ГЛАВА IX
РАЗПРЪСВАНЕТО НА НАРОДИТЕ
(Битие 9, 1 – 11, 26)
- Ной и завета на Бога с него
9, 1-2 „И благослови Богъ Ноа и сыны его и рече имъ: раститеся и множитеся, и наполните землю и обладайте ею. И страхъ и трепетъ вашъ будетъ на всехъ зверехъ земныхъ ( и на всехъ скотехъ земныхъ), на всехъ птицахъ небесныхъ и на всехъ движущихся по земли и на всехъ рыбахъ морскихъ; въ руце вашы вдахъ.”
(„И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте); да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени…”)
На Ной е дадена власт над тварите, така както и на Адам в началото.
9, 3-7 „И всякое движущееся, еже есть живо, вам будетъ в снедь.”
(„… всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна…”)
За първи път Бог дава заповед на хората, разрешаваща им да ядат месо.
9, 3-7 „Яко зелие травное дахъ вамъ все. Точию мяса въ крови души да не снесте. Крови бо вашей, душъ вашихъ, отъ руки всякаго зверя изыщу (ея); и отъ руки человека брату изыщу ея. Проливаяй кровь человечу, въ ея место его пролиется: яко во образ Божий сотворих человека. Вы же раститеся и множитеся, и наполните землю, и множитеся на ней.”
(„… като злак тревист давам ви всичко; само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте; Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му; който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий; а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея.”)
Бог дава същата заповед на Ной както и на Адам: да се плоди и размножава. Той дава храна на Ной, както дал и на Адам, с тази разлика, че сега Той разрешава да се яде и месо (в съответствие с новото състояние на човека и новите условия след потопа). И също както заповядал на Адам да спазва пост – да не яде от дървото за познаване добро
и зло – така и на Ной е дадена заповед: да не употребява кръв за храна. Кръвта принадлежи на Бога, месото – на човека. За това, съгласно иудейския закон за храната, животното трябва да се заколва с остро оръжие, а не да се удушва, за да не остане кръвта вътре. Това има символичен смисъл: кръвта, излизаща навън, по такъв начин се предлага в жертва Богу.
Заповедта, отнасяща се за кръвта, казва свет. Иоан Златоуст, била дадена на Ной, за ограничаване на човешката склонност към убийство, за да направи човека по-кротък, даже и разрешавайки му да яде месо (което предполага убийство).
Кръвта е символ на живота и тя принадлежи на Бога. Това учение все още има законодателна сила в Деяния на светите Апостоли. В учението на апостолите, приведено в Деянията, това ограничение в храненето забранявало на езичника, приел Християнството, да яде удавнина, от която кръвта не е изтекла навън (срв. Деян. 15: 21-29; 21: 25).
9, 8-17 „И рече Богъ Ноеви и сыномъ его съ нимъ, глаголя: се, Азъ поставлю заветъ Мой вамъ и семени вашему по васъ, и всякой души живущей съ вами отъ птицъ и отъ скотъ и всемъ зверемъ земнымъ, елика съ вами (суть) отъ всехъ изшедшихъ изъ ковчега; и поставлю заветъ Мой съ вами; и не умретъ всяка плоть ктому отъ воды потопныя, и ктому не будетъ потопъ водный, еже истлити всю землю. И рече Господь Богъ Ноеви: сие знамение завета, еже Аз даю между Мною и вами, и между всякою душею живою, яже есть съ вами, въ роды вечныя: дугу Мою полагаю во облаце, и будетъ въ знамение завета (вечнаго) между Мною и землею. И будетъ егда наведу облаки на землю, явится дуга Моя во облаце; и помяну заветъ Мой, иже есть между Мною и вами, и между всякою душею живущею во всякой плоти, и не будетъ ктому вода въ потопъ, яко потребити всяку плоть. И будетъ дуга Моя во облаце; и узрю ю, еже помянути заветъ вечный между Мною и землею, и между всякою душею живущею во всякой плоти, яже есть на земли. И рече Богъ Ноеви: сие знамение завета, егоже положихъ между Мною и между всякою плотию, яже есть на земли.”
