ПРИЛОЖЕНИЕ IIІ
ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА О. СЕРАФИМ ЗА
СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА И ЕВОЛЮЦИЯТА
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА: Тази беседа е изцяло записана от магнитофонна лента и представлява въведение към втората част на курса по книга Битие на отец Серафим през август 1982 година. Някои от слушателите не били присъствали на курса през август 1981 година. За това, преди да продължи беседата за светоотеческите тълкувания на четвърта – единадесета глави от книга Битие (от Каин и Авел до Вавилонската кула), отец Серафим направил обобщение на това, което било казано в първата част за науката, съотнесена с Писанието и светите Отци. В продължение на две седмици след завършването на тази беседа, той бил настанен в болница и на 2 септември 1982 година се представил пред Господа.
Въпросът за подхода към книга Битие е свързан с нашия съвременен мироглед. Всички ние сме изпитвали въздействието на пропагандата. Всеки, който гледа телевизия или посещава училище, слуша как се издигат определени идеи под названието научни, някои от които са научни, а някои – не, представляват спекулации. Част от това, което се издига, се отнася към философията, а някои идеи са даже по-близо до своего рода религия.
Всичко това се проявява особено силно в Съветския съюз, където се преподава, че човекът произхожда от маймуната. Там тази лансирана идея има догматически характер. За това, когато хората приемат Християнството, те отхвърлят тази идея която им е била натрапена. Тук, на Запад, от друга страна, не е толкова лесно да се разпознае догматизма на тази идея, защото ние сме свободни; предполага се, че науката е свободна и се предполага, че тя има свои собствени теории и свое собствено основание, за да се ръководи от тези теории. За това толкова често ние не намираме нищо научно в това, което се обявява за научна истина, а, по-скоро, се натъкваме на открит достъп за спекулации и дискусии. За нещастие, самият предмет на еволюционизма има много повишен емоционален заряд, и за това много хора не желаят даже да го обсъждат. Те по-скоро са склонни да се съгласят с това, което е предназначено за обща употреба, което се предлага на научните лекции, без да се затрудняват особено с разсъждения.
Друга причина хората да не желаят да мислят или да обсъждат този проблем, е неговата извънредна сложност. Човек може да се окаже въвлечен в кръг от много сложни въпроси, които изобщо не се отнасят към проблема. Например, вие кажете на някого: „Аз не вярвам, че човекът е произлязъл от маймуната”; а той ви казва: „Но науката не учи, че човекът е произлязъл от маймуната.”
„Все пак аз не вярвам, че той е произлязъл от човекоподобната маймуна.”
„Но науката въобще не говори за това, че той е произлязъл от човекоподобната маймуна. Науката учи, че той произхожда от по-низше същество, което не е човекоподобна маймуна, а нещо друго.”
Всъщност, сега някои учени твърдят, че някои висши примати са произлезли от човека, а не обратното.* Съществуват всякакъв род свидетелства, с които можете да ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*Джон Грибин и Джереми Черфас в своята статия „Упадък на човека или издигане на маймуната?” пишат: „С други думи казано, нашето предположение означава, че ние мислим, че шимпанзето е произлязло от човека, че общият предшественик на двамата е бил повече човекоподобен отколкото маймуноподобен.” („New Scientist”, том 91, 3 септември, 1981 г., стр. 592). – Ред.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
подкрепите своята теза, независимо от това, коя страна на спора желаете да вземете. Но като отстраним всички тези детайли, остават само основните въпроси. „Представлява ли човекът творение на Божията ръка, или произхожда от каквито и да било по-низши същества?” – Този въпрос е най-основният и той трябва да бъде отворен за обсъждане. И към това обсъждане има два подхода: един – от гледната точка на книга Битие (и ние трябва да разбираме това, за което се говори в книга Битие), друг – от гледната точка на науката.
Но, оказва се, че в науката съвсем не съществува увереност по дадения въпрос, нещо, в което ни уверяват много хора. В Съветския съюз пък говорят с догматична увереност по този въпрос, и вие трябва само да се съгласите с мнението на учените, с чиито уста „глаголет истина”. На Запад, за щастие, този предмет стана обект на критика и бурни дискусии.
