество на свет. Нифонт, еп. Кипърски (IV в.): “До самия край на века не ще има недостиг на пророци на Господа Бога, а също така и на слуги на дявола. Но в последните времена, тези които истинно искат да послужат на Бога, ще съумеят да се укриват от хората и не ще творят сред тях знамения и чудеса, както в наше време, а ще странстват по пътя на деянията и смирението, и в Царството Небесно ще бъдат по-големи от Отците, прославени със знамения. Защото в това време никой няма да върши пред очите на храта чудеса, които да възпламеняват у тях жаждата за аскетически подвиг... Мнозина, пребивавайки в невежество, ще паднат в пропаст, заблуждавайки се и встъпвайки в широкия и пространен път.” (цитат по книгата на отец Серафим (Роуз) „Православие и религия будущего”). – Ред.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Съвършенството и безсмъртието на бъдещия век (небесният) не са резултат от развитието или „еволюцията” на настоящия свят (както би се изразил Тейар де Шарден; действително, хилиазмът е почти неизбежно следствие от еволюцията), а са коренно обновление.
Цялата цел на „еволюционната философия” е да хвърли сянката на недоверие към християнските възгледи, основани на Бога, Който извършва всичко, каквото Той желае, и да предостави вместо тях нещо „по-достъпно за разума” на падналия човек – рационализъм, хуманизъм. За това идеята за еволюцията се е намирала в постепенно развитие в недрата на съвременната агностическа, атеистическа и деистическа философия до тогава, докато било намерено някакво „научно” доказателство. Перспективата на Православното Християнство (раят, преходноста на този свят и т.н.) представлява изцяло нов възглед за тези, които са упоени от философията на съвременното „просвещение”, чийто основен продукт е еволюцията.
6. Защо православните християни
не бива да проявяват равнодушие към еволюцията
Някои казват, че православните християни не трябва да обръщат внимание на „еволюцията” че тя е „наука” и няма нищо общо с богословието. Ако еволюцията се преподава в училище, то нашето отношение трябва да бъде равнодушно: Бог е могъл да сътвори човека така, както Той е желаел, нашето предание не ни казва как и не ни предоставя никакво учение, противоположно на еволюцията.
Това е фалшив аргумент, защото:
1.Св. ап. Петър казва: „Готови же присно ко ответу всякому вопрошающему ви словесе о вашемъ уповании.” („...бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда ...”) (1 Петр. 3, 15). Въпросът за еволюцията засяга Християнската вяра, особено по отношение на учението за сътворението и природата на човека. Даже ако враговете на Християнството са до наивност смешни в своите аргументи, нашата съвест изисква да им дадем подобаващ отговор, както заради тях самите (защото и те са живи души, чито заблуждения ги отдалечават от Бога), така и заради простодушните, които те отдалечават от Бога даже с помощта на наивни аргументи. Съветският космонавт, който „търсил Бога” в космоса и мислил, че като не го намира е опровергал Неговото съществуване – на това ние имаме ясен отговор: християнското учение за мястото Божие, намира ли се Той „на небето” или не, а този атеистически аргумент (който някои възприемат серизно) леко се опровергава от истинния догмат, че има Бог, който според думите на преп. Иоан Дамаскин:
„...е безначален, безкраен, както вечен, така и постоянен, несътворен, нерушим, неизменяем, прост, несложен, безтелесен, невидим, неосезаем, неописуем, безкраен, недостъпен за ума, необятен, непостижим, благ, праведен, Творец на всички твари, всемогъщ, Вседържител, всевиждащ, Промислител за всичко, имащ власт [над всичко], Съдия.”
2. Мнозина православни християни са не просто равнодушни към еволюцията; те открито приемат това учение, без да осъзнават, че приемат латино-схоластическия догмат за сътворението и първоначално създадения човек, който е съвършено противоположен на православния християнски догмат, както той е бил ясно изложен в ученията на свети Отци с най-висок духовен живот.
3.Като цяло въпросът за „еволюцията” и „сътворението”, след толкова много напразни аргументи, изнесени на съд от двете страни в миналото столетие, е така заплетен, че даже мнозина твърде осведомени православни християни нямат единен, нераздвоен възглед относно същността на целия предмет; а съвсем малко са запознатите със светоотеческото учение за тълкуването на книга Битие, още повече, че малко светоотечески работи за книга Битие могат да бъдат намерени на английски или другите западни езици.
7. Палеонтологията и
„православната кула от черно дърво”
Палеонтологията е неточна наука, която в значителна степен е ориентирана към изучаването на външните форми. И еволюцията не е следствие от откритията на палеонтологията, тя е философия, с която се съгласяват мнозина палеонтолози.
Че палеонтологията и богословието не са две съвършено независими сфери – това е една съвременна рационалистическа идея. Съществуват различни нива, които се пресичат по определен начин. И техните основополагащи философии [т.е., на православното богословие и еволюционната палеонтология] радикално се различават една от друга: човекът, паднал от ангелското състояние, за разлика от човека издигащ се от дивашкото състояние. Не е възможно човек сериозно да се придържа и към двете идеи.