(„И рече Бог на Ноя и на синовете му с него: ето, Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас, и с всяка жива душа, която е с вас, с птиците и с добитъка, и с всички земни зверове, които са при вас, с всички излезнали от ковчега, с всички земни животни; сключвам Моя завет с вас, че няма вече да бъде изтребяна всяка плът от потопни води и не ще вече да има потоп, който да опустоши земята. И рече (Господ) Бог: ето знакът на завета, който сключвам между Мене и между вас и между всяка жива душа, която е с вас, до вечни родове: Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на (вечния) завет между Мене и между земята. И кога напратя облак на земята, ще се яви дъгата (Ми) в облака; и ще си спомня Моя завет, който е между Мене и между вас и между всяка душа, живееща във всяка плът; и водата вече няма да стане на потоп, за да изтреби всяка плът. И дъгата Ми ще бъде в облака, и Аз ще я видя, и ще си спомня вечния завет между Бога (и между земята) и между всяка душа, живееща във всяка плът, която е на земята. И рече Бог на Ноя: това е знакът на завета, що сключих между Мене и между всяка плът, която е на земята.”)
Бог сключва завет с Ной и чрез него – с цялото човечество, тъй както след време ще сключи завет с Авраам, а още по-късно – с Мойсей.
Дъгата служи за напомняне, че дъждът ще се прекрати, тъй като тя се появява само тогава, когато слънчевите лъчи си пробиват път през облаците. Много е възможно преди потопа да не е имало дъга на небето, тъй като тогава слънцето не е светило пряко на земята: слой от облаци е покривал небесната твърд, предизвиквайки парников ефект по цялата земя. За това и дъгата е станала част от новото състояние на земята след потопа, когато вече не е съществувала облачната покривка.
9, 18-19 „Быша же сынове Ноевы изшедшии изъ ковчега, Симъ, Хамъ, Иафетъ. Хамъ же бяше отецъ Ханаань. Трие сии суть сынове Ноевы; отъ сихъ разсеяшася по всей земли.”
(„Ноевите синове, които излязоха от ковчега бяха Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Ханаана. Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя.”)
Тук отново се обръща внимание на това, че Ной е подобен на нов Адам. От него произхождат всички хора след потопа.
Хам се упоменава като „отецъ Ханаань”, защото, както казва свет. Иоан Златоуст, Хам не се въздържал от страстта по време на плаването в ковчега, но заченал младенец, във време когато е следвало да се въздържа, както са и постъпвали баща му и братята му. Плаването в ковчега е било време за пост и молитва. Мъжете се въздържали от жени, с изключение на Хам. Този грях против поста и молитвата вече разкрива характера на Хам.
9, 20-21 „И начатъ Ное человекъ делатель (быти) на земли, и насади виноградъ. И испи отъ вина, и упися, и обнажися въ дому своемъ.”
(„Ной почна да обработва земята и насади лозе; и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си.”)
Защо Ной, мъж праведен, се опил с вино? Може би, както предполага преп. Ефрем, защото той не е пил вино много години; в продължение на година той се намирал в ковчега, а за да се направи вино, трябва да се насади лозе и да се получи грозде, което отнема няколко години. Или, както предполага свет. Иоан Златоуст, виното въобще не е било в употреба преди потопа. Ной бил първият, който започнал да отглежда лозя.Ето защо на него не му била известна силата на виното; той пил от него, за да разбере какво е това, и то го овладяло. Ако това е така, то употребата на вино заедно с употребата на
месо са били новите условия на живот на следпотопната земя.