Когато през деветнадесетото столетие за първи път се появила дарвиновата теория, тя предизвикала буря от дискусии, много от които не протичали на особено високо ниво. Пасомите на англиканската църква, например, изказвали голямо недоволство по повод на идеята, че човекът е произлязъл от по-низши създания, но като нямали истинска научна подготовка за обсъждането на този въпрос, се скрили зад стената на „фундаментализма”. Фактически и до сега те са фундаменталисти, вземайки всичко на щик, само при упоменаването на този предмет. Те казват, че всичко в книга Битие е абсолютно буквално; те се хвърлят в противоположната крайност, което прави всяко разумно обсъждане на дадения предмет практически невъзможно.
Като цяло, научната дискусия все още е била на не особено високо ниво, когато в 1925 година бил възбуден прочутият „”Маймунски процес” на Скоупс”, за който всички вие сте чували. В щата Тенеси съществувал закон* против учението на ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*Фактически тази мярка е била символична. Губернаторът подписал проектозакона само с определени пояснения, че този закон няма да се привежда в изпълнение в съдебния ред. – Ред.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
еволюцията, и учителят (Скоупс – бел. на прев.) доброволно встъпил в качеството на формален ответник в пробния съдебен процес. Фактически щатът спечелил делото, но знаменития адвокат Кларънс Дароу показал при съдебния процес колко смехотворно е придържането към остарелите Библейски идеи – които не са „научни” и т.н. – така че от тогава всички започнали да се опасяват да се изказват против еволюцията. Така на противниците на еволюцията им оставало само да мълчат, запазвайки за себе си всички свои аргументи. (Собствено казано, по това време излезли няколко добри книги, критикуващи теорията на еволюцията, но те били далече от господстващата тенденция.)* Даже хора с най-фундаменталистки възгледи често правят отстъпки по
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*Например, книгите на английския биолог Douglas Dewar, “Difficulties of the Evolution Theory” (Лондон, 1931) и “More Difficulties of the Evolution Theory” (1938). В 1959 година немският зоолог Bernhard Rensch представи дълъг списък от авторитетни учени, несъгласни с претенциите на неодарвинизма (виж неговата книга “Evolution above the Species Level”, Columbia University Press, 1959, стр. 57). – Ред.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
различни въпроси на теорията на еволюцията или отказват да обсъждат еволюцията поради прекалено голямата сложност на въпроса. И действително, наличието в този въпрос на толкова много сложни проблеми, изключително затруднява разумното обсъждане на предмета, без особена подготовка.
Обаче за последните около двадесет години, някои хора разглеждаха целия този въпрос в някаква степен по-обективно, състояха се дискусии, критично насочени по някои въпроси, а понякога и срещу теорията като цяло. Това е много положително явление. Науката би трябвало само да приветства това. За съжаление, в научните кръгове в това отношение се създаде не много доброжелателно отношение.
Аз започнах да се запознавам с такива хора. Съществува една такава група в Сан Диего под названието „Институт за изследване на сътворението на света; те издават ежемесечен бюлетин „Действия и факти”, където се обсъжда всичко случващо се в тяхната изследователска област. Обикновено в бюлетина има подлистник, в който се обсъжда някакъв конкретен научен въпрос. Например, в един брой той е посветен на закона за ентропията и креационизма, в друг – на експерименталната психология и т.н.; често се освещават извънредно сложни въпроси. Те обсъждат възрастта на земята, възрастта на слънчевата система и всички тези въпроси, по които трябва да имате познания, ако се задълбочавате в научната страна на този проблем.