Идеята, че палеонтологията може да вярва в каквото си пожелае, а Православното Християнство това не го засяга е манталитетът на щрауса, който си зарива главата в пясъка, манталитет, който превръща Православието в приказка или просто го отдалечава от реалния живот. Напротив, Православието често е тясно свързано с ежедневните проблеми, а отсъствието на православна философия, която да е способна да приложи Богооткровението в живота, означава, че ние не сме пригодни за обикновения живот. Това е православието на кулата от черно дърво, а не реалното Православие.
Трябва да бъдем точни по отношение на понятието „наука”. Мнозина полагат, че „науката” знае какво говори. Но не съществува единна „наука”, има различни науки, всяка от които се намира на съвсем различно ниво на достоверност и точност. Палеонтологията е една от най-малко точните науки, нуждаеща се от множество догадки за запълване на белите петна както във времето, така и в самото знание.* Всички науки, свързани с „доказателствата” в полза на еволюцията, грешат с голяма неточност – това са най-древната история, палеонтологията, геологията. Колкото повече от по-точните науки се използват за предоставяне на данни за „доказателства” за еволюцията – ембриологията, генетиката и т.н. – толкова повече се откриват данни, свидетелстващи против еволюцията.**
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*В други свои записки отец Серафим отбелязва: „Колкото по-точна се оказва науката (напр., генетиката), с толкова по-малко убедителни доказателства [за еволюцията] тя разполага; колкото по-малко точна е тя (палеонтология, археология, най-древна история), толкова по-смела е при спекулациите с фактите.”
Филип Джонсън, коментирайки работата на Майкъл Х. Браун „В търсенето на Ева” (1990), отбелязва: „В книгата е забележимо презрението, което представителите на „точната наука” молекулярна биология проявяват по отношение на палеонтолозите, които като представители на „по-малко точна наука” основават своите теории за еволюцията на човека на реставрациите на отделни зъби, разтрошени черепи и фрагментарни челюстни кости.”
**Виж Майкъл Бехе „Черната кутия на Дарвин”, за критиката на еволюционната теория, основаваща се на най-последните открития в „точните науки, в частност в биохимията. – Ред.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
8. Качественото отличие на човека от животните
Съгласно представите на еволюционизма, Адам е бил роден в резултат на плътска връзка между хоминиди. Това ли е „Божият син” ?!
За съгласуването на еволюцията и православното учение е необходимо да се признае, че или:
(1)Различието между човека и животното е по-скоро количествено, отколкото качествено: една последна неголяма мутация е произвела човека. Това никак не е съвместимо с богословието, което учи, че образът Божий качествено се различава от животинското ниво – нито едно животно не може да бъде наречено „близко на човека”.
Или: (2)Адам по своето рождение е бил животно, и е станал човек едва в резултат на чудесното Божие „вдъхване”. Това никак не е съвместимо с науката, която се стреми към обяснението на всичко с помощта на естествено-природните закони и отхвърля обяснението на основата на чудо.
9. Римокатолическата идея за състоянието на Адам
(по отец Михаил Помазански)
Според възгледите на римо-католичеството, в резултат на грехопадението, човекът изгубил своето свръхестествено състояние, което му било дадено по Божията благодат (за разлика от православното богословие, което учи, че той е загубил своето естествено състояние), и след това човекът пребивава в своите „естествени” условия. Неговата природа не претърпява насилствено изменение, в нея са произлезли изменения само по отношение на реда на нейното устроение – плътта преобладава над духа.
(По-други се оказват заблужденията на протестантите: според възгледите на Лутер и Калвин, човешката природа е напълно разтляна от грехопадението и не е в състояние да помогне на самата себе си.)
Августин, опровергавайки пелагианството, стигнал до противоположната заблуда, твърдейки, че след грехопадението човешката свобода, в нейната склонност към благото е напълно унищожена; Божията благодат е всичко за човека (срв. с учението на протестантизма).
Така, католицизмът не дооценява природата на човека до грехопадението и неговата природа след грехопадението (за разлика от учението на преп. Иоан Касиан Римлянин). Същото заблуждение се появява и в учението на Варлаам, който недооценява състоянието на Божественото познание, достъпно за човека в неговия живот, което противоречи на учението на свет. Григорий Палама.
Величието на човека, на неговият произход и предназначение се разбират от латинството невярно – те значително го принизяват, очевидно заради това, че към всичко прилагат мерките на мира сего. Такова богословие е произведение на човешката мъдрост, а не Божествено откровение и Божествено знание.
10. Значението на находките на изкопаеми
Еволюционистите (например Добжански) казват, че ако теорията на еволюцията не е вярна, то Бог си е направил с човека „лоша шега” по отношение на изкопаемите находки и т.н. Не е така, защото еволюционистите приписват на находките на изкопаеми своите собствени религиозни и философски вярвания. Но, действително, ако еволюцията е вярна теория, тогава Бог „си е направил лоша шега” с авторите на книгите на Свещеното Писание и със светите Отци, които са ги тълкували!