9, 22-25 „И виде Хамъ отецъ Ханаань наготу отца своего, и изшедъ вонъ поведа обема братома своима. И вземше Симъ и Иафетъ ризу, возложиша (ю) на обе раме свои, и идоша вспять зряще, и покрыша наготу отца своего; и лице ихъ вспять зря, и наготы отца своего не видеша. Изтрезвися же Ное отъ вина, и разуме елика сотвори ему сынъ его юнейший; и рече: проклятъ (буди) Ханаанъ отрокъ; рабъ будетъ братиямъ своимъ.”
(„И Хам, бащата на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя. А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си. Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкия му син, рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си.”)
Стих 21 отново нарича Хам „отецъ Ханаань”, за да напомни за неговата невъздържаност.
Какъв бил грехът на Хам? Грехът му бил не толкова в това, че видял баща си гол, тъй като те не са били толкова чувствителни в неща от подобен род, както сме ние сега. Неговият грях се криел по-скоро във факта, че той видял в срамно състояние – пиян, прострян гол – и осмял своя баща; той безсрамно се услаждал от това зрелище, а като излязъл вън, разпространявал сплетни за бащиния грях.
На английски „ham” – това е актьор, играещ преувеличено и маниерно, привличайки
по такъв начин вниманието. В руския език думата „хам” има много по-отрицателно значение. То се използва за абсолютно безсрамен човек, у когото отсъстват понятията за приличие, вежливост и порядъчност (тази дума е приложима, например, за нравите на потомците, осмиващи безсрамно своите бащи в съветските времена).
Грехът на Хам бил грехът на пълното безсрамие. Неговите братя, напротив, показали уважение, покрили баща си, покривайки с това всичко лошо, преди да могат да плъзнат слухове за това. Така, Хам, бидейки втори син, сега става младши.
Но защо бива прокълнат Ханаан вместо баща си Хам? Свет. Иоан Златоуст обяснява това с факта, че Хам по-рано е получил Божието благословение, и проклятието трябва сега да легне върху неговото потомство, което в не по-малка степен го подлага на болка
и унижение. Още повече, че Ханаан, вероятно, също е съгрешил. Преподобни Ефрем предполага, че именно Ханаан, малкото момченце, първо е влязло и видяло Ной. Излизайки, той разказал на своя баща и по такъв начин също е виновен в греха.
Да видим сега как са отличени тримата Ноеви синове.
9, 26-27 „И рече: благословенъ Господь Богъ Симовъ; и будетъ Ханаанъ отрокъ рабъ ему. Да разпространитъ Богъ Иафета, и да вселится в селениихъ Симовыхъ, и да будетъ Ханаанъ рабъ ему.”
(„После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб; да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб.”)
Тук Ной произнася пророчество, както и всички патриарси, когато благославяли своите синове. Той пророчествува за тримата свои синове, от които ще произлязат всички народи на земята.
Сим се благославя като праотец на всички семитски племена и особено на избрания народ – иудеите. Иафет е праотец на всички езичници, които по-късно ще приемат словото на спасението, което Христос е приготвил преди това за иудеите: „да вселится въ селениихъ Симовыхъ”, което означава, че след пришествието на Христа и проповедта на апостолите, езичниците са се възползвали от това, което е било предназначено и приготвено за иудеите.
Ханаан и цялото потомство Хамово ще станат роби, но и за тях е приготвено спасение. Светите Отци особено подчертават, че независимо от това какви са били вашите прародители, вие можете да бъдете спасени. Така например, в десета глава, единадесети стих на книга Битие се казва, че един от потомците на Хам основал град Ниневия, жителите на който угодили с покаянието си на Бога по времето на пророк Иона. Свет. Иоан Златоуст говори за това така: „Забележи тук, впрочем, че нечестието
на предците не разстройва нашата природа.” Не е фатално, че нечий предшественик е навлякъл на себе си проклятие. Както отделният човек, така и целият народ може да принесе покаяние и да привлече Божието благословение и благодат, особено след пришествието на Христа. Но даже и преди въчеловечването и проповедта на Христа, ниневитяните, макар и да са били потомци на Ханаан, който бил прокълнат, се обърнали към покаяние.