Там работят много добри хора. Техният институт е протестантско училище, но техните изяви са основани на чисто научна критика.* Те издадоха редица учебници,
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*Днес институтът има около четирдесет доктора на науките в своя постоянен професорски състав, сред своите младши преподаватели и в преподавателския съвет. – Ред.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
един от които, под заглавието „Научният креационизъм”, на много добро ниво; в него се обсъждат множество различни въпроси относно еволюцията и сътворението на света, без позоваване на нещо религиозно, защото само ако се спомене за това, техният учебник, разбира се, няма да може да бъде използван нито в средното училище, нито в колежа. Особено в последните няколко години те получиха твърде голям тласък, подбуждащ ги да продължат работата в това направление. Те участваха в редица публични дебати в големите университети по цялата страна, които предизвикаха голям интерес – на тях присъстваха хиляди студенти.* Реакцията на студентите зависи от
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*Учените от института за изследвания на сътворението на света взеха участие в повече от триста официални дебата, които обикновено се провеждаха на територията на студентските градчета, посветени на сътворението на света/еволюцията, противостоейки на учените-еволюционисти. Най-активен участник беше доктор Дуейн Гиш, доктор по биохимия на Калифорнийския университет в Беркли, заемащ ключови длъжности в Беркли, в Медицинския колеж на университета Корнел и в компанията „Упджон”, преди да се присъедини към института за изследване на сътворението на света през 1971 година. До сега той не е загубил нито един спор. – Ред.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
мястото на провеждането на дебатите. Ако те се провеждат в Калифорния, то студентите са повече настроени против идеите на креационизма. На юг студентите отдават именно на тях своето предпочитание. На едно от местата на провеждането на дебатите присъстващите еволюционисти казвали, че се чувствали подобно на лъв в ямата на Даниил – до такава степен всичко се обръщало против тях.
Дискусиите с участието на учените-креационисти са много интересни. Те са прекрасно осведомени за най-последните открития и публикации в научната литература. От друга страна, някои от еволюционистите в неотдавнашно време се отказваха от участие в тези дебати, тъй като се чувстват обикновено съвсем неподготвени. Някои от тях открито признаха, че учените-креационисти са отлично подготвени до най-дребните детайли и така остро встъпват в тези дебати, че еволюционистите се оказват просто в позорно положение.* Дойде време за ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*В 1966 година доктор Юджени Скот, изпълнителен директор на Националния център по научно образование (частна организация, с предназначение да защитава преподаването на еволюцията от влиянието на креационизма), предупреждаваше своите еволюционисти: „Избягвайте дебатите. Ако християнският съвет във вашия местен университет ви помоли да вземете участие в „защита на еволюцията”, моля, отказвайте... най-вероятно ще бъдете победени.” (Eugenie C. Skott, “Monkey Lusiness”, “The Sciences”, януаре-февруари 1996г., стр. 21). – Ред.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
еволюционистите, както казват самите те, да отстъпят и да се заемат с търсене на аргументи, защото в продължение на всичките тези години те смятаха за дължимо, всеки да мисли като тях. Те не бяха готови за такава критика от страна на креационистите, които, по мнението на еволюционистите, са в състояние да разглеждат съвсем специфични и много спорни въпроси.
В Обществото за изследвания на сътворението на света в Мичиган днес има повече от шестстотин учени, които са негови членове на базата на гласуване, поддържащо неговата програма; всички те писмено са засвидетелствали своето предпочитание на креационизма при интерпретацията на проблемите на произхода.* За това, ако някой ви
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*Всеки от участниците в това гласуване има една или повече научни степени. В заявлението, подписано от тях, се твърди, че „всички основни типове живи същества, включително и човекът, са били сътворени от Бога в продължение на Шестте Дни на сътворението, описани в книга Битие”, и че „великият потоп, описан в книга Битие... е бил историческо събитие от всемирен мащаб по своята величина и последствия”. Макар участниците в гласуването на това Общество да е трябвало да притежават научна степен, студентите и всички, нямащи научни степени, са имали правото да подкрепят това заявление. Обществото издава колегиално рецензираното списание “Creation Research Society Quarterly”; по настоящем неговият център се намира в щата Мисури и има експериментална станция в северния край на централната част на Аризона. – Ред.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
каже, че еволюцията е единствената научна интерпретация, вие трябва да знаете, че най-малкото шестстотин учени не са съгласни с това твърдение. Хиляди други, макар и да не са се подписали под такова заявление, не по-малко от тях му симпатизират и желаят да обсъждат този проблем. Един от нашите приятели, учен, ни разказа, че все повече и повече хора в научния свят, оставайки по прежнему привърженици на еволюционния модел, все пак даже и не настояват, че той е истинен; той, фактически, за тях представлява само модел, който им помага в обяснението на произхода и развитието на света и т.н.