11. ”Комплексът за малоценност” у християните
Престижът на науката породи у християните „комплекс за малоценност”. Науката произвежда „резултати”, поради което никой не ще отрече достоверното знание; но в същото време това произвежда и ефекта на суеверен трепет при произнасянето на думата на „науката” (или по-точно, думата на „учените”) по отношение на много явления при липсата на компетентно съждение. Така, когато науката засегне явления, упоменати в Писанието, например, вярващите хора твърде бързо отстъпват и защитават своите истини съкровища, наричайки ги „метафори” или казвайки, че те не разбират техния смисъл буквално. Това се проявява най-ясно по отношение на първите глави на книга Битие, която подобни вярващи бързат да изтълкуват приспособително към последните „научни мнения”.
12. С каква простодушна лекота се отказваме от Божието наследие!
За какво ни е на нас наивната психология на незаконородените на Запад? – Пеейки на нашите богослужения и четейки в Писанието, че родословието на човечеството започва от Адам, който бил син „Божий” (Лк. 3, 38), в същото време вярваме, че „фактически” са съществували безчислени ери неандерталци, яванци и пр. преди Адам! Какви простодушни глупци се оказваме, не забелязвайки как лесно губим дар слово пред „научната” мъдрост на този свят, как нашият възглед за сътворението на света и човека напълно изгубва всякакъв смисъл и става само някаква легенда, в която са вярвали всички свети Отци, но на нас сега ни е по-ясно! Така сега науката ни учи на „православно богословие”, а ние сме така заслепени от съвременните западни идеи, че послушно се тътрим след тях!
13. Хронологията на Ветхия Завет
Времето от сътворението на Адам до днес не е повече от около 7500 години, в което светите Отци никога не са се съмнявали. Свет. Иоан Златоуст ясно казва, че Христос „отвори за нас днес входа в рая, който оставаше затворен в продължение на около 5000 години”. И преп. Исаак Сирин: До Христа „в продължение на пет хиляди петстотин и няколко години Бог оставил Адам (т.е. човека) да обработва земята”... Но не е необходимо даже да цитираме Отците, които всички казват същото, достатъчно е за всеки православен християнин само да погледне един от православните календари, за да се убеди, че сега е „7482 година от сътворението на света”, както ни говори за това и летоизчислението, предадено ни от най-ранни християнски времена. ( На Отците на Църквата, впрочем, е било добре известно разминаването от няколко столетия между летоизчисленията по гръцкия и по еврейския текст на Ветхия Завет, но това никак не ги е смущавало; те не са се занимавали със словесни прения заради разминаванията с няколко години и не са се безпокоили за това календарът да бъде точен до „една година”; достатъчно ще бъде да се разбере, че извън всяко съмнение, тук става дума за няколко хиляди години, включително, разбира се, и времето за съществуването на човечеството, което никак не може да бъде изтълкувано като милиони години за целия човешки род.)
14. Липсващите данни
Всички опити да се примири еволцията с Християнството са изкуствени:
1.Теорията „Ден – ера” [т.е. Шестте Дни фактически са периоди с продължителност милиони или милиарди години];*
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*Първата версия на теорията „Ден – ера” е била популяризирана от шотландския масон Хю Милър в „Доказателството на скалите”, 1857. Книгата била издадена посмъртно, тъй като Милър се застрелял в припадък на депресия в навечерието на Рождество в 1856 година.
Днес теорията „Ден – ера” се асоциира както с „теистическата еволюция”, така и с теорията за „древното образуване на земята и прогресиращият креационизъм”. Критика на тази теория виж в книгите на Henry Morris “The Biblical Basis for Modern Science”, стр. 117-121 и “Defending the Faith”, стр. 66-70. За дискутирането на този проблем с „прогресивния креационизъм” виж “The Biblical Basis for Modern Science”, стр. 114-116; “Defending the Faith”, стр. 75-78, 215-220; книгата на Mark Van Bebber и Paul Taylor “Creation and Time: A Report on the Progressive Creationist Book by Hugh Ross”; и статията на Ken Ham “What’s Wrong with “Progressive Creation”?” и “The God of an Old Earth”, които могат да бъдат намерени в Answers in Genesis. – Ред.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
2.Теорията „бяло петно” [т.е. съществува бяло петно от милиарди години между Бит. 1, 1 и Бит. 1, 2];*
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*Първата версия на теорията за „бялото петно” е популяризирал в 1814 година Томас Чалмърс, основател на Свободната Църква на Шотландия. В 1909 година тази теория е подкрепена в поясненията към популярната книга „Цитати от Библията” на Скофилд.
Най-пълна критика на теорията на „бялото петно” може да се намери на страниците на книгата на Weston W. Fields “Unformed and Unfilled”. Теорията на „бялото петно” също така е подробно разгледана от Henry Morris в “The Biblical Basis for Modern Science”, стр. 121-125 и “Defending the Faith”, стр. 70-75. – Ред.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
3.Тялото на Адам е еволюирало, а след това е била създадена неговата душа или му била дарувана благодатта.
Целият въпрос за еволюцията никога даже не е бил сформулиран от православна гледна точка. Липсващите данни – това е свидетелството на светоотечеството. Главната задача на тази книга е да представи това свидетелство като допълнение към сведенията за „модела” на сътворението на света.