В Евангелието четем за Хананейската жена, която получила Божието благословение; дъщеря й се изцелила по вярата й. Иисус й казал: „О жено! велия вера твоя; буди тебе якоже хощеши” (Мт. 15, 28). Тя била пряка потомка на Ханаан, който бил прокълнат. Това показва, че спасението е дадено на всички.
9, 28-29 „Поживе же Ное по потопе летъ триста пятьдесятъ. И быша вси дние Ноевы летъ девять сотъ пятьдесятъ; и умре.”
(„И живя Ной след потопа триста и петдесет години. А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.”)
Ной, вторият праотец на човешкия род, живял малко повече отколкото Адам.
- Родословието на Ноевите синове
10, 1-4 „Сия же (суть) бытия сыновъ Ноевыхъ: Сима, Хама, Иафета. И родишася имъ сынове по потопе. Сынове Иафетовы: Гамеръ и Магогъ, и Мадай и Иованъ, и Елиса и Товелъ, и Мосохъ и Тирасъ. Синове же Гамеровы: Асханасъ и Рифатъ и Торгама. Синове же Иовани: Елиса и Тарсисъ, Китийстии и Родийстии.”
(„Ето родословието на Ноевите синове: Сима, Хама и Иафета. След потопа родиха им се деца. Иафетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Иаван, (Елиса) Тувал, Мешех и Тирас. Гомерови синове: Аскеназ, Рифат и Тогарма. Иаванови синове: Елиса, Тарсис, Китим и Доданим.”)
Десета глава повествува за родословието на Ноевите синове: Сим, Хам и Иафет. Тук са назовани седемдесет и двама потомци на тримата Ноеви синове, от които произлезли
различните народи. „Всяко от тях (от тези поколения) – казва преп. Ефрем – образувало отделен народ и език, и всяко обитавало в своя земя.” Някои от тези народи можем да определим с достатъчна точност, други по-трудно се поддават на установяване.
10, 6-20 „Сынове же Хамовы: Хусъ и Месраинъ, Фудъ и Ханаанъ. Сынове Хусовы: Сава и Евила, и Савата и Регма, и Саватака. Синове же Регмановы: Сава и Даданъ. Хусъ же роди Неврода: сей начатъ быти исполинъ на земли. Сей бе исполинъ ловецъ предъ Господемъ Богомъ. Сего ради рекутъ: яко Невродъ исполинъ ловецъ предъ Господемъ. И бысть начало царства его Вавилонъ и Орехъ, и Архадъ и Халанни на земли Сеннааръ. Отъ земли тоя изыде Ассуръ, и созда Ниневию, и Роовотъ градъ, и Халахъ. И Дасемъ между Ниневию и между Халахомъ сей есть градъ великий. Месраинъ же роди Лудима и Нефталима, и Енеметиима и Лавиима, и Патросониима и Хасмониима, отнюдуже изыде Филистимъ, и Гафториимъ. Ханаанъ же роди Сидона первенца (своего) и Хеттеа, и Иевусеа и Аморреа, и Гергесеа и Евеа, и Арукеа и Асеннеа, и Арадиа и Самареа, и Аматию. И посемъ разсеяшася племена Хананейская. И быша пределы Хананейстии отъ Сидона даже приити до Герара и Газы, идуще даже до Содома и Гоморры, до Адамы и Севоима, даже до Даса. Сии сынове Хамовы въ племенехъ своихъ, по языкомъ своимъ, въ странахъ своихъ и въ народехъ своихъ.”
