ЧАСТ ІІ
Философията на еволюцията
ГЛАВА І
НАУКАТА И СВЕТИТЕ ОТЦИ
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА: Тази глава беше съставена от различни записки на отец Серафим, намерени след неговата смърт. Всеки раздел представлява отделен сборник от записки. Ние избрахме и разпределихме тези записки така, че те по най-добър начин да послужат като въведение към следващите глави. С други разнообразни записки на отец Серафим читателят може да се запознае в Приложение Първо.
- Истинното богословие и светското знание
Нападките на съвременната атеистическа мисъл срещу Християнството са му нанесли толкова осезателен удар, че мнозина от православните християни са заели отбранителна позиция и имат усещането за „недостатъчност” на нашата православна мъдрост и са готови охотно да признаят, че съвременното светско знание разкрива и истина, и мъдрост, по отношение на които Православието няма „собствена гледна точка”. По такъв начин те недооценяват необхватното богатство на преданието на светите Отци, предоставящо ни християнската мъдрост не само по собствено църковни и богословски въпроси, но и в неизмеримо по-голям смисъл. Светоотеческата мъдрост обхваща философията на живота на православните християни изцяло, включително тяхното отношение към съвременните условия на жизнен комфорт, научното знание и много други неща, които не са съществували в днешната им форма по времето на земния живот на светите Отци от миналото.
Римо-католическата теология отдавна вече вижда еталона на мъдростта в съвременните хора, в резултат на което сега се смята за общопризнато, че отговорите на множеството съвременни въпроси следва да се търсят само у „съвременните мъдреци” – учените и, дори, философите.
На православните християни е известна друга мъдрост, и трябва да бъдем много внимателни когато определяме доколко може да се вярва на тези „мъдреци”.
Една от областите на всеобщо объркване е тълкуванието на книга Битие, особено пък в светлината на „научната” теория на еволюцията. Няма да бъде преувеличено, ако кажем че дори мнозина от православните християни смятат, че съвременната наука може в много отношения да помогне на християните „да разтълкуват” текста на Битие. Тук ние ще изследваме именно това положение, без да се задълбочаваме на първо време в същността на теорията на еволюцията (за която, разбира се, светите Отци не са говорили непосредствено, тъй като тя се явява продукт на мисълта на „Просвещението” на осемнадесети и деветнадесети векове, и е била неизвестна на предшестващите столетия), изяснявайки най-вече отношението на светите Отци към светското знание, от една страна, и техните принципи на разбиране и тълкуване на Битие, от друга (като непосредствено и само тяхно тълкувание на Битие).
Никой няма да дръзне да каже, че светите Отци и православните християни като цяло се обявяват „против науката”, т.е., противопоставят се на научното знание, доколкото то се явява истинско знание за природата. От Бога произлиза както природата, така и откровението, поради което не може да има противоречие между богословието и науката, до толкова доколкото и едното и другото са истинни, оставайки в областта, съответстваща на техния характер. По-нататък – тези свети Отци, които са писали тълкувания върху книга Битие, без съмнение са ползвали научните знания за природата, известни по тяхно време, доколкото те са били приложими към предмета. Така отец Михаил Помазански в проникновена статия, сравняваща Шестоднева на свет. Василий с Беседите за Шестте Дни на Сътворяването на св. прав. Иоан Кронщадски отбелязва, че „Шестодневът на свет. Василий в определена степен се явява енциклопедия на знанията по естествените науки на неговото време и на техните положителни достижения”, като разкрива намерението на светителя да покаже Божието величие и как то може да бъде ясно наблюдавано в различните видове творения. Знанието на естествените науки несъмнено се явява знание, което постоянно подлежи на преразглеждане, благодарение на новите открития на наблюдението и експеримента, и следователно могат да бъдат открити грешки даже в творенията на свет. Василий и другите свети Отци, също както се откриват грешки в работите на всеки, който пише за научните факти. Такива грешки в никакъв случай не снижават общото достойнство на работи като Шестоднев, където научните факти винаги са само илюстративен материал за тези принципи, които се основават не върху знанията за природата, а произтичат от Богооткровението. Що се отнася до фактите на природата, съвременните научни работи, разбира се, превишават качеството на „научната” страна на Шестоднева и подобни работи на светите Отци, основавайки се на по-точни наблюдения. Това е и единственият аспект, в който науката, може да се каже, превъзхожда или „усъвършенства” творенията на светите Отци; но тази страна на въпроса в работите на светите Отци се проявява съвсем епизодично на фона на богословското и нравственото учение.