Креационистите се придържат към напълно обективни възгледи в това отношение. Те предлагат визуално да бъдат разгледани тези два модела, така че да се види какво трябва да се случва според модела на креационистите и какво трябва да се случи според еволюционния модел.
Креационистите казват, че ситуацията сега напомня тази от времето на Коперник. Преди Коперник е съществувал геоцентричният модел, според който слънцето, планетите и звездите се въртели около земята. За да бъдат обяснени движенията на планетите съгласно такава интерпретация, е било необходимо да се измислят така наречените цикли и епицикли.
Например, било забелязано, че Марс се движи с по-голяма скорост от звездите за известно време, след това внезапно се придвижва в обратна посока. Трябвало да се направят изчисления, по каква именно траектория той трябва да извършва такива движения. Ако той просто се върти около земята, то неговото движение в обратна посока би се оказало извънредно странно. За това е трябвало да бъдат измисляни различни корекции, обясняващи факта на съществуване на отклонения в движението. В края на краищата тези движения и корекции станали толкова сложни, че Коперник заявил, че много по-лесно е да се обясни всичко, ако земята и планетите се движат около слънцето. Звездите в космическото пространство са относително неподвижни; те се намират на огромно разстояние в сравнение с планетите. Според тази концепция са необходими много по-малко епицикли и корекции, за да се направят изчисленията.*
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*До идеята за хелиоцентричния модел, предложен от Коперник, стигнал гръцкият астроном Аристарх Александрийски в третото столетие преди Р.Х., но тогава тя била отхвърлена и забравена от учените. – Ред.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Учените-креационисти казват, че именно това става с еволюционната теория. Появи ли се нещо противоречащо на еволюционната теория, еволюционистите измислят поредния цикъл или епицикъл. Те го обясняват с това, че такова нещо в действителност е невъзможно, защото противоречи на теорията, и правят различни приспособления за обяснението на такова конкретно изключение. Креационистите пък казват: защо да не се опрости самата теория, ако това ще я направи много по-проста?
За съжаление, в тази област на знанието има твърде много суеверия, защото казват, че ако разсъждавате за сътворението на света, значи вие говорите за религия. Собствено казано, във всяка научна теория има нещо прието на вяра. Положенията на еволюционизма се основават на вяра. Най-яростните от тях настояват, че отначало не е имало нищо или е съществувала точка с извънредно огромна енергия, която внезапно се взривила и образувала вселената. За да се повярва в това е нужна огромна вяра. Ако вие вярвате в Бога, вашият подход е съвсем друг. Бог е безначален и всемогъщ, т.е., Той е в състояние да произведе всичко, каквото пожелае. По-нататък вие сте свободни в разбирането на това, което се съгласува с научните факти и което се съгласува с текста на книга Битие.
Едно типично заблуждение в подхода към книга Битие се заключава в това, че това е нещо религиозно, може би, даже митично, докато науката изследва фактическата страна. Такъв възглед е извънредно опростен, защото книга Битие говори за истината, и, по този начин съществуват точки на съприкосновение между това, което казва науката – защото науката се опитва да стигне до истината – и това, което се казва в книга Битие. Ние трябва да осъзнаваме, че не можем да ги поместим в две различни, независими една от друга категории. Когато хората се опитват да ги разграничат по такъв начин (което често се прави при търсенето на отговора на даден въпрос), книга Битие не се взема под внимание в качеството на сериозен текст. Те казват, че книга Битие не трябва да се разглежда като текст, фактически повествуващ за произхода на света, а само като своего рода (философска – бел. на прев.) спекулация или наследство от древните митове, вавилонски легенди за сътворението на света или нещо подобно.
За това въпросът се заключава в следното: как да подхождаме към целия текст на книга Битие? Аз мисля, че ние имаме само един отговор. Ние трябва да разбираме този текст така, както е бил разбиран от Църквата през изминалите две хилядолетия, тъй като този текст произхожда от Бога – той е Богоявен текст – и е съхранен от Църквата като Божие откровение; за това в нея се намира и ключът към неговото разбиране. За това е невъзможно да се разчита на този, който, просто отваряйки този текст, в намиращия се у него превод, ви предоставя, както му се струва, неговото основно тълкувание. Нещо повече, не трябва да се разчита на своето собствено разбиране и тълкувание, защото те протичат в потока на съвременните идеи. Такова разбиране ще бъде или еволюционистко, или антиеволюционистко, в зависимост от съществуващите предубеждения. То няма да ви каже това, за което говори текста на Битие. За да се разбере какво той казва, трябва да го разбираме така, както го разбира Църквата. Иначе казано, какво е неговото светоотеческо разбиране, как разбират този текст Отците на Църквата? Именно за това става дума в този курс.