(„Хамови синове: Хуш, Мицраим, Фут и Ханаан. Хушови синове: Сева, Хавила, Савта, Раама и Савтеха. Раамови синове: Шева и Дедан. Хуш роди и Нимрода: той взе да става силен на земята; той беше силен ловец пред Господа (Бога); за това се и казва: силен ловец като Нимрода пред Господа (Бога). Изпървом царството му се състоеше от: Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в земята Сенаар. От тая земя излезе Асур и съгради Ниневия Реховод-ир, Калах и Ресен, между Ниневия и Калах, който е голям град. От Мицраима произлязоха Лудим, Анамим, Легавим, Навтухим, Патрусим, Каслухим, отдето произлязоха филистимци, и Кафторим. От Ханаана се родиха: Сидон, негов първенец, Хет, Иевусей, Аморей, Гергесей, Евей, Аркей, Синей, Арвадей, Цемарей и Химатей. После племената Ханаански се пръснаха, и пределите на хананейци бяха от Сидон към Герар до Газа, оттам към Содом, Гомора, Адма и Цевоим до Лаша. Тия са Хамовите синове, според племената им, според езиците им, в земите им, в народите им.”)
Това са имената на потомците на Хам. Много от тях са образували племена, с които по-късно водили войни иудеите; но тук имаме също и ниневитяните, които, както вече
казахме, се покаяли, когато пророк Иона им проповядвал.
10, 21 „И Симу родися и тому, отцу всехъ сыновъ Еверовыхъ, брату Иафета старейшаго.”
(„Деца имаше и Сим, баща на всички синове Еверови, по-стар брат на Иафета.”)
Сим е прародител на Евер. От Евер произлиза названието на еврейския народ.
10, 22-32 „Сынове Симовы: Еламъ и Ассуръ, Арфаксадъ и Лудъ, и Арамъ и Каинанъ. И сынове Арамли: Осъ и Улъ, и Гатеръ и Мосохъ. И Арфаксадъ роди Каинана, Каинанъ же роди Салу, Сала же роди Евера. И родистася Еверу два сына: имя единому Фалекъ: во дни бо его разделися земля; и имя брату его Иектанъ. Иектанъ же роди Елмодада и Салефа, и Сармота и Иараха, и Одорра и Евила и Декла, и Евала и Авимаила и Совева, и Уфира и Енила и Иовава; вси сии сынове Иектановы. И бысть селение ихъ отъ Маси даже приити до Сафира, горы восточныя. Сии сынове Симовы, въ племенехъ своихъ, по языкомъ ихъ, въ странахъ ихъ и въ народехъ ихъ. Сия племена сыновъ Ноевыхъ по родомъ ихъ, по языкомъ ихъ; отъ сихъ разсеяшася острови языковъ на земли по потопе.”
(„Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд, Арам (и Каинан). Арамови синове: Уц, Хул, Гетер и Маш. Арфаксад роди (Каинана, Каинан роди) Сала, Сала роди Евера. На Евера се родиха двама синове: името на единия беше Фалек, защото в негови дни земята беше разделена; името на брата му – Иоктан. Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Иераха, Гадорама, Узала, Дикла, Овала, Авимаила, Шева, Офира, Хавила и Иована. Всички тези са Иоктанови синове. Селищата им бяха от Меша до Сефар, източна планина. Тия са синове Симови според племената им, според езиците им, в земите им, според народите им. Това са племената на синовете Ноеви според родовете им, в народите им. От тях се разпространиха народите по земята след потопа.”)
Островите на народите отсега ще живеят свой живот.
От назованите седемдесет и два народа четиринадесет произхождат от Иафет, тридесет и един – от Хам и двадесет и седем – от Сим.
- Вавилонската Кула
11, 1-2 „И бе вся земля устне едине, и гласъ единъ всемъ. И бысть внегда поити имъ отъ Востокъ, обретоша поле въ земли Сенаарстей и вселишася тамо.”
(„По цялата земя имаше един език и един говор. Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там.”)
Очевидно, това се случило преди да се разпръснат всички упоменати в глава десета потомци. Синовете започнали да раждат своите потомци, но явно човечеството все още доста плътно се е концентрирало в този район на земята. Все още имали един език и един манталитет. Сеннаар е долина във Вавилонската страна, по течението на реките Тигър и Ефрат.