Но нека ни бъде разрешено по най-щателен начин да отделим действителния научен факт от нещо напълно различно от него, което при днешните условия, когато на различните видове знания често им липсва дължимото различаване, се представя за „факт”. О. Михаил Помазански продължава:
„Свет Василий признава всички научни факти на естествените науки. Но той не приема съвременните му философски концепции или интерпретации на тези факти: механистичната теория за произхода на света, учението за безкрайността и безначалността на природния свят и др. подобни. Свет. Василий Велики е знаел как да се извиси над съвременните му теории относно основните принципи на света, и неговият „Шестоднев” се откроява като блестяща и възвишена система, която открива смисъла на Битието и е недосегаема за последните (теориите), като птица, носеща сe високо над тварите, способни само да пълзят по земята.”
Концепциите и теориите на науката на днешния ден (такива като „теорията на еволюцията”), несъмнено, принадлежат към същия този разред, към който е принадлежала и тази част от съвременната на свет. Василий „наука”, която той не е признавал, доколкото тя ясно се е противопоставяла на християнското откровение. Ние ще видим по-нататък дали теорията на еволюцията се явява изключение от това общо правило, че независимите философски предположения на нехристияните (които винаги имат в разпореждане в по-голяма или по-малка степен видимостта на „научния факт”) нямат място в православния християнски мироглед, основа на който са Божественото откровение, изтълкувано и предадено ни от светите Отци.
Още нещо следва да упоменем относно различието в самия характер и качества на богословското и научното знание. Първото изхожда от Божието откровение и се оценява по неговата вярност към това откровение, и то възвежда душата към своя Източник; докато в същото време научното знание следва от фактите на физическия свят и няма друга цел освен тази да бъде вярно на тези факти. Достатъчно е само малко да почетем от тълкуванието на свет. Василий Велики, свет. Иоан Златоуст, св. прав. Иоан Кронщадски или от когото и да било от светите Отци, за да се убедим, че тези свети Отци постоянно използват достъпното им знание, било то богословското знание за Божиите дела или простото научно знание за Божиите творения, за да устремят умствения взор на читателя нагоре, към неговия Създател, за да предложат нравствено наставление или нещо подобно и никога не се установяват, задоволявайки се само от абстрактното знание на нещата…
По нататък ще имаме възможност да си напомним отново за разликата между светското и богословското знание. За сега е достатъчно да изясним, че светското знание нищо не може да ни каже за Божието откровение и че то не се удовлетворява от него. Ако се и опитва да изследва откровението, то тези му опити се свеждат до измерване на
Божественото с човешки разсъждения. Но тези, които се надяват да представят интерпретация на определени части от Битие с помощта на еволюционната теория, трябва да са готови да намерят ясно богословско свидетелство за тази теория в Божието откровение.
- Науката и Християнската философия
Руският философ Иван Василиевич Киреевски (1806 - 1856), ученик на стареца Макарий Оптински, пише:*
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*В своя „курс лекции по оцеляване” отец Серафим казваше за Киреевски: ”Бидейки възпитаник на Запада и учил в Германия при водещите съвременни философи – Хегел и Шелинг – той бил изцяло пронизан от западния дух, а след това също така изцяло се обърнал към Православието. За това той е могъл да види дълбокото разминаване между тези две направления. Той желаел да узнае причината за това разминаване и какъв отговор се открива в душата, кой път да се следва… Не за това се върнал той в Православието, за да противостои на света без да го разбира. По-скоро той открил в Православието пътя към разбирането на историята на западния свят и разбирането на това, което става там.”
Струва си да се отбележи, че Хегел и Шелинг, бившите учители на Киреевски, с които той бил лично познат, са били първите от водещите философи на Запад, предложили новото направление – философия на „духовната еволюция”. Това е станало много години преди Дарвин да издигне своята теория в биологията.
Освен писането на собствените си философски трудове, Киреевски помагал на стареца Макарий Оптински в редактирането и публикуването на основните светоотечески работи, които се разпространявали по цяла Русия. Виж: Отец Леонид (Кавелин), „Старецът Макарий Оптински”, стр. 287-307. – Ред.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
„Науките в своята съществена част, т.е. като знание, принадлежат еднакво както към езичеството, така и към християнския свят и се различават само по тяхната философска насоченост. Католицизмът не можа да им даде философската насоченост на Християнството, като не я притежава самият той в чист вид. И така, виждаме, че науките като наследство от езичеството изобилно са разцъфтели в Европа, но са стигнали до атеизма като неизбежно последствие от тяхното едностранчиво развитие…
Единствено християнската философия е способна да даде на науките вярната основа.”