Ние обсъждахме по време на курса през миналата година първите три глави от книга Битие, които безусловно са „най-обемните”, нуждаещи се от най-голямо количество тълкувания. В тези глави става дума за Шестте Дни на сътворението, създаването на човека, неговото грехопадение, райското състояние и изгонването на човека от рая.
Миналата година ни се убедихме, че тълкуванията на светите Отци не са това, което би удовлетворило протестантите, защото те в определен смисъл не отговарят на изискванията на „фундаментализма”; те не са удовлетворителни и за тези, които желаят да съвместят книга Битие със съвременната теория на еволюцията, защото за тях пък са твърде „фундаменталистки”. В действителност, ако желаете да охарактеризирате с една дума светоотеческото тълкувание на книга Битие, аз мисля, може да се каже, че то е много реалистично. Т.е., преди всичко, светите Отци разбират този текст (и това е най-важното) като Богооткровен. Свет. Иоан Златоуст казва, че тази книга представлява пророчество. Някои книги пророчествуват за бъдещи събития, книга Битие е пророчество за минали събития. Това е необходимо, защото когато светът бил сътворен не е имало нито един свидетел. Не е възможно съществуването на непосредствено отчитане на събитията в самото начало на света, тъй като никой не е присъствал при него. За това, докато Този, Който Сам е сътворил света, не ви разкаже за това, вие така и ще си останете в неведение. За това на нас самите са ни достъпни само догадките.
Според словото на светите Отци, обаче, ние имаме такова знание, защото Бог го е открил на пророка Мойсей. Мойсей е бил в състояние на пророческо видение, когато е получавал сведенията за началото на битието на света; за това следва да четем книга Битие, както бихме чели книга Апокалипсис, последната книга на Библията, в която се говори за събития, които още не са станали и за това – твърде трудни за нашето разбиране.
Книга Битие, следователно, трябва да се разбира като пророчество в съгласие с учението на светите Отци, в съгласие с останалото Свещено Писание и в съгласие с нашия собствен опит в живота на Църквата. Много, разбира се, остава зад предела на нашето разбиране; за това ние можем да кажем само малко за отделните части на този текст.
И така, ние подхождаме към разбирането на този текст като Богооткровен текст, давайки си сметка за това, че можем да се приближим към основите на неговото разбиране не благодарение на нашия здрав разум и не благодарение на науката (макар, разбира се, да сме длъжни да се ползваме и от здравия разум, и от науката, когато това е приложимо към дадения текст), а благодарение на светите Отци.
В тази връзка възниква още един въпрос. Научно осведомените хора ще кажат, че Отците са грешили в научните въпроси. Например, свет. Василий Велики в творенията си за Шестте Дни на сътворението твърди, че са съществували някакви създания, подобни на жаби, които са се раждали непосредствено от земята. Това е било мнението на науката по негово време. Знаейки, че това не е вярно, хората в наше време ще кажат, че този човек се е заблуждавал, тъй като науката по негово време, от която се е ползувал при тълкуването на научната страна, се е намирала в заблуда. И е вярно, че в това отношение, когато става дума за научни факти, ние можем да поправим грешки в творенията на светите Отци. Някои хора, обаче, твърдят, че това означава, че ние можем да поправяме текста на книга Битие. Но ако погледнем текста на книга Битие, ще стане ясно, че светите Отци са допускали грешки при тълкуването поради нивото на знанията на науката от онова време, а не защото текстът на книга Битие е говорил по подобен начин. Това е така, защото най-логичния способ на неговия прочит е прочита му на основата на научното знание. Днес ние бихме го прочели малко по-различно и бихме могли да се окажем по-близо до истината. Самият текст, обаче, си остава един и същ.