11, 3-4 „И рече человекъ ближнему своему: приидите, сотворимъ плинты и испечемъ ихъ огнемъ. И бысть имъ плинта въ каменъ, и брение вместо мела. И рекоша: приидите, созиждемъ себе градъ и столпъ, егоже верхъ будетъ даже до небесе; и сотворимъ себе имя, прежде неже разсеятися намъ по лицу всея земли.”
(„И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола – вместо вар. И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя.”)
На тях им е било вече известно пророчеството, че хората ще бъдат разпръснати по цялата земя. Те предприели още един опит да направят за себе си велико име: грандиозен проект, който да послужи за символ и доказателство, че ние сме свръхсъщества. Този проект се повтаря в продължение на цялата история – империята на Александър Велики, комунистическият режим, хилядолетното управление на Третия райх на Хитлер и т. н. Всички подобни замисли се управляват от греха на гордостта.
Такива кули действително са известни във Вавилоно-асирийската история и някои от тях са се запазили. Те се наричат зигурат: храмове с гробници отгоре. Свет. Иоан Златоуст казва, че това е символ на нежеланието на човека да остане в пределите определени му от Бога. Той пожелал да направи себе си бог, да се обожестви. В нашите съвременни времена като такъв символ могат да послужат небостъргачите. Замисълът
се състои в това, да се построи нещо по-високо от всичко, което е било построено преди това. Вие можете да се изкачите на върха, където климатът се различава съвършено от климата долу. Долу може да вали дъжд, а вие можете да се намирате над облаците и да се къпете в слънчевите лъчи.
В глава единадесета виждаме, че петстотин години след потопа човечеството отново станало нечестиво и горделиво. Тук се казва, че хората имали един език, едно наречие. И всички те се съгласили в едно: да станат велики.
Всичко това напомня днешното човечество. С някои изключения – тези, които не се съгласяват с това, което става – но в своето мнозинство хората или се съгласяват с това, което става, или ги принуждават с насилие да осъществяват великия замисъл за построяването на рая на земята: комунистическото общество или потребителското общество и управлението на комфорта на земните ценности; където Бог е забравен. Човечеството отново се е устремило в същото това направление. Ако човек постъпва така, то какво ще направи Бог? Той е обещал, че няма да опустошава земята, както е направил това преди; за това Той ще намери други начини, за да спре човека: епидемии, стихийни бедствия, земетресения, изригване на вулкани. В дадения случай Той смесва езиците.
11, 5 „И сниде Господь видети градъ и столпъ, егоже созидаша сынове человечестии.”
(„Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки.”)
Разбира се, това не означава, че преди това Той „не е видял”; тук особено се отбелязва, че Той се вглеждал много внимателно, за да се убеди в това, което става. Той не наказва преди да се убеди.
11, 6 „И рече Господь: се, родъ единъ и устне едине всехъ, и сие начаша творити; и ныне не оскудеютъ отъ нихъ вся, елика аще восхотятъ творити.”
(„И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят;”)
С други думи, те упорстват в своята гордост, и са предприели това грандиозно богопротивно дело.
11, 7 „Приидити, и сошедше смесимъ тамо языкъ ихъ, да не услышатъ кийждо гласа ближняго (своего).”
(„… нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго.”)
Когато тук Бог казва: „Приидити”, към кого се обръща Той? Също както и в началото, когато създава човека, казвайки: „Сотворимъ человека”, Бог се обръща към Бога в Светата Троица.
11, 8 „И разсея ихъ оттуду Господь по лицу всея земли; и престаша зиждуще градъ и столп.”
(„И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града и (кулата).”)
Свет. Иоан Златоуст казва за това следното:
„Ако те сега, ползвайки се от такова единство на мислите и езика, са изпаднали в такова неистовство, то няма ли да направят с течение на времето нещо още по-лошо? Нищо вече няма да е в състояние да спре техните дръзки стремления, напротив, те ще се постараят да приведат в изпълнение всички свои замисли, ако не понесат веднага наказание за своите дръзки начинания.”