В Русия (за разлика от Запада),
„…всички гръцки свети Отци, включително и най-дълбоките мислители, са се превеждали и чели, и преписвали, и изучавали в тишината на нашите манастири, в тези
свети начатъци на университетите, каквито тогава още не съществували. Исаак Сирин, най-дълбокият мислител от всички философски писатели, си остава и до наше време в преписи от дванадесети и тринадесети век. И тези манастири се намирали в жива, непрекъсваща се връзка с народа.”
Това представлява основата на истинското просвещение.
Сега науката се е отдалечила далеко от пътя, нейното знание е изкривено, защото няма Християнска основа; разчитайки да положи основанието си в самата себе си, тя се е препънала в своите собствени неосъзнати предположения и по нелеп начин е приела предразсъдъците на „духа на своето време”. Днешната наука пребивава в състоянието на „учено незнание”, голямо натрупване на подробности в контекста на голяма глупост. Съвременната наука съществува на фона на философското варварство, в условията на залеза на знанието. Само истинското Християнство може да възроди в нея истинската философия.
- Отделяне на
материалистическите фантазии от научната истина
Епископ Игнатий (Брянчанинов) (1807 - 1867)* учи, че за истинската философия днес
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*В своята книга „Душата след смъртта” о. Серафим пише за епископ Игнатий: „(Той) е бил може би първият крупен руски православен богослов, който се е занимавал именно с този проблем, станал толкова остър в наши дни: как да съхраним истинското християнско предание и учение в света, станал съвършено чужд на Православието и стремящ се или да го опровергае и отхвърли, или да го претълкува по такъв начин, че то да стане съвместимо със светския начин на живот и мислене. Остро чувствайки римо-католическото и други западни влияния, които се стремили да модернизират Православието още по негово време, преосвещеният Игнатий се готвел за защита на Православието както по пътя на задълбоченото изучаване на православните първоизточници (чието учение той усвоил в редица най-добри православни манастири на своето време), така и по пътя на запознаването с науката и литературата на своето време (той учил във военно-инженерно училище, а не в духовна семинария). Въоръжен по такъв начин със знание както на православното богословие, така и на светските науки, той посветил своя живот на защитата на чистотата на Православието и разобличаването на съвременните отклонения от него. Няма да бъде преувеличено ако кажем, че в нито една от православните страни през ХІХ век не е имало такъв защитник на Православието от изкушенията и заблудите на съвременността.” – Ред.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
е необходимо да познава както истинското Християнство, така и истинската наука; без това е невъзможно да се различат материалистическите фантазии от научната истина. Той пише:
„Добре би било, ако някой от православните християни, след като изучи положителните науки, изучи след това из основи и подвижничеството на Православната Църква, и дарува на човечеството истинна философия, основана на точните знания, а не на произволни хипотези. Гръцкият мъдрец Платон забранявал заниманията с философия без предварителното изучаване на математика. Вярно разбиране! Без предварителното изучаване на математиката, с основаващите се на нея други науки, и без деятелни и благодатни познания в Християнството е невъзможно в наше време изложението на правилна философска система. Мнозина, смятащи себе си за сведущи във философията, но незапознати с математиката и естествените науки, срещайки в съчиненията на материалистите произволни мечти и хипотези, никак не могат да ги отличат от собствено научните знания, никак не могат да дадат
удовлетворителен отговор и опровержение дори на най-нелепото бълнуване на който и да било мечтател, а много често и сами се увличат от това бълнуване в заблуждение, признавайки го за доказана истина.”*
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* Любопитно е, че светител Игнатий е написал това приблизително в дните, когато в Англия е излязъл трудът на Дарвин „За произхода на видовете”.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
- Науката като низша форма на знанието
Православният християнин не е „противник на науката”. Но той очаква от науката само такова знание, каквото тя е в състояние да даде по самата си същност – не богословие и не философия на живота. Макар че в нашето време на интелектуална обърканост, когато „науката” е достигнала такъв престиж в масовото съзнание, че е станала синоним на знанието, много често се получава така, че учените възлагат върху себе си задължението да учат на това, до което самите те са достигнали далеч не по научен път; такива учени фактически се изявяват в ролята на богослови.
Съвременната наука смята, че „знанието” е по-високо от всичко, и пред този престиж православните вярващи срамежливо се отдръпват, сякаш извинявайки се, че вярват в това, което изглежда „ненаучно”, укривайки се под защитата на благочестието или затваряйки се в тайниците на своето „религиозно чувство”, където научното общество е определило мястото на вярата днес.
Но истинското православно християнство не е такова. То не е сковано от нито едно от теченията на съвременната мисъл; неговото знание е по-високо от науката, и на него, разбира се, не му е необходимо да се извинява за каквото и да било пред низшата форма на знанието.