В действителност няма нито едно твърдение в текста на книга Битие, което би ни задължавало да приемем идеята, че слънцето се върти около земята, или пък че земята се върти около слънцето или нещо подобно от този род. Всичко това принадлежи на по-късна интерпретация, в зависимост от нашата научна осведоменост. И така, текстът на книга Битие не подлежи на критика от страна на науката. Ние бихме могли да поправим тълкуванията на Отците, ако те се отнасят до конкретни научни въпроси, като въпросът за жабите, раждащи се от земята или нещо от този род.
Впрочем, ние не трябва да се боим от това, че науката участва в тълкуването на книга Битие, защото всички творения на светите Отци за Шестте Дни на сътворението изобилстват с научни факти, основани на научните представи на онова време. Например, когато свет. Василий говори за сътворението на птиците, рибите или земните животни, той се спира на всевъзможните различни родове и обяснява техните привички. След това той говори за това, как от факта, че птицата съхранява вярност към своя партньор, извлича уроци за нравствен живот за себе си. Всичко това е много хубаво и интересно, но текстът на книга Битие не се поколебава от това нито на ляво, нито на дясно. Това е илюстративен материал. Собствено казано, някой и днес би могъл да се занимава с изследване на научни факти за сътворението, използвайки този илюстративен материал, и би могъл да напише извънредно интересна книга на тема Шестте Дни на Сътворението. За съжаление днес господства тенденция на ограниченост; учените не желаят да разширят своя хоризонт, така че да отчитат възгледа на книга Битие. Тези пък, които четат книга Битие, обикновено не са готови за обсъждането на научната страна на въпроса. Въпреки това, ние можем да спрем вниманието си тази възможност; този предмет представлява необичайно плодотворна област за обсъждане.
Ние също така не трябва да се боим от науката, защото науката не може да противоречи на Богооткровената истина. Ако едно нещо е истина, то си остава истина. Истината се открива от Бога, открива се и в природата. Истината, откривана от Бога е абсолютна, защото изхожда пряко от Бога. Но нейното тълкуване почива върху нашата мъдрост, която ние черпим в Църквата и светоотеческото учение по мярата на нашето познание. Според мярата на познанието си ние можем да правим даже и свои предположения, стига само да не настояваме, че тези предположения се равняват на самия Богооткровен текст. Науката е много по-спекулативна, особено когато говори за такива ранни периоди, като сътворението на света, тъй като никой не е присъствал на това.
Трябва да отбележа основната особеност на Шестте Дни на Сътворението, които разгледахме миналата година: тези Шест Дни се отличават съвършено от това, което става сега. Светите Отци съвсем точно са посочили, че въз основа на изводите от това, което става в настоящото време, не може да бъде познато това, което се е случило в продължение на първите Шест Дни, защото тогава се е извършвало сътворението на света от нищо. Такова нещо сега не се случва. Божиите творчески деяния продължават и днес. Свет. Иоан Златоуст говори именно за това в своите тълкувания на книга Битие. Той отбелязва, че в книга Битие се говори, че Бог „почи (...) отъ всехъ делъ Своихъ” (Бит. 2, 2), т.е., престанал да твори, но Господ в Евангелието от Иоана казва: „Отецъ мой доселе делаетъ, и Аз делаю” (5, 17), което означава, че Той все още продължава да твори. Тук става дума за две различни неща. В началото е било сътворението на света от Бога, от които дела Той отпочинал. Това вече не се извършва. Това, което става в последствие, то е действие на Божия Промисъл по отношение на света, което представлява постоянно сътворяване, защото без участие на живото Слово Божие семето не може да произрасте, не се ражда човек, нито животно, не израства растение. Всичко това е чудесна Божия грижа за своето творение, но е различно от това сътворяване, което е било в началото, в продължение на първите Шест Дни. Ако не виждаме това различие, можем да изпаднем в множество заблуждения.
Ние ще видим по време на нашето четене на следващите глави на книга Битие – от глава четвърта до единадесета – че има даже определено различие между това какви са били хората до потопа, и какви са били впоследствие. Именно в продължение на Шестте Дни е било сътворено всичко, което виждаме, но след това започва продължаването на живота на сътвореното, в съответствие със законите, които е създал Бог за Своето творение.