За това се очаква, че нещо подобно ще се случи със света и днес. Хората все повече и повече се скланят към злото и към грандиозните горди проекти, които по своите замисли са безбожни.
11, 9 „Сего ради наречеся имя его Смешение, яко тамо смеси Господь устна всея земли, и оттуду разсея ихъ Господь по лицу всея земли.”
(„За това му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и от там ги пръсна Господ по цялата земя.”)
Названието на града било Вавилон, което означава „Смешение”.
Това е и истинското начало на света такъв какъвто го познаваме: множество народи и множество езици, пръснати по лицето на цялата земя.
11, 10-26 „И сия бытия Симова: и бяше Симъ сынъ ста летъ, егда роди Арфаксада, во второе лето по потопе. И поживе Симъ, повнегда родити ему Арфаксада, летъ пять сотъ и роди сыны и дщери; и умре. И поживе Арфаксадъ летъ сто тридесеть пять и роди Каинана. И поживе Арфаксадъ повнегда родити ему Каинана, летъ триста тридесять и роди сыны и дщери; и умре. И поживе Каинанъ летъ сто тридесять и роди Салу; и поживе Каинанъ, повнегда родити ему Салу, летъ триста тридесять и роди сыны и дщери; и умре. И поживе Сала летъ сто тридесять и роди Евера. И поживе Сала, повнегда родити ему Евера, летъ триста тридесять и роди сыны и дщери; и умре. И поживе Еверъ летъ сто тридесять четыри и роди Фалека. И поживе Еверъ, повнегда родити ему Фалека, летъ триста седмьдесять и роди сыны и дщери; и умре. И поживе Фалекъ летъ сто тридесять и роди Рагава. И поживе Фалекъ, повнегда родити ему Рагава, летъ двесте девять и роди сыны и дщери; и умре. И поживе Рагавъ летъ сто тридесять два и роди Серуха. И поживе Рагавъ, повнегда родити ему Серуха, летъ двесте седмь и роди сыны и дщери; и умре. И поживе Серухъ летъ сто тридесять и роди Нахора. И поживе Серухъ, повнегда родити ему Нахора, летъ двесте и роди сыны и дщери; и умре. И поживе Нахоръ летъ седмьдесять девять и роди Тарру. И поживе Нахоръ, повнегда родити ему Тарру, летъ сто двадесять девять и роди сыны и дщери; и умре. И поживе Тарра летъ седмьдесять и роди Аврама и Нахора и Аррана.”
(„Ето родословието Симово: Сим беше на сто години, и роди Арфаксада, две години след потопа; след рождението на Арфаксада Сим живя петстотин години и роди синове и дъщери (и умря). Арфаксад живя трийсет и пет (135) години и роди (Каинана. След рождението Каинаново Арфаксад живя триста и трийсет години и роди синове и дъщери, после умря. Каинан живя сто и трийсет години и роди) Сала. След рождението на Сала Арфаксад (Каинан) живя четиристотин и три (330) години и роди синове и дъщери (и умря). Сала живя трийсет (130) години и роди Евера. След рождението Еверово Сала живя четиристотин и три (330) години и роди синове и дъщери (и умря). Евер живя трийсет и четири (134) години и роди Фалека. След рождението Фалеково Евер живя четиристотин и трийсет (370) години и роди синове и дъщери (и умря). Фалек живя трийсет (130) години и роди Рагава. След рождението на Рагава Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери (и умря). Рагав живя трийсет и две (132) години и роди Серуха. След рождението Серухово Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери (и умря). Серух живя трийсет (130) години и роди Нахора. След рождението Нахорово Серух живя двеста години и роди синове и дъщери и умря). Нахор живя двайсет и девет (79) години и роди Тара. След рождението на Тара Нахор живя сто и деветнайсет (129) години и роди синове и дъщери и умря. Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.”)
Това са потомците на Сим до Авраам – новият Божий избраник, сред потомците на когото ще има велики люде.