Ние знаем, че Бог е сътворил света „мерою и числомъ и весомъ” (Прем. 11, 21); но Бог не е открил на човека подробностите на устройването на Своето мироздание, и тези, които надничат зад завесата на „тайната на природата”, намират само безкрайно малка частица от тайната, която произлиза от безкрайната Божия мъдрост. Съвременната наука доказа, че падналото човечество не е в състояние да използва за добро дори и това знание, което е получило.
Но съвременната наука е не само знание. Тя се е отделила от Богооткровението и за
това е предоставила себе си в разпореждане на еретически, нехристиянски и антихристиянски теории и философии. Те често влизат в противоречие с откровението, тъй като навлизат в област, достъпна само за богословието. Така стоят нещата и с учението за първосъздадения човек. Бог не е открил много подробности за първосъздаденото състояние на своето творение, макар и това което имаме да е напълно достатъчно, за да си съставим мнение за философско-религиозните спекулации на еволюционистите. Православното учение за сътворението на света не е било известно на Запад; римо-католическото учение съществено се различава от него.
5. Чуждата система на мислене
Съществуват много заблуди свързани с еволюцията. Може да се чуе, че „православните християни не оспорват еволюцията” или влязлата в употреба фраза:”Направляваната от Бога еволюция”. Разпространено е едно доста примитивно разбиране на еволюцията: приема се че това е „научен факт”, сравним с хелиоцентризма. И тези, които се обявяват против еволюцията ги сравняват с римо-католическата църква, обвинила Галилей; пък и самите православни християни се опасяват, че ще ги сметнат за „наивни”, или се страхуват да не изостанат от интелектуалните течения или мода на днешното време.
Но цялата система от еволюционистки възгледи е нещо много по-сложно от просто „научен факт” или даже „хипотеза”. Тя се явява по същество догмат – вяра, включваща много сфери на мисълта, а не само научни знания; така че напълно логично обосновано е да се говори за нея не иначе, а именно като за последователен догмат. Ние ще видим, че това е един цял определен подход към реалността, с неговите философски и богословски предпоставки и умозаключения. Особено в богословието, еволюцията предлага осъзната алтернатива на Православното Християнство по редица ключови догмати.
- Недостигът на философска
култура сред православните християни
Недоразбирането на еволюцията от страна на част от православните християни се корени в недостатъчните философски знания:
1. На тях им липсва критичен подход към научните „находки” (макар, от друга страна, такъв подход те да проявяват в пълна мяра по отношение на Писанието, в пълно съгласие с духа на нашето време) и е налице неразбиране на характера на научните „данни”, които предположително подкрепят теорията на еволюцията, както и отсъствие на яснота в разбирането на различието между факт и философия. По един съвършено ненужен начин те благоговеят пред съобщенията на научните „експерти”, вместо да се потрудят сами да изследват проблема.
2. Те не разбират философския „дух на времето”, който е породил еволюцията, и за това наивно се съгласяват с „научния факт” на еволюцията, дори отхвърляйки философията на еволюцията в нейната завършена форма, такава, каквато тя е у Тейар дьо Шарден. Те не разбират, че тук имаме едно цяло – без философията на еволюцията никога не би се появил на бял свят и самият „факт” на еволюцията.
3. Те не разбират философията на светите Отци – техните възгледи върху природата като цяло и по определени въпроси, като тези за природата на отделните творения.
- Философията на светите Отци
„Отците не са казали нищо за еволюцията” – този довод се използва от мнозина православни като оправдание за това, че всеки вярва така както желае, или вярва в това, което „науката” казва по този повод.
Но нашето отношение към Отците трябва да бъде по-сериозно и по-дълбоко. Да бъдем верни на Отците не означава само да бъдем готови да ги цитираме или да се чувстваме „свободни” да мислим както заблагоразсъдим, ако не съществува цитат по даден въпрос. По-скоро, това означава да споделяме техните мисли, които са мисли на Христовата Църква, да имаме цялостна и нераздвоена философия на живота, която се явява част от нашия живот в Църквата, в съгласие с мисленето на светите Отци.
У Отците има философия, всъщност, богословие, което засяга въпроса за еволюцията и което абсолютно ясно казва как православният християнин следва да се отнася към този въпрос. „Еволюцията” не е „ерес”, както и будизмът не е „ерес”; но тя включва, предполага и изхожда от такова голямо множество заблуждения, че е съвършено несъвместима с Православното Християнство. Мнозина от православните вярващи не са се замисляли по-дълбоко над този въпрос и в безгрижието си смятат, че е „възможно” да се съгласят и с еволюцията. В продължение на настоящото изследване ние ще се стремим да проясним този въпрос, да запознаем православните християни със смисъла на православното богословие и философията на светите Отци, които са имали много ясен възглед по всички главни въпроси, поставени пред християните от еволюцията.
